Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 546 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 44 941, 39 лв.
В исковата молба на С.Д.Д. се твърди, че на 01.08.2017 г., около 12.40
часа, в гр. София е настъпил пътен инцидент, при който е пострадала. Твърди се,
че лек автомобил „Форд Темпо“ с рег. № ********, управляван от М.Т.С. *** и в
района на кръстовището с бул. „Христо Смирненски” реализирал същото с ищцата
като пешеходец, при което тя получила счупване на горния край на тибията –
закрито вляво. Твърди се, че на 03.08.2017 г. в УМБАЛСМ „Пирогов” й била
извършена хирургическа интервенция – РСОМ кум плаце ет клави, извършено било
елевиране на ставната депресия, менискът бил пришит към латералната става. Била
извършена и стабилизация чрез поставяне на плака. След изписване от болничното
заведение, лечението й продължило в домашни условия при постелен режим. Изпитвала физически болки и страдания,
променил се жизненият й стандарт, нуждаела се от чужда помощ. Направила и
имуществени разходи.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Форд”, да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания, частична
претенция, при пълен заявен размер от 50 000 лв., както и сумата от
4 941, 39 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна
лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК също е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 536, издаден от СДВР. От
същия се установява, че на 01.08.2017 г., около в 12.40 часа, в гр. София, на
ул. „Цанко Церковски” в района на кръстовището с бул. „Христо Смирненски” е
осъществено ПТП между лек автомобил „Форд Темпо“ с рег. № ********, управляван
от М.Т.С. и пешеходеца С.Д.Д., която получила фрактура на ляво коляно. Посочено
е, че водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака
компетентните органи на МВР.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че скоростта на
автомобила към момента на удара е била около 10 км/ч като опасната зона за
спиране при тази скорост е 3,89 метра. Посочено е, че от момента, в който
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно лекия автомобил се е
намирал на разстояние от 9, 57 метра от мястото на удара, поради което вещото
лице е обосновало извод за неговата техническа предотвратимост. Посочено е, че
няма технически причини за настъпване на произшествието като същото е настъпило
в светлата част на денонощието и при възможност на водача на лекия автомобил да
възприеме пешеходеца и да спре преди мястото на удара чрез своевременно
предприемане на аварийно спиране.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че С.Д. е
получила счупване на големия пищял на лява подбедрица в горновътрешната му част
като тези увреди са в причинна връзка с процесното ПТП. Посочено е, че
вследствие на инцидента и проведеното лечение ищцата е търпяла болки и страдания
за период около 8 месеца, като първите три месеца, болките са били с по-голям
интензитет. Посочено е, че увредата на ставния хрущял при ищцата ще доведе до
по-бързо развитие на дегенеративни и артрозни промени в лява колянна става.
Посочено е също, че приложените по делото фактури са във връзка с проведеното
лечение.
В съдебно заседание от 19.11.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.Т.С. и В.Д.Д., син на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 12.09.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от констатациите на
протокола за ПТП.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 8 месеца/ респ. изводите на СМЕ, че с оглед
характера и мястото на увредата ще се стигне до по-бързо износване на ставния
хрущял респ. артрозни промени в лявата колянна става справедливо би било да се присъди сума от 40 000 лв. т.е. заявеният частичен иск като
основателен следва да се уважи изцяло.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира за изцяло
основателен и заявения иск за обезвреда на причинените имуществени вреди под
формата на сторени разходи за лечение и възстановяване на ищцата.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира
за неоснователно, предвид липсата на данни по делото, от които да се обоснове
извод, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните
последици. Съобразно изводите на САТЕ, причина за
настъпване на ПТП-то са предприетите от водача на лекия автомобил действия по
управление на автомобила в нарушение на правилата за движение като при
техническа възможност да предотврати удара същият не е предприел своевременно
аварийно спиране.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 13.12.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 19.11.2018 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено и в представения по
делото договор за правна помощ респ. искането е сторено в преклузивния по ГПК
срок, поради което е основателно. Предвид цената на заявените искове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по Наредба 1/2004
г., възлиза на 2 305,90 лв., което е адекватният размер на възнаграждението,
предвид фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по него
процесуални действия. Върху така определения размер следва да се начисли и ДДС,
с оглед данните, че адвокатът е лице, регистрирано по З.ДС т.е. размерът
възлиза на 2 767, 08 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 297, 64 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ
да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.Н. – Т. сумата
от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 01.08.2017 г. в гр. София, частична претенция, при пълен заявен
размер от 50 000 лв., както и сумата от 4 941, 39 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински консумативи,
заплатено болнично лечение и медицински транспорт, ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от 13.12.2017 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 297,
64 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. М.Н. – Т. сумата от 2 767,
08 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: