Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2383 по описа на СГС, ТО, за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба на „С.**“ ЕООД /предишно наименование „Р.М.– Св. Георги Софийски“ ЕООД /, ЕИК *******,
срещу отказ № 20201109140402/17.11.2020
г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20201109140402/09.11.2020
г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари.
В жалбата са изложени
твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че с подадената декларация са изпълнени всички изисквания на Закона за
мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ и са представени всички данни съгласно
образеца за декларация по чл. 64, ал. 4 ЗМИП. Счита, че смисълът на
декларираните факти е да се достигне до конкретно физическо лице, но само ако и
доколкото това е действително възможно, а в конкретния случай едноличният
собственик на капитала „Р.Б.“ ЕООД /на 2.01.2021 г. е вписана промяна в
наименованието на това дружество на „Софармаси 60“ ЕООД/ е дъщерно дружество на
„Ес Си Ес Франчайз“ ЕАД, което е 100 % собственост на публичното дружество „С.Т.“
АД и посочването на конкретни физически лица – собственици е практически
невъзможно поради динамиката на търговията на акции на регулирания пазар. Посочва,
че тази търговия на акции се подчинява
на изискванията за оповестяване съобразно европейското право и международните
стандарти, които осигуряват в еднаква степен прозрачност, както за него, така и
за дъщерните му дружества. В този смисъл спрямо действителния собственик на
заявителя, който е публично дружество, се прилага изключението по параграф 2, т. 1 от ЗМИП. Затова твърди, че заявяването на висш ръководен
служител на заявителя /лицето което го представлява/ за негов действителен собственик
не би съответствало на обективното фактическо положение и няма да спомогне за
изпълнение целта на закона, тъй като това лице вече е вписано по партидата на
дружеството в качеството му на представляващ. Посочва, че единствената
възможност да изпълни надлежно
възложените му по смисъла на чл. 63 ЗМИП публични задължения е като заяви за вписване като действителен
собственик лицето, което упражнява пряк или косвен контрол върху него,
респективно притежава правата по параграф 2, т. 1 от ЗМИП, и което е дъщерно на публично дружество, за което се
прилага изключението по параграф 2, т. 1 и съответно да предостави данни именно
за това дружество и притежаваните от него права, което е и сторено с процесното заявление.
Иска
отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За
да постанови обжалвания отказ № 20201109140402/17.11.2020 г., длъжностното лице
е приело, че не са заявени за вписване действителни собственици – физически
лица. Изложени са мотиви, че съгласно §2 ДР на ЗМИП за дружествата, чиито акции
се търгуват на регулиран пазар, който се подчинява на изискванията за
оповестяване съобразно европейското право и международните стандарти, които
осигуряват в еднаква степен прозрачност по отношение на собствеността, не
възниква задължение за вписване на действителен собственик в регистъра на
действителните собственици. Ако дъщерните дружества на публичните такива
попадат в изключението на §2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, тогава обстоятелства относно
действителен собственик не следва да бъдат заявявани за вписване в регистъра,
съответно данни за дружесдтва, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол
следва да се впишат само при наличие на физическо лице - действителен
собственик, което упражнява контрол чрез тях. При невъзможност да
бъде установен действителния собственик, то трябва да се използва правилото на
§ 2, т. 5 ЗМИП, като бъде посочено
физическо лице, изпълняващо висша ръководна длъжност. В представената към
заявлението декларация не е посочен действителен собственик и юридически лица,
чрез които непряко се упражнява контрол, като такива юридически лица не са
заявени за вписване, а вписаното такова
е заявено за заличаване, а видно от описаните от самия заявител
притежавани права са налице такива
дружества.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В
конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „С.**“ ЕООД, ЕИК
******* на обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
като е заявено заличаване на вписаните физически лица – действителни
собственици и вписване на нов действителен собственик – дружеството „С.Т.“ АД и заличаване на вписаното юридическо лице,
чрез което непряко се упражнява контрол. Към заявлението е представена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП на представляващия дружеството
към момента на подаване на зявлението Д.Д.С.,
в която е посочено, че дружеството-заявител е дъщерно дружество на „Р.Б.“ ЕООД /на 2.01.2021 г. е вписана промяна в наименованието на
това дружество на „Софармаси 60“ ЕООД/, което на свой ред
е дъщерно дружество на Ес Си Ес Франчайз“
ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е
публичното дружество „С.Т.“ АД, за което е приложимо предвиденото изключение за деклариране на действителен
собственик, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП, тъй като разкриването на
дяловото участие в публичните дружества се извършва по реда на глава 11, раздел
І от ЗППЦК.
Съгласно
чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4,
т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по
закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица,
които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП
са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на
корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.
Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо
лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В случая
заявителят попада именно в изключената от §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП хипотеза, тъй като видно от приложената към
заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която изрично е декларирано, че
дружеството, което пряко упражнява контрол е собственост на публично акционерно
дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. Посочено е, че е налице
изключението по §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП,
тъй като разкриването на дялово участие в публични дружества се извършва
по реда на гл. 11, раздел І от ЗППЦК.
Изключването
на публичните дружества от приложението на изискването за посочване на
действителен собственик по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е обосновано със специалния ред, по който е
предвидено да се оповестява информацията на акционерите в тези корпоративни
юридически лица. Задължението за прозрачност е основополагащо за дейността на
публичните дружества и произтича от риска, че дейността им може да засегне
интересите на голям кръг лица, предвид обстоятелството, че акциите им се
търгуват публично. Това задължение кореспондира с една от целите на публичните
дружества – предоставянето на точна, изчерпателна и навременна информация за
издателите на ценни книжа, което допринася да бъде създадено доверие у
инвеститорите, които да имат реалната възможност да направят преценка на икономическите
резултати и активи на тези издатели. Затова издателите на ценни книжа следва да
осигурят необходимата прозрачност за инвеститорите чрез редовен информационен
поток. За същата цел акционерите, физическите и юридическите лица, притежаващи
право на глас или финансови инструменти, които им дават възможност да
придобиват налични акции чрез право на глас, също следва да информират
издателите за придобиването или за други промени в основните притежания на
дружества, за да могат последните да информират обществото. Горепосочените цели
се съдържат в преамбюла на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 15.12.2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по
отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за
търгуване на регулиран пазар. Следва да се спомене и предвиденото в Директива
/ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015 г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент /ЕС/
№ 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на
Комисията освобождаване на дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което е въведено с изрични, точни и ясни разпоредби в съответните
национални закони. Затова и нормата на чл. 59, ал. 4 от ЗМИП предвижда, че за клиентите -
юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват
на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз
или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото
участие, подлежаща на разкриване по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК, или аналогична
информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България. В случая посоченото от заявителя лице е
публично дружество и като такова същото е изключено от приложното поле на §2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, поради което заявителят не следва да посочва същото
като действителен собственик по реда на чл. 63 от ЗМИП.
Съобразявайки постановената актуална практика от въззивната за
настоящия състав инстанция /например решение № 2597/26.11.2019 г. на САС, ТО, 5
състав, по т. д. № 5149/2019 г.; решение № 2231/11.10.2019 г. на САС, ТО, 11
състав, по т.д. № 4597/2019 г. и др./, настоящият съдебен състав отстъпва от
поддържаното до този момент становище, че в гореописания случай заявеното за
вписване като действителен собственик публично дружество следва да бъде вписано
като обстоятелство по смисъла на чл. 63,
ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. При тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в
която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен
собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на
закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо
лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Този
извод се потвърждава и от разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, в която е
регламентирано какъв по вид субект се заявява като действителен собственик
тогава, когато липсва физическо лице, което да има качеството на такъв при
прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено, че това отново е само
физическо лице, което обаче изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Още
едно доказателство в подкрепа на тази теза са и предвидените по закон данни,
които следва да се посочат и впишат в регистъра относно лицата, които са
действителни собственици, а именно -
гражданство, единен граждански номер и дата на раждане на действителния
собственик. Тези данни са относими само за индивидуализацията на физическите лица, но не и на юридическите
такива. Следователно като действителен собственик на едно търговско дружество,
което е учредено на територията на Република България, може да бъде вписано
само физическо лице, но не и което и да било юридическо лице. След като едно
юридическо лице не може да бъде действителен собственик по смисъла на § 2, ал.
1 от ДР на ЗМИП, то тогава, когато е заявено в търговския регистър вписването
като действителен собственик на такъв вид правен субект, както в случая,
длъжностното лице трябва да постанови отказ, тъй като заявените за вписване
обстоятелство не съответстват на закона – на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП и не подлежат на вписване.
Извършените
вписвания на аналогични според тъврденията на жалбоподателя обстоятелства, по
други регистърни производства, не обвъзват настоящия състав, който дължи
самостоятелна и конкретна преценка относно законосъобразността на процесния
отказ.
По горепосочените
мотиви, не се установява и наличие на основание за заличаване на вписаните към
момента в Търговския регистър действителни собственици физически лица и
юридическото лице, чрез което непряко се
упражнява контрол.
Предвид
изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, съответно постановеният отказ
следва да бъде потвърден.
Мотивиран
от горното, Съдът.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.**“ ЕООД /предишно наименование „Р.М.– Св. Георги Софийски“ ЕООД /, ЕИК *******, срещу отказ № 20201109140402/17.11.2020 г. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. №
20201109140402/09.11.2020 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, като неоснователна.
Решението може да бъде
обжалвано от жалбоподателя пред Софийски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: