МОТИВИ към присъда №99/20.11.2015 г. по
НОХД №815/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив
Срещу
подсъдимия Я.М.З. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.249,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че на 12.12.2013 г. в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, е използвал данни от платежен
инструмент – дебитна карта с № ***, издадена от „Алианц Банк България” АД, без
съгласието на титуляра – С.И.Д. ***, като:
- в 12:00:27 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от „ОББ” АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 200
лева, чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта;
- в 12:01:23 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от „ОББ” АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 100
лева, чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта;
- в 12:05:00 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от „ЦКБ” АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 80 лева,
чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта;
- в 12:25:00 ч. на 12.12.2013 г. от
банкомат, стопанисван от „SG
Експресбанк” АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 10
лева, чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
По
делото не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск и не са
конституирани граждански ищец и частен обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа обвинението, при фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че следва да се кредитират
показанията на св. Д., Д. и Я., както и показанията на св. Д., дадени в хода на
досъдебното производство, и обясненията на подсъдимия, дадени в първото съдебно
заседание, като излага подробни съображения. По несъмнен и категоричен начин е
доказано авторството на подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен, като се
наложи наказание над средния размер, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Налице са и предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, като следва да
се приведе в изпълнение и наказанието от три месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД №5609/2011 г., тъй като в определения изпитателен срок е
извършено настоящето деяние.
Защитникът
адв. В. поддържа, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно – същият
действително е ползвал чужд платежен инструмент, но това е станало със
съгласието на титуляра. Счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин,
като подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение. Налице са и противоречия в показанията на свидетелите Д. и Д..
Следва да се даде вяра на изложеното от св. Д. в съдебно заседание, тъй като
разкрива действителните отношения между него и подсъдимия. Ако се счете, че
подсъдимият е виновен, да се наложи наказание под минимума.
Подсъдимият З. поддържа изложеното от защитника
си, като моли да бъде признат за невинен и оправдан.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
Я.М.З. е роден на *** ***, но понастоящем живее в с. Първенец. Той е българин,
български гражданин. Не е женен и е безработен. Има завършено основно
образование и е осъждан. ЕГН **********.
За
едно от осъжданията си подс. З. е реабилитиран по право. Веднъж е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание, а с
определение №811/19.08.11 г. по НОХД №5609/2011 г.на РС Пловдив, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство,
като на подс. З. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е наложено
наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на съдебния акт в сила.
Подс.
З. живял на съпружески начала с майката на свидетелите С. и С. Д., като от
съвместното съжителство е родено дете – М.Я. З.. След като родителите на М. се
разделили, детето останало при майка си, а след заминаването ú в чужбина
останало да живее със сестра си – св. Д. и св. Д.. Често в жилището отсядал и
св. С.Д., който обичайно живеел заедно със семейството си в друго населено
място, но към 2013 г. работел в град Пловдив. М. често посещавал баща си, а и,
за да се среща със сина си, той често ходел в дома на детето си. Тъй като той
живял дълго там, знаел къде се държи ключ за жилището.
На
09.12.2013 г. подсъдимият посетил на работното ú място св. Д.. Разбрали
се, че на следващия ден З. ще занесе вещи на М. в дома им. Тъй като
свидетелката на 10.12.2013 г. почивала, се уговорили да остави ключа на
обичайното място, ако ú се наложи да излезе, за да може подсъдимият да
остави носените вещи в дома, а след това да заключи и да си тръгне.
На
10.12.2013 г. Д., както и останалите обитатели на жилището, го напуснали, като
резервен ключ е оставен. Подсъдимият З. отишъл, видял, че няма никого, взел
ключа, отворил и влязъл в къщата. Оставил носените от него вещи. Тъй като бил
жаден, влязъл в кухнята, за да си налее вода. На масата видял запечатан плик, в
каквито обичайно се предоставят банковите карти, с изписано името на св. Д..
Тъй като в този момент подсъдимият бил материално затруднен, взел плика, без да
го отваря, като целял използване на картата, за да си набави парични средства.
Когато
излязъл от къщата, отворил взетия плик и в него намерил издадената на името на С.Д.
дебитна карта от „Алианц Банк България” АД с №***, като там бил и пин кода за картата.
Проверил на банкомат наличността в картата, но установил, че в нея няма
средства.
На
12.12.2013 г. подсъдимият решил отново да провери наличността в картата.
Установил, че в нея вече има 400 лв., като решил да ги изтегли. Около обяд
отишъл до банкомат, стопанисван от ОББ АД, монтиран в гр. Пловдив, поставил
картата, въвел ПИН-кода, издаден за дебитната карта, като в 12:00:27 ч. е
извършил транзакция – изтеглил е от картата сумата от 200 лева. В 12:01:23 ч.
на 12.12.2013 г. от същия банкомат, стопанисван от ОББ АД, монтиран в гр.
Пловдив, чрез ново поставяне на дебитната карта и въвеждане на пин – кода,
който узнал от разпечатания от самия него плик, е извършил нова транзакция –
теглене на сумата от 100 лева. Няколко минути по – късно - в 12:05:00 ч. на
12.12.2013 г., от банкомат, стопанисван от ЦКБ АД, монтиран в гр. Пловдив, по
описания начин – с поставяне на дебитната карта в банкоматното устройство и
въвеждане на пин кода, за който нямал разрешение от титуляра на сметката да
научи и да ползва, е извършил нова транзакция – изтеглил е сумата от 80 лева.
Малко по – късно - в 12:25:00 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван от „SG Експресбанк” АД, монтиран в гр. Пловдив, отново е
извършил транзакция – по описания начин е изтеглил сумата от 10 лева. След като
изтеглил и последната възможна сума, подсъдимият счупил дебитната карта и я
изхвърлил в кош за боклук.
Няколко
дни по – късно, след като св. Д. се върнал от командировка, установил, че
липсва издадената му банкова карта, която бил оставил в дома. Свързал се с
обслужващата банка, установил, че постъпилата по сметката му сума от трудово
възнаграждение е изтеглена, като се снабдил и с разпечатка за извършените
транзакции. Веднага картата е блокирана, а на следващия ден – 17.12.2013 г. –
св. Д. сигнализирал за извършеното ІІ РУ при ОДМВР Пловдив, като е образувано
настоящето наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Д., Д. и Я.,
частично от показанията на св. Д. – тези, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК, от приложените по делото
писмени доказателства – извлечение от сметка, писмено съгласие за разкриване на
банкова тайна, справки – за съдимост и характеристична, разпечатки от мобилен
оператор.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия,
дадени в първото проведено по делото съдебно заседание – на 25.05.2015 г., тъй
като тези му обяснения кореспондират със свидетелските показания и писмените
доказателства по делото.
Не се даде вяра на изнесеното от него в съдебно
заседание на 08.07.2015 г., където се твърди, че ползването на дебитната карта
е станало със съгласието на титуляра, че е имал уговорка с пострадалия да му
предостави картата, за да изтегли от нея нужните му средства, както и за налични
уговорки със св. Д., тъй като са в противоречие с изнесеното от самия него в
предходното съдебно заседание, с приобщените показания на св. Д. и с
показанията на св. Д., а и на останалите разпитани по делото свидетели. Прави
впечатление, че уговорките, за които говори, не са споменати в нито един
предходен момент от воденото срещу него наказателно производство.
Не се даде вяра и на изложеното от св. Д. пред
съда относно правнорелевантните факти, тъй като целта на показанията му бе
обслужване на защитната теза на подсъдимия.
Нелогично е обяснението на подсъдимия, дадено от
него в съдебно заседание на 08.07.2015 г., а и показанията на пострадалия в
тази им част, защо, след като е имал разрешение от Д., той е подал жалба за
отнетата карта и изтеглените суми – твърди се, че това е направено, тъй като
дълго време не е върната „заетата” сума, но от досъдебното производство се
установява, че е образувано по подадена молба от Д. /”заявление”/ от 17.12.2013
г. – няколко дни след изтегляне на сумите, а не – месеци или година по – късно.
Налице е противоречие между изложеното от двамата
в същото заседание от къде е взета картата – според З. е била на масата в
кухнята, намираща се на първия етаж, а според Д. – в обитаваната от него и
приятелката му стая на втория етаж. Друго противоречие е и относно това, имало
ли е на 10.12.2013 г. наличност в картата.
Не се даде вяра на изложеното в съдебно заседание
от св. Д., тъй като показанията му противоречат на твърдяното от него в хода на
досъдебното производство, а и на писмено доказателство – приложеното извлечение
от сметка и заявлението, въз основа на което е образувано наказателното
производство. Ето защо се даде вяра на изложеното от свидетеля в хода на
досъдебното производство /в приобщената част/, а не на изнесеното пред съда.
Противоречие има и за това, дали сам подсъдимият
е изхарчил изтеглените пари, или е дал и на св. Д.. Отново се даде вяра на
изложеното от него в първото съдебно заседание, а не – във второто, тъй като
противоречи и на изложеното от св. Д., а по отношение на неговата обективност
според съда не съществуват съмнения.
Налице е и противоречие между изложеното от св. Д.
и Д. относно това, кой е оставил ключа, за да може подсъдимият да влезе в
къщата, като всеки от тях посочва, че той го е направил. Този факт е
несъществен – не касае фактите от предмета на доказване. Това разминаване не се
дължи на недобросъвестност на свидетелите, а на изминалия период от време, а и,
както отбеляза и св. Д., двамата са разговаряли по въпроса и всеки от тях е
знаел, че трябва да се остави ключ за подсъдимия.
Ето защо съдът прие, че показанията на всички
разпитани по делото свидетели /в посочените части за св. Д./ следва да се
кредитират като обективни, безпристрастни, логични и взаимно допълващи се.
При
безспорно установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.249 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че на
12.12.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е
използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта с № ***, издадена от
„Алианц Банк България” АД, без съгласието на титуляра – С.И.Д. ***, като:
- в 12:00:27 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от ОББ АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 200 лева,
чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта
- в 12:01:23 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от ОББ АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 100 лева,
чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта
- в 12:05:00 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от ЦКБ АД, монтиран в гр. Пловдив, е извършил транзакция в размер на 80 лева,
чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден за дебитната карта
- в 12:25:00 ч. на 12.12.2013 г. от банкомат, стопанисван
от SG Експресбанк АД, монтиран в гр.
Пловдив, е извършил транзакция в размер на 10 лева, чрез въвеждане на ПИН-кода,
издаден за дебитната карта, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Безспорно
в случая е установено авторството на деянието – подсъдимият направи
самопризнания, имал е достъп до картата във времето на извършване на транзакциите,
в този смисъл са и показанията на св. Я., извършване на транзакциите се
установява от приложеното извлечение от сметка.
Касае се
за четири деяния - на една и съща дата – 12.12.2013 г. - от подсъдимия са
осъществени четири транзакции чрез използване на три банкомата в град Пловдив,
като са изтеглени от банкомат, стопанисван от „ОББ” АД, в 12:00:27 ч. - 200
лева, а в 12:01:23 ч. - 100 лева; от банкомат, стопанисван от „ЦКБ” АД, в
12:05:00 ч. са изтеглени 80 лева, а от банкомат, стопанисван от „SG Експресбанк” АД, в 12:25:00 ч. - 10 лева. Използван е
платежен инструмент – описаната дебитна карта, издадена от „Алианц
Банк България” АД на името на св. Д.. Безспорно се установи, че Д., който е
титуляр на сметката, не е дал съгласието си за използване на платежния
инструмент и данните от същия, както и, че картата е отнета от дома му заедно с
плика, в който се е намирал и ПИН – кода за използване, като по този начин е
осигурен достъп за извършване на транзакциите. Всяко от тези деяния само по
себе си осъществява един и същи състав на престъплението, като последващото от
обективна и субективна страна е следствие от предхождащото го. Тези действия не
осъществяват състав на друго, по – тежко престъпление.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на банковата и
кредитната система. Налице са действия от страна на подсъдимия, който е отнел
картата, намерил е банкомат, поставил е картата в него, посочил е исканата от
него сума, въвел е ПИН – кода, който е научил без съгласието на титуляра, като
по този начин е осъществил транзакциите и е получил сумите. След изтегляне на
наличните в картата средства същата е унищожена и изхвърлена.
Всички
описани действия са осъществени при наличие на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и на последиците му и е искал
настъпването им.
По
изложените съображения подсъдимият бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Относно наказанието:
За
да определи размера, съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца. Деянието
в конкретния случай разкрива белезите на обществена опасност, типична за този
вид престъпления.
От
друга страна деецът е със завишена обществена опасност, определяща се от
предишните му противообществени прояви. Като смекчаващо вината обстоятелство се
прие факта, че е бил материално затруднен към момента на извършване на
деянието, а и отнетата сума е в размер малко над минималната за страната
работна заплата. Като отегчаващи се приеха лошите характеристични данни –
предходно осъждане, макар и вече да е реабилитиран за него, както и това, че
има извършено плащане на стоки с картата, за което обаче няма обвинение.
При
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, както и на посочените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че най – справедливо
е наказанието да се определи в минималния предвиден от закона размер – две
години лишаване от свобода, като следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 400 лв. – каквато е и стойността на усвоените
средства от картата. Именно с това наказание според настоящия състав най –
пълно ще се осъществят целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху дееца, така и
върху обществото.
Неоснователно
е искането за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК – същото
не би съдействало за постигане на визираните цели, като не може да се приеме,
че определеното в минималния размер се явява несъразмерно тежко с извършеното.
Не са налице
кумулативно предвидените предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК - подсъдимият е
осъждан на наказание лишаване от свобода. Ето защо следва да изтърпи реално наложеното
му такова при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип в съответствие с чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Тъй като
деянието – предмет на настоящето производство, е извършено в изпитателния срок
на друго осъждане - по НОХД №5609/2011
г. на ПРС, са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение и на това наказание. Ето защо се постанови подс. З. да изтърпи
изцяло и отделно наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 5609/2011 г. на ПРС, което на
основание чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, както и стремеж
за облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: