Р Е Ш Е Н И Е
№ 262 / 13.11.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....12....по описа за............2019…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД гр. София с която същото дружество чрез неговия процесуален
представител е предявило установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Г.А. , с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
му дължи следните суми по договор за паричен заем № 5369213 от 12.7.2017
г., а именно : 1. главница в размер на
сумата от 500 лв. , както и 2.
сумата от 87, 61 лв. представляваща договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 11.08.2017 г. до 8.04.2018 г., 3 сумата от 236, 25 лв. представляваща
неустойка за неизпълнение на договорното задължение , 4. сумата от 236, 25 в. представляваща такса за експресно
разглеждане на документите , 5. сумата от 245
лв. представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и 6. мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 56, 53 лв. дължима се за периода от 12.08.2017 г. до
20.09.2018 г. – датата на подаването на заявлението за издаването на съответно
заповед за изпълнение на парично
задължение , както и законната лихва
върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.9. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането
.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да
осъди ответната страна да му заплати
и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и
осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от
него съдебни разноски по заповедното производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител
молби поддържа така предявените от него
искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба с
която са предявени горепосочените установителни искове срещу
него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия
отговор като счита предявените искове за
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата по претендираните за установяване с тях вземания поради
ненастъпилата изискуемост на същите вземания по отношение на него.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр.София иск респ. искове се явява по своята същност
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.А.А. съществуването в полза на ищеца Агенция за
контрол на просрочени задължения ЕООД на
твърдяните от него вземания за посочените
от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между
страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице
валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните паричен заем , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил
твърдяната от него парична сума по заема
на ответника в качеството му на
заемател на същата , ответникът също като страна в това
правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по договора за заем
и последно в полза на ищеца по
делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за
изпълнение.
По силата на
представения договор за паричен заем Вивакредит
План № 5369213 от 12.07.2018 г. сключен
между Вива Кредит ООД гр. София и
Г.А.А. , е че същото кредитно
учреждение в качеството му на заемодател -
респ. кредитодател е предоставило на същия ответник заем в размер на сумата от 500 лв. , като същата
сума е била усвоена изцяло от ответника А.
, като същият се е съгласил да я заплаща на съответни
месечни погасителни вноски - 9 на брой в
размер на по 91, 54 лв. всяка , включващи главница и лихви уговорени в същия договор , като по
този начин кредитното учреждение е
изпълнило изцяло задълженията си по договора за кредит , посочен по- горе.
В чл. 8 ал.2 от
същия договор страните са се уговорили ,
че при забава на плащането на някоя от
погасителните вноски , то заемателят дължи
на заемателят лихва върху всяка забавена сума за всеки ден забава, а
съгласно чл. 3 от същия договор страните
са се уговорили също и че заемателят има
право по всяко време да прехвърли правата
си по договора на трето лице , включително
да заложи вземането си в полза на
трето лице съгласно Закона за особените залози.Видно от
заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза , което като неоспорено от страните по делото е че длъжникът не е извършил
плащания по дължимите се от него погасителни
вноски по заема , като по този начин е
останала за плащане главница в размер на сумата от 500 лв. , останала е за
плащане договорна лихва в размер на
сумата от 87, 61 лв. , както и неустойка
в размер на сумата от 236, 25 лв., също такса
за експресно разглеждане на документи в размер на сумата от 236, 25
лв. , дължими се разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на сумата от 245 лв.
и мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 56, 25 лв. дължима се за периода от 12.08.2017 г. до 20.09.2018 г. . Затова това кредитно учреждение предвид допуснатото неизпълнение на договора за заем изразяващо се в неиздължаването от страна на заемателят А. на уговорените по договора месечни погасителни вноски е прехвърлил вземанията си към заемателят по
този договор видно от приложените
писмени доказателства , а именно :
рамков договор прехвърляне на парични задължения / цесия / от дата 012016 г.,подписано между
кредитното учреждение и ищцовото дружество с който първото Вива Кредит ООД гр.
София е прехвърлило на второто Агенция за контрол на просрочени задължения вземанията
си по процесния договор за паричен заем по отношение на ответника , който пък не
е уведомен изрично за тази цесия по какъвто и да е начин.Това прехвърляне на
вземанията на кредитното учреждение Вива
Кредит ООД гр. София към
ответника длъжник се потвърждава и от приложеното потвърждение за сключената
цесия на основание чл. 99 ал.3 от Закона
за задълженията и договорите , представеното пълномощно затова на лист 23 от делото с което Вива Кредит ООД е упълномощила Агенция за
контрол на просрочени задължения да
уведомява от нейно име всички длъжници по всички вземания на
дружеството които са цедирани с горепосочения договор за цесия и приложение № 1 от 02.05.2018 г. в който е посочено и цедирано задължението на
ответника Г.А. към кредитното дружество в полза на ищцовото дружество- Агенция
за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София .
Затова понеже
ищцовото дружество твърди, че тъй като по този начин е получило правата на кредитор
по процесния договор за паричен заем по
отношение на ответника с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1057 / 2018 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 664 от 1.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника Г.А.А. явяващ
се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД гр. София дължимите се от
същия горепосочени суми посочени в
диспозитива на исковата молба , а именно:
паричната сума от 500 – главница , сумата от 87, 61 лв. договорна лихва , сумата от 236, 25 лв. лв. представляваща неустойка за неизпълнение
на задължението , сумата от 236, 25 лв. представляваща такса за експресно
разглеждане на документи , сумата от 245 лв.
представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението ,
както и сумата от 56, 53 лв.
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2017 г. до 20.09.2018 г.
, както и законната лихва върху главницата , считано от датата 27.09.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, както и всички направени по заповедното производство разноски , включващи : сумата от 27, 23 лв.
заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща юрк.възнаграждение респ. разходи за процесуално представителство
по заповедното производство . С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице
една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-
в негова полза да има образувано заповедно производство за процесните суми
дължащи се от ответника.
Тъй като същата заповед за изпълнение
е връчена на длъжника А. при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и по този начин ответника е нямал възможност да възрази против така
издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение съдът с нарочно разпореждане по
същото ч.гр.д. № 1057 / 2018 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може
да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу
ответника, което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така
установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото.
Тука е спорен
факта дали ответника дължи заплащането на
задълженията които има по процесния договор за паричен заем на настоящия ищец ,
който се явява цесионер по сключения договор за цесия с предишния кредитор ,
ако същата цесия не е съобщена на длъжника , както е и в настоящия правен
казус.Съгласно непротиворечивата
практика на съдилищата в Р България , цитирана и в някои съдебни решения , а
именно –в тълкувателно решение № 142 – 7 от 11.11. 1954 г. на ОСГК, решение №
137 от 2.6.2015 г. по гр.д. № 5759 / 2014 г. на 3 гр. отд. , решение № 123 от
24.6.2009 г.на ВКС по т.д. № 12 / 2009 г. на 2 т. отд. , решение № 150 от
26.3.2009 г. на ВКС по гр.д. № 147 /2008 г. на 1 г.отд. , решение № 8412 от
19.6.2014 г. по адм. д. № 16626 / 2013 г. на ВАС 5 отд. ,решение от 21.6.2007 г. по ВАД № 135
/ 2005 г. , решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т.д. № 306 / 2008 г. на 2
отд. ТК , решение от 5.3.2007 г. на ВКС
по т.д. № 889 / 2006 г. на 2 т.отд. ТК , решение от 1.7.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1046 / 2004
г. на 2 т.отд. ТК е че извършената цесия следва да бъде съобщена на длъжника по
реда на чл. 99 от ЗЗД , като до датата на съобщаването му прехвърлянето на вземането от
стария кредитор на новия такъв , няма
действие по отношение на длъжника, понеже той не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на новия кредитор- цесионера , а
задължението му остава спрямо стария кредитор – цедента, а задължението на
длъжника да престира на новия кредитор
възниква едва след получаването на съобщението от предишния кредитор за настъпилата цесия
т.е. прехвърлянето на вземанията. Това е така
тъй като първоначално субекти на
облигационното правоотношение са били Вива Кредит ООД и длъжника Г.А. , като последният е имал задължение да
престира само на този кредитор с последствие от това – погасяването на задълженията
си към него. С извършеното с договора за цесия прехвърляне на задълженията от страна на стария кредитор Вива Кредит ООД на новия кредитор Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД , действително са прехвърлени вземанията на стария
кредитор към длъжника на новия кредитор от момента на сключването на
договора за цесия т.е . разрушена е
старата облигационно правна връзка между
първоначалните й страни , но договора за цесия
е изпълнен окончателно не само с това прехвърляне на вземанията на длъжника
на новия кредитор , а и с допълнителното съобщаване затова от стария кредитор
на длъжника. Несъобщаването на длъжника както е в настоящия случай не прави
отговорен длъжника към новия кредитор – цесионера , този длъжник няма
задължения да плаща на него тъй като
новия кредитор няма активната
материалноправна легитимация като ищец респ.
и като кредитор по отношение на твърдените вземания , а такава има стария
кредитор – цедента. По този начин цесията не влияе върху длъжника и същият не е длъжен да плаща на ищеца , нито
има каквито и да са цедирани задължения
към него от страна на стария кредитор , а длъжникът с оглед несъобщаването му
дължи плащане единствено и само на стария кредитор Вива Кредит ООД . Следователно въз основа на гореизложеното съдът
намира , че така предявения иск респ. искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход
на делото претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на съдебни разноски
както в исковото, така и в заповедното
производство се явява също
неоснователни. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на съдебни разноски в размер на общата
сума от 1108, 08 лв. включваща следните суми : 272, 77 лв.
заплатена държавна такса , сумата от 360 лв. представляваща заплатено възнаграждение за
представителство , 150 лв. депозит за вещо лице и сумата от 325, 31 лв. изплатено
възнаграждение за назначаването на особен представител на ответника . Съгласно правилото на разпоредбата на чл. 78
ал.1 от ГПК ответника следва да заплати
на ищцовото дружество разноски
съразмерно с уважената част от исковете
, поради което същият поради отхвърлянето изцяло на предявените искове не следва да заплати за настоящото съдебно
производство на дружеството горепосочената
сума от 1108, 08 лв. представляващи
направените по делото съдебни разноски ,както
и по отношение на заповедното
производство същата не дължи заплащане на
ищцовото дружество на сумата от 77, 23 лв. . От друга страна ответника
не доказал в исковото производство
извършването на съдебни разноски и затова и такива не му се дължат
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен
от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул.
Панайот Волов № 29 етаж 3 , същото
дружество със съдебен адрес за призоваване и съобщения – гр. София ул. Панайот Волов № 29 етаж 3 чрез юрк.
Д.В.А. срещу Г.А.А. с ЕГН ********** *** Антимово , Община Карнобат , обл. Бургаска ул. Първи май № 32 и с
който ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на Г.А.А. , че същата му дължи
следните суми по договор за паричен заем Вива Кредит План № 5369213 сключен на 12.7.2017
г. между Вива Кредит ООД гр. София и Г.А.А. , а именно : 1. главница в размер
на сумата от 500 лв. , както и 2. сумата от 87, 61 лв.
представляваща договорна лихва по
договора за паричен заем за периода от
11.08.2017 г. до 8.04.2018 г., 3 сумата
от 236, 25 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорното
задължение , 4. сумата от 236, 25 в.
представляваща такса за експресно разглеждане
на документите , 5. сумата от
245 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, и 6. мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на сумата
от 56, 53 лв. дължима се за периода от
12.08.2017 г. до 20.09.2018 г. – датата на подаването на заявлението за
издаването на съответно заповед за
изпълнение на парично задължение , както
и законната лихва върху главницата считано
от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.9. 2018
г. до окончателното изплащане на
вземането и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 664 от 1.10.2018 г. по ч. гр.д. № 1057 / 2018 година по описа на Районен съд Карнобат като неоснователен
и недоказан изцяло.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. Панайот Волов
№ 29 етаж 3 , същото дружество със
съдебен адрес за призоваване и съобщения – гр. София ул. Панайот Волов № 29 етаж 3 / чрез юрк. Д.В.А. за осъждането на Г.А.А. с ЕГН
********** *** Антимово , Община
Карнобат , обл. Бургаска ул. Първи май № 32 да му заплати сумата от 1108, 08 лв. представляваща
направените от него съдебни разноски
по настоящото исково производство по гр.д. № 12/ 2019 г. по описа на Районен
съд Карнобат , както и сумата от 77, 23
лв. представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1057 / 2018 г. като неоснователно .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: