РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.ева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501667 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Първична Медицинска Помощ по Дентална
медицина-Индивидуална практика,, ЕООД, ЕИК ****, срещу Решение №
****от ****2022г. по гр.дело ****но описа за 2021г. на РС- Бургас, с което са
отхвърелни обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД предявени от
въззивника срещу „Е****“ ЕООД, ЕИК ******, за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1 887,31 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и
седем лв. и тридесет и една ст.), представляваща разлика между авансово
платената от ищеца на ответника сума от 2 150 лв. по устен договор за
изработка на дворна ограда и сумата от 262,69 лв., представляваща
стойността на вложени от ответника материали при изработката на металната
конструкция на оградата, както и сумата от 632,60 лв. (шестстотин тридесет и
два лв. и шестдесет ст.), представляваща извършени от ищеца разходи за
закупуване на нов дървен материал за поправка, ремонт и ново изграждане на
оградата, поради лошото изпълнение на ответника, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане. С обжалваното решение са присъдени разноски в тежест на ищеца
в размер на 420,00 лв.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
1
решение. Твърди, че ответното дружество неоснователно се е обогатило за
сметка на ищеца с претендираните суми. С ответника през м. януари 2020 г. с
устен договор бил възложил на ответника изработването на нова дворна
ограда от метал и дърво на собственото му дворно място, находящо се в гр.
Б*, кв. Б******, срещу възнаграждение в размер на 2 700 лв. Жалбоподателят
подробно излага фактите, представляващи основание на предявените от него
искове пред първоинстанционния съд. Твърди, че е изпълнил възложената му
от закона доказателствена тежест, а ответника не бил доказал изпълнение по
договора. Нямало как да се приеме за логично ,че сумите платени на
ответника са платени на физическото лице Т* Д* ,което не било страна по
договора като наред с това липсвали данни плащания като сочените да са
били осчетоводени от дружеството ответник . Т* Д* бил управител на
ответното дружество затова и дейността по осъществяване на процесната
поръчка била реално извършвана от него и той е следвало да приема и
договорените плащания в брой както се било случило в действителност.
Обстоятелството, че нямало в нарочна разписка, посочено че Д* е действал в
качеството си на представител на ответното търговско дружество не водело
до извод за плащане в полза на физическото лице. Твърди, че плащането е в
изпълнение на сключения между ищеца и ответника договор. Твърди, че в
подкрепа на доводите му било и приетото по делото експертно заключение,
както и показанията на разпитаните свидетели, поради което фактическите
изводи на първостепенния съд били доказателствено необосновани. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове
и претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от „Е***" ЕООД, който я
оспорва като неоснователна. Твърди, че ищецът по никакъв начин не е успял
да докаже, какво точно е възложил на изпълнителя по твърдения договор за
изработка - каква е оградата по вид, размер, материал и обем. Твърди, че
строителство по същество се явявало незаконно тъй като не са спазени
нормативните изисквания по ЗУТ за подобни строежи, поради което било
недопустимо да се претендират права от собствени противоправни действия.
Липсвало и некачествено изпълнение, което се установявали от заключението
на вещото лице, което категорично е заявило, че изпълнената на място ограда
е с много добро качество и съС.ие. Липсвали каквито и да са писмени
доказателства, установяващи счетоводно-финансови отношение между
страните във връзка с изпълнението на оградата. Излага доводи, че съгласно
чл. 261, ал.1 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да
бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а в
конкретният случай експертизата установявала, че на място има изпълнена
ограда, която била в добро качество и вид, т.е., е годна е за обикновеното си
предназначение и съгласно чл. 264, ал.1 ЗЗД, поръчващият бил длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа. Въпреки това, в настоящия
случай не можело да се установи какво е възложено по договора, нямало
надлежни доказателства и да са направени възражения за неправилно
изпълнение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира
разноски.
2
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
предявената от „Д-р Д***** И. - Амбулатория за първична медицинска
помощ по дентална медицина - индивидуална практика“ ЕООД против „Е*“
ЕООД.
Ищецът твърди, че през м. януари 2020 г. с устен договор е възложил на
ответника изработването на нова дворна ограда от метал и дърво на
собственото му дворно място, находящо се в гр. Б*, кв. Б****, срещу
възнаграждение в размер на 2 700 лв., а отливането на бетона на оградата и
изграждането на бетонни пояси е възложил на друг изпълнител – Г. Ж. Г..
Твърди също така, че е заплатил в брой авансово на ответника сумата от 2 150
лв., а остатъкът от възнаграждението в размер на 550 лв. е следвало да бъде
платен след изработване на оградата и приемането й от ищеца. На следващо
място ищецът заявява, че на 03.03.2020 г. е констатирал, че извършената от
ответника работа е в отклонение от поръчката и е със сериозни недостатъци,
налагащи разваляне на направеното и изграждане на оградата наново, поради
което с устно изявление ищецът развалил сключения между страните
договор. Ищецът заявява, че катастрофално лошата работа на ответника е
наложило той да възложи на други изпълнители изработването на оградата
отново, за което направил допълнителни разходи в размер на 632,60 лв. – за
закупен нов дървен материал и за поправка, ремонт и изграждане отново на
оградата.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор,
уточнен с молба от 11.11.2021 г., в който твърди, че исковете са
неоснователни. Заявява, че никога не е сключвал договор за изработка с
ищеца нито като фирма, нито като частно лице, нито е получавал суми от
ищеца във връзка са такъв договор. Твърди, че в началото на 2020 г. е
помагал като работник на лицето Г. Ж. Г. за строителство на ограда в кв. Б*,
във връзка с което Г. му е дал 1 050 лв. за закупуване на материали за
оградата, като видът и качеството на материалите са били избрани
предварително от ищеца. Твърди също така, че по време на работата му
ищецът редовно ходел на обекта, правел огледи и давал указания какво да
бъде направено, като не е правил възражения по работата и изпълненото.
Ответникът също така заявява, че ищецът му е дал само сумата от 500 лв. за
преустройство на съществуващата ограда в другата част на двора и за
направата на усилен метален капак на шахтата на водомера, което ответникът
изпълнил, но за работата по оградата не е получавал никакви пари от ищеца.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
3
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях,
поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд
фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не
е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд
доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели по косвен начин
може да се направи извод за сключен между страните договор за изработка.
Въпреки това не следва директен правен извод за основателност на
предявените искове. В настоящото производство доказателствена тежест за
ищеца е да докаже твърдените от него недостатъци на работата на
изпълнителя, както и че е упражнил законосъобразно правото си да развали
договора.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД -
претендира се връщане даденото на отпаднало основание. Същественият за
изхода на спора въпрос тук е дали сключеният между страните договор е бил
развален с устно изявление отправено от ищеца до ответника, при наличие на
твърдените от ищеца недостатъци по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а именно
недостатъци, които са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Важно е недостатъците да
притежават такава характеристика тъй като в противен случай за възложителя
не възниква потестативното право да развали договора.
Ищеца твърди, че е развалил договора в присъствието на Г. приятели и
съседи. Видно от самите твърдения на ищеца, ответника не е присъствал при
изявлението за разваляне на договора. При това положение не може да се
приеме, че договорът е развален, тъй като законът изисква волеизявлението за
разваляне да достигне до неизпълнилия длъжник. Такива доказателства
напълно липсват по настоящото дело. Този правен извод не се променя и от
обстоятелството, че се твърди разваляне по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Освен, че
твърденията на ищеца са в тази насока, липсват и доказателства да е заявено
на ответника, че договорът е развален. Налага се извод, че не е отпаднало
правното основание за плащане на възнаграждението в полза на изпълнителя.
С нормата на чл. 264 ЗЗД законодателят предвижда задължението за
възложителя при приемане на работата да прегледа същата, както и да
направи всичките си възражения досежно изпълнението, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
преглеждане или се открият по-късно. По делото не са изложени твърдения и
не са представени доказателства нито от страна на ищеца, нито от страна на
ответника за отказ да се приеме извършената работа.
По отношение на иска по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ищеца следва
4
отново да докаже наличието на недостатъци, макар и не толкова съществени,
че да правят изработеното негодно за неговото предназначение.
По делото няма нито едно доказателство, дори и косвено, от което да
може да се направи извод за съществуването на твърдените от ищеца
недостатъци на изработената ограда. Това се установява както от
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, така и от
показанията на всички разпитани по делото свидетели.
При липса на успешно проведено пълно и главно доказване от страна на
ищеца на заявените от него обстоятелства в исковата молба, и двата
обективно съединени иска се явяват неоснователни, като не е необходимо да
се изследва наличието на останалите предпоставки по чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД и чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
При липсата на доказателства за горепосочените предпоставки е без
значение обстоятелството, че ищецът е доказал закупуването на материали с
които твърди, че е извършвал ремонт на оградата.
При това положение, макар и при наличието на различия в изводите на
настоящата инстанция досежно сключеният устно договор за изработка,
въззивният съд намира, че с обжалвания съдебен акт правилно са отхвърлени
предявените искове като неоснователни, поради което същият следва да бъде
потвърден.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените пред БОС съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ****от***.2022г. по гр.дело № *****на
описа за 2021г. на РС- Бургас .
ОСЪЖДА „Д-р Д* И. - Амбулатория за първична медицинска помощ
по дентална медицина - индивидуална практика“ ЕООД, ЕИК *****, да
заплати на „Е***“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 300 лв. (триста лв.),
представляваща направените от него разноски по въззивното дело.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5