Р
Е Ш Е
Н И Е 260000
гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При секретаря Петрана Динева като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№842 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 424 от ГПК.
Ищцата Т.-М.И.К., ЕГН-**********,*** сезира съда с искане да постанови решение,с което да признае за установено против ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , пл. „Света Неделя“ №7 по реда на чл. 424 ГПК, че същата не дължи на ответната банка сумите:
-168 301.45 евро - главница по Договор за банков кредит от 26.05.2018 г.
-5111.55 евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г.
-3467.15 евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г.до 15.08.2018 г.;
-5259.43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017г.-15.08.2018 г.,
за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 22.08.2018 г. по ч.гр.д. 1103/2018г. по описа на Районен съд - Велинград и е образувано изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг. №887 към КЧСИ, район па действие Окръжен съд - Пазарджик.
Във връзка с наличието на предпоставки за допустимостта на предявения иск,ищцата твърди,че след изтичане на срока за депозиране на възражения против заповедта за незабавно изпълнение се запознала с приложените в заповедното производство доказателства и констатирала,че не са й връчени намиращите се там „покани за предсрочна изискуемост“.Покана била връчена на Н.Л., който не е лице, имащо право да я получи за адресата.
Освен това, по изпълнителното дело, по което се осъществявало събирането на вземанията срещу ищцата,били представени документи- 4 бр. протоколи на Управителния съвет на ответника,удостоверяващи начина на олихвяване на кредитната експозиция без съгласието и дори без знанието на ищцата.Чрез тях, по нейни твърдения, се променяла едностранно методологията за определяне на възнаградителната лихва,която коренно се различавала от уговорената в договора за кредит от 26.05.2018г.,от който кредиторът черпи правата си по заповедта за изпълнение.
За тези протоколи ищцата твърди,че узнала на 28.10.2020г.,когато се снабдила със същите,представени по изпълнителното дело от присъединен взискател – И.Н.Д..Твърди,че те са такива по чл.424 от ГПК и дават право да оспори вземанията,доколкото дават основание за преразглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост и дължимостта на вземанията,като ищцата твърди,че тези именно доказателства за промени в условията на договора без нейно съгласие,биха довели до извод за недължимост на вземанията,за които е издадена заповедта за изпълнение.
Подробно аргументира как всяко едно решение на УС на банката променя определени условия по договора и води до нарастване на дълга и до предсрочна изискуемост, макар потребителят да бил надвнесъл значителни суми, съгласно двустранно уговореното. Категорично твърди, че предсрочна изискуемост на кредита не е налице, защото промените в условията на договора са извършени без основание /при липсата на съгласие от едната страна/ и в нарушение разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и общите правила на ЗЗД. Излага съображения за характера на договора като потребителки и за своето качество на потребител, респективно – на по-слабата страна по договора, която се ползва от специалната защита по ЗЗП.
Твърди, че едностранното увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва е довело до такова и на наказателните, доколкото техния размер се определя на базата на първия, плюс надбавка. Всичко това водело до извода, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и подаване на заявлението по чл.417 ГПК вземанията на банката не само били в пъти по-малки по размери, но и изобщо липсвала забава на потребителя в изпълнение на уговорените с договора задължения за заплащане на лихви и връщане на главницата на части чрез погасителни вноски. Ако банката била олихвявала кредита при уговорените в т.4.1 параметри, без незаконосъобразното включване на компонента „премия“ и „замразяване“ на 1MEURIBOR и при съобразяване със спада му във времето,месечните анюитетни вноски биха били значително по-ниски,така че не само не би имало забава,а дори биха се оказали надплатени суми.
Излагат се съображения за това,че дори банката да основа увеличението на лихвата на съществуващи клаузи от договора,то те били неравноправни и съдът следвало да провери служебно дали са такива, и евентуално – да не ги прилага.
Ответникът е подал отговор в законния срок, като първото му възражение е за недопустимост на иска,по съображения,че не са налице новооткрити и обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК , а тези на които ищцата се позовава не са и от съществено значение за делото.Твръди,че същите са й били известни до изтичане на срока за възражение и тя е могла да се снабди с тях в този срок. Сочи,че в Анекса от 24.02.2012г.към процесния договор за банков кредит се съдържа декларация от ищцата, че е запозната с Общите условия, при които банката отпуска ипотечни кредити на физически лица и е получила екземпляр от тях. В Анекса именно било уговорено как ще се формира базовия лихвен процент , вкл. включване на премия ,съгласно общите условия.
Тезата на ответника е,че подписвайки анекса ищцата е узнала за промяната в лихвените проценти и за включването на компонента „премия“ в годишния лихвен процент и тази промяна не следвало да се определя като новоузнато обстоятелство, дори да не е знаела тогава за протоколите на УС, в които промяната на условията е посочена. Узнаването според ответника е станало с подписването на споразумението, в чиито изрични клаузи промяната е била включена.Ако не била съгласна с тях,е можела да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение,но не го била сторила. Ето защо според ответника тези възражения не можело да бъдат заявявани с иск по чл.424 ГПК.
С протоколно определение от 25.01.2022 г. съдът е допуснал на основание чл.218 ГПК участието по делото на „Булгарцвет-Велинград“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца, като от дружеството е депозирано становище по предявения иск,в което се оспорват като неоснователни твърденията и възраженията на банката за недопустимост на иска. Твърди се, че промяната в методологията за лихвообразуваното чрез добавяне на компонент „премия“ е станало далеч преди сключването на анекса,което довело и до незаконосъобразно едностранно увеличаване на лихвата в периода от датата на приемане на първия протокол на УС на банката №38 от 14.10.2008 г. до изменението на договора със сключения анекс, а и след това.
Твърди,че едностранното увеличаване на лихвата преди сключването на анекса приравнявало същия до спогодба върху непозволен договор,който бил нищожен на основание чл.366 от ЗЗД. Поддържа, че към датата на подписването на анекса ,дългът посочен в него бил различен от действителния и включването на компонента премия без знанието и съгласие на кредитополучателя и по субективната преценка на банката, имала неравноправен характер. На свой ред нищожността на Анекса означава, че в отношенията между страните бил приложим единствено и само първоначално сключения договор за кредит и при посочените в него условия.
Наред с това се твърди,че протоколите на УС на банката,обективиращи включването на премията не били представени с анекса, като последният липсвал и в заповедното производство, а банката не основала вземанията си на него. Макар и фиктивно посочена в методологията на лихвообразуването, потребителят нямало как да знае, че „премията“ се е прилагала и преди сключване на анекса към договора.От сключения анекс потребителят също нямало как да разбере за начина на формиране компонента „премия“ и какъв е нейния размер.
При анализ на съдържанието на т.4 и т. 4.1а от анекса,е направен извод,че за да компенсира незаконосъобразното включване на нов компонент преди сключване на анекса,банката посочила премията, за да фигурира все пак в анекса като нейната стойност била добавена към надбавката. По този начин банката генерирала свръхпечалба за сметка на икономически по-слабата страна.Твърди, че ако в случая била прилагана първоначално договорената лихва, потребителят би плащал в пъти по-нисък лихвен процент за редовна лихва,отколкото след незаконосъобразното включване на премията като компонент от лихвообразуването и замразяването на приложимия по договора базов лихвен процент - едномесечния Юрибор. Последното довело и до увеличаване на наказателната лихва,доколкото същата била в пряка зависимост от редовната лихва и се формирала от редовната лихва + надбавка.
Възразява,че от текста на 9.6.2 на ОУ, сочен от банката, също не ставало ясно как се формира премията. Представените ОУ били приложими към анекса, но към договора за кредит били приложими други условия, а премията като компонент била включена преди подписването на анекса. Промяната в премията съгласно посочената клауза обаче не ставала автоматично с промяната на обективните фактори, както твърдял ответника, а опосредено - от акт на УС на банката.
Излага съображения за противоречие на въпросната клауза с разпоредбите на чл.143 и чл.146 ЗПП.Развива доводи, че в случая ответникът запазил правото си да изменя договора,въз основа на непредвидени в него основания и необективен факт, изцяло зависещ от волята на банката,доколкото тя избирала методологията,моделите на ценообразуване на ресурса,използван за кредитиране,което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните.
Сочи,че съгласно решение на КЗП, взето с Протокол № 27/21.06.2010 г. от общите условия на ответната банка отпаднала неравноправната клауза, според която минималния размер на ГЛП по кредита не можело да бъде по-нисък от размера му,определен към датата на договора или към датата на сключен последващ анекс, с който се извършва промяна в лихвените условия. В тази връзка, ответника следвало да отразява неговото намаляване при определяне размера на лихвата през различните периоди, но вместо това, банката не само не съобразила намаляването на базовия лихвен индекс, но и без съгласие на кредитополучателя добавил и новия компонент „премия“.
Поддържа, че лихвата е в пряка зависимост и се формира на база на БЛП, като промяната в последния е допустима само, ако пазарните условия водят до необходимост от увеличението или намаляването му. В процесния случай в договора не била предвидена възможност кредитополучателя да се откаже от договора, което водело до нищожност на клаузата на т.9.6.2 от ОУ. В договора не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване, което обуславяло нищожност на посочените клаузи на основание чл.143, т.12 от ЗЗП.
Не била налице и възможност да бъде изменен ГЛП чрез намаляване в индекса на установената компонента, което фактическо положение било изцяло в полза на банката. Била договорена възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс, което също поставяло кредитополучателя в неравностойно положение.
Посочената клауза от Общите бизнес условия,неразделна част от процесния договор за кредит,също била нищожна на основание чл.143,т.13 ЗЗП, защото давала изключително право на банката да тълкува клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс.
Страните сочат доказателства и формулират доказателствени искания.
Като
анализира поотделно и в съвкупност събрания по делото доказателствен
материал,за да се произнесе от фактическа страна, съдът прие за установено
следното:
С протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 30.05.2022г.е прието за безспорно наличието на валидно сключен договор за банков кредит №067/26.05.2008г.между страните в процеса:кредитор „Уникредит Булбанк“ЕООД, кредитополучател Т.И.К. и солидарните длъжници К.М.К., „Булгарцвет-Велинград“ ООД и „Родопи-12“ ЕООД с цена на договора 200 000 евро за текущи нужди със срок на погасяване 20.03.2038г. Със същото определение е прието за безспорно, че договора е сключен при учредена договорна ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт №47,нот.дело №437 от 27.05.2008г.по описа на нотариус Георги Халачев,и при действието на общите условия на „Уникредит Булбанк“ АД към датата на сключване на договора за кредит, както и че има подписан погасителен план към договора за кредит.
Не се спори,че ищцата е усвоила сумата от 200 000 евро срещу поето договорно задължение да върне заема в срок от 25 години на 299 равни анюитетни вноски в размер на по 1559,62 евро и една последна изравнителна вноска на датата на падежа - 25.05.2033г.-т.12.2.1 от договора, като всяка анюитетна вноска включва главница и дължимата възнаградителна лихва, определена от следните два компонента визирани в т 4.1.а от договора: базисен лихвен процент - едномесечен ЮРИБОР,и надбавка в размер на 3,211 пункта,или към датата на подписване на договора за кредит ГЛП - 7.60%,а съответно на нивото на базисния лихвен процент е бил в размер на 4,389%.
Съгл.т.11.1.1 определянето на БЛП е уговорено да се извършва управителния съвет на банката или друг оторизиран орган с препратка към Условията на Уникредит Булбанк АД за кредити на физически лица за конкретните процедури за определяне и промяна на действащите лихви, с които в договора е посочено,че ищцата е запозната. В същата точка е предвидено, че за изменението на лихвата кредитора ще уведомява кредитополучателя чрез обявяване на решението на интернет страницата на банката,изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка и чрез изпращане по пощата като за получено се счита всяко уведомление изпратено до кредитополучателя регистрирано в изходящия дневник на Банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или поддържаната от него в банката касета за получаване на банкова поща или с изпращането му в адреса за кореспонденция,посочен в искането за отпускане на кредит. Измененията на лихвения процент се прилагат автоматично-т.11.1.2, за което кредитополучателя се уведомява по същия начин .
В т.11.1.3 от договора е отразено даденото съгласие от страна на кредитополучателя кредитора да променя едностранно размера на лихвата и съответно на месечната погасителна вноски,без да е необходимо сключване на допълнително споразумение,при нарастване на БЛП с повече от един пункт,за което кредитополучателя следва да бъде уведомен в едноседмичен срок на адреса за кереспонденция посочен в искането за кредитиране или по реда установен за кредити на физически лица.
При неиздължаване на погасителна вноска –лихва и/или главница,по кредита за срока на забавата размерът на лихвата се определя като целият редовен дълг / непадежиралия дълг/ се олихвява с лихвата по т.4.1.а плюс наказателна надбавка в размер на 5% -т.4.2.
Неиздължената просрочена и изискуема лихва и/или главница се олихвява с лихва за просрочие в размера на годишния лихвен процент плюс надбавките по чл.4.2 от договора - 5% и надбавката по чл.4.3. от договора-2%.
По отношение на договорните клаузи за лихвите при просрочие съдът е указал на страните,че същите подлежат на тълкуване при условията на чл.20 от ЗЗД ,като в съдебно заседание на 11.12.2024г.страните са изложили становище относно действителното съдържание на тези клаузи.
Като доказателство по делото е приложено гр.д.№1103/2018г.по описа на Районен съд В. ,образувано по депозирано от ответната Банка заявление по чл.417 от ГПК.На 21.08.2018г.съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение №634 от 21.08.2018г.и изпълнителен лист в полза на Банката за следните суми :
•168 301,45 евро - главница по Договор за банков кредит от 26.05.2018г,
•5111,55 евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018г. до 29.05.2018г.,
•3467.15 евро за лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г. до
15.08.2018 г.;
•5259,43г.евро-наказателна лихва за периода от 25.11.2017г.-15.08.2018 г.,
По молба на ответника е образувано изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг.№887към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пазарджик.
Към доказателствения материал по делото са приобщени по надлежния процесуален ред представените от ищцата с исковата молба,а в последствие и от ответника,сочените от нея като новооткрити писмени доказателства протоколи №№38/14.10.2008г.,№9/26.02.2009г.,№14/01.04.2009г.и №25/05.06.2009г.от заседания на Управителния съвет на ответната Банка ,на които са взети решения имащи значение за лихвообразуването по процесния договор за кредит.
По протокол №38 от 14.10.2008г. е взето решение, че цената на всеки банков кредит ще се определя като сбор от - променлив Базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяване договорен лихвен индекс и премия,определена по размер от ГОД /най-вероятно главния оперативен директор/ от 0 базови пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари,към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка,отчитаща финансовото състояние на клиента, срока на кредита, дадените обезпечения и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия кредитен риск.
За всеки ползван кредит Банката начислява,а кредитополучателят заплаща годишна лихва / цена на кредита/ като общ лихвен процент в размер равен на действащия и прилаган към датата на начисляването БЛФ плюс установената надбавка."
В това решение липсва посочена дата на влизането му в сила и за момента на въвеждане на новата компонента-премия,както и конкретния размер на същата въобще ,а и по отношение на процесния кредит.
В приложения по делото Протокол №9 от 26.02.2009г. на УС на Банката, е включено прието решение за повишаване на надбавката към основния лихвен процент от 1% на 2% за група непогасени кредити на физически лица в евро, като промяната влиза в сила от 09.03.2009г.след предварително уведомяване на клиентите.
С протокол №14 от 01.04.2009г.УС на Банката е приел решение за повишаване на премията като компонент на БЛФ по кредити на физически лица, считано от 01.04.2009г.с 1 пункт и решение за замразяване на нивата на индексите, считано от 01.04.2009г.
Видно от протокол №25 от 05.06.2009г.,УС на Банката е взел решение, премията като компонент от БЛП да се повиши със 100 базисни пункта за кредитите на физическите лица в евро,считано от втората половина на м.юни,за което клиентите да бъдат информирани,съгласно установената процедура в Банката.
Липсват представени в хода на производството по делото доказателства за уведомяване на ищцата за измененията на начина на лихвообразуването приложим към процесния кредит в съответствие с уговорките в т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от договора,което е изрично взето като решение по Протокол №9 от 26.02.2009г.и протокол №25 от 05.06.2009г. от заседания на УС на Банката.
Като доказателство по делото е представен и приет Анекс №1 от 24.02.2012г.към договора,който със съгласието на страните преурежда изцяло установените в първоначалния договор права и задължения предмет на кредитното правоотношение-пар.4.В пар.6 е отразено постигнатото съгласие относно размера на редовния дълг посочен в 2.8 от Анекса. По отношение на размера на задължението на ищцата в т.2.4 е отразено,че неиздължената част от главницата към 24.02.2012г.възлиза на 189088,72 евро,както и че няма просрочена главница и лихви към този момент – т.2.5 и т. 2.7.Въпреки това при образуване на размера на редовния дълг по т.2.8 във вр.с пар.6 към непадежиралата главница са прибавени неизискуеми лихви в размер на 1287,54 евро и такса за предоговаряне в размер на 51,13 евро,вследствие на което е посочена дължима главница в размер на 190427,39евро.За първата година след подписване на Анекса е уговорено кредита да се олихвява с 3,10% ,а от 25.02.2013г.с 8,873% ,формиран от БЛП като сбор от тримесечен SOFIBOR /като в хода на производството по делото ответникът поддържа,че всъщност това е техническа грешка и БЛП се определя от индекса приложим към кредитите в евро,а именно EURIBOR,което се потвърждава и от заключението на в.л./, и премия ,определена в съответствие с т.9.2 от Раздел ІІІ от ОУ.
В Общите условия към Анекса,приети от ищцата, се съдържа определение на понятието „премия“ в уводната им част, съгласно което премията се определя от УС на банката, от главния оперативен директор или друг оправомощен орган и отчита цената на банката на предоставения кредитен ресурс и може да бъде променяна от Банката при настъпване и проявлението на последиците от обстоятелства, посочени в ОУ и договора за кредит. Увеличението на премията привежда базовия лихвен процент в съответствие с цената на ресурса за банката според пазарните условия ,информацията за които се получава на основата на официални независими източници на пазарни данни за съответния момент. Промяната може да бъде до 2 пункта за всяка актуализация,като увеличение с повече от 1 процентен пункт се приема за съществено,за което Банката уведомява кредитополучателя по ред,установен в общите условия.Прави впечатление,че премията,като нов лихвообразуващ компонент,подлежи единствено на увеличение по инициатива на кредитора и цели да компенсира евентуалния спад в нивото на БЛП, т.е. да гарантира печалбата на банката независимо от колебанията в банковия пазар.Този извод се налага и при анализа на т.9.2 от ОУ-БЛП се формира от съответния пазарен лихвен индекс за периода на олихвяване и премия,размера на която банката може да променя едностранно.В т.9.3.5 от ОУ е предвидена възможност за увеличаване, респ.намаляване на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и спазване на методологията за това.
От трите цитирани текста от ОУ, които ищцата е приела при подписване на Анекса по никакъв начин не става ясно как се формира премията и в крайна сметка какво е разписано в т.нар.методология за определяне на лихвата по процесния договор. Не на последно място ответната страна не сочи доказателства тази методология да е била известна,а още по-малко в достатъчна степен да е била разяснена на ищцата към момента на подписване на договора или Анекса към него.
По делото са изготвени и приети като доказателство три експертни заключения по допуснатата съдебно икономическа експертиза,съответно депозирани в съда на 02.09.2022г., на 06.01.2023г. и на 04.12.2024г.,или за краткост по-долу означени като първо,второ и трето експертни заключения.
Установява се от първото експертно заключение,че стойностите на годишния лихвен процент са се променяли 7 пъти до 24.02.2012г.в посока на увеличение,като същото не е било по-голямо от 0,5 пункта спрямо първоначално договорения размер с изключение на м. ноември 2008 г.
За периода след 24.02.2012 г. начислявания ГЛП никога не е бил в размер на 8,873%- посочения в анекс №1.След изтичане на едногодишния период с облекчени условия, ГЛП в възлизал на 7,684% - много близка стойност до първоначалния размер на лихвата, а след 04.01 2016 г. е бил понижен на 7,372 % в резултат от прилаганата отрицателна стойност на индекса 3 месечен Юрибор, а именно -0,132%.
Вещото лице установява,че компонентът „Премия" на БЛП е прилаган по процесния кредит от 28.11.2008г.до 23.02.2012г.,т.е.далеч преди подписването на Анекса,като размерите й са били както следва:
1% от 28.11.2008 г. до 08.03.2009 г.;
2% от 09.03.2009 г. до 1.04.2009 г.;
3% от 02.04.2009 г. до 31.05.2009 г.и
4% от 01.06.2009 г. до 23.02.20012 г.
При извършеното сравнение на стойностите на индекса Юрибор, използван до 24.02.2012г.и стойностите му,публикувани на страницата на https.7/www.euribor- rates.eu/en/euribor-rates-by-year,вещото лице установява следните разлики :
За периода от 01.10.2008г. до 3.11.2008г.прилагана стойност от 5,06%, а в статистическите данни стойността му е 5,088%
За периода от 03.11.2008г. до 28.11.2008 г.е прилагана стойност от 4,479% при стойност в статистическите данни от 4,412%.
За периода от 01.12.2008г.е прилагана стойност от 4,61%,а в статистическите данни стойността му е 3,523%.
Към 15.06.2009г. прилаганата стойност е 1,935 при статистически данни за 0,9333%.
През периода от м.април 2011г.е използвани стойност от 4,96% при статистически стойности под 1,4%.
След 01.04.2009г.въпреки решението на УС за замразяване на нивата на използваните индекси, по процесния кредит 4 пъти са променяни стойностите на индекса в посока на увеличение.
След усвояването на договорената сума на 28.05.2008г.,ищцата е внесла сумата от 184890,09 евро за погасяване на задължението си.Последната дата ,на която внесена сума за погасяване на дълга е 03.01.2018г.
В отговора на въпрос 3 от третото заключение,експертът изчислява,като определя задължението на ищцата съгласно клаузите на договора ,без да отчита последващите изменения на лихвата съгласно протоколите на УС на Банката и сключения анекс №1/24.02.2012г.,че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.05.2018г.,сумата на падежиралите месечни вноски възлиза на 179057,40 евро,от които 138916,43 евро договорна лихва и 40140,49 евро главница.
В продължение на това категоричния отговор на въпрос 4 от страна на вещото лице е,че с внесената от ищцата сума в размер на 184890,09 евро ,биха били изплатени изцяло дължимите лихви и главница към датата на обявяване на кредите за предсрочно изискуем на 29.05.2018г.
С оглед на горното от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.424 от ГПК. Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите по чл. 424 ГПК е допустимо при наличието на две кумулативни предпоставки.
Първата от тях е заповедта за изпълнение да се ползва със стабилитет,която настъпва като последица от неподаване на възражение от длъжника по чл.414 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на решението по чл.422 ГПК за установяване на вземането по заповедта.
Втората предпоставка е свързана с императивното изискване оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането да е основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са били известни на длъжника и последният не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл. 414 ГПК.
Относно наличието на посочените предпоставки и произходящата от него допустимост на заявената претенция предмет на делото ,е налице произнасяне на ВКС с определение №150 от 24.01.2024г.по ч.т.д.№1988/2023г.,което при условията на чл.278 ал.3 от ГПК има абсолютно задължителна сила по отношение на долустоящия съд. С посоченото определение ВКС допуснал касационно касационно обжалване на определение №304 от 10.08.2023г.по в.ч.гр.д.№389/2023г.на ПАС като е отменил същото и потвърденото с него определение на ПОС по настоящето дело от 09.05.2023г., с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения иск.
При това положение съдът приема,съгласно разпоредбата на чл.278 ал.3 от ГПК,че след изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК,считано от дата на връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг.№887 към КЧСИ, район на действие Окръжен съд-Пазарджик-18.10.2018г.,и приложената към нея заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д.№1103/2018г. на РС Велинград, ищцата на 28.10.2020г.се е снабдила с протоколи №№38/14.10.2008г.,№9/26.02.2009г.,№14/01.04.2009г.и №25/05.06.2009г.от заседания на Управителния съвет на ответната Банка ,на които са взети решения имащи значение за лихвообразуването по процесния договор за кредит. Приема също,че ищцата не е могла да се снабди със същите по-рано,тъй като същите не са посочени нито в анекса от 24.02.2012г.,нито в ОУ към него.Протоколите не се намират в кориците на гр.д.№1103/2018г.на РС Велинград, по което е издадена ЗНИ, а по изпълнителното дело са представени от присъединилия се кредитор И.Н.Д. на 26.10.2020г. и получени от адв.М. два дни по-късно след направено от него искане да се запознае с делото и да получи преписи от книжата по него. Считано от 28.10.2020г.иска по чл.424 от ГПК е предявен в тримесечния срок 424 ал.2 от ГПК и преди погасяване на вземането.
Горните фактически и правни изводи обуславят допустимостта на предявения иск и предпоставят неговото разглеждане и произнасянето на съда по съществото на спора.
С оглед характера на новоткритите обстоятелства и писмени доказателства спорен по делото се явява въпроса за съществуването на вземането на банката към момента на депозиране на заявлението по гр.д.№1003 по РС В. за 2018г., а именно 16.08.2018г.от гледна точка на съществуването и размера на дълга от гледна точна на настъпване на предсрочната му изискуемост.
В тази връзка съдът приема, че между страните е възникнало валидно договорно отношение по силата на договор за кредит за текущи нужди №067,сключен на 26.05.2008г. Кредиторът по договора е изпълнил поетото задължение да предостави сумата от 200000,00 евро на ищцата,в резултат на което е възникнало насрещното задължение на същата да върне сумата по начин и в срока ,визирани в договора.
На първо място настоящия състав намира,че процесния договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание §13,т.1 ЗЗП.Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен приложимите правила чл.58 от Закона за кредитните институции,които се прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл.20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота,което може да бъде извлечено от нормата на чл.12 ЗЗД , намират приложение и правилата на ЗЗП.
Във връзка характера на договора и на основание чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор като на страните по делото изрично е указано,че се произнесе по въпроса налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор-определение №260019/12.04.2022г.по реда на чл.140 от ГПК,на л.285 от делото.
Съгласно чл.4.1.2 от Договора лихвата по кредита е определена като БЛП за този вид кредит, периодично определян от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора БЛП е 4,389%,а надбавката е в размер на 3,211 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е 7,60% за целия срок на кредита. В настоящия казус съдът приема,че правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение се регулират от договорните клаузи,тъй като не се установи на кредитополучателя да са предоставени общи условия, които той да е приел. ОУ не фигурират сред изброените в т.9А от договора приложения-неразделна част от него.Представените от ответната страна с отговора на исковата молба Общи условия за кредити на физически лица не е ясно означено за кой период се отнасят и не отбелязано по никакъв начин да са сведени до знанието на кредитополучателя. Липсва и положен подпис от ищцата върху Общите условия,за разлика от Общите условия ,които са й предоставени при подписване на Анекса и които са подписани от кредитополучателя. Декларативното посочване в т.11.1.1 от Договора,че кредитополучателя е запознат с общите условия не променя горния извод на съда.
С оглед на това неоснователно е позоваването на ОУ към Договора от страна на ответника,вкл.и в представената по делото писмена защита,относно съдържащата се в тях методология ,приложима в случай на едностранно изменение на лихвения процент по преценка на Банката.
Според т.11.1.3 кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя размера на лихвата,съответно и размера на погасителната вноска, при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт в сравнение с нивото му при подписване на договора,без подписване на споразумение с кредитополучателя,за което обаче същия следва да бъде уведомен в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция,посочен в искането за отпускане на кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗЗП са нищожни,с изключение на тези,които са индивидуално уговорени,а предвид ал.2 на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната хипотеза спорната клауза от договора,възможността за едностранна промяна на лихвения процент-т.11.1.3 от Договора, съдът намира да не е индивидуално уговорена въпреки,че е част същинския договор.От ответника,чиято е доказателствената тежест съобразно чл.146, ал.4 от ЗПП не са ангажирани доказателства в насока преди подписване на договора на кредитополучателя да е предоставена нужната информация, с оглед която да може да предвиди последиците от така даденото съгласие, както и факта,че е предвидена единствено възможност за нарастване на лихвата при нарастване на БЛП, а не и обратното, което определено не е в негов интерес и поставя банката в привилегировано положение в сравнение с потребителя като по-слаба страна в договорното правоотношение.
Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че горната клауза не е индивидуално уговорена,то следва да извърши преценка дали същата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП,респективно нищожна на основание чл.146, ал.1.
Договора за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр.с §13,т.12,буква „б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/,съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга,свързана с дейността на кредитни институции,застрахователни компании и инвестиционни фирми,като отпускане на кредит, в т.ч.потребителски кредит или кредит,обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата,предоставена от Банката. По отношение на процесния договор клаузата на т.11.1.3 следва да се прецени в контекста на т.11 и т.19 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.2, т.11 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.В процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена в т.11.1.3 от договора,сочи изрично условията, при които кредитора може да изменя лихвения процент. Предвидено е изменение обаче само в случай на повишаване на нивото на БЛП, но не и на понижаване на същото.Т.е.посочената клауза в договора представлява гаранция единствено за банката като върху потребителя е възложен изцяло риска от колебанията в пазарния индекс и не е предвидена възможност размера на лихвата да се намали при спад в нивото му.Отделно от това липсват данни как промяната на БЛП би повлияло на лихвата по договора.Липсва яснота относно методиката и математическия способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.143, т.11 от ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 ЗЗП.Клаузата не попада в приложното поле на изключението по чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП,тъй като възможността предоставена на банката за едностранното изменение на лихвата не е свързана с дадена възможност на потребителя незабавно да прекрати договора .Посочената клауза е неравноправна и по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 от ЗПК,тъй като формулирана по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
В настоящия случай банката е извършила едностранно изменение на лихвения процент въз основа на решения на Управителния съвет протоколи №№38/14.10.2008г.,№9/26.02.2009г.,№14/01.04.2009г.и №25/05.06.2009г.,с които е взето решение за добавяне към лихвообразуващите компоненти –БЛП и твърда надбавка,и още един елемент ,наречен премия,за което ищцата не е била уведомена.Съгласно заключението на вещото лице банката е начислявала лихва съобразно допълнително включения от нея лихвообразуващ компонент още от м.ноември 2008г.,или упражнила е правото си по т.11.1.3 от договора едностранно да измени лихвения процент.Прилагала е различни по нива индекси на Юробора в сравнение със статистическите такива,а след 01.04.2009г.въпреки решението на УС за замразяване на нивата на използваните индекси, по процесния кредит 4 пъти са променяни стойностите на индекса в посока на увеличение.
Предвид нищожността на клаузата по т.11.1.3 от договора размера на дълга към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да се определи на база уговорения лихвен процент при сключване на договора от 7,60%.При това положение и с оглед дадения от вещото лице отговор на въпрос 3 от третото заключение,задължението на ищцата съгласно клаузите на договора,без да отчита последващите едностранно наложени от ответника изменения на лихвата съгласно протоколите на УС на Банката и сключения анекс №1/24.02.2012г.,към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.05.2018г.,сумата на падежиралите месечни вноски възлиза на 179057,40 евро,от които 138916,43 евро договорна лихва и 40140,49 евро главница.Предвид размера на внесената от ищцата сума от 184890,09 евро,съдът заключава,че с нея са погасени изцяло дължимите лихви и главница към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.05.2018г.и от тук следва,че от обективна страна предпоставките за възникване на предсрочна изискуемост не са настъпили.
При липса на обективната предпоставка като условие за възникване на предсрочна изискуемост,съдът счита,че без правно значение е да изследва другия спорен въпрос по делото дали същата е надлежно обявена на ищцата.
С оглед на това съдът счита,че предявеният иск е основателен,тъй като вземането на банката,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,към правнорелевантния момент не съществува.
Горните изводи на съда не се променят от факта,че на 24.02.2012г.между страните по делото е подписан Анекс №1 към договора,в който е постигнато съгласие за размера на дълга и начина на олихвяване на главницата. Горните разсъждения и изводи за нищожност на клаузата за едностранна промяна на лихвата по инициатива на кредитора и нейната неприложимост при определяне на размера на непогасената част от падежиралите месечни вноски към датата,на която банката твърди да са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно и изцяло изискуем,следва да намерят приложение и за лихвата, дължима по време на действие на подписания от страните анекс към договора,както и за размера на дълга отразен в анекса. В тази насока е и съдебната практика на СЕС по дело С-452/18,в което е даден положителен отговор на преюдициалния въпрос дали принципа на необвързващото действие на нищожните клаузи трябва да се прилага и спрямо сключените въз основа на тези клаузи последващи договори и правни сделки,в т.ч.и анекса към съответния договор.В тази насока е и съдебната практика на националните съдилища. В решение №146/01.11.2017г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, I т. о., е прието,че когато отделна клауза от договор,сключен с потребител,е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146,ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Изложени са съображения,че неравноправни са клаузите,които не са уговорени индивидуално – чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като преценката за неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора. Възможно е при действието на договор,съдържащ неравноправна клауза,между страните да възникне спор,за разрешаването на който да се сключи спогодба /Анекс/. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи,но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния договор,която е неравноправна. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора.По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение,в които са установени правата и задълженията на страните,произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор,биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита,който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Предвид основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл.424 от ГПК,основателно се явява искането на ищцата да й бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на 395,00лв., от които 350,00лв.-внесен депозит за в.л.и 45,00лв.-внесена ДТ по три частни жалби, две от които против определението на съда постановено по делото на 09.05.2022г.за прекратяване на производството и една против определението на съда по гр.д.№746/2020г.,с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск по чл.424 от ГПК,
От адв.М. е направено искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА,като в приложения по делото списък по чл.80 от ГПК е конкретизирано,че се касае до представителство по настоящето дело,по делата по обжалване на прекратителното определение на съда от 09.05.2022г.и по гр.д.№602 по описа на ВКС за 2021г. Без уважение следва да бъде оставено искането на адв.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящето дело и по образуваните дела №389/2023г.по описа на ПАС и гр.д.№1988/2023г.по описа на ВКС с предмет обжалване на определението за прекратяване на настоящето дело от 09.05.2022г.,тъй като по посочените дела е представено адвокатско пълномощно ,но не и договор за правна помощ,от който да е видно ,че страните по упълномощителната сделка са уговорили безплатна правна помощ при условията на чл.38 от Закона за Адвокатурата.Такава не е посочена нито в исковата молба ,респ.частните жалби,нито в текста на пълномощните по делата.
Единствено по гр.д.№602 по описа на ВКС за 2021г.,образувано по частна касационна жалба на ответната страна ,против определението на ПАС по в.гр.д.№593/2020г.по което е допуснато обезпечение на бъдещия иск,е представен договор за предоставена безплатна правна помощ на ищцата от адв.М..С оглед резултата от делото-недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване, в полза на адв.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 9449,66лв.,определено съгласно чл.7 ал.7 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,а именно: За защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск,възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.В случая съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Тарифата и с оглед материалния интерес с равностойност в лева в размер на 356232,84лв.,възнаграждението е в размер на 18899,31лв., а половината съответно 9449,66лв.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК.С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ в размер на 14 249,31лв.,определена като 4% от сумата 356232,84лв.,представляваща левовата равностойност на спорното вземане в размер на 182139,58 евро по курса към лева към датата на предявяване на иска-14.12.2020г.
Водим от горното ,съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.424 ал.1 от ГПК,че ищцата Т.-М.И.К.,ЕГН-**********,***,в качеството си на кредитополучател по договора за банков кредит №67 от 26.05.2008г.,не дължи на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , пл. „Света Неделя “ №7,сумите:
-168 301.45 евро - главница по Договора ,
-5111.55евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г.,
-3467.15евро-лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г.до 15.08.2018 г.и
-5259.43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017г.-15.08.2018 г.,
за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 22.08.2018г.по ч.гр.д.1103г. по описа на Районен съд - Велинград и е образувано изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг. №887 към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ деловодни разноски в полза на ищцата Т.-М.И.К. в размер на 395 ,00 лв.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение на адв. С. М. за безплатна правна помощ на ищцата в производството по гр.д.№602 по описа на ВКС за 2021г.в размер на 9449,66лв.като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ ,оказана на ищцата по настоящето дело и в производството по образуваните дела №389/2023г.по описа на ПАС и гр.д.№1988/2023г.по описа на ВКС .
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ ДТ по делото в размер на 14 249,31лв.
В производството по делото като трето лице помагач на ищцата Т.И.К. е участвало „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Окръжен съдия: