РЕШЕНИЕ
№1003/23.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети май
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 168
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Д.Т. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 1035 / 18.12.2018г. на Директора на
РДГ-Варна, с което му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 225лв. на основание чл.266 ал.1
от Закона за горите.
В жалбата се оспорват констатациите в акта, като се твърди, че
въззивника е обяснил в хода на проверката, че не съхранява описаната в
констативния протокол дървесина, а че извършва подвоз от сечище в отдел 396 до
тир станцията.Изложени са съображения, че дейността се е извършвала при
спазване на всички законови изисквания, като неизпълнението на процедурата от
страна на съответните служители към ДГС и неиздаването на превозен билет, не би
следвало да се вмени във вина на Т..Оспорва се и извършеното измерване с
рулетка на описаното в акта и постановлението количество дървесина.Поради тези
и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност-намаляване на размера на наложената глоба.
В съдебно заседание въз. Т., редовно призован , не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество мл.адв.П. отново изразява становище, че нарушението не е
доказано от обективна и субективна страна .Представила е и писмени бележки, в
които е изложила мотивирано становище за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното постановление.В заключение мл.адв.П. пледира за отмяна на
постановлението, а в условията на евентуалност и за намаляване на размера на
наложеното наказание.
Въззиваемата
страна, редовно призована , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а
по същество изразява становище, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз. Т. *** транс 2“ЕООД, като
дружеството развивало транспортна дейност
основно свързана с извозването на дървесина от сечища до ТИР станции, за което
били сключени и съответните договори. За осъществяване на тази дейност били
използвани три товарни превозни средства, едно от които се управлявано от въз.Т..
На 08.10.2018г. въз.Т. със свои
колеги се намирал в сечище, намиращо в землището на с.Здравец, общ.Аврен, от
където следвало да се товари дървесина. На превозните средства имало издадени
разрешителни за достъп до отдели 388 /в, 396 / е по съответните позволителни за
сеч.Разрешителните били валидни от 09.01.2018г. до 20.12.2018г. При започване
на товаренето на дървесината на превозното средство, управлявано от въз.Т.- т.а. „Ивеко“ с рег. № РВ 62 11
АС, съответния служител на РДГ-Варна не издал превозен билет, тъй като бил
ангажиран в друг отдел.За това и дал указания по телефона да се товари.След
като дървесината била транспортирана и натоварена на тир станцията, бил издаден
превозен билет и били сложени съответните марки.След това въз.Т. се върнал за
втори курс.Когато отново поел към тир станцията, той и другите водачи били
спрени за проверка от служители на „Икономическа полиция“-Варна.
На място били извикани и служители на
РДГ-Варна, един от които св.Г.Г..Той видял, че
камиона, чийто водач бил въз.Т. , се намирал в отдел 396 „в“.Превозното
средство било в покой, а в него имало
натоварена дървесина.Св.Г. поискал да му бъдат представени необходимите за
дървесината документи, като въз.Т. не могъл да представи превозен
билет.Свидетелят разговарял със съответния г служител на РДГ, който в
конкретния ден следвало да издаде превозен билет.Той му отговорил, че не е
издал билет на сечището, тъй като бил в друг отдел.След това св.Г. измерил с
рулетка натоварената дърва за огрев, еднометрови от дървесен вид цер и благун и установил, че същите са 7,68 пр.куб.м. За установеното при проверката бил изготвен
констативен протокол.
Св.Г. съставил против въз.Т. акт за
установяване на нарушение за това, че на 08.10.2018г. е в землището на
с.Здравец, в отдел 396, подотдел „в“ е съхранявал в т.а. „Ивеко“
с рег. № РВ 62 11 АС, 7,68 пр. куб.м. дърва за огрев, непридружени от превозен
билет.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.При
предявяването на акта въз.Т. не направил възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които било изразено несъгласие със
задържането на превозното средство, свидетелството му за регистрация и ключа.
Тези възражения били разгледани и с
мотивирано становище били приети за основателни.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното постановление, в което наказващият орган възприел описаната в него
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.213 ал.1 т.2
от ЗГ.За него, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ на въз.Т. била наложена „Глоба“ в
размер на 225лв.
Междувременно, на 23.10.2018г. било
образувано и ДП № 2269/2018г. по описа на ІV РУ-Варна за престъпление по чл.235
ал.1 от НК.След проведено разследване, с Постановление от 17.04.2019г. прокурор
при ВРП прекратил досъдебното производство, тъй като не били събрани
доказателства за извършено престъпление от общ характер.В постановлението
изрично било описано, че съответния техник в ТП ДГС-Варна не бил издал
съответните превозни билети, тъй като бил ангажиран прекомерно с други обекти.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Г.Г.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че при
извършената на място проверка камиона на въз.Т. се е намирал в отдел 396 „в“ ,
а той е имал разрешително за достъп до отдел 396 „ж“.Същевременно обаче
свидетелят бе категоричен, че за да достигне превозното средство до тир
станцията, е трябвало да премине през отдел 396 „в“.Св.Г. също потвърди, че е
провел разговор със служителя на РДГ-Варна, който казал, че не е издал превозен
билет на сечището, защото е бил зает на друго място.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените писмени доказателства- заверени копия на договори,
позволителни, Постановление на ВРП и др., които кредитира като относими към
спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства , които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 1035 /
18.12.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на РДГ-Варна, съобразно Заповед № РД-49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните и в
шестмесечния преклузивен срок.Актът също е съставен
от компетентно лице на основание чл.274 ал.1 от ЗГ.
Съдът намира обаче, че
нарушението, което е вменено във вина на въз.Т. не е осъществено от обективна и
субективна страна.
Наказващият орган е приел, че въз.Т.
е извършил нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, тъй като в товарен автомобил е
съхранявал дървесина, непридружена с превозен билет.Именно за това изпълнително
деяние- съхранение, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ му е наложил и наказание
„Глоба“.Разпоредбата на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ
действително забранява
извършването на покупко-продажба и други
разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване,
съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет.
„Съхранението“ като форма на изпълнително деяние на това нарушение се изразява
в упражняването на фактическа власт върху дървесината - предмет на
нарушението, по такъв начин, че
ограничава достъпа до нея на трети лица като се вземат и мерки за запазване и
подобряване на нейните качество. В горния смисъл е значението на думата
„съхранявам“ дадено в тълковния речник – „държа на сигурно място, пазя от
разхищение или повреда“.
В случая обаче от събраните по
делото доказателства не бе установено въззивникът да
е пазил дървесината, която е била
натоварена в управляваното от него
превозно средство. Напротив от всички събрани в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, по категоричен начин се установява, че на
въпросната дата въззивникът като водач на МПС е
транспортирал дървесината от сечището в до ТИР станцията – мястото , където се
претоварва дървесината на друго МПС за
последващо транспортиране, като с тези
факти безспорно актосъставителят е бил наясно още в момента на съставяне на
акта. В тази връзка следва да се отбележи, че
намирането на място на едно превозно средство, натоварено с дървесина,
което е спряло и е в покой, не винаги
води на извод ,че се осъществява
съхранение на дървесината.В случая от показанията на св.Г., от
съдържанието на съставения констативен протокол и от представените копия от
разрешителни, се установява, че
превозното средство, в което са се намирала дървата , е било в горска територия – в отдел 396“в“,
а по време на проверката са били представени документи за разрешен достъп до
държавната горската територия, както и такива за монтирано джи
пи ес устройство съгласно изискванията на ЗГ. В този смисъл съдът намира, че
въз.Т. от обективна страна не е извършил вмененото му във вина нарушение,
доколкото не е съхранявал процесната дървесина. Това нарушение , с оглед
събраните по делото доказателства, не е осъществено и от субективна
страна.Безспорно е, че за дървесината не е бил издаден превозен билет.Това
обаче се дължи на поведението на служителя на ДГС-Варна, който е следвало да се
намира на сечището и да издава превозни билети преди потегляне на превозните
средства от там, но вместо това е бил в друг район.Именно той е дал указания на
въз.Т. да товари камиона и да тръгва към тир-станцията, където е щял да издаде
превозния билет, както е било сторено при първия курс.В този смисъл, след като
въз.Т. е получил тези указания от служител
на ДГС Варна, натоварен именно с
издаването на превозните билите от временния склад (сечището) и маркирането на
дървесината, то не би могло да се направи извод, че въззивникът е
искал или допускал настъпването на някакви обществено опасни последици
, нито пък, че е бил длъжен или е
могъл да предвиди настъпването на такива
.
Поради изложеното до тук, съдът
намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 1035
/ 18.12.2018г. на Директора на РДГ-Варна, с което Н.Д.Т.
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 225лв. на
основание чл.266 ал.1 от Закона за горите.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: