Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 190

гр.Пловдив, 02.07.2020 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…десети юни…през…две хиляди и двадесета година, ………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                 Красимира Ванчева

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №88 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №700/17.12.2019г., постановено по търг. д. №669/2019г. по описа на Окръжен съд П., е отхвърлен предявеният от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, иск за обезщетяване за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., причинени от смъртта на нейния дядо Г.Н.Т.при ПТП на 09.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.03.2014г. до окончателното плащане, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адв. В.М..

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – С.Р.Т., чрез майка си и законна представителка С. С.Т.. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения, че обжалваното нерешение не е съобразено със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като съдът е направил неправилна преценка относно особено близката и изключителна по своя характер връзка между ищцата и починалия й дядо. Твърди се, че в тази насока първоинстационният съд не е съобразил депозираните по делото гласни доказателства, необосновано е приел, че наличието на семейна среда /при двама живи родители/ и ниската възраст на малолетната ищца възпрепятстват създаването на изключително силна емоционална връзка с починалия прародител, съответно – не водят до настъпването на неимуществени вреди вследствие неговата смърт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - „Д.“ ЕАД, с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора на същата, не са предявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство – С.Р.Т., чрез своята майка и законна представителка С. С.Т., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 09.03.2014г., около 12ч. на А.в близост до км.283, на територията на община Т., област Я., е настъпило ПТП между лек автомобил „К.“ с рег.№ ***, управляван от водача М.Н.Д., и лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ***, управляван от водача Г.Н.Т., като първият е напуснал лентата за движение и е навлязъл в аварийната лента, където е бил разположен вторият автомобил. Вследствие описаното ПТП е причинена смъртта на Г.Т. – дядо на ищцата. По случая е образувано н.о.х.д. №331/2014г. на ОС – Я., по което, с влязла в сила присъда №76/24.11.2014г. водачът на лекия автомобил „К.“ с рег.№ *** - М.Н.Д., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил „К.“ с рег.№***, обективирана в застрахователна полица №***, валидна от 30.01.2014г. до 29.01.2015г. Изложени са твърдения, че в резултат на ПТП на ищцата С.Т. е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Семейството на ищцата съжителствало в едно домакинство с починалия Г.Т., като между внучка и дядо съществувала особена близост, основана на взаимна обич, уважение и разбирателство. Неговата загуба причинила на ищцата морални болки и страдания с продължително проявление във времето, търпени и понастоящем. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. В съдебно заседание /на 14.02.2019г. по т.д. №676/2018г./ претенцията за лихви е изменена /както и претенцията на първоначално предявената главница – от 80 000лв. – на 5 000лв., впоследствие – увеличена на 50 000лв./ - 3 години преди завеждане на иска – считано от 07.09.2015г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „Д.“ ЕАД се оспорва предявеният иск. Оспорена е материалноправната легитимация на ищцата, както поради липсата на изключително трайно установена емоционална връзка с починалия прародител, така и с оглед ниската й възраст. Оспорена е исковата претенция и по размер, като са изложени съображения за нейната прекомерност, несъобразена с принципите на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

За да отхвърли иска по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, първоинстанционният съд е приел, че макар и малолетната ищца С.Т. да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания – скръб и мъка от смъртта на нейния дядо Г.Т., същата е извън кръга на лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и в Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС. Същата е и извън кръга на лицата - правоимащи по смисъла на т.1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК, тъй като не е установено наличие на особена близост, извън традиционно установената за българския бит, която да е породила за нея морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да е налице изключение от разрешението, залегнало в посочените постановления. Приел е, че в  

 

 

 

конкретната хипотеза е била налице изградена близка емоционална връзка между ищцата и пострадалия й дядо, която е обичайният случай с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения, поради което не е налице изискването на цитираното ТР за изключителност на отношенията между тях. Освен това ищцата е била само на 3 години и половина към дата на ПТП, поради което не е имало достатъчно време за изграждане на дълбока, съзнателна и трайна емоционална и духовна връзка между детето и неговия дядо, която да е изключителна по характер и която да е много по-различна от обичайните отношения между дядо и внучка.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговата внучка – ищца по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля Т.– баща на малолетната ищца, се установява, че дъщеря му С. и починалият й дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Независимо че не са живели в едно домакинство, обединени, както от силната семейна връзка, така и от общия им бизнес, семейството на свидетеля, включително и дъщеря му С., често е пребивавало и оставало да преспива в дома на баща му и майка му, а родителите му също често са пребивавали в дома на семейството в гр. П.. С раждането на внучката С. за починалия Г.Т. се сбъднала мечтата „да има дъщеря“, тъй като имал двама сина. Ежедневно дядо и внучка посещавали някой парк или заведение и прекарвали заедно до 21ч. Фамилията задължително се събирала на всички празници, на именния ден на баща му - на Гергьовден, на Коледа, на Великден. Всеки уикенд С. пребивавала при баба си и дядо си. По този начин контактите между внучка и дядо са били непосредствени и постоянни. На силната привързаност на дядото към внучката съответствала и силна емоционална потребност и привързаност на детето към дядото. Преди инцидента С. търсела контакт с дядо си, говорели често и по телефона. Свидетелят депозира показания, че след като баща му починал, С. продължила да пита „къде е дядо Г.“ и да го търси. Веднага усетила неговата липса. Като на малко дете, родителите й обяснили, че „дядо Г. сега е на небето; че той е една по-ярка звездичка и й маха от небето“. И понастоящем С. пита за дядо си и щом види звездичка, казва: „Тати, виж дядо Г. ни маха отгоре.“ Разплаквала се много силно за дядо си и постоянно го търси и страда за него.

Показанията на свидетеля Т., макар и родственик на ищцата, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. Вярно е, че в традиционните за българското общество семейни отношения връзката между внуци и техните баби и дядовци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но в случая са установени не само традиционните близки отношения между дядо и внук, но и други традиционни за българския бит отношения между прародител и внук, при които, отношението и грижите на прародителя към внуците, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските грижи при отглеждането и възпитанието на децата. Създадената близка емоционална връзка между пострадалия и малолетната ищца, макар и в ниска възраст, е с трайно изразен характер. Дядо й присъства в спомените и разговорите й с родителите. Неочакваната му смърт, дори и да е възприемана от малолетната ищца като липса на присъствие, невъзможност за осъществяване на обичайните за нея непосредствени и чести контакти, се отразява изключително неблагоприятно на психическото й състояние, което пък се изразява в причинени неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания. Следователно в случая действително са установени анализираните с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК предпоставки - наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищцата. Именно в тълкувателното решение е посочено, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. С ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Това е в синхрон и с процеса на създаването и изграждането на правната система на правото на Европейския съюз и водещата роля на Съда на ЕС в този процес, което е наложило осъвременяване на съдебната практика. Тук следва да се извърши преценка и относно приложението на наднационалното право. Според прокламираното в чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи „право на ефективни правни средства за защита“ - всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, като, както националното право, така и наднационалното право, не поставят като критерии възрастта на лицето, претендиращо репариране на неимуществени вреди.

В този смисъл не се споделя и приетото от първостепенния съд, че поради ниската възраст на ищцата към дата на ПТП, не е имало достатъчно време за изграждане на дълбока, съзнателна и трайна емоционална и духовна връзка между детето и неговия дядо. Към датата на ПТП С. е на 3 години и половина. Според детски психолози детето между 3 и 4-годишна възраст започва да се осъзнава като личност, отделна личност със свои собствени желания, потребности и ценности и осъзнавани емоции. Това повишава неговата активност, самостоятелност и емоционалност. Детето започва да следи своите действия и да зависи от мнението на близките си. Те са неговото огледало и са критерият, по който то оценява себе си. Затова повече от всякога детето на тази възраст се нуждае от одобрението на възрастните и от присъствието на тези, сред които расте до момента. При 3-4-годишните деца паметта е предимно непреднамерена и се съчетава с мисленето. А трайността на запомненото зависи от емоционалните преживявания на детето и неговите действия. И в този смисъл трайно запаметеният контакт с близък човек, необходимостта от неговото присъствие и внезапната и окончателна „липса“ от заобикалящата детето среда, ще предизвика скръб, която се отразява на психическото и физическото състояние на детето - то може да стане раздразнително или да се чувства потиснато, изпитващо безнадеждност и огорчение. Обективната преценка на родствената връзка и житейската близост между роднините по права линия от втора степен не може да изключи наличието на морални болки и страдания от загубата на близък човек от този кръг, независимо че малолетната ищца има двама живи родители, от които е отглеждана.

Ето защо следва да се приеме, че малолетната ищца е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на своя дядо, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В този смисъл установени са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на нейния дядо – Г.Т., като родствената връзка се установява от представеното удостоверение изх. № ГР-И-3146/28.06.2018г. на Район „З.“ при Община П.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил „К.“, рег. № *** -М.Н.Д., който на 09.03.2014г., е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.58, т.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Т., с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда по НОХД №331/2014г. на ОС Я.. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия или при настъпила смърт – от неговите близки, неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е предявен граждански иск.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №***, валидна от 30.01.2014г. до 29.01.2015г.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение, въззивната инстанция намира, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от малолетната ищца болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек, е сумата от 20 000лв. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта и работоспособността на увреденото лице - отчитайки, че, според данните по делото, Г.Т. е бил на 55 години – в трудоспособна възраст, отношенията между дядо и внук, внезапността на такова трагично събитие. Искът за разликата до 50 000лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази насока се съобразява обстоятелството, че непълнолетната ищца намира подкрепа от своите родители, както и обстоятелството, че в тази ниска възраст негативните емоции и преживявания са по-лесно преодолими.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г. Следва да се постанови решение, с което исковата претенция в посочения размер и акцесорната претенция за посочения период да бъдат уважени.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г., макар и по други съображения, следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде обезсилено обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва за периода считано от датата на увреждането – 09.03.2014г. до 07.09.2015г. Както се посочи, в съдебно заседание /на 14.02.2019г. по т.д. №676/2018г./, по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, е допуснато изменение на претенцията за лихви - 3 години преди завеждане на иска – считано от 07.09.2015г. При това положение, произнасяйки се по претенция за законна лихва за периода 09.03.2014г. до 07.09.2015г., съдът се е произнесъл по непредявен иск и решението в тази част е недопустимо.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на 800лв., както и държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 400лв.

На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът по иска следва да заплати в полза на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. В.М., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и пред въззивната инстанция в размер на по 1 130лв. или общо 2 260лв.

По съразмерност следва да се присъдят разноски на въззиваемата страна - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 ал.2 от НЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК и чл.270 ал.3 от ГПК, П.ският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ОТМЕНЯ решение №700/17.12.2019г., постановено по търг. д. №669/2019г. по описа на Окръжен съд П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., причинени от смъртта на нейния дядо Г.Н.Т.при ПТП на 09.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г., до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на малолетната С.Р.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния дядо Г.Н.Т.при ПТП, настъпило на 09.03.2014г., в размер на 20 000лв. ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г., до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №700/17.12.2019г., постановено по търг. д. №669/2019г. по описа на Окръжен съд П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 50 000лв., причинени от смъртта на нейния дядо Г.Н.Т.при ПТП на 09.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г., до окончателното плащане.

ОБЕЗСИЛВА решение №700/17.12.2019г., постановено по търг. д. №669/2019г. по описа на Окръжен съд П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, за присъждане на законна лихва за периода 09.03.2014г. до 07.09.2015г.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на 800лв., както и държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 400лв.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адв. В.М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и пред въззивната инстанция в размер на по 1 130лв. или общо 2 260лв.

ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК *** разноски за въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение – 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

         

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: