От анализа на събраните и доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.Ц.С. е роден на  ***г***, живущ ***, български гражданин, с начално образование,  безработен, вдовец, неосъждан.

Той имал дългогодишна връзка със св. С.Ц. ***,  въпреки че бил женен и имал друго семейство.

Когато, през 2004 г. останал вдовец, двамата заживели в с. Б., общ. Нова Загора, в дома на родителите на св. И.. Заедно отглеждали  детето М.Ц., родена на ***г, чийто баща по данни на майката св.С.И.,  е подсъдимия.

Същият  бил безработен и за да осигури издръжка на семейството си, заминал на работа в чужбина. Няколко години по-късно св.И. също отишла да работи  зад граница. През това време за детето М.  се грижели  нейните роднини.

През 2011 г. подс. С. и св. И. се завърнали за кратко в България и заживели в къщата на подс.С. ***, заедно с постр. М.Ц.. Къщата била триетажна, като подс.С. обитавал първия етаж, а сина му – св. А.  Ц. със семейството си живеел на втория етаж.

След няколко месеца се наложило св. И. отново да замине на работа в Гърция, а постр. М.Ц. останала при подс.С., който се грижел за нея.  Двамата спели в една стая в къщата на ул. „Б.” № *, на различни легла.

           През лятото на 2011 г. подс. С. заминал за Испания, като оставил детето в дома на нейната леля.

През м. декември 2011 г. се завърнал отново в с. Б. и взел М. при себе си.  По това време майка й била в Испания.

 Когато пребивавал в България, подс. С. често злоупотребявал с алкохол, при което ставал агресивен. 

 Една вечер, през м. декември 2011г, на неустановена дата., подс. С. се прибрал пиян в къщи и легнал в леглото при 12-годишната М.. Започнал да я опипва по тялото и да съблича дрехите й. Детето се съпротивлявало, дори успяло да го удари през лицето, но той я заставил да прави това, което искал. Със сила съблякъл дрехите й. Свалил й пликчетата. Притиснал я силно към леглото, легнал върху нея, разтворил краката й и осъществил насилствено полов акт, при което разкъсал девствената й ципа. Докато се съвкупявал с детето, подс. С. опипвал гърдите и слабините й. М. плачела и казала, че ще го „изкаже” на майка си, но той й се заканил с думите „Ще те убия!” и продължил половия акт. Когато свършил, той се преместил на своето легло и заспал.

На сутринта постр. М.Ц. сама изпрала дрехите и чаршафите си, тъй като имало кръв по тях. Изпитвала болки в корема и в слабините няколко дни след изнасилването. Не споделила с никого за това, което се е случило, тъй като се срамувала и била уплашена .

Няколко дни след това, подс. С. отново заминал за Гърция и оставил М.  в дома на леля й.

В края на м. януари 2012 г. той се върнал в с. Б. сам, без св. И.. Още преди да пристигне в България се свързал със сина си – св. А.Б.Ц. и го накарал да вземе М. от дома на леля й, за да може да е при тях, когато се върне.

Една вечер, на неустановена дата, в средата на м. февруари 2012 г., подс. С. бил в компанията на сина си - св. А.Ц. и един от племенниците си. Те заедно  празнувал празника „Рамадан”, а подс.С. употребил значително количество алкохол.

Около 23,00 часа, същата вечер, той слязъл на долния етаж да си ляга. В стаята била и постр. М.Ц., която по това време вече си била легнала. Подс. С. легнал в леглото при нея, започнал да я опипва и целува. Смъкнал дрехите й и бельото, с което била облечена и без да се съблича осъществил насилствено полов акт с нея. Постр. М. се опитала да стане от леглото и да избяга, но не успяла, тъй като подс.. С. я притискал силно с тялото си. Детето викало за помощ и плачело силно. Въпреки това, подс. С. продължавал да се съвкупява с нея. Ударил я силно през устата и й казал да млъкне. Плачейки, тя го умолявала да престане. В това време св. А.Ц. чул шум от долния етаж и решил да слезе, за да види какво се случва. Когато се доближил до вратата на стаята, в която били подс. С. и детето, той  чул М. да казва „Остави ме, отивай си на твоето легло!”. Тогава   отворил вратата, включил осветлението и видял, че баща му е легнал в леглото на М.. Двамата били  завити с одеяло. Като видял разплаканото дете, св. А.Ц. разбрал какво се е случило. Бил много възмутен от поведението на баща си и му казал: „Не те ли е срам!”. Заплюл го в лицето, след което веднага извел М. от стаята за да нощува при семейството му, на втория етаж. През цялата нощ М. плачела и не могла да се успокои.

На следващата сутрин св. А.Ц. се свързал по телефона с майката на М. и й разказал за случилото се предната вечер. Обадил се също така на своята сестра - св. С.Б.Ц. и я помолил да вземе детето в дома си, докато се върне майка й. На нея също казал, че е видял баща си да целува М. докато били в едно легло. Св. А.Ц. провел разговор с баща си, но той отрекъл да е изнасилвал М..

Няколко дни след случилото се св. И. се върнала от Гърция и на 21.02.2012 г. завела дъщеря си на лекар в ДКЦ- гр. Сливен, където била прегледана от д-р Бекир. Същият издал талон за медицинско направление и извършена консултация, като на гърба на документа записал   констатираното при прегледа - разкъсване на девствената ципа, без данни за скорошно сношение,  давност -неизвестна.

Още същият ден св. И. подала жалба в РУ „Полиция” -Нова Загора за извършеното изнасилване на дъщеря й.

 На 23.02.2012 г.  М.Ц. била прегледана от  д-р  К. Кънев - акушер-гинеколог от гр. Стара Загора, в присъствието на подс. С., който заплатил прегледа. В амбулаторния лист било отбелязано следното: „Вирго интакта - химен ануларен без разкъсване".

 На 24.02.2012г Д-р П. *** извършил гинекологичен преглед на М.. Той установил, че девствената ципа била с пръстеновидна форма, с наличие на изкуствени щърбини в седем и девет часа по часовниковия циферблат. Установените били изкуствени щърбини по девствената ципа и тяхната морфологична характеристика говорела, че са с давност повече от 14 дни от датата на прегледа. При прегледа не се установили видими травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците й.

Според заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебния лекар д-р Т.П., данните от прегледа извършен от д-р Кънев не кореспондират с констатираното при прегледите от 21.02.2012г и 24.02.2012 г. старо дефлорационно разкъсване. Вещото лице сочи, че девствената ципа на  М.  Ц. е с пръстеновидна форма,  с наличие на дефлорационни щърбини в седем и девет часа по часовниковия циферблат, достигащи до основата. Според д-р П., така описаното състояние на девствената ципа би могло да се свърже с осъществено полово сношение . Девствената ципа била с нарушена цялост (дефлорация), с давност повече от 14 дни от датата на прегледа, извършен на 24.02.2012 г.

Според Д-р П. има противоречия в издания от Д-р Бекир   документ за извършен на 21.02.2012г преглед на постр.М.Ц.. В документа били описани неточно разкъсванията на девствената ципа, които в действителност били на 9 и 7 часа, а не както е записано 10 и 12часа по часовниковия циферблат.  Освен това  Д-р Бекир извършил прегледа чрез въвеждане на пръсти във влагалището, който метод бил недопустим при изследване на девствената ципа, тъй като можело да настъпи дефлорация. Въпреки това, дефлорация към момента не настъпила, защото била налична преди извършване на прегледа.

В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно психологическата годност на пострадалото малолетно дете правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Заключението на експертите сочи, че  М.Ц. е в състояние правилно да възприема фактите от обективната действителност, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. За инкриминираното деяние тя има пълен и последователен спомен, който не е повлиян от психотични изживявания или интерпретации. Налице е психическа пригодност тя да участва в наказателното производство. При М.Ц. липсва интелектуален дефицит. Експертите са констатирали развити познавателни умения за запомняне, умения да се върне назад във времето и да репродуцира запаметеното, макар и с известни трудности, произтичащи от свързаните със ситуацията емоции и тяхното болезнено преживяване.

 Според експертите, поради възрастта на съзряване личността на постр. М.Ц. още е в процес на формиране, но преживяното би могло да остави трайни следи в личностовата структура.

Гореописаната фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.

На основание чл. 373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени изложените  фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения подробен анализ на всички събрани  и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия /прочетени/, показанията на св. С.И., св.М.Ц., св. А.Ц. и св. С.Ц. /прочетени/, заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза/ прочетени/, заключението на комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза/прочетено/,  писмените доказателствени материали –докладна записка, заявление, сведения, амбулаторен лист, съдебно-медицинско удостоверение, удостоверение от ДКЦ, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние/ прочетени/.

Съдът дава вяра  изцяло  на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на  правно релевантните факти.

Съдът кредитира напълно  заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза и допълнителната такава, тъй е подробно, обосновано и не поражда никакво съмнение относно неговата правилност. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Освен това, не е оспорено  от страните и в голяма степен допринася за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване, като наличието на дефлорация и   времето на извършването.

Съдът дава вяра на заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза,   тъй като е изготвено  обосновано и   компетентно, от експерти, в чиято  безпристрастност и професионализъм  съдът не се съмнява.

Съдът кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните.

          Не дава вяра единствено на амбулаторен лист № 3244/23.02.2012г, издаден от Д-р  К. Кънев, тъй като отразеното в листа, че липсва  дефлорация, противоречи на констатациите на двама лекари, прегледали М.Ц. на 21.02.2012г и 24.02.2012г и установили точно обратното, както на  заключението на съдебно-медицинската експертиза.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си  подс. С. осъществил от обективна и субективна страна признаците на  състава престъплението по чл. 152 ал. 4 т.1 вр. с ал. 1 т.2, вр чл. 26 ал.1 от НК, тъй като в периода м. декември 2011г- средата на м. февруари 2012г, в условията на продължавано престъпление се съвкупил с ненавършилата 14 години М.С.Ц., като я принудил към това със сила и заплашване.

 От обективна страна е несъмнено, че подс.С. принудил със  сила и  заплашване  малолетната М.Ц. да се съвкупи с него два пъти. Установено е също, че първият полов контакт  е довел до разкъсване на девствената  ципа.  Наличието на дефлорация се установява от извършената  по делото съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е , че има дефлорация с давност повече от 14 дни от датата на прегледа, извършен от съдебен лекар на 24.02.2012 г. Наличието на дефлорация  се  установява и от кръвта по чаршафите, върху които  бил осъществен първия полов акт.

 Подс.С. два пъти изнасилил М., като употребил  физическа сила, притискайки я силно с тялото си към леглото, да за не може да се съпротивлява, ударил я силно през устата и й казал да млъкне. Освен това, е отправи заплахи към М., като й заявил, че ако каже на майка си, ще я убие. Несъмнено е доказана упражнената принуда, насочена към осъществяване на двата полови контакта.  Наличието на принуда  се установява и от обстоятелството, че преди и по време на двата насилствени полови акта детето се е съпротивлявало. То е викало за помощ и плачело силно. Тези викове  били чути  по време на втория сексуален контакт от св.  А.Ц., който по шума в стаята предположил, че става нещо. Приближил са до врата и чул думите на детето : ”Остави ме, отивай си на твоето легло!” . Влизайки в стаята, той ги заварил завити в едно легло и макар че не е станал очевидец на полов акт, неговите показания са косвено доказателство за извършеното престъпление спрямо детето, което без причина не би  плакало дълго и неутешимо  цяла вечер.

    Безспорно е по делото, че към датата на деянието постр. М. е ненавършила 14г,  като деяние   правилно е квалифицирано от Прокуратурата като престъпление по чл. 152 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НК. Настоящия състав споделя изложените както в обвинителния акт, така и в хода на съдебните прения доводи и аргументи във връзка с правната квалификация на деянието.

Относно съставомерността на деянието, т.е. обстоятелството, че е извършено от подсъдимия и правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.

 Несъмнено деянието е осъществено при  условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като подс.С. в периода декември 2011г-средата на февруари 2012г, извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и  също престъпление, срещу едно и също лице, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено от подс.С. с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал  настъпването на общественоопасните последици, като  умисълът му е  включвал и съзнаване на обстоятелството, че жертвата на изнасилването   не е навършила 14 години.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът  преценя проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни човешки ценности като телесната неприкосновеност  и стремеж към задоволяване на първични инстинкти , без каквито и да е  морално –волеви задръжки.

 При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.С. за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на особената част на НК, като вид и размер на санкцията за този вид престъпление/ лишаване от свобода от 10г до 20г/, със задължително приложение на чл. 58а ал.1 от НК с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК.

Съдът прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността, като спази изискванията на чл. 36 от НК относно постигане целите на наказанието.

 Конкретно деянието на подсъдимия е с изключително висока степен на обществена  опасност, тъй като в пияно състояние се е съвкупил  насилствено два пъти с дете на 12 години, като го принудил със сила и заплашване, проявявайки престъпна настойчивост за постигане на целта си, изключителна дързост и цинизъм. Той на два пъти използвал отсъствието на майката от дома, за да осъществи престъпните си намерения, необезпокояван от никой.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете тежестта на извършеното престъпление и последиците от него, а именно, че е  причинил тежка психическа травма за цял живот на едно 12-годишно дете, че е извършил деянието в пияно състояние и лошите му характеристични данни, които сочат, че често злоупотребявал с алкохол, под чието въздействие ставал агресивен и биел пострадалата.

Като смекчаващи отговорността  обстоятелства съдът приема чистото му  съдебно минало и  съжаление за случилото се. Формалното волеизявление по чл. 371т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.