РEШЕНИЕ
№ 161
гр.Плевен, 28.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Снежина Иванова
при
секретар Десислава Добрева, изслуша докладваното от съдията Иванова
административно дело № 1096/2019г. за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от ЗДвП .
Административното дело е образувано по жалба на В.Л.А.,***
чрез адв Р., съдебен адрес *** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0938-001188/09.07.2019 година на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.
В жалбата оспорващият счита, че заповедта е
постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. Посочва, че с протокол №
17/24.12.2016 година са възстановени 13 контролни точки и с оглед описаните НП са му отнети 48 контролни точки
от 39, но тъй като са възстановени 13 к.т, то му остават 4 к.т и не следва да
се отнема СУМПС. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В придружителното писмо за изпращане на
административната преписка ответникът е изразил становище, че разпоредбата на
чл. 158, ал. 2 от ЗДвП е неприложима, тъй като с оглед посочените НП, няма
период от две години, през който да е имало възможност да бъдат възстановени
контролни точки до максималния размер на лицето и моли жалбата да бъде
отхвърлена.
В съдебно заседание оспорващият - В.Л.А.,*** се явява
лично и с адв. Р., която намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като с
описаните НП се отнемат 48 точки, а при възстановени към декември 13 к.т, то остават
4 к.т и не следва да се отнема СУМПС.
Посочва, че с оглед НП , представено в с.з лицето към 10.09.2014 година
разполага с 35 к.т. , първото НП от 07.05.2012 година е влязло в сила на
14.07.2014 г. и са отнети 12 к.т и
остават 4 к.т . намира, че справката от ответника не следва да се има предвид,
тъй като е разпечатка, а не официален документ. Моли за отмяна на акта и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът -Началник сектор „ПП“
ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на разглеждане е законосъобразността на заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0938-001188 от 09.07.2019
година на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.
171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземването на СУМПС на водач. Като основание
за мярката е посочено – отнемане на
всички контролни точки и неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП –
загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. Заповедта е
мотивирана с влезли в сила наказателни постановления, както следва – НП №
14-0938-001078/07.05.2014г. -12 контролни точки, НП №
15-0938-002863/10.07.2015г., - 6 к.т., НП №16-0938-000588/18.03.2016г. - 6
к.т., НП №16-0938-004017/02.11.2016г.-6 к.т., НП № 17-0938-004572/15.09.2017г.
- 6 к.т., НП № 18-0938-003452/18.07.2018г. - 6 контролни точки и НП №
19-0938-002037/02.05.2019г., с което са отнети 6 контролни точки.
Като доказателства по делото са приложени горепосочените
наказателни постановления, които с оглед отбелязването върху тях са влезли в
сила както следва: НП №
14-0938-001078/07.05.2014г. – 14.07.2014
г. , НП № 15-0938-002863/10.07.2015г. – 28.10.2015 г., НП
№16-0938-000588/18.03.2016г. – 18.04.2016 г. , НП №16-0938-004017/02.11.2016г.
– 07.12.2016г , НП № 17-0938-004572/15.09.2017г. – 17.11.2017 г. , НП №
18-0938-003452/18.07.2018г. – 05.10.2018 г и НП № 19-0938-002037/02.05.2019г. –
09.07.2019 г.
По делото са представени и справка за нарушител на л. 17
и справка картон на водача на л. 60 делото, Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки на водачи на МПС, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, заповед рег. № 316з-27/03.01.2018 г на директора на ОД на МВР Плевен за
определяне длъжностните лица от ОД на МВР Плевен да издават заповеди по чл.
171, т. 1, 2, , 2а, т. 3, 4, 5, и т. 6 от ЗДвП.
Представено е НП №14-0851-001297 от 10.09.2014 година
на началник сектор „ПП“ ОД на МВР Добрич, в което е отбелязано , че към
10.09.2014 година на водача остават 35 к.т.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед рег. № 316з-27/03.01.2018
г. на директора на ОД на МВР Плевен за определяне длъжностните лица от ОД на МВР
Плевен да издават заповеди по чл. 171, т. 1, 2, , 2а, т. 3, 4, 5, и т. 6 от ЗДвП, с която в т. 2 началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Плевен може
да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
чл.171, т. 4 от ЗДвП.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и при
правилно прилагане на материално-правните разпоредби:
Съгласно чл. 157, ал. 1
от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление,
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение
(в сила от 04.01.2013 г. Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от
23.03.2018 г. - Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
) Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. контролните точки се отнемат въз основа на влязло в
сила наказателно постановление. В случая съгласно горепосочените нормативни
актове, действали към момента на издаване на посочените в заповедта НП и наредбата
, приложима към датата на издаване на заповедта, отнемането на контролни
точки е автоматично с влизане в сила на
наказателното постановление.
Според чл. 157, ал. 4
от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Видно от посочените разпоредби
отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на
наказателното постановление. За неизпълнение на това, произтичащо от закона
задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
предвидено налагане на принудителната административна мярка “изземване на
свидетелството за управление”. Законосъобразността на принудителната мярка
изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е
върнал свидетелството си за правоуправление. В случая е налице отнемане на всички контролни точки по влезли в сила наказателни постановления в
периода от 14.07.2014 г. до датата на издаване на заповедта. С оглед картон на
водача на л. 61 по делото към 31.01.2014 година лицето има 35 к.т . С НП №
14-0938-001078/07.05.2014г. се отнемат -12 контролни точки, НП №
15-0938-002863/10.07.2015г., - 6 к.т., НП №16-0938-000588/18.03.2016г. - 6
к.т., НП №16-0938-004017/02.11.2016г.-6 к.т., или общо 30 к.т са отнети, като с
протокол № 17 от 24.12.2016 година са възстановени – 13 к.т и те се добавят към
тези 5 контролни точки, които са останали или общо к.т на лицето са 18 и с НП №
17-0938-004572/15.09.2017г. – 6 к.т. , НП № 18-0938-003452/18.07.2018г. – 6 к.т
и НП № 19-0938-002037/02.05.2019г. – 6 к. т.
– отнемат се именно тези 18 к.т , които лицето притежава.
По делото е приложена
справка за нарушител и картон на водача , в които са описани всички издадени
актове, наказателни постановления, фишове и ЗПАМ на А.. Съгласно чл. 165, ал.
1, т. 6 ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби водят
националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните
превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни
фондове за съхраняване на данните. Въпросната справка за нарушител е издадена
въз основа на националните регистри на МВР и представлява официален документ.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В
производството пред първоинстанционния съд от страна на оспорващия не е
иницирано производство по оспорване на официален документ по реда на чл. 193 ГПК, с оглед на което отразените факти в представената справка за нарушител
следва да се приемат за доказани. Видно от информацията, съдържаща се в
изготвената справка, сочените в заповедта НП са влезли в законна сила и
респективно на А. са отнети всички контролни точки и в доводът на оспорващия,
че тази справка не може да служи за доказателство е неоснователен.
Представеното от лицето НП от 10.09.2024 година, в което е отразено, че
има 35 к.т. с твърдението, че информацията в системата на МВР не отразява
действителното състояние, съдът намира за неоснователно. С оглед представените
НП от 07.05.2014 г. на л. 10 по делото, в същото се посочва, че към 07.05.2014
година има 35 .к.т, като с това НП се отнемат 12 к. и отнемането на к.т. е отразено в следващото НП, с което се отнемат
к.т. – НП от 10.07.2015 година, където се посочва, че
към 10.07.2015 година лицето има 23 к.т, тъй като е отразено това обстоятелство
– отнети 12 к.т по НП от 07.05.2014
година, но не и отнемането на 6 к.т. по НП от 10.07.2015 година, което ще бъде
отразено в следващо НП, в което за установеното нарушение е предвидено и отнемане на к.т. В НП от 10.09.2014 година от ОД на МВР Добрич, не е
предвидено отнемане на к.т. за установените две нарушения и именно поради това
не са отразени вече отнетите 12 к.т. през юли 2014 година и в този смисъл не е
налице разлика между данните в системата на МВР и тези в издадените НП.
Съдът намира, че са налице материално-правните
предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна
мярка - на водача на МПС са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е
върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен
орган. В конкретния случай са били налице всички елементи на фактическия състав
за налагане на ПАМ, тъй като към датата на издаване на заповедта А. е бил с
отнети 39 броя контролни точки и същият не е изпълнил задължението си по чл.
157, ал. 4 ЗДвП да върне СУМПС, което е отнето при установяване на друго
нарушение на ЗДвП , след постановяване на заповедта. При възникване на законово
изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП, административния орган е длъжен
да наложи мярката, тъй като същият действа при условията на обвързана
компетентност.
Следва да бъде посочено, че след като в
резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил
придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки,
предвид чл. 157, ал. 1 - 4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно
средство. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения законодателят е предвидил
прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, за да се предотврати
възможността водач на МПС загубил правоспособността си да притежава свидетелство
за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство.
Предвид горепосоченото заповедта, към датата на постановяване, е
законосъобразна и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на В.Л.А.,*** чрез адв. Р., съдебен
адрес *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0938-001188/09.07.2019 година на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/