№ 340
гр. п., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – п., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Н.
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело №
20241230101753 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. Д. П., с адрес в с. М.,
общ. п., ул. „В. К.“ № 2, ЕГН **********, против И. В. Ш., с адрес в с. М., общ. п.,
ул. „Б. М.“ № 3, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че от около 12 години стопанисва нива от 1,574 дка,
представляваща имот с № 016042 по картата на землището на с. М., общ. п., където
отглежда лозови насаждения. Пояснява, че имотът е бил реституиран на наследниците
на негов дядо (по майчина линия). Заявява, че ответникът е собственик на овце, които
извежда на паша в района около този имот. Изтъква, че на 01.09.2023 г. стадото от
овце на ответника е унищожило лозовия масив в имота, тъй като същият не е
упражнил нужния надзор в тази връзка. Поддържа, че от последното е претърпял
имуществени вреди, възлизащи на 1 814,40 лв. и изразяващи се в стойността на
неполучен добив от грозде. Иска присъждане на визираната сума, ведно със законната
лихва от датата на увреждането. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът оспорва ищцовата претенция както по основание, така и по размер.
Излага доводи, че овчето стадо, което отглежда, не е унищожило лозовите насаждения,
стопанисвани от ищеца. Счита, че самите насаждения не биха могли да дадат добив,
чийто паричен еквивалент да бъде исковата сума.
1
Съдът приема следното:
1. По правната квалификация на предявения иск:
По аргумент от чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, определянето на юридическата
квалификация на иска е служебно задължение на сезирания съд (вж. Решение №
50/06.03.2015 г. по гр. д. № 3359/14 г., IV г. о. на ВКС). При реализирането на тази си
дейност съдът се ръководи от твърдените от ищеца факти, на които се базира исковата
претенция, и от приложимия към тях материален закон (вж. Решение № 388/02.12.2013
г. по гр. д. № 1030/12 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 266/17.12.2014 г. по гр. д. №
6402/13 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 447/28.09.2017 г. по ч. гр. д. № 1312/17 г.,
IV г.о. на ВКС).
Когато при ползването на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, отговорността за поправянето на причинените вреди е по чл.
49 или по чл. 45 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и от вещта пак са
произтекли вреди – отговорността е по чл. 50 ЗЗД (съобр. т. 3 от Постановление №
4/75 г., Пленум на ВС). Иначе казано, чл. 50 ЗЗД намира приложение, ако вредите са
резултат от вещта, с която даден субект си служи, без самият той да е допринесъл за
тяхното настъпване, т. е. когато неговото поведение е неутрално към вредоносния
резултат (вж. и т. 2 от Постановление № 17/63 г., Пленум на ВС). Следователно в
хипотезата на чл. 45 ЗЗД увреждането се дължи на виновното поведение на дееца
(допуснати нарушения на предписани или общоприети правила за ползването на
вещта, включително неполагане на дължимата грижа), докато отговорността по чл. 50
ЗЗД се ангажира, когато щетите са настъпили поради свойствата на самата вещ, без да
е било проявено виновно поведение при ползването й (вж. също Решение №
367/12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/09 г., III г. о. на ВКС).
Предвид очертаната разлика между предметния обсег на чл. 45 и на чл. 50 ЗЗД
и на фина на обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираното право, се
налага изводът, че конкретният казус се субсумира под първата хипотеза. На такъв
извод насочват твърденията на ищцовата страна, че ответникът е отглеждал стадо
овце, но заради неупражняване на съответния надзор върху тях се е стигнало до
вредите, чието обезщетяване сега се търси.
2. Фактически и правни изводи по съществото на спора:
Уважаването на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е детерминирано от кумулативната
даденост на следните условия – 1/ деяние (бездействие), изразяващо се в невземането
от страна на ответника на необходимите мерки за това оглежданите от него овце да не
унищожават чужди насаждения; 2/ настъпването на сочените имуществени вреди за
ищеца; 3/ причинна връзка между деянието и вредите; 4/ противоправност на деянието
и 5/ вина.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
2
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на ищеца да установи положителните
изисквания за основателността на иска, а на ответника – да обори законовото
предположение за вина (чл. 154, ал. 2 ГПК).
От приложените към исковата молба реституционно решение (с №
25059/09.03.1999 г. на Поземлена комисия – гр. п.) и удостоверение за наследници (с
№ 489/07.09.2023 г. на Кметството в с. М., общ. п.) е видно, че на наследниците на Б.
Д. С. (починал на 15.03.1972 г.) е била възстановена собствеността върху посочената
по-горе нива, сред които е и П. Б. П.а.
От справка от 30.05.2025 г., постъпила от директора на Областната дирекция по
безопасност на храните – гр. Благоевград, става ясно, че ответникът има регистриран
животновъден обект в землището на с. М., общ. п., в който към 28.05.2025 г. се
отглеждат 534 броя овце.
Към доказателствата по делото е приобщен и протокол от 08.09.2023 г., съставен
от комисия при Общинска администрация (ОА) - гр. п., включваща В. С. и З. Ш., които
са съответно специалист „Земеделие“ и старши експерт „Земеделие“ към ОА - гр. п.,
както и Г. Т. – кмет на с. М., общ. п..
В обсъждания протокол е отразено, че:
- На 07.09.2023 г. сегашният ищец е депозирал жалба до кмета на Община
п., че овце, оглеждани от ответника, са навлезли в стопанисваната от него нива, в
която има лозови насаждения, и са ги унищожили.
- Същият ден е била издадена заповед на кмета на Община п., с която е
била назначена комисия, която да извърши оглед на място.
- На 08.09.2023 г. комисията, включваща горепосочените лица, е посетила
нивата, при което е било установено, че по земята се виждат следи от копита на дребни
преживни животни, а около 80 % от лозовите насаждения са опасани.
- Извършено е изчисление на щетите от нереализирана продукция от
лозовия масив в размер на 1 814,40 лв.
В рамките на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства,
чрез разпита като свидетели на служителките на ОА - гр. п. – В. С. и З. Ш., както и на
И. В. – жител на с. М., общ. п., който познава и ищеца, и ответника.
Свидетелките С. и Ш. практически изцяло потвърждават фактическите
положения, обективирани в протокола от 08.09.2023 г., в чието съставяне са участвали.
В показанията на свидетеля В. се съобщава, че:
- Той добре познава имота, в който ищецът отглежда лозето, във връзка с
чието повреждане се води делото, защото в близост до него има зеленчукова градина.
- Площта на лозовия масив е около декар и половина. Засаден е през 2003 –
2004 г. от ищеца и от неговия баща. След кончината на последния (около 2013 г.)
3
ищецът е продължил сам да се грижи за лозовите насаждения.
- Ответникът и към 2023 г. е стопанисвал животновъден обект в с. М., общ.
п., където и тогава е отглеждал около 500 овце, които е извеждал на паша в землището
на селото, включително в района на лозето, обработвано от ищеца.
- В. лично е видял как овцете на ответника са навлезли в лозовия масив,
стопанисван от ищеца, и са го унищожили, при което дори е провел разговор със
самия ответник, който е казал, че нищо не може да направи.
По делото беше назначена и съдебно-оценителна експертиза, от чието
заключение, както и от разпита на изпълнилото я вещо лице, се констатира, че:
- Около 80 % от процесния лозов масив е засаден със сорт „Широка
мелнишка“, а около 20 % от него – със сорт „Каберне совиньон“.
- Средният годишен добив от този лозов масив е 1 722 кг.
- Средната пазарна цена за 1 кг. грозде от тези сортове към месец
септември на 2023 г. е 1,55 лв., при което общата стойност на очаквания добив за 2023
г. е бил 2 669,10 лв. (1 722 кг. х 1,55 лв. = 2 669, 10 лв.).
- Съобразно данните за унищожаване на около 80 % от лозовите
насаждания, паричната величина на щетата от неполучения очакван добив е 2 135,28
лв. (80 % от 2 669,10 лв. = 2 135,28 лв.).
Анализираните доказателствени източници заслужават пълен кредит на доверие.
Посредством тях последователно и логично се изяснява фактическата обстановка в
разглеждания казус, като помежду им липсват каквито и да било противоречия. Това
важи в пълна степен важи за показанията на свидетеля В. и за заключението на
оценителната експертиза, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на
ответната страна срещу тях. Както беше отбелязано, В. е бил пряк очевидец на
пораженията, които овцете на ответника са нанесли на лозовите насаждения,
обработвани от ищеца. Същевременно показанията му не само не се опровергават от
останалите елементи на доказателствената маса, а напротив, намират подкрепа в тях.
Заключението на оценителната експертиза пък дава точен и задълбочен отговор на
поставените задачи, мотивирано е в нужната степен и е резултат от внимателна
преценка на доказателствата и на пазарните условия, относими към обекта на
изследване. Вън от съмнение е и професионалната компетентност на експерта – висше
образование по специалността „Аграрна икономика“, допълнителна квалификация за
оценка на земеделски земи и насаждения, вписан като вещо лице в списъка по чл. 401,
ал. 1 ЗСВ на Окръжен съд – гр. Благоевград.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
доказан от гледна точка неговото основание, тъй като:
- Ищецът е увредено лице, претърпяло конкретни имуществени вредни
последици – пропуснати ползи, свързани с нереализирана продукция от плододайни
лозови насаждения.
4
- Вредите се дължат на унищожаването на насажденията от овцете на
ответника, което означава, че те са пряк и непосредствен резултат от неговото
поведение, щом като не е упражнил необходимия надзор върху животните.
- Описаното поведение на ответника е противоправно, защото е в пълен
разрез със забраната да се вреди другиму.
- Ответникът е действал и виновно, понеже по никакъв начин не беше
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По повод размера на претенцията трябва да се отбележи, че диспозитивното
начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК) изисква да бъде присъдена претендираната
сума (1 814,40 лв.), макар доказаната стойност на щетата (пропуснатата полза) да е по-
висока (2 135,28 лв.).
3. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, са 1 175,10 лв. Те са
формирани на основата на внесена държавна такса (73 лв.), платен адвокатски хонорар
(500 лв.) и заплатено възнаграждение за вещо лице (602,10 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. п., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Ш., с адрес в с. М., общ. п., ул. „Б. М.“ № 3, ЕГН **********,
да заплати на Б. Д. П., с адрес в с. М., общ. п., ул. „В. К.“ № 2, ЕГН **********,
следните суми:
- 1 814,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
свързани с унищожаване на лозов масив, стопанисван от Б. Д. П. и разположен в нива
от 1,574 дка, представляваща имот с № 016042 по картата на землището на с. М., общ.
п., което е станало на 01.09.2023 г. и се дължи на неупражнен надзор от И. В. Ш. върху
стопанисвано от същия стадо овце, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.09.2023 г., до погасяването, и
- 1 175,10 лв. – съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. п..
5
Съдия при Районен съд – п.: _______________________
6