РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101085 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен договор за строителство от 24.08.2020г., съгласно който ищецът поел
задължение по оферта от 20.08.2020г. в срок от 30 работни дни да достави и монтира
хидроизолация с PVC мембрана на обект в *, а ответникът се задължил да му заплати
възнаграждение от 16737,60 лв. в срок от 7 работни дни след представяне на фактурата за
това. Изтъква се, че на 28.08.2020г. ответникът е заплатил авансово 5040 лв. от
възнаграждението, което поради извършени допълнителни строителни дейности се е
увеличило на 19052,32 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и
работата му е приета с Акт образец 19 от 29.09.2020г. като след приспадане на аванса е издал
фактура с №********** от 29.09.2020г. за сумата от 14012,32 лв., по която в уговорения
срок не е извършено плащане. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата по процесната
фактура, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, тъй като работата му е извършена некачествено и извън
определения срок, поради което не е била приета. Навеждат се доводи, че поради
негодността на изработеното и необходимостта да завърши обекта в срок, ответникът е
следвало да извърши договорените строителни работи чрез трето лице. Излага твърдение, че
1
протоколът за приемане на работата не е подписан от негов представител, като е оспорил
пред ищеца основанието за извършване на допълнителното плащане по договора. С оглед
гореизложеното счита, че не дължи претендираната сума, поради което отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 03.08.2020г. между * в качеството на възложител и * в качеството на изпълнител е
сключен договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ с предмет * със срок
за изпълнение 7 календарни дни. Със заповед от същата дата ответникът назначил за
технически ръководител на строежа пълномощника си *. На 24.08.2020г. между * в
качеството на възложител и ищеца в качеството на изпълнител е сключен договор за
строителство с предмет извършване на СМР в горепосочената сграда, намираща се в *,
свързани с доставка и монтаж на система за хидроизолация с PVC мембрана – 1,5 мм по
плосък покрив – механично закотвена с планки и винтове за бетон, съгласно оферта от
20.08.2020г. – Приложение №1 към договора. Изпълнителят поел задължение да изпълни
работата в срок от 30 работни дни, считано от датата на уговореното авансово плащане, а
възложителят се задължил да му заплати възнаграждение от 16737,60 лв. с ДДС, съгласно
определени цени в Приложение №1. Страните уговорили възможност окончателното
възнаграждение да не може да се отклонява с повече от 10 % от първоначално определеното,
освен ако са възложени допълнителни работи на по-висока стойност. Половината от
възнаграждението следвало да се заплати авансово, а разликата - съгласно реално
извършените и приети от възложителя СМР с Протокол образец 19, в срок до 7 работни дни
след представяне на фактура от изпълнителя. На 28.08.2020г. ответникът заплатил по
банкова сметка на ищеца част от възнаграждението в размер на 5040 лв., след което
служители на последния започнали работа по почистване и полагане на нова хидроизолация
върху старата такава по всички нива на покрива на сградата. Хидроизлолацията
представлявала слоеве геотекстил и PVC мембрана, които се осигурявали от възложителя.
Изпълнителят осигурил крепежните елементи за фиксиране на хидроизолацията към
покривната основа като монтирал и осигурени от него PVC водоотвеждащи воронки,
отдушници и барбакани. В местата на припокриване на слоевете било извършено залепване
с автомат за горещ въздух, а по бордовете на покрива била монтирана поцинкована
перфолента без да се демонтират първоначално поставените покривни ламарини. Обектът се
посещавал от управителя на ответника и от служителя му *, с които възложителят
съгласувал доставките на материали, полагането на перфолента и монтажа на отдушници.
Доставеният от ответника изолационен материал не бил на стандартни ролки, а на отделни
парчета с различна дължина, поради което ремонтните дейности продължили до
17.09.2020г. предвид необходимостта от поставяне на повече крепежни елементи и
извършване на множество снаждания и припокривания. На 29.09.2020г. ищецът съставил
2
Протокол №1 за установяване завършването и разплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи, в който подробно посочил техния вид и стойност от
15876,93 лв. без ДДС като след приспадане на заплатения аванс издал фактура №**********
от 29.09.2020г. за сумата от 14012,32 лв. На 07.10.2020г. ищецът изпратил по куриер два
преписа от протокола от 29.09.2020г., фактурата от 29.09.2020г. и покана за плащане на
възнаграждението, които ответникът отказал да получи като направил възражение за
неизпълнение на договора. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни
доказателства и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че възложените работи по монтаж хидроизолация с PVC мембрана,
водоотвеждащи елементи и отдушници реално са извършени в обекта. Вещото лице е
установило всички етапи и особености при извършване на ремонта на покрива, посочени в
показанията на свидетелите на ищеца, които след преценка по реда на чл. 172 от ГПК съдът
намира за достоверни и логични. Свидетелите познават не само етапите и дейностите по
полагане на хидроизолация, но и особеностите на тази работа, които са извършили на
конкретния обект. Показателни в тази насока са и констатациите на вещото лице за
поставяне на перфолента по бордовете без демонтаж на покривните ламарини както и
залепването на отделни парчета с различна дължина от PVC мембраната. Показанията на
свидетеля на ответника са недостоверни и се намират в противоречие с всички останали
доказателства относно извършването на ремонтните дейности. Същият има познания
единствено за договора от 03.08.2020г., но реално не е изпълнявал функции на технически
ръководител на обекта във връзка с процесния договор от 24.08.2020г., за което са
показателни липсата на знания от негова страна за конкретните дейности по полагане на
хидроизолацията и показанията му за осъществен демонтаж на ламарина по бордовете,
който реално не е извършен предвид поставената перфолента по тях. В същата насока са и
показанията на свидетелите на ищеца, че технически ръководител е бил друг служител на
ответника, а пълномощникът му * не е присъствал на обекта докато е извършван ремонтът.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на
действително извършените СМР на обекта съгласно офертата на ищеца и допълнително
извършените дейности по доставка и монтаж на PVC барбакани и допълнителни PVC
воронки възлиза на 19055,87 лв. Вещото лице е изяснило, че технологията по поставяне на
хидроизолация с PVC мембрана не налага премахване на предходно поставена такава както
поради фиксирането й с крепежни елементи и машинното й залепване към покривната
конструкция, така и поради необходимостта от допълнително време за изпълнение на
изравнителни замазки и подравняване на основата. По делото е допуснато извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че фактурата от
29.09.2020г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца като задължение на ответника и е
вписана в дневника за продажби към подадената справка-декларация по ЗДДС за съответния
данъчен период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка като същият е
3
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Той се счита за сключен от момента на
постигане на съгласие между страните за работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни и за възнаграждението, което възложителят ще изплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това установената в чл. 160, ал. 2 от
ЗУТ писмена форма не е условие за действителност на договора, а само форма за доказване
като при липсата й съществуването и изпълнението на облигационното отношение
подлежат на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства.
В разглеждания случай се установява, че между страните са възникнали облигационни
отношения свързани с монтаж на хидроизолация на покрив на сграда, намираща се в *,
която ответникът се е задължил да монтира съгласно сключения между него и собственикът
й договор за извършване на строително-монтажни работи. Облигационното отношение
между страните се установява от сключения между тях договор от 24.08.2020г. като ищецът
е изпълнил в срок задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, за което свидетелстват
събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключението на съдебно-
техническата експертиза за реално извършване на възложената работа в съответствие с
изискванията на договора. В резултат на това ответникът без основание не е изпълнил
задължението си по чл. 264 от ЗЗД да приеме работата след изпращане на необходимите
документи от изпълнителя, а оттам и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
последния дължимото възнаграждение за нея, включващо и това за допълнително
извършените дейности. По делото липсват доказателства както за некачествено изпълнение
на работата, така и че тя е извършен от трето лице, а не от ищеца. При дължимо
възнаграждение от 19052,32 лв. с ДДС и след приспадане на аванса от 5040 лв. се достига до
извод, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14012,32 лв., за която е издадена фактура
№********** от 29.09.2020г. С оглед на това, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от
ЗЗД за заплащането й е основателен и следва да бъде уважен. Предвид неизпълнението на
парично задължение от страна на ответника, за ищеца е възникнало и правото съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да претендира обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за
периода от подаване на исковата молба - 19.11.2020г., до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения за вещи лица в общ размер на 2825,50 лв. Искането за
присъждане на разноски за свидетел е неоснователно тъй като депозираната от ищеца сума
от 70 лв. реално не е изплащана и подлежи на възстановяване. Съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните разноски в
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на правния спор. В разглеждания случай ищецът не е представил доказателства
за реалното им извършване като искането му в тази част е неоснователно. Неоснователно е и
искането за присъждане на разноски за платени такси по налагане на обезпечителната мярка
4
и за адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително дело. Последните
представляват разноски по изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, по сметка с*, сумата от 14012,32 лв. /четиринадесет хиляди и
дванадесет лева и тридесет и две стотинки/ - главница, представляваща възнаграждение по
договор за строителство от 24.08.2020г. за доставка и монтаж на хидроизолация с PVC-
мембрана на обект в *, за което е издадена фактура с №********** от 29.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 2825,50 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и пет лева
и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5