№ 393
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
С решение № 260 112 от 6.10.2020 г., поправено с решение № 260132 от 9.10.2020 г. по
т.д.н. № 2347/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав на
основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Енерджи пауър“ ЕООД
- гр. София с начална дата 18.09.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на
дружеството ; за временен синдик е назначена Е. Г. Т. от гр. *** и е насрочено първо
събрание на кредиторите на 27.10.2020 г. ; дружеството е обявено в несъстоятелност и е
постановено прекратяване на дейността на предприятието ; постановена е обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника ; прекратени са правомощията на органите на
длъжника ; длъжника е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността ; постановено е започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното
имущество.
Срещу решението в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността,
е подадена въззивна жалба от „Елпро България“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е
необосновано.
1
Според заключението на експертизата след датата, която съдът определил за начална дата на
неплатежоспособността, по сметките на длъжника постъпили значителни по размер суми,
освен това в края на всеки месец падежирали вземания за доставки на ел. енергия на крайни
клиенти и тези суми били постоянен източник на финансов ресурс - факт, който не бил
обследван и коментиран. Към същата дата дружеството имало вземане за невъзстановен
ДДС в общ размер 4 951 579.89 лева, а към 31.10.018 г. - 5 820 791.89 лева. Независимо от
особено големия размер на тези вземания дружество имало значителен входящ паричен
поток през м. септември 2018 г., след като било в състояние да извърши разплащания в
размер на 9 430 148.47 лева.
Показателите за ликвидност били анализирани извън контекста в кой отрасъл на
икономиката длъжника осъществява дейността си и какви са базовите показатели в този
бранш. Показателите за рентабилност били тълкувани самостоятелно - като абсолютни
числа, без да било отчетено, че дружеството е носило на собствениците си значителни
приходи.
Независимо от показателите за ликвидност, които били установени по данни от баланса към
31.12.2017 г., т.е. при едно статично положение, към 31.10.2018 г. длъжникът бил само във
временно затруднение за плащане на задълженията си. Затова не била налице трайна
финансова невъзможност за погасяване на задълженията, а обективна - настъпила
вследствие допуснатите обезпечителни мерки на кредитори.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част, като определи за начална дата
на неплатежоспособността 31.12.2018 г.
Ответникът по въззивната жалба „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
От основното и допълнителните заключения на експертизата се установило, че
коефициентите на обща и бърза ликвидност са със стойност много под препоръчителната 1,
което сочело на тенденция на влошаване, водеща до еднозначния извод, че към 31.12.2017 г.
длъжникът не е бил в състояние да погасява текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи.
Правилният извод на съда, че най-ранните изискуеми и непогасени задължения след
настъпване на трайната невъзможност за погасяването им са по фактура № 38256/ 17.09.2018
г., бил формиран след задълбочен анализ на всички предпоставки за наличие на
презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ.
Неоснователно било изложеното за пръв път във въззивната жалба възражение, че в
заключението на експертизата не бил обследван и коментиран въпроса за наличието на
2
постоянен източник на финансов ресурс,както и относно вземането за невъзстановен ДДС.
Този въпрос бил
- 3 -
и ирелевантен поради безспорно установеното трайно и необратимо влошено финансово -
икономическо състояние на дружеството още към 31.12.2017 г.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ответникът по въззивната жалба „Пан интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора я оспорва като
неоснователна по съображения, изложени в представената пред въззивната инстанция
писмена защита, като моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ответниците по въззивната жалба „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия и
„Енерджи пауър“ ЕООД - гр. София не вземат становище.
Въззивна жалба срещу решението в частта, с която е определена началната дата на
неплатежоспособността, е подадена и от „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия,
в която се твърди, че е неправилно.
Мотивите на съда относно началната дата на неплатежоспособността били крайно
лаконични, като било посочено единствено, че най-ранното непогасено парично задължение
по търговска сделка било с падеж 18.09.2018 г. Фактура № 38256 с падеж 18.09.2018 г. не
била описана в заключението. Според приложение №3 към заключението фактура № 38256
била с падеж 17.10.2018 г. След като съдът преценил, че не следва да цени експертното
заключение, то следвало да обоснове своя извод с друго прието по делото доказателство,
каквито мотиви обаче липсвали. Не били изложени съображения и защо, въпреки
многобройните плащания на значителна стойност към различни кредитори, извършени след
18.09.2018г., длъжникът е спрял плащанията именно на въпросната дата.
Съдът не взел предвид данните в заключенията на експертизата, според които през м.
септември 2018 г. длъжникът извършил плащания към кредитори в общ размер 9 430 148.47
лева, която освен че била значителна сама по себе си, била и съизмерима с плащанията,
извършвани през предходните месеци. Затова и извода, че длъжникът е спрял плащанията
през м. септември 2018 г. не кореспондирал с доказателствата, които сочели обратното. При
преобладаване на обслужваните задължения спрямо необслужваните, нямало основание да
3
се приеме, че длъжникът е спрял плащанията в този момент.
Съдът не съобразил и факта на наложения запор на банковите сметки на длъжника до
размера на сумата 7 556 708.05 лева, който безспорно
препятствал възможността търговеца свободно да разполага с всичките си средства, за да
погасява своевременно всички изискуеми задължения.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част, като определи за начална дата
на неплатежоспособността 26.10.2018 г.
Ответникът по въззивната жалба „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
По отношение на цитираната в жалбата фактура № 38356/ 17.09.2018г. не било спорно, че
издаваните от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД фактури за доставка на
електрическа енергия са били с падеж деня, следваш деня на издаването им. Като
доказателство била приложена молба от 13.11.2018 г. подадена от самия длъжник за
откриване на производство по несъстоятелност, по която било образувано съдебно
производство, с което свое действие длъжникът безусловно признал наличието на
непогасени задължения към същия кредитор, включително и по въпросната фактура. Освен
това в основното заключение на експертизата тази фактура била изрично описана,
включително и сдатата на падежа - 18.09.2018 г.
Според неоспореното от въззивника основно заключение на експертизата, още към
31.12.2017 г. длъжникът не бил в състояние да уреди веднага и в пълен обем текущите си
задължения с наличните парични средства в размер на 279 000 лева, тъй като те били
достатъчни да покрият едва 4.17 % от текущия дълг.
В останалата част от писмения отговор са изложени същите съображения, които са
обосновани в отговора към другата жалба.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ответникът по въззивната жалба „Пан интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора я оспорва като
неоснователна по съображения, изложени в представената пред въззивната инстанция
писмена защита, като моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ответниците по въззивната жалба „Елпро България“ ЕООД - гр. София и „Енерджи пауър“
4
ЕООД - гр. София не вземат становище.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 633, ал. 1 от ТЗ от
кредитори в производството по несъстоятелност, които имат правен интерес от обжалването
на самостоятелна част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
- 5 -
При обсъждането на тяхната основателност съдът приема за установено следното.
Според последователната практика на касационната инстанция началната дата на
неплатежоспособността, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност
на длъжника да погасява с наличните си краткотрайни активи изискуемите си и ликвидни
парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, по смисъла на чл.
608, ал.1, т. 1 от ТЗ, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като
проявление, външен белег на неплатежоспособността. (Решение № 9 от 10.04.2019 г. по т. д.
№ 2099/ 2018 г. на ВКС, І т.о)
Установяването на цялостното финансово - икономическо състояние на дружеството за
периода 2013 г. - 2018 г. е предмет на задачата, поставена на икономическата експертиза,
изпълнена от вещото лице М. С..
Според основното заключение, прието в съдебното заседание на 19.03.2019 г., за целия
изследван период, с изключение на 2013 г., нетните активи са отрицателни, т.е. имуществото
на дружеството не е било достатъчно за да бъдат покрити в пълен обем задълженията му. От
31.12.2014 г. то е декапитализирано. В края на 2017 г. с наличните активи по баланса е
могло да бъдат покрити 75.62 % от задълженията. Към тази дата стойностите на
коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са, съответно 0.7322 , 0.7317 и
0.0417, и са по - ниски от препоръчителната стойност, която е единица. Коефициентът на
финансова автономност, изразяващ съотношението на собствения към привлечения капитал,
е с отрицателна стойност - - 0.2438, което сочи на декапитализация на дружеството.
Тенденцията на влошаване е устойчива и трайна и към последващите две дати от
5
изследвания период. Според допълнителното заключение, прието в съдебното заседание на
14.09.2020 г., към 31.10.2018 г. стойностите на коефициентите на обща, бърза и незабавна
ликвидност са, съответно 0.6733 , 0.6733 и 0.0022 ; коефициентът на финансова
автономност отново е с отрицателна стойност - - 0.3260. Към 31.12.2018 г. стойностите на
коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са, съответно 0.6365 , 0.6365 и
0.0022 ; коефициентът на финансова автономност - - 0.3629.
От анализа на данните в експертизата може да бъде обоснован категоричния извод, че за
периода от 31.12.2017 г. до 31.10.2018 г.
дружеството има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи, като към края на този период негативните тенденции във
финансовото състояние на търговеца- състоянието на зависимост от кредиторите и
декапитализация, са придобили необратим характер.
Съгласно неизменната практика на касационната инстанция спирането на плащанията към
определена дата е израз на обективната, трайна невъзможност на длъжника да погаси
изискуеми парични задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с
оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, а чрез
установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото
икономическо състояние на длъжника. (Решение № 348 от 19.02.2019г. по т.д. № 1022/ 2018
г. на ВКС, II т. о.)
Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, предвиждаща, че спиране
на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло вземания на определени кредитори. В конкретния случай определянето
на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен
белег на неплатежоспособността, следва да стане при съобразяване с обективните данни в
допълнителното заключение на експертизата, отнасящи се до размера на задълженията към
конкретни кредитори и извършените плащания по тях, които очертават наличието на точно
тази хипотеза.
Според заключението, през 2018 г. дружеството е извършило плащания към кредитори в
общ размер 69 558 072.06 лева, от които 65 989 148.57 лева - плащания по търговски сделки,
908 214.40 лева - платени публични задължения и 2 660 709.09 лева - плащания към
персонала. От данните, отразени в приложение 5 към заключението (т.V, л. 1677 - 1689) се
вижда, че след м. септември 2018 г. общият размер на платените към кредитори суми рязко
намалява - за м. октомври той е 1 319 029.66 лева, за м. ноември - 179 142.20 лева и за м.
6
декември - 115 332.10 лева. Следва да се отбележи и това, че за м. октомври 2018 г. най -
значителните по размер плащания са към „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, по
фактури с падеж, изтекъл преди началото на м. септември 2018 г., както и че всички
плащания за м. септември 2018 г. към същия кредитор, отново са по фактури с изтекъл
преди тази дата падеж.
Следователно от анализа на данните в заключението на експертизата може да се приеме за
безспорно, че след м. септември 2018 г. длъжникът е плащал свои задължения, но само
частично и то само на определени
- 7 -
кредитори.
Според таблица № 10 в основното заключение (т.ІІІ, л. 1012) общото задължение към
споменатия кредитор в размер на 6 746 948.85 лева, е сбора от сумите по 27 фактури,
издадени в периода от 10.09.2018 г. (с падеж 11.09.2018 г.) до 31.10.2018 г. (с падеж
31.10.2018 г.), по които няма плащания. Това са и най-ранните изискуеми и непогасени
задължения на длъжника след настъпване на трайната финансова невъзможност за
погасяването им.
При липсата на доказателства за наличието на падежирали по - рано изискуеми задължения
по търговски сделки към други кредитори, по които длъжникът не е извършил плащания,
следва да се приеме, че през м. септември 2018 г. негативните тенденции във финансовото
състояние на търговеца са придобили необратим характер, процесът на декапитализация е
станал непреодолим и за него е настъпила обективната невъзможност да изпълни своите
изискуеми парични задължения по търговски сделки.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция единствено във връзка с определянето на
началната дата на неплатежоспособността. При ясно посочения предмет на въззивното
производство, въззивният съд не дължи произнасяне по въпроси, които излизат извън този
предмет.
Казаното се отнася до доводите в жалбата на „Елпро България“ ЕООД, които макар и
изложени в подкрепа на тезата, че обективната невъзможност за извършване на плащания е
настъпила в един по - късен момент, са обосновани с аргументи, които по същество са
насочени срещу генералния извод на съда, че са налице предпоставките в чл. 608 от ТЗ, за да
обяви неплатежоспособността на търговеца и открие производство по несъстоятелност.
7
Оплакванията срещу извода, че „проблемите на дружеството са трайни, а не временни“,
необсъждането на „факторите трайност и необратимост на финансовото състояние на
длъжника“, както и твърденията, че „към 31.10.2018 г. длъжникът е бил само във временно
затруднение за плащане на задълженията си“ и спирането на плащанията в случая не е
„поради липса на активи…, а поради обективна невъзможност, изключваща
неплатежоспособността - наложен запор на банковите сметки“, се отнасят до централния
предмет на спора - състоянието на неплатежоспособност, по който съдът се е произнесъл
и срещу постановения акт, в тази негова част, не е подадена жалба.
В съответствие с изложеното по - горе, доводите на въззивника за наличието на плащания,
извършени след определената от първоинстанционния съд начална дата, следва да бъдат
преценявани като несъстоятелни, тъй като сочените факти не способстват за оборването на
презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Тезата на въззивника „Алпик енерджи“ СЕ е основана на твърдението, че решаващия извод
на съда относно началната дата не е подкрепен с доказателства, тъй като фактура № 38256/
17.09.2018 г., с падеж 18.09.2018 г., издадена от „Българска независима енергийна борса“
ЕАД, не е била описана от вещото лице в нито едно от заключенията. Твърдението не
отговаря на истината - въпросната фактура е посочена на дванадесето място в таблица № 10
в основното заключение на експертизата (т.ІІІ, л. 1012).
Несъстоятелно е и възражението, че нейния падеж не е на 18.09.2018г., а на 18.10.2018 г.
Съгласно чл.56 от Правилата за сетълмент на борсов пазар, сегменти „Ден напред“ и „В
рамките на деня“(т.І, л.167) , всеки финансов ден „Българска независима енергийна борса“
ЕАД издава електронни фактури, включващи всички дължими суми според Тарифата за
таксите на дружеството, на търговските участници, както и за пазарен сегмент „Ден напред“
се фактурират количествата, които ще бъдат доставени на следващия ден. При поредица от
нефинансови дни търгуваните през нефинансовите дни количества се фактурират в първия
финансов ден, следващ нефинансовите дни. Издадените фактури са с падеж на деня,
следващ деня на издаване на фактурата.
По неоснователността на твърдението за „огромни по размер плащания, извършени от
Енерджи Пауър към множество негови кредитори след 18.09.2018 г.“, като основание за
определяне на по - късна начална дата, по - горе в настоящето изложение са обосновани
съображения, които не е нужно да бъдат повтаряни.
Изложените съждения водят до заключението, че развитите в жалбите оплаквания са
8
неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С определение № 261 770 от 3.12.2020 г. по същото дело са оставени без уважение молбите
на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София и на „Алпик енерджи“ СЕ - гр.
Прага, Република Чехия за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага,
Република Чехия, в която се твърди, че е необосновано.
Изводът на съда, че за общо 13 съдебни заседания адвокатът има право на още 1 300 лева
бил резултат от неправилното прилагане на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Съдът приел, че
- 9 -
възнаграждението за адвокат на всеки кредитор за тази фаза е като за неоценяем иск - 600
лева, като поставил знак за равенство между минимално предвиден в закона размер на
адвокатско възнаграждение и размер, който следва да бъде присъден при направено от
ответната страна възражение за прекомерност, като не отчел, че между двете понятия има
съществени разлики.
В конкретния случай делото безспорно не било елементарно и то не само поради броя
проведени заседания. Наличието на множество кредитори, няколкото експертизи в различни
области, съдебните поръчки с установяване на чуждо право, както и множеството направени
от длъжника възражения, били показателни за сложността на производството.
Молбата към съда е определението да бъде отменено в частта, с която искането за изменение
на решението е било отхвърлено за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер, като бъде постановено друго, с което молбата да бъде уважена изцяло.
Ответниците по частната жалба „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София,
„Пан интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора, „Елпро България“ ЕООД - гр. София и
„Енерджи пауър“ ЕООД - гр. София не вземат становище.
9
Срещу определението е подадена частна жалба и от „Българска независима енергийна
борса“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано.
Неправилно съдът приел, че адвокатското възнаграждение следва да се определи като за
неоценяем иск, а не съгласно чл. 7, ал.3 от наредбата. Не обсъдил списъка по чл. 80 от ГПК и
приложените към него писмени доказателства, установяващи заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 71 370 лева за процесуално представителство за всички фази на
производството по несъстоятелност.
Възнаграждението не било определено при отчитане на фактическата и правна сложност на
делото, тъй като съдебното производство продължило приблизително две години, като било
допуснато събиране и на доказателства, които не били свързани непосредствено с
установяване платежоспособността на ответното дружество.
Относно броя на проведените открити съдебни заседания съдът неправилно определил
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, който следвало да бъде присъден в случай,
че процесуалните действия във връзка със съответните заседания са били минимални, а в
настоящия случай те не можело да се определят като такива предвид сложността на
изслушаните заключения на вещи лица, броя и обема на анализираните документи, както и
събраните гласни доказателства.
Молбата към съда е определението да бъде отменено в частта, с която искането за изменение
на решението е било отхвърлено за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер, като бъде постановено друго, с което молбата да бъде уважена изцяло.
Ответниците по частната жалба „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия, „Пан
интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора, „Елпро България“ ЕООД - гр. София и „Енерджи
пауър“ ЕООД - гр. София не вземат становище.
Съдът преценява частните жалби като процесуално допустими - подадени са в установения в
закона срок от надлежно легитимирани страни в производството, които имат правен интерес
от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен
контрол.
По основателността им приема следното.
Съобразно изхода на спора на кредиторите се дължат сторените в производството разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение, които съгласно чл. 620, ал. 3 от ТЗ се
10
събират от масата на несъстоятелността.
С оглед заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в съответствие с разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК съдът дължи преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
За конкретния случай от тази преценка не може да се изведе извод за несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, който да обосновава намаляването на договорения адвокатски хонорар на
молителите. Основателни са техните твърдения, че производството по делото е продължило
близо две години, като са били проведени 13 открити съдебни заседания Изслушани са
основно и три допълнителни заключения на икономическа експертиза, както и две
заключения на технически експертизи. Събрани са значителен обем писмени доказателства,
като са били извършени и процесуални действия във връзка с установяването на правни
норми на чуждо законодателство. Процесуалните представители на частните жалбоподатели
са проявили необходимата активност и са участвали лично в съдебните заседания.
От изложеното следва извода, че размера на платеното възнаграждение съответства
адекватно на труда, положен от адвокатите на молителите. От друга страна възражението за
прекомерност е
- 11 -
неоснователно и защото разноските, съставляващи цената на адвокатския труд, са под
минималния размер, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на
предявените вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лева.
При съобразяване с констатациите в заключението на икономическата експертиза съдът е
приел, че „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия има вземане срещу длъжника в
общ размер 2 216 544.75 лева. Съответстващият на тази сума минимален размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 6 от наредбата, е
43 695.45 лева. Към списъка по чл. 80 от ГПК кредиторът е представил доказателства за
реално направени разноски в общ размер 31 159.56 лева, която сума е значително по - ниска
от минималния размер по наредбата, поради което възражението за прекомерност следва да
бъде преценявано като неоснователно. На кредитора се дължи разликата над присъдения
11
размер от 1 900 лева до пълния предявен размер от 31 159.56 лева, която е 29 259.56 лева.
По същия начин съдът е приел, че „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София
има вземане в общ размер 6 746 828.85 лева Съответстващият на тази сума минимален
размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 6 от
наредбата, е 88 998 лева. Към списъка по чл. 80 от ГПК кредиторът е представил
доказателства за реално направени разноски в общ размер 71 370 лева, която сума също е
значително по - ниска от минималния размер по наредбата, поради което възражението за
прекомерност следва да бъде преценявано като неоснователно. На кредитора се дължи
разликата над присъдения размер от 1 900 лева до пълния предявен размер от 71 370 лева,
която е 69 470 лева.
Поради несъвпадането на изводите на първостепенния съд с тези на настоящия състав на
въззивната инстанция, определението ще следва да бъде отменено, като бъде постановено
ново определение, с което да бъде допуснато изменение на решението в частта за
разноските, като длъжникът бъде осъден да заплати на тези кредитори посочените по - горе
суми, представляващи разликата над присъдения с решението размер до претендирания от
тях размер на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 112 от 6.10.2020 г., поправено с решение № 260132 от
9.10.2020 г. по т.д.н. № 2347/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8
състав в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Енерджи пауър“
ЕООД - гр. София е обявена 18.09.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ОТМЕНЯ определение № 261 770 от 3.12.2020 г. по т.д.н. № 2347/ 2018 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, с което са оставени без уважение исканията
12
на „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия и на „Българска независима
енергийна борса“ ЕАД - гр. София за изменение в частта за разноските на решение № 260
112 от 6.10.2020 г., поправено с решение № 260132 от 9.10.2020 г. по същото дело, вместо
което ПОСТАНОВИ
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание чл. 248 от ГПК на решение № 260 112 от
6.10.2020 г., поправено с решение № 260132 от 9.10.2020 г. по т.д.н. № 2347/ 2018 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, като
ОСЪЖДА „Енерджи пауър“ ЕООД (н.) - гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, ЕИК
********* да заплати на „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия, със съдебен
адрес : гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 7, адвокат П. С. и сумата 29 259.56
(двадесет и девет хиляди двеста петдесети девет лева и петдесет и шест стотинки) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Енерджи пауър“ ЕООД (н.) - гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, ЕИК
********* да заплати на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София, ул.
„Васил Левски“ № 138, ЕИК ********* и сумата 69 470 (шестдесет и девет хиляди
четиристотин и седемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
направени в първоинстанционното производство.
- 13 -
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
13
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15