Решение по дело №12030/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

по реда на чл.237 ГПК - при признание на иска

гр.Варна, 6.2.2017 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданска колегия, VII-ми състав,

на 25-ти януари 2017 г.                                          Година 2017

в  публично заседание в следния състав:

                                                                      

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 12030 по описа за 2016 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.415 във вр.чл.422 ГПК.

Ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, предявява срещу ответник В.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, иск като моли съдът да постанови решение и да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца следните СУМИ - 1 300,00 лева /хиляда и триста лева/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5174393 сключен на 10.04.2015г. между ответника и „Вива кредит” ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.1.2013г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********, чийто правоприемник е заявителят „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК ********* – към настоящия момент „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение №1/1.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 3.8.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 156,14 лева /сто петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за период 24.4.2015г.-23.10.2015г.; и 160,00 лева/сто и шестдесет лева/, представляваща такса разходи, и 887,74 лева/осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за период 24.4.2015г.-23.10.2015г., и 92,51 лева/деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за период 25.4.2015г.-3.8.2016г.

В исковата молба ищеца твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, като съдът е образувал за това ЧГД№ 9218/2016г. по описа на РС-Варна и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за описаните суми. След издаването на заповедта, длъжникът-ответник е възразил в двуседмичния срок от получаване на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл.415 ГПК, поради което моли иска да бъде уважен като се посатнови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410 ГПК. Ищеца твърди, че е придобил вземането по договор за цесия. Твърди, че ответника не е изпълнил задължението си да върне взетите пари нито на първоначалния кредитор, нито на  последващия кредитор цесионер – ищеца по иска. Поради изложеното се моли съдът да уважи претенциите на ищеца срещу ответника. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът от своя страна е подала отговор като изцяло е признал исковите претенции.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощно моли съдът да постанови решение по реда на чл.237 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и потвърждава, че дължи сумите, като е започнала частично да ги заплаща.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът по делото е  признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск от  ищеца  против ответника следва да бъде уважен, като на основание  чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.

При този изход на процеса и съобразно направено искане от ищеца съдът присъжда в негова полза сторените съдебно деловодни разноски в настоящото производство съгласно събраните по делото доказателства в общ размер на 300,07 лева, от които 200,07 лева доплатена д.т. и 100,00 лева за юр.к.възнаграждение, като съдът присъжда минималния размер на юр.к.възнаграждение съгласно чл.78, ал. ГПК.

Настоящия съд следва да се произнесе и по разноските сторени от ищеца в заповедното производство, тъй като уважава предявения иск, същите следва да се присъдят в размер определен от заповедния състав в обща сума 463,93 лева.

По тези съображения и на основание  чл.237  ал.1 -3 ГПК, вр. чл.235 и 236 ГПК   съдът,

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че ответник В.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищец „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните СУМИ - 1 300,00 лева /хиляда и триста лева/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5174393 сключен на 10.04.2015г. между ответника и „Вива кредит” ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.1.2013г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********, чийто правоприемник е заявителят „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК ********* – към настоящия момент „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение №1/1.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 3.8.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 156,14 лева /сто петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за период 24.4.2015г.-23.10.2015г.; и 160,00 лева/сто и шестдесет лева/, представляваща такса разходи, и 887,74 лева/осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за период 24.4.2015г.-23.10.2015г., и 92,51 лева/деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за период 25.4.2015г.-3.8.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД№ 9218/ 2016г. по описа на РС-Варна, ГК, 49-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА В.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 300,07 лева представляващи сторените пред РС-Варна съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство от ищеца, както и СУМАТА от 463,93 лева представляващи сторените разноски по ЧГД№ 9218/ 2016г. по описа на РС-Варна, ГК, 49-ти състав, от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: