Решение по дело №903/2015 на Окръжен съд - Перник

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 29

гр.Перник, 30.04.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          Председател:Милена Даскалова

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията т. дело № 903 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Исковете са с правно основание чл. 6, пар.1 от РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 1370/2007.

Предявени са частични искове от „Пътнически превози” ЕООД, гр. Перник против община Перник и Република България, представлявана от Министъра на финансите, с които е поискано ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 95 000 лв., представляващи некомпенсирана претърпяна загуба от извършени през 2011 г. обществени превози и 5 000 лв., представляващи некомпенсирана разумна печалба за извършени през 2011 г. обществени превози.

Ищецът твърди, че след проведен през 2008г. конкурс му е възложено извършване на обществен превоз на пътници по 7 автобусни линии. Предвид обема на възложените по Регламент (ЕО) № 1370/2007 пътнически превози в обществена полза, то основната дейност на ищеца  се формира от този вид превози и  само около 5% от дейността се формира от друга транспортна дейност.

През исковия период изплащаните субсидии и компенсация не покриват претърпените загуби от изпълнената от ищеца обществена услуга и законоустановената разумна печалба. За извършването на обществен превоз на пътници през 2011г. ищецът е направил разходи в общ размер на 1 934 890 лв. (от които  разходите по субсидираните превози  са в размер на 615 591 лв., а разходите за несубсидираните превози е в размер на 1 319 299 лв.). От предоставянето на посочените услуги ищецът е получил приходи в размер на 1 499 514 лв. От тази сума 1 131 673 лв. са  приходи от продажби от предоставените услуги, от които приходите от субсидирани превози са в размер на 352 324 лв., а приходите от несубсидирани превози са 779 349 лв. Сумата от общо 1 499 514 лв. включва и приходи от бюджетно финасиране на предоставените услуги в размер на 367 841лв., от които финансиране чрез компенсации по Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда на предоставяне на средства за компенсиране на намалени приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорти субсидии по Наредба № 3/04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт в планински и други райони  в общ размер на 177 341 лв. и финансиране чрез компенсации по Наредба № 2 за несубсидирани линии в размер на 190 500 лв. Т.е. в резултат на предоставените обществени услуги ищецът е генерирал загуба в размер на 435 376 лв. Наред с това е пропуснал да реализира гарантираната му по Регламента разумна печалба в размер на 96 745 лв., изчислена като 5% от общите разходи за дейността.

Предоставянето на частично, а не на пълно компенсиране по Регламент (ЕО) № 1370/2007 на предоставената група обществени услуги се дължи на обстоятелството, че съгласно Наредби № 2 и № 3, това компенсиране се предоставя  до размер, който не превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги, в рамките на утвърдените за тази  цел средства със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Твърди се, че в Регламента не е регулирано да има ограничение за компенсирането. В резултат на неизпълнението на задълженията на община Перник да компенсира в пълен обем ищеца, то за него е налице намаляване на имуществото му с имуществени блага, които той е предоставил за извършване на обществената услуга, както и е налице неувеличаване на имуществото му с имуществени блага - разумната печалба, която не е придобил в следствие на неизпълнението от страна на община Перник. Общите имуществени блага, които се следват на ищеца са покриване на формираният отрицателен финансов ефект, увеличен с разумната печалба.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от община Перник, с който искът е оспорен с твърдения, че  е изплатена компенсация в нормативно установения размер, като през 2011г. на ищеца са заплатени 420 277 лв.

Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е подала отговор на исковата молба, като поддържа, че исковете са недопустими, защото държавата не е страна по договорните правоотношения между ищеца и община Перник и за нея не е налице правна легитимация в настоящия спор, произтичащ от твърдението за неизпълнение на договорни и законови задължения, вменени на общината. По същество искът е оспорен. Твърди се, че е необосновано позоваването на Регламент (ЕО) № 1370/2007. Договорите не касаят предоставянето на обществени услуги по смисъла на Регламента, не съдържат императивно установеното с него съдържание и в тях липсват разпоредби относно предоставянето на компенсации и не създават основание за отпускане на средства от централния бюджет в съответствие с разпоредбите на Регламент(ЕО) № 1370/2007 и посочените по- горе нормативни актове. Касае се за договорно правоотношение, от което за българската държава не възниква задължение и не е налице и правен интерес за ищеца от предявяване на иск срещу българската държава. Регламент (ЕО) № 1370/2007 не създава задължение за компенсиране в пълен размер на разходи и загуби, резултат от изпълнението на възложени обществени услуги. С него се урежда максимално допустимият размер, в който могат да се компенсират загубите от изпълнение на задължение за предоставяне на обществени услуги. Компенсирането трябва да е подходящо. В договорите не е уговорено изключително право за предоставяне на обществени услуги по определена автобусна линия или маршрут само и единствено в полза на дружеството. Не са договорени условия за компенсиране на дружеството на разходите, резултат от предоставени обществени услуги. Не е включена клауза за компенсиране на т.нар. „разумна печалба". Не се съдържат разпоредби, дефиниращи вида на възложената обществена услуга, нейният обем и не са уредени параметрите и критериите, въз основа на които се изчислява компенсация. Не са включени уговорки за възнаграждение. Не е посочено, че се предоставят обществени услуги, компенсирането на които е уредено с Наредба № 2/2006 г. и Наредба № 3/2005 г. Липсва уговорка за финансово компенсиране в случай на претърпени разходи и загуби от прилагането на специфични тарифни условия за някои категории пътници или за изплащане на субсидия за нерентабилни вътрешноградски превози на пътници и на превози в слабонаселени планински и други райони на страната.

Поддържа се, че не са представени доказателства, от които да се установява спазването на изискванията Регламент(ЕО) № 1370/2007 за провеждане на конкурс за възлагане на обществена поръчка. Част от договорите са сключени със срок на действие от 6 месеца и действието им е прекратено към 21.07.2008 г., поради което тяхното продължаване с анекси, подписани на 28.07.2008 г., е обективно невъзможно. От приложените доказателства не е видно дружеството да е водило разделно счетоводство и не се пояснява на какво основание се претендира компенсирането на разходи с бюджетни средства за несубсидирани превози.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111., буква „в" от ЗЗД .

В допълнителната си искова молба ищецът е посочил, че отговорността на общината произтича от качеството й на възложител по валидно възникналото облигационно отношение. Чрез възлагането на група услуги по транспорт в обществена полза, общината задоволява едни свои нужди, които в противен случай, трябва да извършва самата тя. При налично валидно договорно възлагане определящи са облигационните отношения, чийто предмет са възложените услуги в обществена полза, а не действията /бездействията/ на общината като административен орган по смисъла на чл.203 АПК.

Елементи от съдържанието на облигационното правоотношение с ищеца са уредени в Регламент № 1370/2007 и Наредби № 2 и № 3. След като националната уредба обвързва компенсирането на процесната група услуги в обществена полза с рамката на държавния бюджет, то държавата се явява по силата на закона гарант на компетентния орган във връзка със задълженията му по възложената група услуги. Щом  държавата е ограничила компетентния орган при изплащане на дължимата компенсация до определен от нея размер, то за да се съобрази принципа на „ефективност" следва да се приеме, че държавата е задължена към ищеца да му осигури пълно и ефикасно компенсиране, съобразно Регламента. Доколкото държавата утвърждава лимита, в рамките на който общината може да компенсира ищеца за предоставените от него услуги, то пълното и точно изпълнение от страна на общината е поставено в зависимост от държавата. Тази зависимост, съчетана с директното приложение на Регламент № 1370/2007 и задължението на държавата по чл.4, §3, ал.2 от ДФЕС, обосновава солидарната отговорност на държавата към ищеца. Налице е законова солидарност, тъй като независимо от факта, че общината е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, то самите размери на тези бюджетни средства се определят от държавата. Независимо от факта, че договорите са сключени само с община Перник, то задължението за правилно и пълно компенсиране от общината е обвързано с правилното транспониране на Регламент № 1370/2007 в националното законодателство, което е задължение на държавата.

Твърдяното, че договорите не съдържат императивни норми е ирелевантно към спора, защото ищецът претендира за законоустановени минимални по размер компенсации, като начина на изчисляването им е уреден в Регламента и не е необходимо да се потвърждава и в договорите. Неоснователно е и твърдението, че правилата в Регламента предвиждат максимум за компенсиране. С тях е уреден само метод на изчисляване на компенсациите. Единственото, което Регламентът не урежда е понятието „разумна печалба", но тя е нормативно определена в националното законодателство. В Регламент № 1370/2007г. (чл. 2, б. „ж") е дадено определение за понятието „компенсация за обществени услуги". От същото е видно, че е без значение дали съгласно националното право тази финансова помощ е предоставяна, като компенсация (във връзка с намалените цени на пътнически карти и билети) по Наредба № 2/2006 и/или като субсидия за вътрешноградски пътнически превози и за междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони в страната по Наредба № 3/2005г. В Регламента се съдържат правила за компенсиране за извършване на тези услуги в обществена полза, без значение къде се извършват и дали при извършването им има намалени цени на транспортните документи.

Посочено е, че независимо от факта, че част от договорите  са сключени за срок от 6 месеца, който е изтекъл на 21.07.2008г., то сключването на анекс на 28.07.2008 г.  представлява новиране по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Ищецът твърди, че счетоводството му е водено съгласно изискванията на Регламент № 1370/2007..

В допълнителния отговор на исковата молба, подаден от община Перник е посочено, че общината не определя сама размера на средствата, чрез които да извърши компенсиране на предоставената група от обществени услуги.В рамките на размера, определен в държавния бюджет, е изпълнила задълженията си към ищеца.

В срок е постъпил допълнителния отговор от Държавата, представлявана от Министъра на финансите. Твърди се, че не може да се обоснове солидарна отговорност на двамата ответници за вреди от неизпълнение на задължения, произтичащи от договорно правоотношение между ищеца и община Перник. Характерът на отговорността на държавата за вреди за нарушение на общностното право не е договорна и следва да се търси по реда на ЗОДОВ (евентуално по реда на ЗЗД) и предявеният иск спрямо държавата е недопустим. Поддържа се, че съгласно  чл. 21 от ЗЗД договорите пораждат действие спрямо страните, а спрямо трети лица само и единствено в предвидените в закона случаи. Между ищеца и ответниците не е спорно обстоятелството кои са страните по договорите за превоз на пътници. Държавата не е страна по тях. Не е налице солидарна отговорност между ответниците. Липсва облигационно отношение между държавата и ищеца, което да обоснове солидарна отговорност на ответниците. Не е налице и солидарна отговорност по силата на закона. Твърди се, че е неоснователен доводът за неизпълнение на задължение по транспониране на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и за неосигуряване на ефективни правни средства, които да гарантират приложението му. Българското законодателство е приведено в съответствие с разпоредбите на регламента, което е видно от приложимите през 2011 г. разпоредби на Наредба № 2/2006 г. и Наредба № 3/2005 г. В исковата молба и в молбата по чл. 372 от ГПК ищецът не е заявил в какво следва да се изразява неефективността на приложимата към 2011 г. нормативна правна уредба и какво отношение има това обстоятелство към неизпълнението на договорни задължения от Община Перник, произтичащи от договор между равнопоставени правни субекти.

При предоставянето на обществени услуги, общините се разплащат с превозвачите съобразно предоставените транспортни услуги. Общините носят отговорност за разпореждането с предоставените субсидии в рамките на правомощията им и упражняват контрол за спазването на задълженията по договорите.

Поддържа се, че в случая не е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.

Държавата не е гарант на общината по договорите. В тях липсва клауза, а не е и налице законова разпоредба, която да урежда някаква форма на гаранционна отговорност. Обстоятелството, че в държавния бюджет могат да се предвидят средства за подпомагане на общините, не означава, че държавата е гарант за задълженията, които са поели тези субекти. Дори и в полза на ищеца да е уговорено възнаграждение и/или предоставяне на финансова компенсация, изплащането им е изцяло за сметка на бюджета на Община Перник като пряк възложител по договорите, доколкото последните не са сключени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО)№ 1370/2007.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Със заповед № 280/22.02.2006 г. на Кмета на Община Перник / л.1571 от т.3 от приложенията/, е наредено да бъде организиран и проведен конкурс за определяне на превозвачи за линиите на общинската, областната и републиканската схеми. След провеждане на този конкурс, са сключени договори, с които община Перник е възложила на ищеца извършването на обществен превоз на пътници, както следва: договор № 15 от 21.01.2008г. за градска автобусна линия №1 кв. „Калкас" - Профилакториум, комбинирана с линия № 4 „Кристал-рудник Тева"; договор № 16/21.01.2008г. за междуселищна автобусна линия № 11 Перник-Бреста, комбинирана с линия № 12 Перник -с. Люлин; договор № 17, от 21.01.2008г. за извършване на обществен превоз на пътници по междуселищна автобусна линия № 25 Перник-Ярджиловци; договор № 20/21.01.2008г. за градска автобусна линия № 17 Перник — сп. Метал; договор № 21 от 21.01.2008г. за междуселищна автобусна линия № 28 Перник —Зидарци; договор № 22/21.01.2008г. за междуселищна автобусна линия № 19 Перник - с. Кралев дол и договор № 31, сключен на 22.04.2008г.за междуобщинска автобусна линия Автогара Перник-Автогара Радомир, комбинирана с междуобщинска автобусна линия Перник -Радибош-Слатино.

Видно от договорите, два от тях-№ 15 и № 20 са такива за превоз по вътрешноградски автобусни линии и по- конкретно линии № 1 , № 4 и № 17. Останалите договори са за междуселищни превози.

Договор № 21 е сключен на 21.01.2008г. за срок от седем години, т.е. през процесната 2011г. между страните е имало сключен валиден договор за извършване превоз на пътници по градска линия № 17. Обстоятелството, че с анекс от 28.07.2008г. е постигнато съгласие срокът на договора да се удължи до провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници, не променя вече направения извод, защото  през исковия период срокът на първоначално сключения договор не е бил изтекъл и следователно не следва да се извършва преценка относно валидността на уговорката, постигната между страните с анекс от 28.07.2008г.

Налице са валидно сключени договори за превоз и по останалите транспортни линии. В чл. 6 от договори № 15 ,16 ,17 ,20, 22 и 31 е уговорен срок на действие – 6 месеца от датата на сключването им. Към посочените договори са сключени анекси, с които срокът на действието им е променен – до провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници. Съгласно чл. 26, ал.2 от  Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси /в редакцията й към датата на сключване на договорите/, договорът за възлагане на превозите на пътници се сключва най-малко за срок от 5 години, с оглед на което и уговорката по чл. 6 от договорите, предвиждаща че същите се сключват за  срок от 6 месеца, противоречи на императивна правна норма и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД  и на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД тази клауза следва да се замени с правилото на чл.26, ал.2 от Наредба №2. Следователно през исковия период отношенията във връзка с извършване на обществен превоз на пътници по посочените транспортни линии, се основават на валидно сключени договори за превоз.

Въз основа на представените договори, съдът намира за неоснователно възражението на втория ответник – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, че договорите не са такива за възлагане на задължение за предоставяне на обществени услуги по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007, както и че в тях не се съдържа уговорка за компенсиране на извършваните превози.

Както се посочи, договорите са сключени след проведен конкурс за определяне на превозвачи по реда на действащата към този момент Наредба № 2 от 15.03.2002 г., като провеждането на същия е разпоредено със заповед № 280/22.02.2006 г. на Кмета на Община Перник. Т.е. конкурсната процудура е започнала преди влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007, предвид на което правилата за провеждането й и съответно съдържанието на договорите, сключени след провеждането й, несъдържащи правила за компенсиране, не биха могли да съотвестват на Регламента, доколкото той не е бил действащ към момента на откриване на конкурсната процедура, но това несъответствие не води до нищожност на договорите. Регламентът има пряко действие, поради което и с влизането си в сила се прилага и за заварените случаи, т.е. и за заварените договори, попадащи в приложното му поле, но в случая това прилагане ще е съответно. Достатъчно е да се установи, че договорите са сключени по установения ред, преди влизане в сила на Регламента, както и че осъществяваните превози са сред тези, спрямо които се прилага същият, какъвто е и настоящият случай.

В договорите липсват конкретни уговорки относно заплащане на субсидии и компенсации и по действащите към момента на сключването им Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда на предоставяне на средства за компенсиране на намалени приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт / отм./ и Наредба № 3/04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт в планински и други райони/ отм./. Съдът намира, че липсата на такива уговорки също не би могла да обоснове отказ за заплащане на субсидии и компенсации, защото дължимостта им се предпоставя от факта на извършване на съответните превози, а не от наличието на нарочна уговорка за заплащане, какъвто извод следва от разпоредбата на чл.1 и чл. 3 от Наредба № 3 и чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 2 /в редакциите им към момента на сключване на процесните договори/. Цитираните нормативни актове уреждат реда за заплащане на компенсации и субсидии и видно от тях, такива се дължат на превозвачте, извършващи обществен превод на категориите пътници по Наредба № 2 и по линиите, попадащи в приложното поле на Наредба № 3. Изискването по чл. 3, ал.2 от Наредба № 3 за задължителното съдържание на договорите, включващо и параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията, са въведени след сключване на процесните договори, поради което и липсата на такава уговорка, не води до нищожност на договорите, в какъвто смисъл са твърденията на втория ответник.

По изложените съображения, съдът намира, че ищцовото дружество е извършвало превоз по линиите, посочени по – горе, въз основа на валидно сключени договори с община Перник.

Въз основа на събраните по делото доказателства – заключение на вещото лице, справки, изпращани от ищеца до община Перник, съдът намира за установено обстоятелството, че превоз по линиите, описани по- горе е извършван от ищеца и през процесната 2011г., който факт не е и спорен по делото.

Не е спорно по делото, а се установява и от заключението на вещото лице, че за 2011г. ищцовата страна е получила от община Перник 420 277 лв. с ДДС, представляващи субсидии и компенсации.

От първоначалното заключение на приетата съдебно- икономическа експертиза, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца, се установява, че през 2011 г. са реализирани приходи в общ размер на 2 232 670 лв. Тази сума включва приходи от продажба на билети по градски линии в размер на 297 795 лв., приходи от продажби на билети по междуселищни линии в община Перник в размер на 668 195 лв., приходи от продажба на билети по междуселищни линии в други общини в размер на 243 853 лв., приходи от продажба на абонаментни карти по градски линии в размер на 40 436 лв., приходи от продажба на абонаментни карти по междуселищни линии в размер на 187 693 лв., получени компенсации в размер на 274 094 лв., приходи от извършени договорирани превози в размер на 46 888 лв., приходи от извършени случайни превози, приходи от финансиране 145 361 лв., приходи от наеми 298 484 лв., други приходи – 4 756 лв.

Счетоводно приходите са отразени по счетоводни сметки, както следва: по счетоводна сметка 703 -приходи от продажба на услуги, са осчетоводени приходите от продажби на билети и карти, получените компенсации, приходите от договорирани и случайни превози; по счетоводна сметка 705 - приходи от финансирания, са отразени получените субсидии; а по счетоводна сметка 709- приходи от други продажби са отразени приходите от наеми, автогарово обслужване и др. Вещото лице е посочило, че преди счетоводно отразяване на приходите по сметка 703, приходите се водят месечно по видове според източник на получаване - от билети за градски линии, билети за междуселищни линии за община Перник и билети за междуселищни линии за други общини, абонаментни карти за градски линии и абонаментни карти за междуселищни линии на община Перник, случайни превози, договорирани превози и компенсации и др.

Общите разходи на дружеството за 2011 г са в размер на 2 525 345 лева, като е отчетена загуба в размер на 292 675 лева.

При ищеца за всеки извършен превоз на пътници, ежедневно се попълват пътни листове с данни за маршрут, изминат пробег, заредено гориво, престой и др., както и контролен лист - приходи от билети по брой продадени билети. Тези листове се заверяват от диспечер и се представят за обработка в счетоводството, където се отнасят по партиди на материалноготговорни лица и се обобщават за деня. В отделна справка по дати, се обобщават продадените билети по градски линии в община, по междуселищни превози за община Перник общо, междуселищни за община Брезник, междуселищни за община Земен.

Видно от допълнението към първоначалната експертиза, приходите и разходите на ищеца за 2011 г. са отчетени общо. Не се води аналитична ведомост на приходи, разходи и финансов резултат по отделните видове субсидирани дейности. Субсидираните и несубсидираните линии са осчетоводени общо, а не са отделени една от друга.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че счетоводната документация се води хронологично, но не е видно какви са конкретните приходи по договорите. Разходите се осчетоводяват съобразно представените пътни листове. Финансовите резултати, посочени в справките, представени пред община Перник, са изготвени на база възприета при ищеца методология, но това не е видно от счетоводните сметки.

По делото е приета и допълнителна съдебно икономическа експертиза, която е изготвена на база данните по първичните счетоводни документи, съхранявани при ищеца, въз основа на които вещото лице е посочило размера на приходите и разходите за извършените превози по всеки един от договорите. В съдебно заседание вещото лице е уточнило че за нуждите на процеса е извършило проверка, при която е избрало произволно един автобус и е съпоставило километрите и данните с тези, съдържащи се в справките, намиращи се при ищеца, като информацията се е засякла, но не е извършена пълна проверка, защото това е невъзможно. От пътните листове, намиращи се при ищеца, се установява кой автобус, в кой ден по коя линия се е движил, което обаче не означава, че за всяка линия има определен автобус. Един и същи автобус извършва превози по различни маршрути, но има данни за това кой автобус по кои линии се е движил. Същевременно по една и съща линия превози са извършвани от различни автобуси. Преките разходи за всеки автобус се изчисляват на база пробег и съответно разходите и приходите за съответната линия се изчисляват на база възприета в ищцовото дружество методика, като този начин на разпределение винаги ще е субективен. Непреките разходи за дейността са разпределени на база преките такива.

По отношение на приходите от продажба на билети, вещото лице е посочило, че данни за същите се съдържат в контролни листа. При изготвяне на първоначалната експертиза е била предоставена информация за приходите от градски линии и по общини, като не е имало информация по линия за общините, а при повторната проверка са предоставени по- подробни данни. Вещото лице е посочило, че в счетоводните сметки няма информация за отделните видове линии и видове превози. Променливите и постоянните разходи и разумната печалба са начислявани общо. Разумната печалба е посочена само в справките, предоставени на община Перник, а загубата е отразена в годишния финансов отчет.

Както се посочи, съдът приема за установено, че през исковия период ищецът е извършвал превози, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1370/2007. и с оглед на това същият е бил оператор на обществени услуги по смисъла на Регламента. Последният предвижда възможност за компенсиране на превозвачите за извършваната от тях обществена услуга, като са уредени условията и редът, при които се извършва компенсирането. Във вътрешното законодателство за исковия период уредбата относно компенсирането, се съдържа в Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба № 3/04.04.2005./ отм./

Съгласно правилата, залегнали в Регламента, компенсацията не може да надвишава необходимото за покриване на нетните разходи, направени при изпълнението на задълженията за обществени услуги, като се отчитат съответно генерираните приходи и разумна печалба. Методът на компенсиране трябва да насърчава предоставяне на услуги за пътнически превоз с достатъчно високо качество, като същевременоно трябва да се предотврати свръхкомпенсиране и да се избегне недостатъчно компенсиране, което следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Регламента, както и от т.3 на Правилата, приложими за компенсациите в случаите по член 6, параграф 1.

От анализа на тази правна уредба, се налага извод, че по силата на Регламента компенсациите, трябва да са в такъв размер, че операторът да не е на загуба при упражняване на дейността, попадаща в обхвата на Регламента, т.е. трябва да се покриват направените разходи за осъществяването й, както и разумен процент печалба, като същевременно не трябва да се допуска свръхкомпенсиране.

Доколкото обаче е възможно съответният оператор да извършва и пътнически превози, които са извън приложното поле на Регламента, какъвто е и настоящият случай, то съгласно т.5 от приложението, счетоводството за посочените обществени услуги трябва да бъде отделено и да отговаря на условията, описани в т.5. Същото трябва да бъде водено така, че от записванията да може да се направи обоснован извод за разходите и приходите  за съответния превоз. В случая по несъмнен начин от първоначалното заключение на вещото лице, както и от направените уточнения в съдебно заседание към допълнителното заключение на вещото лице, се установява, че счетоводството на ищеца е водено общо, без да са отделени превозите, за които се заплащат субсидии и компенсации, от останалите, което е и основание за отхвърлянето на исковата претенция. Трябва да се отчете, че това задължение на превозвача произтича от Регламента, който има директно приложение и ако националното законодателство не е съобразено с него, то ще се приложи Регламентът, от което и следва извод, че няма правна възможност изискването относно начина на водене на счетоводството, да бъде дерогирано. Разпоредбатна на т.5 от приложението е императивна и посочва задължителни изисквания, на които трябва да отговаря превозвачът, като националното законодателство не може да въведе различни такива. Т.е. недопустимо е при извършване на компенсирането да се пренебрегне правилото за водене на отделено счетоводство.

Разпоредбата относно начина на водене на счетоводството е установена в полза на двете срани по превозното правоотношение и съответно нарушението й от страна на превозвача, не може да се дерогира с твърдения, че е възможно да  се установи какви превози са извършвани по съответните линии и съответно какви са разходите и приходите за тази дейност. Установеното по делото, че след подробен анализ на наличната първична счетоводна документация, може да се направи извод за това кои разходи за кои транспортни линии и видове превози се отнасят, не може да обоснове основателност на исковата претенция. Това е така, защото констатациите относно тези разходи ще са в резултат на предположения и тълкуване, а смисълът на Регламента е на базата на извършените записвания, да се направи непосредствена и конкретна преценка за извършените разходи, без да се налага допълнителна детайлна проверка по първичните счетоводни документи. Преценката за размера на извършените разходи трябва да се основава на сигурни данни от счетоводството на превозвача, като подходът при определянето им трябва да е еднакъв спрямо всички оператори на обществени услуги, което е и в съответствие с изискването за осигуряване на прозрачни и съпоставими условия на конкуренция между операторите на обществени услуги, визирано в съображение 17 от преамбюла на Регламента.

Установеното по делото, че счетоводството на ищеца е водено хронологично, както и че приходите и разходите по автобуси и линии, са разпределяни съобразно утвърдената в дружеството методика, не е равнозначно на доказване на факта, че при счетоводното отразяване са изпълнени специфичните изисквания на Регламента за водене на отделено счетоводство, а именно спазването на последните е предпоставка за определяне на компенсации съгласно правилата, приложими за компенсациите в случаите по член 6, параграф 1. В противен случай компенсациите не биха били определени в съответствие със същите. При неспазване на изискването по т. 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007 е невъзможно да се докаже, че определената компенсация не би надвишавала сума, съответстваща на нетния финансов ефект, който се равнява на сбора от последиците — положителни или отрицателни — от изпълнението на задължението за обществени услуги върху приходите и разходите на оператора на обществени услуги / т.2  от приложението/ и в такъв случай всяко изчисляване на компенсацията трябва непременно да се извършва последващо въз основа на предположения.

Ако бъде възприета тезата на ищеца, че изискването за водене на отделено счетоводство за подлежащите на субсидия и компенсация превози, не е абсолютна предпоставка за заплащането на субсидии и компенсации, а е достатъчно да се води общо такова, съвместно с другите дейности, но по начин даващ възможност след проверка да се установят разходите за дейността, извършена в обществена полза, то редакцията на т.5 от приложението, не би била в този смисъл, в който е и не би изисквала изрично воденето на две отделни счетоводства, а би поставила само критерии въз основа на които би могло да се определи кой от превозите подлежи на субсидия.

Наред с горното следва да се има предвид, че изискването за начина на водене на счетоводството е свързано и с обстоятелството, че компенсирането се извършва с публични средства и по този начин се осъществява контрол за разходването им.

Отговорността на Държавата не може да бъде ангажирана дори и да се приемат за основателни твърденията на ищеца, че след като държавата е ограничила компетентния орган при изплащане на дължимата компенсация до определен от нея размер, то за да се съобрази принципа на „ефективност" следва да се приеме, че държавата е задължена към ищеца  да му осигури пълно и ефикасно компенсиране, съобразно Регламента. Това е така, защото преценката дали и доколко държавата може да приеме вътрешна уредба, предвиждаща лимит при компенсирането, в резултат на което като парично изражение последното да е недостатъчно и да не покрива разходите за дейността и разумната печалба, би била от значение за спора само в случай, че се установи, че ищцовата страна е била изправна и е водила счетоводството си съгласно Регламента. Именно в тази хипотеза може да се направи категоричен извод за разходите на ищеца при осъществяване на дейността и дали са му заплатени субсидии и компенсации в действително дължимите се размери и съответно дали в резултат на въведения лимит, ищцовото дружество е получило субсидии и компенсации в размер по- малък от дължимия се, в резултат на което е реализирало загуба при извършване на обществената услуга. В резултат на липсата на водено отделено счетоводство изводите за евентуално дължимите се компенсации биха били формирани на база предположения.

Установеното по делото, че за 2011г. е било налице непълно компенсиране в сектора за обществения превоз на пътници, не обосновава извод за основателност на иска, защото този факт, съотнесен към конкретиката на спора не е достатъчен сам по себе си, за да се ангажира отговорността на ответниците.

Предявеният против община Перник иск е неоснователен и на още едно основание. Както се във вътрешното законодателство редът за компенсиране на предоставените обществени услуги е уреден в  Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба № 3/04.04.2005. Съгласно същите, средствата се предоставят на съответната община по реда на чл.21 от Наредба № 2 и чл. 10 от Наредба № 3, като съобразно тези разпоредби размерът на сумите, в рамките на  който общината следва да извърши плащанията, са определени от държавата, както и правилата за разпределение на тези средства. Т.е. общината – възложител не разполага със законово правомощие сама да определя размера на компенсациите и субсидиите, а само разпределя целево предоставените й такива, поради което и в случай, че предоставените средства са недостатъчни, за да бъде компенсиран превозвачът за извършените от него обществени услуги, не би могла да се ангажира отговорността на осъществилата плащането община. Последната би могла да отговаря само в случай, че неправилно разпредели средствата и в резултат на това превозвачът не получи дължими му се суми, каквито доводи не са наведени от ищеца.

По изложените съображения, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото в полза на община Перник следва да се присъдят разноски в размер на 3 630 лв. включващи платено адвокатско възнатграждение и възнаграждение за вещо лице.

В полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, следва да се присъдят 800 лв. – юрисконсултско възнаграждение по двата обективно съеднинени иска, определено по правилата на чл. 25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като е съобразено наличието на предпоставките по ал.2 за увеличаването му. В списъка по чл. 80 от ГПК са включени и 50 лв., съставляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6386/2017г. Видно от постановеноото определение по посоченото дело, то тези разноски вече са присъдени и същите не следва да бъдат присъждани повторно с решението по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

Отхвърля предявените частични искове на „Пътнически превози- Перник” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Станционна”, № 6  за солидарно осъждане на община Перник, ЕИК ********* с адрес гр.Перник, пл. „Свети Иван Рилски”, № 1А и Република България, представлявана от Министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски", №  102, да заплатят сумата от 95 000 лв. /част от обща претенция от 435 376 лева/, представляващи некомпенсирана претърпяна загуба от извършени през 2011 г. обществени превози и 5 000 лв. /част от обща претенция от 96 745 лева/, представляващи некомпенсирана разумна печалба за извършени през 2011 г. обществени превози, дължими по силата на Регламент /ЕО/ № 1370/2007, като неоснователни и недоказани..

ОСЪЖДА „Пътнически превози- Перник” ЕООД, гр. Перник да заплати на община Перник сумата от 3 630 лв., представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Пътнически превози- Перник” ЕООД, гр. Перник да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 800 лв., представляващи направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: