Р
Е Ш Е Н И Е
№
2516
гр.
Пловдив 04.12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, девети гсъстав, в открито заседание на
двадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Велизар Русинов
При
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело № 603 по описа
за 2019г. на Административен съд-
Пловдив, при участие на Прокурор Росен Каменов; представител на Окръжна
прокуратура Пловдив , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр.
/.
Образувано
е по съединени жалби на Е.И.К. – Директор на СУ “Св. Константин-Кирил Философ”
– Пловдив, с адрес: ***, и на И.Г.О. – Заместник-директор по учебната дейност в
СУ “Св. Константин-Кирил Философ – Пловдив, с адрес: ***, против Решение №
53/24.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен
заседателен състав, по преписка № 295/2017 г. по описа на КЗД , с което е
прието за установено, че И.О. – Зам.-директор по учебната част в СУ “Св.
Константин-Кирил Философ” е извършила дискриминация по признак “лично
положение” и по признак “увреждане”, съгласно ЗЗДискр.
спрямо малолетното дете Д.В.М.; прието е за установено, че Е.К. – Директор в СУ
“Св. Константин-Кирил Философ” е извършила дискриминация по признак “лично
положение” и по признак “увреждане”, съгласно ЗЗДискр.
спрямо малолетното дете Д.В.М.; препоръчва се на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр.: И.О. –
Зам.-директор по учебната част в СУ “Св. Константин-Кирил Философ” занапред да
се въздържа от действия и изказвания, подобни на тези, които са предмет на
подадената жалба, с цел недопускане наличието на обстоятелства, които биха
могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава по
отношение на децата с увреждане; препоръчва се на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. Е.К.
-Директор в СУ “Св. Константин-Кирил Философ”да осъществява в по-голяма степен
контрол, както и съдействие и подпомагане на учителите в изпълнение на
функциите им, при зачитането правата на децата и в сътрудничество,
взаимодействие и зачитане на правата на родителите при реализирането на
образователно-възпитателните дейности .В
съединените жалби,в о.с.з и пис. защита се излагат доводи , че процесното решение било
незаконосъобразно и предвид това се иска от настоящия съд да отмени
въпросното решение. Претендират се от оспорващите/жалбоподателите разноски по
представен списък на разноски.
Формулирани са доказателствени
искания за събиране на гласни доказателства, а именно - свидетели при режим на довеждане от
оспорващите/жалбоподателите,каквито им бяха допуснати и събрани в хода на производството. Както и
евентуално, предвид становището на ответника, е посочено, от жалбоподателите че
ще се иска представяне на допълнителни доказателства ,каквито не бяха поискани от оспорващите/жалбоподателите не
бяха събрани нови пис.доказателства в хода на
настоящото производството . Ответникът - Комисия за
защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмено становище
вх. № 7384№7393/15.04.2019 г. по описа на съда , оспорва жалбата/ите и моли да бъде
отхвърлена/и като неоснователна/и.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна
–И.В.Т. като родител на Д.В.М., счита оспореното решение за законосъобразно и
моли жалбата/ите срещу него да бъде/ат
отхвърлена/и по доводи в становище от 22.04.2019г. и становище
вх.№22006/29.11.2019г. по описа на съда. Заинтересованата
страна Началник на Регионално Управление на Образованието-Пловдив , дава
становище за основателност на жалбата/ите.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Пловдив, прокурор
Росен Каменов дава заключение за неоснователност на жалбите против процесното решение на Комисия за защита от дискриминация
/КЗД/. След като прецени
представените с преписката доказателства, както и събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Жалбата/ите е/са подадена/и
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна/и, адресат/и на
акта, с оглед на което е/са процесуално
допустима/и. Разгледана/и по същество,
жалбата/те е/са неоснователна/и. По делото е представена от
ответника и приета без възражения от
страните административната преписка с
вх. № 3921/27.02.2019 г. по описа на съда , с
опис на съдържащите се в нея доказателства.Приети са по делото: постъпила молба от 12.03.2019 г.
на оспорващата О., с която са отстранени
нередовности на жалбата, както и молба от 12.03.2019
г. на оспорващата К., също за
отстраняване на нередовностите по съединените две жалби
в настоящото производство. От
фактическа страна по делото е установено следното: в конкретния случай И.В.Т. като
родител на Д.В.М. е доказала пред КЗД, чрез писмени и свидетелски показания на
психолози консултирали малолетното й дете - Д.В.М., наличие на твърдените от майката
факти за извършен акт на дискриминация по признак „лично положение“ и по
признак „увреждане“ - обвързан със здравословното състояние на малолетното й
дете,спрямо Д.В.М. от жалбоподателите в настоящото производство . От данните по преписката и изнесените
такива в откритото заседание пред ответника
става ясно, че отношението спрямо детето и майка му е продиктувано от поведението на Д.В.М. ,
характерно за деца с хиперкинетично разстройство на
поведението.Настоящия състав кредитира фак.
обстановка установена в производството пред петчленен разширен състав на КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ/КЗД/,като кореспондираща със събраните доказателства
от комисията , при липсата на нови пис.док. , представени
от жалбоподателите . Съставът не кредитира гласните доказателства събрани по
искане на жалбоподателите , предвид обстоятелството , че разпитаните свидетели
на жалбоподателите , са в служебни правоотношения с жалбоподателите или
родители на деца учещи в училището , в
което двете жалбоподателки , заемат ръководни
длъжности; Директор и Зам.директор , предвид на което съставът не кредитира
,гласните доказателства събрани по инициатива на жалбоподателите ,при режим на
довеждане , като необективни.Съставът кредитира гласните доказателства събрани
по искане на И.В.Т. като родител на Д.В.М. ,като компетентни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.Съставът не кредитира и доводите на Началник
на Регионално Управление на Образованието-Пловдив, като необективни,
некореспондиращи с останалите доказателства по делото. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от
ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с
които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в
качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ
предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на
възможностите, тоест при извършената на основание чл. 146 от АПК служебна
проверка за законосъобразност, настоящият съдебен състав намира, че оспореното
решение е издадено от компетентния по чл. 47 от ЗЗДискр.
административен орган.Постановеното решение съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 66 от ЗЗДискр. и е спазена установената от
закона писмена форма . При издаването на процесния
акт съдът намира , че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , които да
обосноват отмяна на решението само на това основание . Правилата, по които се
провежда производството пред КЗД са регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр.. В случая производството е започнало по писмена
жалба на засегнато лице. Не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр.. Не са налице и пречките по чл. 52, ал. 2 и ал. 3
от ЗЗДискр.. След образуване на производството е
определен заседателния състав. Последният е определил председател и докладчик.
Проведено е проучване, дадена е възможност на страните да се запознаят със
събраните материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката и е
насрочено открито заседание, за което са призовани всички страни. Спазено е
изискването на чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя/ите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение. КЗП при проведените две заседания е
дала възможност на страните да посочат и представят всички относими
доказателства. Твърдението, че не били
взети предвид възраженията
на оспорващите в настоящото производство са неоснователни, т. к. в решението са
обсъдени всички изложени доводи от страните.Не са налице отменителните
основания по чл. 146 от АПК.Комисия за защита от дискриминация е осигурила
пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство
и е обсъдила всички представени по преписката доказателства.Оспореното решение
на КЗД е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно
чл.65, т.1-3 във връзка с чл.48, ал.2, т.З във ръзка
с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.При постановяване на акта са
спазени законовите изисквания относно формата и съдържанието му в съответствие
с чл.66 от ЗЗДискр.При издаване на оспореното решение
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., КЗДискр. е реализирала предвидената
в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по
преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното
проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на
релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената
тежест в производството за защита от дискриминация. Съгласно чл. 59. ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се
запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето становище.
Съобразно чл. 60-63 от ЗЗДискр. са насрочени и
проведени открити заседание, за които своевременно са призовавани страните,
приемани са и са изслушвани техните становища и са събрани поисканите от тях
доказателства. Комисията се е произнесла по допустима жалба, с оглед сезирането
на административния орган, в срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр.
Не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи
образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество. В
решението са изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен
резултат. Съдържанието на акта сочи. че КЗДискр. е
проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36.
ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и
възраженията на страните.Забраната за дискриминация е прокламирана в
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. изираната разпоредба забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса. народност, етническа принадлежност,
човешки геном. гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е страна. Съгласно ал. 2 на
чл.4 от ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото
се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства.Фактическият състав по чл. 4 от ЗЗДискр.
изисква връзка между защитния признак и неравното третирането. В конкретния
случай както беше посочено И.В.Т. като родител на Д.В.М. е доказала чрез
писмени и свидетелски показания на психолози консултирали малолетното й дете,
наличие на твърдените от нея факти за извършен акт на дискриминация по признак
„лично положение“ и по признак „увреждане“ - обвързан със здравословното му
състояние. От данните по преписката и изнесените такива в откритото заседание
става ясно, че отношението спрямо детето и майката е продиктувано от поведението на сина й,
характерно за деца с хиперкинетично разстройство на
поведението.Противно на изложеното в жалбата/съединените жалби/от жалбоподателките , аргументи за наличието на признака
„лично положение“ може да бъде установен
от Решение № 14/1992 г. по к.д.14/1992 г. на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където се посочва, че наред с другите защитени признаци и
ПРИЗНАКЪТ „ЛИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ“ е свързан със социалната реализация на индивида в
обществото в резултат на упражняване на определени права. В настоящия случай
може да се приеме, че упражнявайки правото си на образование, детето Д.В.М. е участник в процеса на своята лична социална
реализация съобразно неговата възраст и развитие. В този смисъл обучението в
училище е част от „личното положение“ на индивида, касаещо
социалната му реализация в обществото.Обосновано и при съвкупна преценка на
събраните доказателства, правилно решаващият преписката състав е кредитирал
свидетелските показания на психолога/изслушан
и в настоящото производство
/работещ с Д.М. за отправени заплахи към малолетното дете от страна на
Зам.директора И.О. на учебното заведение, които могат да се квалифицират като
унизителни, поставящи го във враждебна обидна или застрашителна среда, с които
се накърняват достойнството и честта му.В решението са изложени мотиви,
обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на
оспореното решение сочи, че КЗД е
проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност правилно според настоящия състав. Предвид изложеното, жалбите на
Е.И.К. – Директор на СУ “Свети Константин-Кирил Философ” – Пловдив и на И.Г.О.
– Заместник-директор по учебната дейност в СУ “Свети Константин-Кирил Философ –
Пловдив, против Решение № 53/24.01.2019 г. на Комисията за защита от
дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 295/2017 г.
, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени. По изложените
съображения, съдът намира, че решението на КЗД е издадено от компетентен
административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните норми и
целта на закона. Жалбата/ите срещу процесното
решение се явява/т неоснователна/и и следва да бъде/т отхвърлена/и. Предвид
изхода на спора и заявеното своевременно искане на ответника КЗД следва да
бъдат присъдени разноски,представляващи юрк.възнаграждение
в размер сто лева . Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалби на Е.И.К. – Директор на СУ “Св. Константин-Кирил
Философ” – Пловдив, с адрес: ***, и на И.Г.О. – Заместник-директор по учебната
дейност в СУ “Св. Константин-Кирил Философ – Пловдив, с адрес: ***, против
Решение №53/24.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, Петчленен
разширен заседателен състав, по преписка № 295/2017 г. по описа на КЗД. ОСЪЖДА Е.И.К. – Директор на
СУ “Св. Константин-Кирил Философ” – Пловдив, с адрес: ***, и на И.Г.О. – Заместник-директор
по учебната дейност в СУ “Св. Константин-Кирил Философ – Пловдив, с адрес: *** ,
солидарно да заплатят разноски , представляващи юрк.възнаграждение
в размер сто лева на Комисията за защита от дискриминация.Препис от решението
да бъде изпратено на страните . Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му, чрез настоящия съд пред
Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Съдия;/П/