Решение по дело №17222/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3664
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20175330117222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  3664                                           Година  2018                                        Град  ПЛОВДИВ

                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На  31.10                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 09.10.2018 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ДИАНА ПЛАЧКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 17222  по описа за   2017 година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

            Ищецът С.И.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищцата на 13.07.2016 г. в размер на 30 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “МОНИ МГ” ООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

       Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели *** и *** се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като***”, като действително на 13.07.2016 г. около 19.15 часа по време на изпълнение на трудовите й задължения, когато изваждала обработените детайли от пресата, на която работела, пресата – без да са натиснати бутоните, които следва да й дадат команда, произвела удар, който затиснал двете длани на ръцете й - като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане***/10.08.2016 г. на Длъжностно лице от НОИ – Териториално поделение  гр. Пловдив.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката *** и *** и заключението от 11.01.2018 г. на вещото лице по СМЕ ***, се установя, че претърпяната от ищцата трудова злополука е довела до сериозни телесни увреждания – ампутация на втори и трети пръст на дясната ръка и втори пръст на лявата ръка на ищцата – което само по себе си води до трайно затруднение на движенията и функциите на двете ръце завинаги, а освен това е довело до трайно затруднение на хватателната функция на двете ръце с необратим характер, обусловен от ампутацията на три пръста, а причинената от трудовата злополука травма е довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с времето и страданият, които е изтърпяла С.С. са силно изразени поради невъзможност за самостоятелно обслужване и осъзнаването за необратимостта на увредите, всичко това е довело и до намалена работоспособност, намалена завинаги хватателна способност (а тъй като ищцата е десничар и силата на захват между палеца и втори и трети пръст е много по-силна отколкото между палеца и четвърти и пети пръст, степента на увреждането на дясната ръка е много по-голяма отколкото на лявата ръка, а оттук и двете ръце са останали с ограничена функционалност както една спрямо длуга, така и при тяхната съвкупност), увреден завинаги е бил и външния вид на двете ръце на ищцата, а страданията от претърпяната травма ще следват ищцата до края на живота й, като функционалността на ръцете й би се подобрила – и то само в известна степен, след приучване на С. на дейности, свързани с новото й положение, а макар и ампутационните чукани от ампутираните пръсти да са зараснали напълно и без кожни дефекти, ищцата продължава да се оплаква от остри неврологични болки при допир на ампутационните чукани на вторите пръсти на двете ръце. От всички тези увреждания на двете ръце ищцата, особено в началото, е претърпяла и редица психически страдания – била е разстроена и често е плакала, особено поради обстоятелството, че не е могла в продължение на повече от година и половина сама да извършва ежедневните си хигиенни и битове потребности (къпане, почистване на дома, дори сресване) и поради външния вид на ръцете й.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, към момента на настъпване на трудовата злополука, ответникът е застраховал своите работници и служители за риска „Трудова злополука“ в „УНИКА Живот“ АД – поради което, след подаване на исковата молба от застрахователя са били изплатени на ищцата обезщетения в размер общо на 15 456 лева.

Същевременно, както се установява от показанията на свидетеля ***, представените в тази насока писмени доказателства (и преди всичко – Протокол № ***/05.08.2016 г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив) и заключенията от 15.01.2018 г. на вещото лице по СТЕ *** и от 01.10.2018 г. на вещото лице по СТЕ ***,  действително С.С. е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е посегнала с двете си ръце да извади щанцованите детайли от пресата, на която е работила, когато след нанесения удар „бабката“ на пресата се е задвижила нагоре, и в този момент пресата е произвела удар и двете длани на ищцата са били притиснати от инструмента, монтиран на „бабката“ на пресата – въпреки, че е била длъжна да поставя и изважда обработваните детайли с метални пинцети, а не с голи ръце.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищцата на 13.07.2016 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните, здравословните и психическите увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, възрастта й (63 години), обстоятелството, че телесните увреждания са с необратим характер и ще продължат завинаги – до края на живота на ищцата, и  преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 30 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищцата (което съдът определя в размер на 20 %), този размер следва да бъде намален с 20 % и искът се явява основателен до размера от 24 000 лева – от която сума следва да се приспаднат заплатените от Застрахователя обезщетения на ищцата в размер общо на 15 456 лева и искът следва да се уважи до размера от 8 544 лева, заедно със законната лихва от 13.07.2016 г. (датата на увреждането), като за разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважения размер на иска ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, а основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 341, 76 лева ДТ за уважения размер на иска и 80 лева депозит за СМЕ.

 С оглед отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 1 130 лева – платени адвокатско възнаграждение, държавни такси за издаване на съдебни удостоверения  и депозити за СМЕ и СТЕ.

Мотивиран от горното, съдът.

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “МОНИ МГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шумен“ № 2, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, адв. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,*** – ***, ет.***, стая ***, адв. ***, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищцата на 13.07.2016 г. В РАЗМЕР НА 8 544 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 13.07.2016 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 700 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 341, 76 лева ДТ И 80 лева депозит за СМЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА С.И.С., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “МОНИ МГ” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 1 130 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

                                                                          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.