№ 432
гр. Плевен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500644 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6/13.01.2025г., поправено с решение № 57/08.05.2025г. по гр.д. №
625/2023г. Никополски районен съд е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ „МЕТАКОМ
СЛЗ ИНВЕСТ“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Л. Р. С., с ЕГН ********* сумата 180
000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от
настъпила на 28.08.2023г. злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-14-
36/19.09.2023г. на ТП на НОИ -Плевен, ведно със законната лихва от 28.08.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 300 000лв. иска е отхвърлен като
неоснователен.Ответникът е осъден да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка
на РС - Никопол сумата 7200лв. за д.т., както и сумата 1080лв. за възнаграждения за вещи
лица, платени от бюджетните средства на съда. Ответникът е осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адвокат С. Е. С. от САК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв., в размер на 11 850лв., определено
съразмерно на уважената част от иска.Същевременно ищецът е осъден да заплати на
ответника „МЕТАКОМ СЛЗ ИНВЕСТ“ АД, разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
размер на сумата 8 192лв., определена съобразно отхвърленият размер на иска.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Л. Р.
С., чрез пълномощника му адв. С. Е. С. от САК, в отхвърлителната му част, с която иска му с
1
правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над присъдените 180 000лв. до
претендирания размер от 300 000лв. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията
за това са изложени подробно във въззивната жалба, като жалбоподателят моли съда да
отмени решението на РС – Никопол и да постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи иска му изцяло, съобразявайки принципа на справедлИ.стта при обезщетяване на
вредите и цитираната в жалбата съдебна практика.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от
ответника “МЕТАКОМ СЛЗ ИНВЕСТ“АД, представлявано от изп.директор И. С. Г., чрез
пълномощника адв. Й. Й., в частта от решението, с която е уважен иска по чл.200 КТ.
Позовава се на невярно документиране на трудовата злополука от страна на ТП на НОИ-
Плевен относно механизма при който се е случила, необоснованост на изводите на РС с
гласните доказателства и СМЕ. Ответника счита, че злополуката е настъпила в резултат на
действия на ищеца, извършени при евентуален умисъл, а като евентуално е направено и
възражението, че е действал при груба небрежност. Жалбоподателят счита, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Аргументите са развити подробно в
жалбата, с която работодателят моли да бъде отменено решението в обжалваната му част, а
иска отхвърлен изцяло, а при неоснователност на това искане-да бъде намалено
присъденото обезщетение.
Подадена е и частна жалба от Л. Р. С., чрез пълномощника му адв. С. Е. С. от
САК, срещу определение № 77/25.02.2025г., с което е оставено без уважение искането му за
изменени на постановеното по делото решение, в частта му за разноските и за отхвърляне на
искането за присъждане на разноски в полза на ответното дружество с твърдение за
несвоевременно/до края на устните състезания/ представен договор за правна защита и
платежно нареждане, удостоверяващо плащането на хонорар.
Ответниците по съответните жалби са подали писмени отговори, в който са
заявили, че жалбата на насрещната страна е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:Въззивните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за присъждане на сумата 300 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени от трудовата злополука, констатирана с
Разпореждане № 5104-14-36 от 19.09.2023г. на ТП на НОИ. Исковата претенция се основава
на твърденията, че на 28.08.2023г., на работното си място в цех на ответното дружество
“МЕТАКОМ СЛЗ ИНВЕСТ“АД, ищецът е претърпял злополука, при която тежък детайл
тежащ 800кг е паднал върху левия му крак, при транспортирането му с електромагнитен
кран, вследствие на което е получил множество фрактури на костите и размачкване на
тъканите на лявото му ходило, причинило впоследствие и развитие на некроза и гангрена на
лява подбедрица и ампутация на ляв крак под коляното. Злополуката е била призната за
2
трудова с Разпореждане № 5104-14-36 от 19.09.2023г. на ТП на НОИ-Плевен, въз основа на
декларация за трудова злополука, попълнена от работодателя вх.№ 5101-14-36/30.08.2023г.
на ТП на НОИ-Плевен.
Ищецът е бил откаран по спешност в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, където е
констатирано причиняване на множество фрактури на костите и размачкване на тъканите на
лявото ходило. Проведено е незабавно оперативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупените кости на ляво ходило, поставяне на метална остеосинтеза - Киршнерови игли в 1-
ва, 3-та и 5-та метатарзални кости и фаланги на прътите, оперативен шеф на скъсани връзки,
пришиване на кожно ламбо - 6см. и му е поставена гипсова имобилизация. Престоял е в
болничното заведение за времето от 28.08.2023г. до 05.09.2023г. Впоследствие ищецът е
развил гангрена и некроза на лявата подбедрица, което е наложило отново да бъде приет в
същата болница, където е бил лекуван през периода 19.09.2023г. - 19.09.2023г.Извършена му
е втора операция-балонна англопластика, която съдова операция е за разширяване на
стестнени и задръстени артерии и вени. Наложила се е и следваща операция, при която
кракът на ищеца е бил ампутиран под коляното. След изписването му, ищецът е продължил
лечебно - възстановителния процес при домашни условия, търпейки болки и множество
неудобства. След ампутацията на част от левия му крак, Л. Р. С. е бил освидетелстван от
ТЕЛК с експертно решение № 90626/42 от 28.02.2024г. със 75 % трайна загуба на
работоспособност пожизнено.
Изложените до тук обстоятелства не са спорни между страните.
Безспорно е и това, че към датата на трудовата злополука е съществувало
между страните валидно трудово правоотношение, по силата на безсрочен трудов договор с
ищеца. Същият от 05.10.2017г. е работил на длъжността “Почистващ шмиргелист“ в
„Метаком СЛЗ инвест“ АД, с място на работа „Цех леарен“. Няма спор, че настъпилата
28.08.2023г. трудова злополука е станала при почистване на метални отливки, което
почистване е било в трудовата функция на ищеца. За целта на почистването е било
необходимо обръщане на отливките, с помощта на кран, за който с метално въже е била
завързана отливката. Злополуката е станала след дебалансирането на елемента и
изхлузването му от въжето. Съгласно прил. разпореждане № 5104 - 14 - 36 от 19.09.2023г., на
основание чл.60, ал.1 от КСО злополука е счетена за трудовата по см. на чл.55, ал.1 КСО.
Няма спор, че съгласно официален свидетелстващ документ, чиито
констатации се считат за верни до доказване на противното/съгл.чл.58, ал.6 от КСО/ -
резултати от извършено разследването на злополуката, отразени в протокол № 5103-14-8 от
18.09.2023г. на ТП на НОИ Плевен, работодателят е допуснал нарушения на посочените в
документа нормативни актове. Това са чл.52, ал.1 от Закона за здравето и безопасни условия
на труд; чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука“ и чл.28, ал.1, чл.166, ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.
Безспорно е, а се установява и от прил. длъжностна характеристика, на
длъжността „почиствач - шмиргелист“, с която ищецът е запознат на 05.10.2017г., че
3
основната му трудова функция е изпълняване на шлосерски дейности - почистване и
шмиргеловане на отливки, детайли и др.; почистване на детайли след заваряване; грубо и
финно шмиргелроване на отливки, след оксиженно рязане с преносим пневматичен
шмиргел. При извършване на работата на тази длъжност, той си взаимодейства с крановика,
шлосера и ел.техника на участък 1, както и с останълите колеги и инспектор - качество.
Няма спор, а се установява и от прил. в делото заповед №34/26.02.2010г. на
работодателя, че с нея са определени видовете инструктаж, които следва да се провеждат на
работещите в предприятието: начален, на работното място и периодичен. Относно обхвата
на инструктажите – те са за всички работници и служители, в зависимост от характера на
извършваната работа, конкретните условия и съществуващия професионален риск.
Определена е и продължителността на инструктажите: начален - 1 работен ден; на работното
място - 3 работни дни; периодичен - 2 часа, и извънреден -2 часа. За длъжността на ищеца
периодичността на инструктажа е предвидена на 3 месеца, а инструктажите се провеждат по
предварително утвърдени от работодателя програми.Съгласно заповедта, Ивелин Иванов е
лицето, което е следвало да извършва инструктажа в сектора на ищеца.
Безспорно е, че в прил. книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа е отразено, че за периода от 03.07.2023г. до 29.09.2023г., на ищеца е проведен
инструктаж на работното място, с посочване и на темите, по които е проведен инструктажа.
Представено е било и Разпореждане за обучение на ищеца при постъпването му на работа,
проведено през периода от 05.10.2017г. до 10.10.2017г. относно безопасност, хигиена на
труда и протипожарна охрана, завършило с проведен изпит.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.200 от КТ за присъждане на
исковата сума.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция.
Възразил е срещу твърденият от ищеца механизъм на настъпване на трудовата злополука,
като е развил доводи, че падането на тежкия детайл върху крака на ищеца е вследствие на
действия, извършени от самия него при евентуален умисъл за увреждане, респ. при груба
небрежност. Счита иска за неоснователен, като при условията на евентуалност оспорва
размера му и моли същият да бъде намален, поради допусната груба небрежност от страна
на ищеца. Оспорил е и обема, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца
болки и страдания, както и твърдението му, че не може да се обслужва и придвижва сам и е
изцяло зависим от други лица за това. Счита, че при наличие на предпоставки за това, на
обезщетяване подлежат само 20 % от действително причинените му вреди.
За да уважи исковата претенция в посочения размер, районният съд е приел,
че се касае за безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност за трудова злополука на
работодателя, като направеното възражение за съпричиняване от страна на работника
поради допусната груба небрежност от негова страна е прието за неоснователно.Цитирайки
разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ е приел, че отговорността на работодателя не следва да се
намалява, тъй като пострадалият не е допуснал груба небрежност, не е установена липса на
4
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност. Не е
установено неполагане на грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите
обстоятелства. Преценявайки положената грижа при конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира, РС е приел, че по делото не са установени конкретни правила и
инструкции за повдигане, обръщане, преместване на отливките, както и тези за работа на
краниста с тези отливки при повдигане и обръщането им, с електромонтажният кран. Поради
това и не е установено ищецът да е процедирал неправилно и в нарушение на такива
правила.Същевременно е прието, че работодателят не е установил и наличието на правила за
безопасна работа на длъжността „почистващ - шмиргелист“ при работа с отливки, при
преместването и обръщането им с кран и конкретно, с какви въжета и по какъв начин
същите следва да се укрепят, както и инструктаж за безопасна работа с повдигателни
съоръжения и за безопасна работа на прикачвачи на товари.Поради това РС е стигнал до
извода, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на непроведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то
поведението на работника не може да се окачестви като груба небрежност, освен ако от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му.Този извод е подкрепен и с резултата от изготвената по
делото съдебно-подчеркова експертиза, съгласно която подписа положен в инструктажната
книга от 2023г. не е на ищеца, а следователно и инструктаж на работното място и
периодичният инструктаж на ищеца, не е бил проведен в съответствие с нормативните
изисквания.Съдът е приел, че по делото не са оборени и констатациите на Дирекция
“Инспекция по труда“, за неспазване на разпоредбите на чл.164, ал.2 и чл.166, ал.1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работното места и при използване на
работното оборудване, като и на чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, както и че работодателят не е
представил конкретни правила за управление на риска, при работа на заеманата от ищеца
длъжност, както и тази на краниста, които са извършили преместването и обръщането на
отливките. Изтъкнато е и това, че трудовата злополука е настъпила няколко години след
назначаването на ищеца на работа и той е имал необходимите опит и умения. Съзнавал е
потенциалните рискове при шлайфането на бетоновите отливки, повдигането и обръщането
им, като дори при спъване или невнимание при обръщане на тежкия детайл, това поведение
не може да се квалифицира като проявена груба небрежност. Съдът е счел, че дори да се
приеме в процесния случай небрежност, то тя е обикновена, а не груба небрежност.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд и фактическите
констатации, въз основа на които те са направени, като препраща към тях по реда на чл.272
ГПК. Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Вида и характера на претърпяната от ищеца злополука е установен с
влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на
5
компетентността му по установен ред и форма, поради което и констатациите в него относно
деня, часа, мястото, вида на травмата и характера на злополуката като трудова не са оборени
от ответника. С решение на ТЕЛК № 90626/42 от 28.02.2024г. трети състав към УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“ЕАД-Плевен е прието 75 % трайна загуба на работоспособност пожизнено, като
пострадалият е търпял продължителни болки и страдания, които не са отшумели напълно
към момента на постановяване на първоинстанционното решението. Възраженията относно
установяването на друг механизъм на трудовата злополука не са били доказани пред РС, тъй
като очевидците на произшествието са били малко, а разпитаните свидетели не установяват
наличието на поведение на ищеца в разрез с изпълнението на обичайните му задължения.
Поради това и разпореждането на ТП на НОИ Плевен за констатирането на ТЗ, като
стабилен административен акт следва да бъде зачетено от съда. Съдът може да извършва
инцидентен последващ контрол само за нищожност на административния акт, но такива
доводи не са изложени и няма основание да се счита, че той не е породил правните си
последици.
От събраните пред районния съд гласни доказателства, за възприетите от
свидетелите факти и обстоятелства от значение за делото, се установява, че при настъпване
на трудовата злополука в цеха са били само пострадалият Л. С., работник на име Д. В. З. и
краниста Б. Й. К.. Работникът от виетнамски произход е напуснал предприятието и не е бил
установен адреса му, за да бъде призован и разпитан като свидетел по делото. От
показанията на св. Б. К. се установява, че ищецът е работил на една и съща длъжност и е
извършвал една и съща по вид работа, от момента на сключване на трудовият му договор до
датата на злополуката. Заедно със св. Б.Н. - началник на администрацията в ответното
дружество установяват, че на ищеца е направен първоначален инструктаж и последващ, но
не изясняват в какво се изразява той и какви са били инструкциите за безопасност на труда
за длъжността на ищеца. Според свидетелите показания на Б. К., ищецът заедно с работника
от виетнамски произход трябвало да завързват със стоманено въже елемента, който са
почиствали, за да може той да го повдигне и обърне чрез крана, който управлява. В
показанията си е заявил, че според него завързването не е било направено по надлежният
ред и затова отливката се е измъкнала от едната страна, дебалансирала се е и е паднала,
затискайки крака на работника. Свидетелите твърдят, че двамата работници следвало да
обвържат със стоманени въжета отливката която почистват, по начин който да позволи на
краниста да я обърне безопасно. При преценката на показанията на тези двама свидетели
следва да се съобрази тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото, като се има
предвид, че свидетелят Н. Ц. е бил на длъжност началник на администрацията в ответното
дружество, и като такъв самият той е имал определени задължения във връзка с осигуряване
на безопасните условия на труд, а св. Б. К. е лицето повдигнало с кран падналата отливка,
участвайки в съвместната работа, при която е настъпила злополуката. Освен това и двамата
свидетели пропускат да кажат посоченото от тях в обясненията при разследване на
трудовата злополука, че работника не е успял да се предпази от тежкия детайл, тъй като се е
спънал в гумена повърхност, за чието поставяне в цеха се установи, че е било извършено в
6
нарушение на изискванията за безопасност на труда.
Видно от преписката към декларацията за трудова злополука станала на
28.08.2023г. с Л. С., приложена на л.102 и сл. от делото на РС, в протокола № 5103-14-8 от
18.09.2023г. за резултатите от извършеното разследването на злополуката, изд. от ТП н НОИ
– Плевен, е отразено, че след връзване на детайла за почистване, с форма на пръстен, тежащ
800кг, кранът го е повдигнал, но въжето се е изхлузило и пръстенът е паднал върху левия
крак на Л. С.. В анализ на причините за възникване на злополуката е прието, че независимо
от причината за преместване на отливката, така прилаганият начин с диаметрално
прихванато товарозахватно приспособление, като се разчита само на равновесието и
равномерното разпределение на тежестта на детайла, не е безопасен. Въз основа на
събраните писмени обяснения от краниста Б. К. и от началник-цеха Ивелин Иванов е
изяснено, че процедурата по обръщане на детайла е била стандартно изпълнена, като при
обръщане на отливката работниците трябвало да се отдръпнат, но Л. С. се е спънал в
застлана на пода гумена повърхност, поставена там за да не се нараняват отливките. Относно
този гумен под е констатирано нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, като е предписано премахване на гумената подложка.
За лица допуснали посочените в протокола нормативни изисквания за безопасност на труда е
посочен само ответника „Метаком СЛЗ Инвест“АД. Съставени са актове за нарушенията и
са предписани мерки за недопускане на подобни злополуки в предприятието. Предписано е
и работодателят да сключи липсващата задължителна застраховка за трудова злополука за
работници и служители, които извършват работа с трудов травматизъм равен или по-висок
от средния за страната, съгл. чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд.
По делото липсват доказателства опровергаващи констатациите на ТП на
НОИ. Описаното в т.26 от декларацията за трудова злополука, че за обръщането е
използвано само едно въже, в действителност представлява, изхождащо от самия
работодател твърдение за благоприятни за него обстоятелства, от които иска да черпи права
– в случая да обоснове възражението си за редуциране размера на дължимото обезщетение
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на възложената му работа.
В случая, обаче, не се установява конкретно задължение, което работика да е нарушил,
доколкото не е установено с колко въжета и по какъв начин е следвало да се извършва
връзването. Нито дори, че това стабилизиране на детайла обичайно е извършвано по друг
начин от същите двама работници, а при злополуката те, и по-конкретно Л. С. се е отклонил
от правилото, допускайки грубото му нарушаване, респ.груба небрежност. Липсват
свидетелски показания или установени в предприятието вътрешни правила и норми, които
да навеждат на извод за необходимост от детайлно установяване на механизма на
настъпилата злополуката, с помощта на специални знания на експерт. Ето защо съдът не
намира за процесуален пропуск неназначаването от РС на експертиза по тези въпроси.
Не се установява от свидетелските показания работникът да е извършил
7
някакво необичайно за обикновения начин на изпълнение на възложената му работа/каквато
той е изпълнявал години наред/ за пръв път, което да се намира в разрез с обичайната му
практика при изпълнение на тази работа или което да протИ.речи на елементарната логика и
здрав разум, които би проявил всеки при нейното извършване. В т.см. съвсем няма
основание да се приеме, че работникът е пренебрегнал изрично дадени му от работодателя
указания за начина на извършване на възложената му работа, проявявайки самонадеяност и
така да е проявил липса на елементарно старание и внимание и да не е положил дори тази
грижа, която и най-небрежният би положил при извършване на работа.Освен това,
комисията разследваща злополуката е установила, че поначало прилагания начин с
диаметрално прихванато товарозахватно приспособление, не е безопасен. Поради това може
да се приеме, че подобно произшествие е могло да настъпи по всяко време, при избрания от
предприятието начин на работа и неосигуряване на безопасни условия на труд.Освен всичко
това, особено съществено е да се отбележи и заключението на в.л. М. М. от приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена по повод направеното от ищеца оспорване
на положен от него подпис в книгата за инструктаж, според което „подписът в книга за
инструктаж от 03.07.2023г., в графа № 15, не е положен от ищеца“.От това следва извода, че
ищецът Л. Р. С. не е бил надлежно инструктиран относно правилата за безопасност на труда.
При това положение не може да се приеме, че работникът е проявил груба небрежност,
която да е основание за намаляване размера на полагащото му се обезщетение за
претърпените вреди в каквато и да било степен, още по-малко пък в претендирания от
ответника размер, равен на 80 % .
Приемайки всичко посочено дотук, въззивният съд намира, че няма основание
по смисъла на чл. 201, ал. 2, т.1 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя,
предвиден за случаите когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, а обезщетението за претърпените от работника вреди се дължи
в пълен размер.Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, настоящият състав на
Плевенски ОС намира за неоснователни, оплакванията развити във въззивната жалба на Л.
С. за това, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички относими фактори при
определяне размера на обезщетението, както и че някои от тези фактори са подценени. РС в
достатъчна степен е отчел установеното от двете експертизи /СМЕ и СПЕ/, както и от
показанията на разпитаните свидетели, като при определяне на обезщетението е взел
предвид вида, продължителност, обема и интензитета на търпените от пострадалия болки и
страдания и е обсъдил всички относими доказателства. Въззивният съд препраща към
мотивите на РС, изложени относно размера на неимуществените вреди - пряка и
непосредствена последица от увреждането, които фактически констатации и правни изводи
не следва да се преповтарят. В достатъчна степен е отчетено как претърпяната злополука е
довела до промяна в начина на жИ.т на ищеца, тъй като затрудненото самостоятелно
придвижване го лишава от възможността да поддържа активен начин на жИ.т. Взета е
предвид продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
причинените морални страдания, осакатяването, възрастта на пострадалото лице и
възможността да продължи трудовата си дейност за в бъдеще. Отчетено е, че в момента на
8
травмата е изпитал изключително силна болка; че претърпяната травма е дала негативно
отражение върху психическото състояние на ищеца, довела го е до екзистенциална криза,
свързана с преминаване през състояние на страх за бъдещето, стигащ до отчаяние, чувство
за загуба на смисъл за жИ.т и безпомощност, както и че ищецът изпитва посттравматичен
стрес. Съобразена е и съдебната практика по подобни казуси, както и принципа на
справедлИ.стта.Определеното обезщетение от 180 00лв., адекватно отразява принципа на
справедлИ. обезщетяване на неимуществените вредите, претърпени в резултат на трудовата
злополука и е в състояние да репарира претърпените болки и страдания, поради което не
следва да бъде увеличавано обезщетението.
В заключение : Искат правилно е уважен в посочения размер, който се дължи
ведно със законната лихва върху главницата от 180 000 лв., считано от датата на трудовата
злополука - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, поради което решението
следва да бъде потвърдено изцяло. То е правилно и в частта му за разноските, които са
определени съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция. Поради
това следва да бъде потвърдено и обжалваното с частна жалба от ищеца определение на РС-
Никопол, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта му за разноските досежно разноските за адв. възнаграждение за
процесуалното представителство на ответника, осъществено от адв.Й. Й.. В съдебното
заседание на 12.12.2024г., когато е приключено съдебното дирене и е даден ход за прения
между страните, ответникът е представил списъка на л.243 на разноските, в който е
включено и платено адв.възнаграждение в размер на 20 000лв. с ДДС; договор за правна
защита и съдействие от 16.02.2024г. с адв.дружество „Й., Д. и с-ие“ и фактура от 21.05.2024г.
за платената сума в размер на 20 000лв. с ДДС по посочения договор от 16.02.2024г.
Документите са приложени преди протокола и няма данни от които да се направи
заключение, че другата страна не е имала възможност да се запознае с тях и да ги оспори, в
т.ч. и обстоятелството, че е извършено плащането на адвокатския хонорар по приложената
фактура, въпреки, че не е представено платежно нареждане. Въззивният съд намира за
обоснован извода на РС, че в това заседание представителят на ищеца не е възразил относно
факта на извършеното плащане на адвокатско възнаграждение по издадената фактура, а само
относно прекомерност на същото, което логически предполага признаване на
обстоятелството, че хонорара е платен. Не е било необходимо при липса на възражение
представянето и на платежния банков документ, по издадената от адв. дружество фактура.
Съдът е разгледал възражението за прекомерност и законосъобразно и правилно го е
отхвърлил, тъй като действително делото е с фактическа и правна сложност, а адвокатския
хонорар е съизмерим с определеното на другата страна по реда на чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение и с цената на иска, съответно - и с положения от процесуалните
представители труд по делото.
При този изход на делото и по компенсация, страните не си дължат разноски
за въззивната инстанция, доколкото и двете въззивни жалби са оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение №
6/13.01.2025г., поправено с решение № 57/08.05.2025г. по гр.д. № 625/2023г. по описа на
Никополски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77/25.02.2025г., с което е оставено без
уважение искането на Л. Р. С., чрез пълномощника му адв. С. Е. С. от САК за изменение, на
основание чл.248 ГПК, на постановеното по делото решение, в частта му за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10