Протокол по дело №201/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 75
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20225200900201
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 75
гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.лав Ал. И.
при участието на секретаря П. Кр. Б.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №
20225200900201 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Ищецът Я. А. Д., редовно призован чрез процесуален пълномощник
адв.К., не се явява.
Ищецът С. В. И., редовно призована чрез процесуален пълномощник
адв.К., не се явява.
За двамата ищци се явява адв. Б., редовно упълномощен с приложено по
делото пълномощно от днес.
Ответникът ЗАД „О. З.“АД, редовно призован чрез процесуален
пълномощник адв.Ш., не изпраща представител. За него се явява адв.Н. Ш.,
редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.
В.л. Б. П., редовно призован, се явява лично.
В.л. В. М., редовно призован, се явява лично.
Адв.Б.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл.142 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Б.: Моля най-напред да изслушаме СМЕ.
Адв.Ш.: Нямам против да се изслуша най-напред СМЕ.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПИ към изслушване на допуснатата по делото СМЕ след
снемане самоличността на вещото лице.
В.л.Б. Х. П.: 67г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
висше образование, без родство и служебни отношения със страните по
делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л.П.: Поддържам представеното заключение. Счупената бедрена кост
трохантера се намира в горната трета на бедрената кост, която представлява
разтегната и лека отворена буква „Г“ като в късата горна част се намира
ябълката или главата на бедрената кост, след което като слизаме по късото
рамо под ъгъл се стига до трохантера и от там нататък бедрената кост
продължава надолу до колянната става. Трохантерът се намира от външната
страна на тялото на бедрената кост. Счупването на десния трохантер в случая
е в следствие на удара на автомобила е бил от ляво и тежките травматични
изменения върху тялото на починалия са били лявата страна на тялото.
Много е възможно при изпадането от автомобила да е счупен десния
трохантер на дясната бедрена кост. В случая е при падането на терена, защото
тялото е отхвърлено, което дава достатъчно кинетична енергия, за да се
травмира дясната бедрена кост в областта на трохантера и да се счупи. При
положение, че е пресичал пешеходецът от ляво надясно пред автомобила,
травмите, които са получени, те са както в дясната част на тялото, дясната
бедрена част, така имаме и счупени ребра от дясната част на тялото, имаме
счупване на леви ребра, което означава, че в момента на удара пострадалият
е бил полуобърнат надясно към предницата на автомобила така, че са
засегнати и дясната страна на тялото и лявата страна на тялото при
възкачването на тялото върху автомобила. Ние виждаме на картинката, че
освен смачкания ляв калник имаме капака и предното обзорно стъкло от
лявата страна. Тези травми са получени в следствие на контакта на тялото и
крайниците на пострадалия с автомобила. Тежка е травмата в областта на
гръдния кош, като има засегнати и десни и леви ребра, което означава, че при
ударът се е завъртял и паднал върху капака, а главата е попаднала върху
предното обзорно стъкло в лявата част.
2
Потвърждава, че тялото е било полуобърнато към предницата на
автомобила с дясната страна. Пресичал е от ляво надясно. В момента на
удара, или може би в началото ударът е попаднат в десните крайници, след
което тялото се е завъртяло и е попаднало върху предницата на лекия
автомобил. Ние имаме счупвания на десните първо, второ, трето и четвърто
ребра, по така наречената парастернална линията, която минава покрай
гръдната кост и след това имаме счупване пак на левите ребра – първо, второ,
осмо и девето по предна аксиларна линия, всичко това е в лявата предна част
на гръдния кош. Десните са счупени трето, четвърто по предна аксиларна
линия и десните първо, второ, трето и четвърто по парастернална линия.
Тежките травми са повечето в дясно в гръдния кош, което отговаря да бъде
травмата получена в следствие на контакта, той да е бил прав обърнат с
дясната си част към предницата на автомобила. Аз съм правил аутопсията. Не
съм установил да има бамбер фрактура. На лявата подбедрица, за да се счупят
и двете кости голям и малък пищял означава, че левият крак е бил фиксиран в
момента на удара на терена, а десния крак е бил неупорен крак в момента на
удара, не е бил стъпил на земята. Той е бил в крачка, като левият крак е
стъпил на земята, десният не е контактувал с терена и затова се е получило
това завъртане. Понеже от дясно кракът е бил във въздуха при удара се е
получило завъртане, левият крак е бил фиксиран, затова са счупени двете
кости на лявата подбедрица, а десният крак е счупен високо горе в областта
на бедрото и трохантера. Едновременно са се получили удар в десния крак,
леко завъртане на тялото, след което е пострадала подбедрицата, където
бронята е контактувала при фиксиран опорен ляв крак на терена. В момента
на удара при фиксиран ляв крак се е получило леко завъртане на тялото и
тогава той вече е полуобърнат надясно към автомобила в следствие на
контакта на автомобила с крайниците. Това е динамичен процес, който при
този контакт са се получили тези тежки травми, както на крайниците, така и
на гръдния кош и главата.
Адв.Б.: Да се приеме заключението. Нямам въпроси.
Адв. Ш.: Да се приеме заключението. Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът счита, че следва да бъде прието изготвеното и представено
заключение от вещото лице д-р Б. П., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
3
ПРИЕМА заключението по допуснатата СМЕ.
На в.л. д-р Б. П. да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от
бюджета на ПОС.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на допуснатата САТЕ от 18.01.2024г.
след снемане самоличността на вещото лице.
В.л. В. И. М.: 78г., българин, български гражданин, женен, неосъжадан,
висше образование, без родство и служебни отношения със страните по
делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л.М.: Поддържам заключението. Имал съм допуснати технически
грешки, защото протоколът за оглед е малко сложно направен, някои посоки
Север и Юг съм ги написал обратно, вместо да кажа тази дума да се смени,
онази да се смени, затова изготвих втора експертиза от 18.1.2024г. Това е
валидната експертиза, предишната има грешка от технически характер и
реших да ги избегна нова пълна експертиза. По моя преценка изготвих втори
път експертиза, поради чисто технически грешки от моя страна. Тази
коригираната експертиза поддържам от 18.1.2024г. Запознах се с протокола
за оглед, само и единствено върху него съм работил, то друго няма, другото е
свидетелски показания на свидетеля очевидец. Той е единствен очевидец и
единствен свидетел на практика. Приведен или нисък, това е по описанието
на свидетеля д-р К.. Той казва приведен силует. Първо говорим за силует в
тъмното. Не може окото точно да прецени дали е бил приведен, сгънат
тичайки или е тичал с гордо изправена глава. За мен не е било интересно
колко е било висок. В този смисъл за мен не е било интересно колко е висок.
Колкото и да е бил приведен, травмите са известни, доктор П. ги описал, за
мен основен фактор бяха следите по автомобила, които съответстват на удари
под кръста. Като говоря за тези деформации имам предвид тяхната
съвкупност, посоката на движение, те имат посока деформациите, едно е да
ударите едно нещо и да потъне ръката ви направо напред друго е да ударите
под ъгъл и тогава и деформацията се изменя по друг начин. Посоката не се
изчислява, тя може да се определи чрез известни измервания или
наблюдения на обекта, една ламарина винаги може да се каже дали е ударена
настрани или е директно хлътнала. За вектор говоря, вектор значи посока.
Колкото е по голяма скоростта толкова по-хлътнала ще бъде деформацията,
4
по-дълбока. Приел съм, че пешеходецът се е ударил в калника само и
единствено.
Адв.Б.: Кажете поддържате ли експертизата, в частта, където сте
приели, че пострадалият се е блъснал странично в автомобила.
В.л.М.: Поддържам цялата експертиза в това число, че ударът е от
страни на автомобила и, че не е имало преден удар с предната част на
автомобила, включително в това число и ъгъла на бронята. Бронята е малко
подвита в резултат на удара, който е дръпнал ламарините и ъгъла на бронята
частично назад.Вижда се от снимките, че стъклото на фара е абсолютно
запазено, изкривено пак в резултат на общата деформация на калника и
връзката с фара. Ударът не е директен с бронята и не е имало бамбер удар,
няма такива налични следи. Тази експертиза СМЕ беше приложена към
делото, не съм сигурен дали не съм и цитирал нещо от нея.
Адв.Б.: Има ли констатирани спирачни следи?
В.л.М.: Не съм забелязал спирачни следи и съм цитирал извадки от
протокола, ако имаше щях да ги забележа. Време за реакция на шофьора на
опасността, която възниква от момента в който пешеходецът навлиза в
пътното платно до момента на удара, шофьорът е можел да реагира, да
премести крака си от педала за газ върху педала за спирачката след 2 секунди.
В същото време, с оглед на приетото вече от мен бързо бягане съм приел, че
пострадалият от момента на навлизане в пътя, не в пътната лента на
автомобила, е изминал 5 метра и 10 см, при условие, че колата е разположена
по следата на лентата си за движение, там също нямаме данни, нямаме следи
, няма паднали частици. При това положение тези 5.10 см при приетата
скорост ще ги измине за около 1 секунда и 4 десети, което означава, че към
момента на удара на шофьорът още кракът му се е местил евентуално от газта
на педала и не е бил натиснат спирачният педал, което съм го написал под
формата на това, че не е успял да приведе автомобила в ефективно спиране,
тоест той си го е метнал с пълна скорост. Не мога да кажа каква е била
скоростта на автомобила, тъй като няма спирачни следи. Все пак той
частично е полегнал върху автомобила и в този смисъл като една лопата е бил
отхвърлен, в този смисъл метнал, иначе ударът си е инициално насочен от
пешеходеца към автомобила. Автомобилът „А. А*.“ няма данни с каква
дирекция е, не съм правил оглед. В протокола за оглед няма данни в тази
5
насока. По литературни данни се приема, в колите все още няма запис
електронен на това, в кой момент педала на газта е установен и в кой момент
след това спирачния педал е настъпан. При описаните условия тъмно време,
тъмен силует, времето за реакция е една секунда, но това е само реакция,
докато сигналът от мозъка да стигне до крака и той да започне да се
премества, а отделно от това след като се премести и стъпи крака на
спирачката има 2 десети от секундата за сработване на хидравличната
система, тоест като натискате педала челюстта, която ще спира определено
колело се придвижва и тя за около 2 десети от секундата след което следват
още едни 4 десети в които докоснала се до диска тази челюст, спирачна, тя
продължава да се притиска до степен в един момент в който да спре
въртенето на колелото. Това време е 4 десети за хидравлични автомобили,
това е установено още от производителя, достатъчно популярно и известно е.
От това време 4 десети се взема половината от времето, защото другата
половина започва да нараства самото спиране и колелата започват да се трият
и така общото време докато автомобилът започне да спира от момента на
възприемането на опасността е 1.4 десети. При описаната обстановка тъмно
време и тъмни дрехи като азбучна истина по литературни данни се приема
още една добавка от 0.6 десети от секундата, която е за възприемането, да
разбере окото и да каже на мозъка, той да се ориентира какво точно става.
Така от 1.4 цялото време за реакция нараства на 2 секунди. Процесът на
реакция до момента на началото на спиране на автомобила, да започнат да се
появяват спирачните следи, онези черните на асфалта, от момента на
възприемане на опасността до поява на черните следи това време е 2 секунди.
Времето за реакция е една секунда.
Адв.Б.: На страница 9 казвате: е по-малко от времето за реакция на
възникналата опасност две секунди, затова питам правите ли разлика между
времето за реакция на водача и Т общо.
В.л.М.: Приемете го като грешка на ръката. На страница 9 в случая под
времето за реакция в този конкретния случай в конкретното изречение и
посоченото 2 секунди съм имал предвид не точно времето за психо-физическа
реакция на шофьора, а и останалите технически времена, които водят до
общото сумарно време към момента на ефективното спиране 2 секунди.
Когато казвам време за реакция съм имал предвид това всичкото сумарно
време.
6
Адв.Б.: В това Т 2 секунди сам обяснихте, че сте сложили време за
сработване на спирачна система , това е Т2 и Т3, времето за нарастване на
спирачното закъснение до максимум. Това не означава ли, че в рамките на
тези две секунди автомобилът би следвало да оставя спирачни следи?
В.л. М.: Не, именно това означава, това сумарно време, включително Т1
- време за реакция, Т2 - време за сработване на хидравличната спирачна
система и половината от времето Т3 /0.4 секунди/, ½ от 0.4 секунди, през
това време не е имало спирачно въздействие върху автомобила, тоест той не е
бил приведен във фаза на спиране, движел си се е с пълната си скорост без
промяна.
Адв.Б.: Предотвратимостта на удара за водача на лекия автомобил
зависи ли от опасната зона за спиране на лекия автомобил или така наречения
пълен спирачен път ?
В.л.М.: Аз съм го посочил само, че по друг начин. Първо за определя
спирачната зона трябва някой да ми е казал каква скорост или да има данни
по които да определя скоростта към момента на възникване на опасността.
Такива данни в делото няма. Никой не ми е написал, да речем вие във
въпроса си да речем при 90 км в час колко е опасната зона или при 77 км в
час колко е опасната зона. Такъв въпрос аз не съм имал. Аз прибягнах до един
отговор, който е валиден независимо от скоростта и независимо от
съответната спирачна зона. Веднага пресмятам, че каквато и скорост да е
била, шофьорът не е имал време и възможност да приведе автомобила до
спиране. Пресметнах го от формулата от зависимостта, че времето за
достигане до мястото на удара от възникване на опасността на пострадалия е
1.4 десети от секундата. Времето за достигане на пострадалия от мястото на
навлизане в пътното платно до момента на контакта с автомобила – 5 метра и
1 десета, за което разС.ие съм приел, според данните от свидетеля К., че той
се е стрелнал и съм уточнил какво разбирам под стрелване и съм го превел в
категория тип бягане и съм приел, че стрелно го възприемам по човешки, че
е бързо бягане.
Адв.Б.: Този същият свидетел казва, че за една секунда на 10 метра е
бил.
В.л.М.: Аз не съм видял той да е носил хронометър и да е мерил едната
секунда. Той си знае как е определил това стрелване. Обективни данни за
7
движението на пешеходеца няма. Ако имаше една камера щях да съм наясно
точно времена, скорости и прочие. Разликата между стрелнал и 10 метра,
едното е качествено определение, а другото е 10 метра мерено с ролетка или
с нещо друго. Има огромна разлика между качествено и точно. Мястото на
удара по дължината на пътя не мога да го определя с точност. Само съм
посочил , че разсъждавайки и анализирайки на чертежа нещата,
притичването е било зад автомобила спрелия, черен и после си е отишъл. По
ширината на пътя съм посочил, приемам, че автомобилът се е движил по
средата на своята лента като съм приел, че е широк 1.81 см автомобилът и
после с просто изчисление разполагам автомобила по средата, меря 1.80 от
осевата линия и казвам общо 5 метра и 1 десета. Приемам, че се е движил в
следата на пътната си лента автомобилът. Нямам обективни данни, приемам
взимам средното положение.
Адв.Б.: Имате ли обективни данни как се е движил този автомобил, че е
бил в средата на пътната си лента?
В.л.М.: Е не, приемам. Приемам, аз не виждам причина да кара до
банкета или до осевата линия и тъй като не знам, приемам средното
положение.
Адв.Б.: Казахте, че до вашите изводи сте достигнали, че пешеходецът
бил облечен в черни дрехи и т.н. Във вашата експертиза сте цитирали на 6
страница с бяло сиви къси панталони.
в.л.М.: В тъмно сини там дрехи съм приел, че е бил облечен
пешеходецът. Бяло сиви също е констатация не е измерено точно. Бяло сиво,
стрелване срещу насрещните фарове. Фаровете осветяват, обаче левият фар
лентата в ляво на автомобила се осветява до 40 метра. Дори автомобилът да е
бил с дясна дирекция, не е изследвано дали има корекция на фаровете, нямам
данни. В тази връзка също съобразявам, че насреща в този момент се е
движил автомобил, той е бил насреща с фаровете си и е светил точно в
лентата пред себе си, в която най напред е минал силуетът, и тогава този
силует, който е видял на свои фарове, на фаровете на другия автомобил може
да не се види кое е бяло и кое е тъмно сиво. В този смисъл нямаме обективни
данни.
Адв.Б.: Взаимните скорости между пешеходеца и автомобила свързани
ли са, има ли значение, ще се промени ли отС.ието на лекия автомобил от
8
мястото на удара, което пак казахте, че не сте го определили по обективни
находки.
В.л.М.: Няма данни каква е била скоростта, нито ми е възложено да
изчисля опасна зона при определяне на скорост. Няма данни за опасна зона.
Ще ви дам пример за да бъде разбрано, ако една мравка се движи бавно и за 2
секунди стигне до един камък и се удари в него, тя не би имала време в тези
2 секунди да спре. Мравешки ход или 100 км в час, две секунди са две
секунди. В единия случай разС.ието между мястото на удара и автомобила
две секунди по-рано е, ако беше 90 км в час скоростта то щеше да бъде 2 по
25 – 50 метра. Възникването на опасността щеше да възникне когато
автомобилът е на 50 метра от мястото на удара. Ако се движил с 60 км в час,
както съм приел според знака, той би трябвало да изминава за една секунда
16 метра и кусур, за 2 секунди ще измине 35 метра. При 60 км в час този
автомобил е отстоял към момента на възникване на опасността на 35 метра.
Това е връзката между скорости и разС.ия. Тя няма никакво отношение към
случаите, когато шофьорът не е разполагал с време да реагира и да приведе
автомобилът до спиране. Осветяването в контражур е малко е по-друга
категория в контражур в обратна светлина, защото тогава се вижда само
силует, не можете да разпознаете в тъмното осветен отзад обект, вижда се
само едно черно очертание на светлината на фаровете, което се движи по
пътя. Но не може да разпознаете в момента в какви дрехи е обречен, виждате
само един контур тъмен, силует.
Адв.Б.: Вие имате ли познания по офталмология, имате ли данни за
зрението на водача? Бил ли е с очила, не е ли бил. Вие твърдите неща, които
не са от Вашата компетентност.
В.л.М.: Имам личен опит, когато съм шофирал и знам какво виждам,
това не е малко за моите 78 години.
Адв.Б.: Не означава ли това, че след като е осветено при пресичането на
цялата южна лента, за да стигне до мястото на удара този пострадал е
тръгнал от отбивката, но е навлязъл в пътното платно в лентата за насрещно
движение на автомобила, от който е ударен. Не означава ви, че то е бил
видимо на значително по-голямо разС.ие от посочените от вас 40 метра на
фарове, като вземем предвид и това, че панталоните са били бяло сиви ?
В.л.М.: В този смисъл аз отново се връщам на това, което съм написал.
9
За мене дали е тръгнал от страни има само отбивка, там имаше и една вада,
канал. Аз не мога да предполагам какво е било поведението на този
пострадал, от къде е тръгнал, може от канала и от по-насам и от по-насам,за
мен като техник и като даващ материали за юристите е в кой момент този
пътник представлява опасност. По принцип възникването на опасността е
правен въпрос. От практика приемам, че опасността не може да възникне
преди още, а в момента когато навлиза в пътното платно и създава проблем
на шофьора. За мен е било важно моментът, в който пешеходецът е навлязъл
в пътното платно. Този момент аз също не го знам кой е, но го определям въз
основа на стрелване, онази скорост от свидетелските показания и на всичкото
отгоре и при бързото бягане има известни граници, долна и горна граница, аз
съм приел средната по литературни данни. Какво е правил преди това аз не
знам, защо е бил там аз не знам.
Адв. Б.: В протокола за оглед има описани изпаднали части по пътното
платно, брони, метални парчета, трупът е описан на какво разС.ие е бил
намерен.Това не са ли обективни находки и не дават информация за
движение, скорост, посока?
В.л.М.: Биха могли да дадат. Отхвърлени предмети, дал съм пример с
чехъл, броят се само неща, които са отделени от автомобила, които са преди
удара и да се откъснат от автомобила, са се движили със скоростта на самия
автомобил, те са носители на информация, ако бяха стъкълца веднага ги
приемам, ама обувка едната насам, едната натам, никой не знае как се е
разкрачил шофьорът. Моето становище е, че скоростта в случая би имала
значение само по отношение на травмите, дали е много голяма или много
малка. Тъй като ние нямаме точна представа обективни данни за скоростта на
автомобила съм казал, че във всички случи скоростта 60 км в час е
достатъчна за статистическия извод, че при 60 км в час 80 процента от
ударите на пътник с автомобил са с летален изход.
Адв. Б.: Ако приемем, че се е движил със 60 км в час, каквото е
ограничение, и го е видял на 40 метра пред себе си, при движение с 60 км в
час ако реагира своевременно водачът може ли да спре в рамките на
осветеността на тези 40 метра?
В.л.М.: Съгласно правилата за движение по училите скоростта е 50 км в
час и правили сме изчисления при нормални пътни условия, сух път,
10
автомобилът спира на около 35 метра. При тази скорост ограничената няма да
спре в рамките на осветения участък, защото докато стигне автомобилът до
спиране да оставя черни следи и да спира са необходими 2 секунди и дали се
движи с 60 километра и ще измине тези 35 метра или с 90 километра и ще
измине 50 метра това просто няма смисъл.Направете разлика между разС.ие
и време.
Адв.Б.: Задължение на водача е да спре в рамките на осветения участък
пред себе си. Означава ли това, че тази скорост е несъобразена с
осветеността на фаровете пред автомобила, каквато и да е тя, вие не сте я
определили ?
В.л.М.: В двете секунди влизат 1 секунда за време за реакция при
нормални пътни условия, слънчево, сухо , чисто, без препятствия
ограничаващи видимостта. Две десети от секундата за време за сработване на
хидравличния спирачен привод на лекия автомобил. Още 2 десети от
секундата, които представляват 0.4 секунди за постигане на максималното
спирачно закъснение от 0 до максимум, което значи от нула до максимум –
максимално закъснение, когато колелото започне да спира. Всичко става във
времето, тук говорим за 2 десети от секундата. Понеже говорим за
нарастване от нула до максимум, затова се взема средната позиция при която
0.2 десети от 0.4, средната стойност 0.2 се взема по всички формули по света
и у нас, тъй като към този момент пък започва началото на триене на следите
и след тези 2 секунди вече колелото е напълно спряло и тогава започва
черната следа.В случая няма следи. Реакцията на шофьора какво разбираме,
той възприема опасност и мозъкът започва да работи, дава команди на крака,
мести се, механичните времена за сработване на системата за нарастване
правят 2 секунди, през тези 2 секунди шофьорът реагира въобще, но иска
време тази реакция да се появи нейния ефект, тоест спирането, да започне да
спира автомобилът.В този смисъл през тези 2 секунди шофьорът би трябвало
да е направил всичко възможно да спре автомобила. Обстоятелството, че
ударът е настъпил 6 десети по-рано означава, че към този момент
автомобилът се е движил с пълната си скорост, каквато и да е била, 50, 60,
100, той е бил с пълната си скорост, още не е започнала да спира и ако ме
питате от житейски опит в този момент дето се казва вдига ръце и казва
„Стана тя каквато стана“ и няма спирачки и спира на 90 метра. Психически
приема, че е станало вече, имало случаи когато обаче някои шофьори се
11
удържат психически и продължават да натискат спирачки, но в случая не е
така.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси. Ще взема становище по приемането.
Адв.Ш.: Установено е, че в насрещното платно са се движили
срещуположни коли. Към времето за реакция на водача следва ли да
прибавим времето за адаптация на очите на водача?
Адв.Б.: Това е точно от специалност офталмолог.
В.л.М.: Аз умишлено не съм стигнал до този момент, знам за какво
говорите, известно ми е, че е необходимо известно време при заслепяване, но
не съм приложил увеличение на времето за реакция с някакво допълнителни
време заради адаптацията, защото в случая не е важно, това не променя
нищо, добре ще сложа 2 десети повече, ще сложа 5 десети, ще станат 3
секунди. Професор К. не казва за насрещни фарове, говори за тъмно, за
заслепяване, казва че се дават 6 десети за разпознаване на обекта и неговите
характеристики, колко се движи, бързо, бавно, едно е да видите някой в
тъмното, друго зад бяло поле. В този смисъл са тези 6 секунди, те не са за
заслепяване. Там вече при заслепяването се изисква да си спирал щом си
заслепен. В случая не говорим за заслепяване.
Адв.Б.: Моето становище е, аз се противопоставям на приемане на
експертизата. Не напразно питах вещото лице многократно за определени
детайли, очевидно неговият извод се дължи единствено и само на
свидетелските показания на свидетеля К. с това прословуто стрелване.
Вещото лице е посочил в експертизата си достатъчно и много известна нам
литература и други източници, като е посочил и проф.К. и А.ов, почти цялата
литература, която ползват автоекспертите при изчисляване възможността за
предотвратимост на удара от страна на водач на лекия автомобил. Както
няколкократно вещото лице посочи за него приома единствения е въпросните
две секунди, това е сумарното време и в тази връзка обаче без да има
определена скоростта на движението на лекия автомобил, считам, че за да
се изведе от юридическа страна правният извод дали ПТП е било
предотвратимо за водача на МПС е от изключително значение да се определи
тази скорост и въз основа на нея да се определи опасната зона за спиране от
момента, от който от юридическа гледна точка пострадалият пешеходец
представлява опасност за движението. Той неминуемо бил такава, тъй като
12
нощно време, няма в близост пешеходни пътеки, има спрял автомобил на
фарове, има движени, има пресичане на пешеходец на пътното платно. Това е
изключително важно да се определи, първо скоростта на движение на
пешеходеца и на лекия автомобил, защото са в взаимна свързаност, от кой
момент взаимно могат да се възприемат и съответно кой от тях с какви
действия може да предотврати настъпването на ПТП. В тази връзка вещото
лице правилно е посочило за пешеходеца, но основно за него, а за автомобила
казва, че няма данни, според него. Но на базата на отхвърлени предмети
обективни находки има достатъчно методи, въз основа на които да се
определи скоростта на лекия автомобил и от там да се направят правилните
правни извода дали спазвайки правилата за движение по пътищата, водачът е
имал обективна възможност да предотврати настъпилото ПТП. Отделно от
това считам, че неправилно е определен и механизмът. Изводът на вещото
лице се базира единствено и само на свидетелските показания на К. и то само
на част от тях, а вещото лице не приема тези 10 метра, които той посочва, че е
видял силуета, а и без специални знания можем да си отговорим, че ако е бил
на 10 метра, то той би го ударил. Считам, че следва да допуснете повторна
експертиза, която да се изготви от друго вещо лице, да се приложат поне два
от познатите методи и да се определи, както ние сме поставили въпросите
какъв е механизма на настъпване на ПТП, бил ли е предотвратим ударът за
водача на лекия автомобил и при какви условия. Именно в този въпрос се
съдържа и въпросът за предотвратимостта. Там трябва да се отговори ако се е
движил с разрешената скорост за конкретния пътен участък би ли настъпил
удар? Ако се движи на къси светлини, с изчислената скорост, би ли могъл да
спре в рамките на осветения участък пред себе си. Знаем ние юристите, че ако
се движи със скорост, която не му позволява да спре в рамките на осветения
участък, това означава, че скоростта е несъобразена и водачът също носи
вина. Починалият е млад човек, работещ и само за разяснения на съда,
посочвам и нещо друго, дори цитирано в СМЕ, ръстът на пострадалия е 1.87,
това е висок ръст, това не е нисък ръст. Не искам допълнителна, искам
повторна експертиза. Тук няма нито едно изчисление и се работи с
предположения. Направили сме искания с допълнителната искова молба,
поставили сме ни въпросите. Вещото лице казва, че скорост няма как да
определи. Искам повторна експертиза, защото скоростта е от огромно
значение и опасната зона за предотвратяване на произшествието. Вещото
13
лице очевидно няма тези знания, тъй като каза, че няма как да определи,
няма обективни находки, а реално има такива и други автоексперти биха го
направили. Не напразно питах д-р П. означава ли това, че левият крак е бил
опорен. Той каза категорично, че в момента на удара десният крак е бил в
крачка, вдигнат, което е в противоречие с приетото от вещото лице.
Механизмът е важен, защото ударът според доктора е челен, според вещото
лице автоинженер е страничен в калника. Това са неща, които не са изяснени,
те са важни за извеждане на правния извод, затова искам повторна
експертиза, която да е разширена с участие на вещото лице медик и да
отговори на всички първоначално поставени въпроси, ако трябва нещо да
конкретизирам за съда, мога да го направя. Няма преклузия. Нямам други
искания на този етап. Имам единствено искане за повторна комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза която да отговори на
всички поставени въпроси към първоначалната такава.
Адв.Ш.: Считам, че няма основание за допускане на повторна
експертиза, дотолкова доколкото вещото лице е отговорило на всички
поставени въпроси. В конкретния случай това, което колегата се опитва да
изтъкне като довод за необоснованост, а именно, че нямало данни за
скоростта на лекия автомобил, както е посочило и самото вещо лице в
заключението и няколко пъти в днешно заседание, в конкретния случай тази
скорост е без значение, доколкото времето за реакция на водача е много по-
голямо от времето, за което пешеходецът е изминал разС.ието до мястото на
удара. Дори да игнорираме тези два компонента Т2 и Т3, самото време за
реакция е 1.6 секунди и в двата дадени от вещото лице варианти като време е
повече от времето, в което пешеходецът е престоял на пътното платно и
затова считам, че няма данни и основание за допускане на повторна
експертиза, още повече, че такива конкретики, каквито изтъква днес колегата
няма поискани в отговора на исковата молба.
Адв. Б.: Въпросите, поставени с допълнителната искова молба са 2 -
Какъв е механизма и причините за настъпване на процесното ПТП. На
втората част на първия въпрос отговор няма, има отговорено единствено от
страна на пешеходеца как бил предотвратил удара. Втория въпрос е имал ли
е техническа възможност водачът да не допусне ПТП и при какви условия.
Също няма отговор на този въпрос, има отговор само за това прословуто
време за реакция, което дори не е правилно и аз го оспорих. За да се отговори
14
на този въпрос задължително трябва да се определи точното мястото на
удара, което може да се направи от експерти, които работят автотехнически
експертиза и могат да разглеждат механизъм, а не са оценители на щети. От
там нататък взаимната скорост, няма обективни данни отговори вещото лице
за скоростта на движение на пешеходеца и той приема една такава средна
скорост на бързо бягане, дали е така обаче никой не може да каже, единствено
черпи данни не от обективни находки от протокола за оглед, а от
свидетелските показания на един свидетел, така че за да се отговори на
релевантните въпроси е необходимо изготвяне на комплексна повторна
автотехническа и медицинска експертиза, която да определи точния
механизъм на настъпване на ПТП, скоростите, отС.ието на лекия автомобил
от момента, в който обективно може да възприеме на пътното платно
пострадалия това е юридическия момент на възникване на опасността и да
каже с конкретната скорост, с която се е движил чрез аварийно спиране били
могъл да предотврати удара или не, и би ли могъл да спре в рамките на
осветения участък на фаровете. Защото това са правни въпроси, на които
съдът после трябва да мотивира своя акт.
Адв. Ш.: Няма да се повтарям.
В.л.М.: Искам да се извиня пред съда за нервността си, защото първо
съм уморен, снощи до късно я преглеждах експертизата, второ много от
нещата в нея не са разбрани както трябва, въпреки, че се претендира за
известна компетентност. Нямам против, може да има може и да няма.
Нещата, които съм казал не са асимилирани. Едното е, че разлика между
време, времена по време на спиране, свързани със спиране на опасност, в
случая време общо за реакция и разС.ия на дължина на опасната зона не са
съвместими едно с друго, те са в зависимост и не може да има опасна зона на
спиране ако имате време за реакция. А то още не е свършило, когато е
настъпил удара. Време и разС.ие са различни неща, едното е време, другото е
плюс скорост и тогава вече се получава разС.ието. Бих желал в случай, че
съдът прецени, че трябва да се даде или от моя страна да се направят
корекции въз основа на конкретизиращи въпроси, или на друга повторна
експертиза, би трябвало задаващият въпросите да определи онова, което е
негов прерогатив по юридическите правил, място на възникване на опасност
се определя от задаващия орган. Не е правилно вещото лице да приема от
15
техническа гледна точка кое е мястото на възникване на опасността.
Техническият отговор на една експертиза е само въз основа на зададени
условия. Аз съм си прескочил малко правата вероятно като съм приел, че
опасността възниква от момента, в който се навлиза в пътното платно.
Вторият въпрос съм прескочил, защото по подразбиране в текста съм казал на
страница 7, че ударът е бил неизбежен. Аз съм стигнал вече до този въпрос.
Само по себе си в този момент включвам отговорността на водача. Той не е
можел да предприеме реални действия, с които да понижи ефекта от този
удар, да не го допусне или да бъде с по-леки травми и не случайно съм
написал, че травмите при 60 км са летални при 80 процента и нагоре. Като
се има предвид, че това е законовата скорост 60 км/ч, от тук нататък за какво
говорим, така съм разсъждавал. Очевидно е погрешно, готов съм да се
коригирам.
Адв. Б.: Допълнителното обяснение по такъв странен начин за първи път
виждам, след изслушването вещото лице да дава обяснения и да прави
квалификации, а и самият факт каза, че е прескочил въпросът, може да е
сбъркал нещо си, това е достатъчно основание. Цялото ми уважение, но
когато се изчислява механизъм, тук имаме смъртен случай, един човек е
загинал на място и да се неглижира по такъв начин, да се казва, че скоростта
няма значение, скоростта винаги има значение и опасната зона има значение.
Обективно могат да се възприемат двамата участници в движението, затова
въпросът е такъв, какъв е механизма, какви са причините, техническите
условия. Без да се изсили скорост, без да се изчисли опасна зона, да се приеме
само едно време, което вие сте го сглобили 2 секунди. Първите две участващи
в общото време са по избор на вещото лице. Спрял автомобил на пътното
платно с фаровете и движение на пешеходец, там без да няма в близост
пешеходна пътека, това според Вас това не е ли опасно за движението.

Съдът намира, че към настоящия момент следва да бъде прието
заключението по допуснатата САТЕ от вещото лице, като във връзка с
направеното искане за допускане на повторна такава, съдът ще се произнесе
след приемане на заключението от вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението по допуснатата САТЕ.
16
На вещото лице инж. В. М. да се изплати възнаграждение в размер на
650 лева, от които по внесения депозит 400 лева и 200 лева от бюджета на
ПОС, като задължава ответника в едноседмичен срок да довнесе сумата в
размер на 50 лева по сметка на ПОС.
Адв.Б.: Поддържам искането си и на още едно основание, освен всички
изложени. Представя се едно заключение, един месец по-късно се представя
второ коригирано, кой е поставил да се коригира, каква задача, на мен не ми е
ясно. Но в коригираното поне се вижда ясно скицата. Скорост се определя
именно на тези отхвърлени части, има данни по пътното платно, което говори
за самия механизъм на произшествието. С цялото ми уважение към възрастта
на инж.М., но това не е автотехническа експертиза, това е преразказ на
свидетелските показания на един свидетел. Считам, че е редно и правилно да
участва д-р П. в тази експертиза, защото той е посочил отговори на въпроси
въз основа на самите увреждания. Идеята на комплексната експертиза е точно
такава, първоначалния контакт между пешеходецът и автомобила. Това
което твърди вещото лице автоинженер, ако той се беше ударил в калника, а
не така както заяви пред Вас доктор П., тогава нямаше да има фрактура на
лявата подбедрица. Ако той се удари и приемем, че е ударил калника с дясно
коляно в никакъв случай няма да се счупи лява подбедрица. От там имаме
възкачване върху автомобила и отхвърляне на определено разС.ие. При този
механизъм, който е възприел инженер М., тялото би следвало да се върне
назад и да остане в средата на пътната лента, където се движат насрещните
автомобили. Тя е повторна за автотехническата и искаме да бъде разширена
като комплексна с участието на вещо лице съдебен лекар, защото първия
основен въпрос, на който трябва да отговори една експертиза е зададен и от
двете страни е какъв е механизма на настъпване на ПТП. Механизма на
произшествието означава точно това първоначалния контакт между
участниците в ПТП, това не е установено в конкретния случай, имаме
разминаване в обективните данни. Не оспорвам СМЕ, напротив използвам я
за да обоснова искането за комплексна експертиза. Механизмът не е
определен. Без участието да каже коя травма е от падане върху настилката и
коя травма е от директен удар как ще го установи автоинженера. Като са
двамата и обсъждат ще стигнат до правилни изводи. В такива ситуации
механизмът е сложен. Когато се определя механизмът, те се съвещават
лекарите с инженерите. Няма отговор на важни въпроси.
17
Адв.Ш.: Поддържам становището, че експертът е отговорил на всички
поставени въпроси в това число и по отношение механизма на настъпване на
ПТП. Няколко пъти експертът обясни, че в случая е без значение скоростта, с
която се е движил водачът, дотолкова доколкото неговото време за реакция е
много по-голямо от време, в което пешеходецът е навлезнал от пътното
платно до мястото на удара. По отношение на това което господин Б. се
опитва да ни обяснява за поредност на получените травми, такъв въпрос е
нямало. Зададен е въпрос какви са уврежданията в следствие на ПТП и
считам, че това което се акцентира, че господин П. казал, че ударът е
фронтален, беше доизяснено от инженер М., който каза, че ударът е в десния
калник в следствие на което се е получено завъртане. Нещо, което беше
отчетено и от доктор П..
Адв. Б.: Колегата се позовава на това време за реакцията, което аз
казвам, че е прието от вещото лице и той казва, че нямало нужда от
изчисления защото видите ли с този ход също е прието, а не е изчислено.
Обективно с математика не се е стигнало до извода, още повече като не знаем
точното място на удара, дали е изминал пешеходецът 5 метра или 6 метра,
дали е бил с тази скорост или не е бил с тази скорост. Релевантен е въпросът
от момента в който водачът обективно може да забележи пешеходецът в
близост до пътното платно и от там вече е времето за реакция. Вещото лице е
направил едно погрешно тълкувание, разделил е метрите на предполагаемото
място на удара или път, който е изминал пешеходецът на предполагаемата
скорост, с която се е движил и от там е изчислил, но самият той не е наясно с
това време, защото аз казах каква е разликата между Т общо и време за
реакция. Т общо е Обективно автомобилът трябваше да остави спирачни
следи, а такива не са намерени, затова го питах има ли данни за спиране,
няма. Тази експертиза е абсолютно литературно съчинение по преразказ на
свидетелски показания. При настъпила смърт е недопустимо делото да бъде
решавано на базата на тази експертиза, която е некомпетентно изготвена.

Съдът намира, съобразявайки изразените становища от процесуалните
пълномощници на страните и данните, които са представени в изготвеното и
прието заключение по допуснатата САТЕ, че следва да бъде допусната
повторна САТЕ, тъй като, макар и вещото лице, отговорило в пълнота на
18
така поставените въпроси, същото не е дало достатъчно обосновано
заключение на въпросите, които имат значение за правилното решаване на
настоящия спор. Горното обосновава необходимостта от допускане на
повторна САТЕ, като съдът не счита, че следва същата да бъде разширявана в
комплексна такава, тъй като в днешното с.з. по така поставените въпроси по
същата СМЕ бяха дадени в пълен обем отговори, като вещото лице отговори
и на поставените допълнителни въпроси от процесуалните пълномощници на
страните.
Водим от горното, Пазарджишкият ОС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА да бъде изслушана повторна САТЕ от вещо лице специалист
със съответната компетентност, което е посочено в списъка за вещи лица с
район на действие ОС-Пазарджик, което след запознаване с материалите по
делото, изготвената и представена СМЕ и отговори на вещото лице в
днешното с.з., да отговори на така поставените и описани въпроси в молба от
процесуалния пълномощник на ищците по делото от 18.5.2023г., а именно:
Първи въпрос – Какъв е механизмът и причините за настъпване на
процесното ПТП? Втори въпрос - Имал ли е техническа възможност водачът
на лек автомобил „А. А*.“ да не допусне ПТП и при какви условия ?
Вещото лице ще бъде назначено след поименното му посочване в
закрито заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 250 лева, които следва
да бъдат изплатени от бюджета на ПОС, поради освобождаване на ищците от
внасяне на такси и разноски.
Адв. Б.: Нямаме други искания.
Адв. Ш.: Нямам други искания.
За събиране на доказателствата и изслушване на допуснатата повторна
САТЕ, Пазарджишкият ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 10.6.2024г.
Адв.Ш.: Имам в С. З. две дела, едното в 10.00 ч другото в 14.30ч.
Съдът
19
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и насрочва делото за 17.6.2024г.
АДВ.Ш.: Аз мога.
Адв.Б.: Аз на 17 юни 2024г. не мога, тогава ще съм извън страната. От
15-ти ще отсъствам, на 3 рождени дни съм в Т.. Не може съдът да се съобрази
с ангажимента на колегата, пък да не се съобрази с моя. Не мога да бъда
заменен по това дело. И колегата може да бъде заменен, и той не е сам в
кантората.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ предходните определения за насрочване на делото.
ОТЛАГА и насрочва делото за друга дата с ново призоваване на
страните, след представяне на доказателства във връзка с невъзможността за
явяване в съдебни заседания на 10.6.2024г. и 17.06.2024г. от процесуалните
пълномощници на страните, в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.06
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20