Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….. / ………………
2019 година
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав в публично съдебно заседание на десети октомври през
2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1964/2019
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Областна дирекция
на МВР-Варна , чрез старши юрисконсулт Л.–А. против решение № 1052/30.05.2019
г. постановено по НАХД № 280/2019 г. по описа на ВРС , с което е отменено
наказателно постановление № 18-0436-000331/21.12.2018 г. на Началника на Второ
РУП при ОД на МВР-Варна, с което на М.Х.Ч. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140,ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Касаторът, сочи в жалбата си, че решението на въззивния съд е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи
се, че съдът неправилно е приел, че субективната съставомерност на
санкционираното деяние не се установява със събраните доказателства. Счита, че
санкционираното лице е било длъжно и е можело да възприеме, че управлява
автомобил без регистрация. Сочи се, че неправилно ВРС е приел, че е изпълнявал
полицейско разпореждане при превеждането на автомобила в движение, тъй като
такова е било насочено към друго лице.. Моли да се отмени решението на ВРС и да
се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Ответникът – М.Х.Ч. се представлява от
адв. Д., който оспорва жалбата. Сочи, че не се установява пряк умисъл за
извършване на нарушението, който е единствената възможна форма на вина.
Обосновава се с прекратяването на образувано БП за същото деяние с основанието,
че липсва субективният елемент „умисъл“. Моли решението на ВРС да бъде оставено
в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата .
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед служебната
проверката по чл.218 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМA, като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, касационната жалба
е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, ВРС е приел
от фактическа страна, че св. Х. закупил лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№ ****. Поради неспазване на формата на сделката ,
регистрацията на автомобила била на името на предишния собственик. Със ЗПАМ №
18-0819-002883/04.12.2018 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Варна, автомобилът бил служебно дерегистриран и регистрационните табели
били иззети. На 11.12.2018 г. в дома на свид. Х. отишли служители на полицията,
които му заявили, че автомобилът пречи на движението , тъй като бил паркиран
пред кметството. Свид. Х. помолил за съдействие М.Ч. да премести автомобила. Ч. привел автомобила в движение, като не обърнал
внимание, че е без регистрационни табели и считайки, че изпълнява полицейско
разпореждане. Бил застигнат и спрян от полицейски служители. Срещу Ч. бил
съставен АУАН № 510841/11.12.2018 г. за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Било образувано БП № 1551/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР-Варна за
престъпление по чл.345,ал.2 от НП, което било прекратено поради липса на
виновно поведение. Постановление № 16336/2018 г. на ВРП било изпратено на
началника на Втори РУ при ОД на МВР-Варна за сведение и с оглед преценка
относно наличието на основания за дирене на административно-наказателна
отговорност на Ч..
ВРС е отменил наказателното постановление
, като е приел, че нарушението е доказано от обективна страна, но е субективно
несъставомерно. Изложил е в мотивите си , че санкционираното лице е имало
съзнанието, че изпълнява полицейско разпореждане и е нямал знание, че премества
МПС без регистрация. Приел е, че посоченото изключва възможността да бъде
реализирана административно-наказателната му отговорност.
Решението на ВРС е
неправилно.
С
разпоредбата на чл.140,ал.1 от Закона за движение по пътищата е въведено
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно е, че
на посочената в АУАН и НП дата 11.12.2018 г. М.Ч. е управлявал по път за
обществено ползване в с. Каменар лек автомобил с прекратена регистрация и без
регистрационни табели. Без значение за неговата отговорност е дали е действал
при умисъл или в условията на непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 7 от ЗАНН
административното нарушение е извършено виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В казуса, законът не регламентира изключение, поради което
дори да се приеме, че нарушението е извършено в условията на непредпазливост,
то нарушителят следва да бъде санкциониран. В качеството си на водач на МПС
жалбоподателят е бил длъжен да предприеме необходимите действия и мерки за да
се увери, че са спазени всички законови изисквания, които са му вменени във
връзка с управлението и движението на МПС по пътищата.
Изпълнението
на посоченото в АУАН и НП деяние, не е въз основа на полицейско разпореждане
спрямо Ч., т.е. не са налице основанията за изключване на вината съгласно чл.16
от Наказателния кодекс, приложим на основание чл.11 от ЗАНН. Действително е
дадено разпореждане за преместване на автомобила, но същото е било насочено към
друго лице. Преместването на автомобила
е било възможно не само чрез привеждането му в движение, но и по друг начин,
чрез теглене, извозване и т.н. Неправилно въззивният съд е приел, че липсва
виновно поведение от страна на Ч., при хипотезата на чл.16 от НК.
Следва
да се посочи, че АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това
срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН. В
хода на производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е
ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От
съдържанието му наказаното лице е могло да разбере какво административно
нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем. Правилно са
посочени и приложени и относимите законови разпоредби. Установените факти
еднозначно сочат, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като на
посочената дата и място е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Не
са налице и основанията на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност на
дееца. Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК и това е такова деяние, при което извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина
на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното. В случая не са налице данни и
доказателства, които да сочат, че конкретното нарушение се явява маловажен
случай. Действително нарушението е с ниска степен на обществена опасност, но от
представената справка за нарушител/водач е видно, че Ч. трайно не зачита
правилата за движение по пътищата, с оглед множеството издадени срещу него и
влезли в сила наказателни постановления.
Наказващият
орган е определил наказанията в минималния размер, предвиден от закона. С оглед
забраната на чл. 27, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН
липсва правна възможност те да бъдат намалени или изменени.
В заключение на гореизложеното, въззивният
съдебен състав е приложил неправилно материалния поради , поради което
решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с
което да се потвърди наказателното постановление.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.2 от АПК, вр. с чл.222,ал.1 от АПК и вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Административният съд, І-ви касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1052/30.05.2019 г. постановено по НАХД № 280/2019 г. по описа на ВРС , с което
е отменено наказателно постановление № 18-0436-000331/21.12.2018 г. на
Началника на Второ РУП при ОД на МВР-Варна, с което на М.Х.Ч. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП за допуснато нарушение по чл.140,ал.1 от Закона за движение по пътищата и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0436-000331/21.12.2018 г. на Началника на Второ РУП при ОД
на МВР-Варна, с което на М.Х.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца на основание чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП за допуснато нарушение по
чл.140,ал.1 от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.