О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София , 15.11. 2018г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав в закрито
заседание на 15.11.2018г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ВЧНД
№ 640 /
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
СОС , в качеството си на въззивна инстанция по отношение на
постановени определения от РС за контрол
на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение
от 18.09.2018г., постановено по ЧНД №214/2018г. по описа на РС С. за
потвърждаване на постановление на РП- гр.
С. от 11.04.2018г. по сл. д. №96/2017г.
по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 1216/2017г.
на РП- С., по силата на което е
прекратено наказателното производство, образувано и водено против неизвестен
извършител, за това че на 18.09. 2017г. около 20 часа, в с. Д.,
общ. С., на кръстовището, образувано от улица „15-та” и „16-та” при управление на моторно превозно
средство е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда- фрактура на десния крак повреда на Б.Ю.Й., ЕГН-********** от с.с.
– престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”б”, вр. чл.342,ал.1 НК.
За да прекрати производството наблюдаващият делото
прокурор от СОП е приел липса на
субективна съставомерност на деянието, а именно – че е налице случайно
деяние, при което водачът на л.а. „УАЗ” А.К., не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди настъпването на произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият
е навлязъл в нерегулирано кръстовище, без да спре и да пропусне движещия се с
предимство –стоящ от дясната му страна л.а. „УАЗ” . Същевременно, последният- А.К.
в качеството си на водач на МПС и участник в ПТП не е допуснал нарушение на
правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с настъпилия
неправомерен резултат. С тези правни изводи изцяло се е съгласил РС- С., като е
възприел безкритично и фактическата обстановка, съдържаща се в постановлението
на РП и е приел, че за изясняването на последната /релевантните факти/ не е
необходимо събиране на други доказателства, налице е пълнота на разследването.
Определението е
обжалвано от пострадалия Б.Й. –непълнолетен, действащ със съгласието на своя
баща и законен представител – Ю.Д.Й.. В жалбата се съдържа оплакване за
необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата и на съда , липса на
разследване по отношение на съществени за обвинението обстоятелства, нарушаване на
правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа
на необективен анализ на доказателствата, на предположения, при неизяснена
фактическа обстановка и най- вече неправилно приложение на материалния закон-
разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”б”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че
деянието е несъставомерно по този текст.
В подкрепа на оплакванията си жалбоподателят
навежда конкретни доводи, а именно, че са игнорирани редица факти и обстоятелства, които да доведат
до изводи за виновно поведение на водача на л.а.-А.К., а именно:
- следите от удар в предните десни части на двете
превозни средства, илюстрират, че водачът на л.а. „УАЗ” не само, че е бил
навлязъл в кръстовището, но почти е бил осъществил предприетата маневра „завой
на ляво”.
-заключението на вещото лице, от което се установява,
че в момента на удара л.а.”УАЗ” е бил в движение, ударът е настъпил със скорост
за същия 10км/ч., което опровергава твърденията на водача, че е бил спрял в
момента на удара
- изтъква се задължението на водача на л.а. „УАЗ” също да спре на нерегулирано кръстовище, т.к.
преди предприемане на маневра, същият е бил длъжен да се увери, че няма да
застраши останалите участници в движението.
В съответствие с това жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното определение на РС- С. и постановление на СРП и да бъде върнато делото
за доразследване, като се дадат задължителни указания за изготвяне на повторна
съдебно автотехническа експертиза
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и
осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби ,
намира за установено следното:
Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира
нарушаване на правилата на чл.13,14 и чл.10 НПК при събирането, проверката и
оценката на доказателствените източници и обстоятелства от предмета на
доказване в дейността на СРП, съдържаща се в постановлението за прекратяване,
които от своя страна не са контролирани по надлежния процесуален ред от СРС, с
формиране на собствени правни изводи по достатъчността, надеждността и съвкупната преценка на доказателствените
източници и тяхното съотнасяне към приложимия материален закон.Фактическите
изводи на Прокуратурата, възприети в Постановлението с което се слага край на
наказателното производство следва да съответстват на същите изисквания за
преценка на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, поставени от
закона като изисквания пред доказателствено правната и логическата дейност на
съда, в мотивите към съдебен акт. В
пълна степен, когато осъществява функцията на решаващ орган в досъдебното
производство за Прокуратурата важи възприетото, в Р№ 237/4.06.2013г. по н.д. №
668/2013г. Второ НО: „Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за
достатъчността и надежността на доказателствените източници при изграждане на
фактическите и правните си изводи.На последваща проверка подлежи спазването на
правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на
съвкупната преценка на доказателствените материали и дали те са оценени
съобразно действителното им съдържание, без превратно възприемане на
съдържащата се в тях информация.”
В действителност, обективният анализ на събраните по
делото доказателства до настоящия момент,
налага да бъдат споделени като основателни оплакванията, изложени в
жалбата и , именно поради непълнотата на разследването и липса на изследване и
установяване на фундаментални за обвинението факти, както и да бъдат споделени
като основателни упреците към заключението на
назначената и изготвена САТЕ.
На първо място не би могло да бъде споделено
подминаването и изключването от обсъждане сред съществените
въпроси, а именно: за водача на л.а. м. „УАЗ”, движейки се по
път с предимство /както приема РП/, съществувала ли е техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е спрял преди кръстовището и е пропуснал
движещия се праволинейно по асфалтовия път мотоциклетист.
Независимо от наличието на допуснати нарушения от
страна на пострадалия, прокуратурата би
могла да оневини лицето срещу, когото е водено разследването /другия участник в
ПТП/, единствено ако се докаже, че същият не е допуснал нарушения на правилата
за движение, които да са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат
–причиняване на средна телесна повреда. РП съзнателно се е десезирала и не е
изследвала поведението на този участник –водачът на л.а. „УАЗ”. По този начин е
допуснат пропуск да се изследва много съществен въпрос от предмета на доказване
по делото, а именно: за водача на
л.а. „УАЗ” К., в качеството и на
участник в движението съществувало ли е
задължително предписание по силата на специалния закон ЗДП и ППЗДП, което
нормативно да и е налагало определено поведение – действие или бездействие и от
нарушаването на което в причинна връзка
да е настъпил престъпния резултат.
Не би могло да бъде споделено като съответно на
закона, подминаването и необсъждането на
тази важна част от разследването, тъй като в поставения по горе въпрос се състои отговорът на ПЪРВИЯ и най- важен
въпрос от предмета на доказване, който следва да изследва обвинението. Не е
провеждано разследване в насока дали водачът на л.а. „УАЗ” при приближаване към
нерегулирано кръстовище, с намерение да осъществи маневра ляв завой, преди
предприемане на маневрата, дали се е убедил, че няма да застраши останалите
участници в движението, забелязвайки движещите се по перпендикулярния път
мотоциклети, дали не е имал задължение да спре пред създалата се опасност на
пътя, преценявайки, посоката, отстоянието и скоростта на движение на същите –чл.20,ал.2
ЗДП.
Отделен въпрос е, че в случая изискванията за прецизен
подход към доказателствата и към пълнота на разследването би следвало да са завишени, с оглед
причинения престъпен резултат от
престъплението – обществени отношения, свързани със сериозно увреждане на
здравето на един млад човек.
Наличието на съпричиняване , било то от пострадалия,
било от трети участник в движението към престъпния резултат, не прекъсва
причинната връзка и премахва отговорността на обвиняемия, допуснал нарушение на
правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е
обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от
обвиняемото лице, не би настъпил и съставомерния резултат.Допуснатото нарушение
от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната връзка и да отмени отговорността на дееца,
осъществил самостоятелно нарушение, без допускането на което вредоносният резултат
нямаше да настъпи. Признато и доказано съпричиняване
в тези случаи би могло да повлияе на отговорността /наказателна и гражданска/,
да я намали, но не и да я изключи.
Съществения въпрос, включен в предмета на доказване, на който разследването следва да даде отговор
на въпроса – водачът на л.а. м. „УАЗ” виновно ли е нарушил правилата на
движението. С други думи могъл ли е и дали е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено опасните последици и да ги избегне посредством
непредприемане на маневрата или безопасно спиране.
Контролиращата инстанция се солидаризира с
оплакванията от страна на жалбоподателя, насочени към качеството- обективността
и обосноваността на изводите на изготвената САТЕ, по-точно частта в
заключението, съобразно която ударът за л.а. м. „УАЗ” е бил непредотвратим,
защото в първия момент в който е забелязал приближаването на мотоциклета, /или
в който е предприета маневрата/, мотоциклетът /на пострадалия/ е отстоял на
разстояние от 3м. от л.а. м. „УАЗ”, т.е разстояние- по- малко от опасната му
зона за спиране при скорост на движение от
Заключението в тази част е произволно, защото :
1. Същото е постановено в нарушение на закона и на
съдебната практика, според която не следва да бъде освободен от отговорност
участник в движението, при наличие на попадане на пострадалия в опасната му
зона за спиране, при положение, че същия, в качеството на водач, сам се е
поставил в това положение, като не е изпълнил задължението си да подбере
безопасната скорост по чл.20,ал.1 ЗДП, даваща му възможност да спре пред всяко
предвидимо препятствие по пътя-в т.смис. Р№1360/2.12.1977г. по н.д. №1201 на
Трето НО „Когато са налице обстоятелства, сочещи на опасна пътна обстановка,
водачите на пътните превозни средства са длъжни да се съобразят с тях и да
предприемат своевременни мерки за предотвратяване на произшествия.При
неизпълнение на тези задължения, те носят отговорност за настъпилите вредни
последици и в случаите, когато пострадалият е попадал в опасната зона за
спиране на превозното средство.Наличието на трима мотоциклетисти, движещи се по
перпендикулярен път и приближаващи към кръстовището безспорно представлява
опасност за движението на л.а. м. „УАЗ”.В под.смис. Р №562/13.05.1977г. по н.д.
№386/77г. на същото отд. Относно това, дали движещите се по прав пътен участък,
перпендикулярен на посоката на движение на л.а. трима мотоциклетисти, без да
има данни от гледна точка на траекторията на пътя /завои/ или разположени
зрителни препятствия в района на кръстовището, които затрудняват видимостта,
представляват видимо или предвидимо препятствие, е вън от всякакво съмнение.
2.Вещото лице по САТЕ не е дало отговор на въпроса,
коя е причината движещите се трима мотоциклетисти да не бъдат забелязани
по-рано от водача на л.а „УАЗ”
3.Не е изследван въпросът в условията на нощна или на
дневна видимост се е състоял инцидента.
4.Ако се касае за нощна видимост дали въпросните
мотоциклетисти са се движили с изправни мотоциклети и с включени светлини.
Конструктивните особености на всеки един
от движещите се по перпендикулярния път мотоциклети позволяват ли привеждането
му в движение в условията на нощна видимост, без да е включен предният фар.
5. Експертизата не е дала достоверен отговор на
точното място на настъпване на произшествието, при положение, че и двете
моторни превозни средства са били преместени- т.е същото не е било запазено.
6.Експертизата необосновано приема, че предимство на
нерегулирано кръстовище има стоящият от дясно. Това правило важи обаче тогава,
когато пътищата са равностойни.Не е изследван и е подминат въпроса дали се касае
за равностойни пътища или обратното- пътят по който се е движел А. К. да е
по-ниска категория по отношение на
другия, при наличие на данни по делото, че тримата мотоциклетисти са се движили
праволинейно по асфалтов път, а водачът на УАЗ е излизал от черен път, покрит с
камъни и чакъл..
На следващо място – настоящата въззивна инстанция
/дори с уговорката че фактическата обстановка е възприета при съществена
непълнота на доказателствата/ не би могла да се съгласи с изводите на РП
/възприети безкритично от РС/, осъществени в разрез с доказателствата, а
именно:
-възприетото от съда и прокуратурата, че мотоциклетът
се е ударил в л.а м. „УАЗ”, в разрез със заключението на САТЕ, че ударът е
настъпил при движение на моторното превозно средство, при скорост
-извода, че е налице „самонараняване” на
мотоциклетиста при сблъсъка му с МПС „УАЗ” и падане върху терена- в разрез със
свидетелските показания на полицейските служители, пристигнали на място- Д. В.
и В. Н. /особено тези на В./, които установяват, че са забелязали следи от
протриване и кръв / от пострадалото момче/ непосредствено върху предната
дясна странична броня на МПС, на височината на удара.
-отказът на прокуратурата да изследва дали се касае до
равностойни по своята категория пътища от републиканската пътна мрежа
На следващо място –съдът съзира пропуск
на разследването в нарушение на процесуалния закон, производството да
продължава против”неизвестен извършител”, при положение, че на практика същото
се води против другия участник в произшествието –А.К..Това лишава последния от
правата на защита с които разполага, ако бъде привлечен в съответното качество,
а от друга страна лишава от процесуална годност гласните доказателства, събрани
под формата на свидетелски показания, което пък от своя страна опорочава всички
останали доказателства, които се позовават на съобщеното от К., разпитан в
качеството на свидетел –пр. заключението на САТЕ.
Настоящият въззивен състав счита, че
производството е приключило при непълнота на доказателствата, като не са
събирани доказателства, които биха могли да бъдат събрани и не са изследвани в
изискуемата от закона степен релевантните факти. Събраните до настоящия
момент не са достатъчни да бъде приета
фактическа обстановка, касателно съществените за обвинението факти.
За пълнота на доказателствата и за
доказателствена обоснованост на фактическите изводи е необходимо да се проведе
допълнително разследване в следните насоки:
1.Да се проведе разпит на пострадалия от престъплението Б.Ю.Й.,
който до настоящия момент не е разпитан по ДП.При разпита подробно да се
установят обстоятелствата:Изправен ли е бил мотоциклета, с който се е
придвижвал, каква е била видимостта- дневна, нощна или на смрачаване, бил ли е
включен предния фар, каква е траекторията на пътя, преди навлизане в
кръстовището –прав участък или със завои, какво е било покритието на пътя, по
който се е движел и съответно- на пътя, от който е излязъл л.а „УАЗ” в каква последователност са се придвижвали с
останалите мотоциклетисти и на какво разстояние помежду си, с каква скорост е
управлявал мотоциклета, каква е била видимостта му към кръстовището- от какво
разстояние е забелязал МПС „УАЗ”, къде се е намирал в този момент автомобила,
бил ли е в движение или е бил спрял, какви действия е предприел, реагирайки на
опасността, как е настъпил ударът, на какво разстояние и в каква посока е бил
отхвърлен след удара.
2. По същите обстоятелства да се
преразпитат свидетелите- Г. А. и Г. П..
3. Да се изиска справка от КАТ дали
инкриминираният мотоциклет с посочена марка, модел и рег. номер е бил спиран от
движение поради техническа неизправност в периода 1.08.2017г-18.09.2017г.,
регистриран ли е бил в КАТ, преминавал ли е през прегледи за техническа
изправност, кога за последен път, спрямо посочения по- горе период.
4.Да се изиска метереологична справка
от службата по Метереология и хидрология
към БАН, относно обстоятелството кога е настъпил залеза на слънцето на
инкриминираната дата -18.09.2017г.
5. Да се назначи задача за изготвяне на повторна експертиза –
тройна САТЕ, която да бъде изготвена от вещите : С., М. и П., която повторно да се произнесе по задачите,
поставени на единичната експертиза, относно:
- определяне точното място на удара в
кръстовището
-скоростта на превозните средства, с
която е настъпил сблъсъка /респ-опасната зона за спиране при възникване на
опасност на пътя
- траекториите на двете МПС преди
настъпване на сблъска и механизма на удара и начина на удара- с кои части са
конктактували превозните средства
-мястото, на което са се установили след удара
- наличието на техническа възможност на
всеки от водачите за предотвратяване на сблъсъка, какви са били дължимите
действия, които всеки един от водачите е следвало да предприеме, за да
предотврати същия
Както
и допълнително заключение в следните насоки:
-каква е
траекторията /прав участък или наличие на завои/ на пътя, по който са се придвижвали
мотоциклетистите, има ли в района на
кръстовището зрителни препятствия, които да ограничават видимостта на водача на
МПС вляво, считано по посоката на движението му
-има ли в района на самото кръстовище знаково
стопанство, което да определя предимството на водачите,
- равностойни ли са пътищата по категории, според
закона при наличието на данни за кръстовище, образувано между асфалтов път и
път, насипан с чакъл, може ли да се говори за различни категории пътища и
предимство на по-главният.
-каква е била видимостта – дневна,
нощна или сумрак, какво е разстоянието, от което водачът на МПС „УАЗ” има
техническа възможност да възприеме за първи път движещите се мотоциклетисти
/първият от тях/, къде се намира в този момент водача –на мислената стоп-линия
на кръстовището или е необходимо да придвижи автомобила напред, за да наблюдава
напречното платно за движение /ако са налични зрителни препятствия/, на какво
разстояние .
- съществува ли безопасна скорост, с
която водачът на МПС „УАЗ” е могъл да реализира спиране, при възприемане на
опасността /в лицето на мотоциклетиста, движещ се най- напред/, без да настъпи
сблъсък
- спирал ли е автомобилът УАЗ преди да навлезе
в кръстовището, предприемайки маневра завой наляво, с оглед разстоянието от
началото на кръстовището до мястото на сблъсъка, възможно ли е автомобил,
притежаващ технически характеристики и възможности за ускорение като
инкриминираният м. „УАЗ” да развие /при
максимално ускорение / скорост от 0- до
-експертите да проследят възможността, ако
водачът на л.а. се е съобразил със задълженията си, да се увери, че при
предприемане на маневрата завой наляво няма да застраши, участник, движещ се по
перпендикулярното пътно платно, като евентуално предприеме плавно изнасяне в
кръстовището, с цел- разширяване зоната на видимостта, както и пресичане на първото платно при непрекъснато
наблюдаване на приближаващите се светлини /или движещи се мотоциклети/, идващи
отляво, съществувала ли е безопасна скорост, която би му позволила да спре в
някакво положение на осъществяване на маневрата, без да пресича траекторията на
приближаващите се мотоциклетисти и да пропусне същите, без да настъпи сблъсък.
На какво разстояние е отстоял мотоциклетиста-първият от тримата
/създал началната, инициалната опасност/
по дължина на пътното платно в посока вляво от движението на л.а „УАЗ” в
момента, когато предната част на лекия автомобил е навлязла в кръстовището е започнал осъществяване на маневрата за
завиване наляво .
Да се изготви динамична скица с отразяване на
взаимното разположение и отстоянията на
МПС „УАЗ” и мотоциклетистите в
момента на възникване на опасността, от гледна точка на водача на л.а. и през
следващите етапи на произшествието до установяването на участниците в инцидента
след приключването му.
- в случай, че се касае за нощна видимост на какво
разстояние се е намирал първият мотоциклет,
движещ се с включени светлини, с посочената от експертите скорост в първия момент, когато водачът на л.а. би
имал техническа възможност да го възприеме / по-точно да възприеме движението
на друго МПС, да възприеме движението на светлини, без разлика на вида на
превозното средство/. На това разстояние има ли възможност да изгради адекватна
преценка дали приближаващото се към кръстовището МПС се придвижва бързо или
бавно? На какво най- далечно разстояние технически има възможност да изгради
преценката за бързо или бавно приближаване на МПС към кръстовището?
-изправни ли са били технически моторните превозни
средства- в частност –мотоциклетите, техническите им характеристики позволяват
ли управление –привеждане в движение в условията на нощна видимост без да бъдат
включени светлини
5.
Да се разпита водача на МПС А.К., при
спазване на правата и и разпоредбите, касаещи годността на доказателствата по
НПК дали поддържа досегашните си твърдения, депозирани в свидетелските и показания, в случай, че ги поддържа, на какво
разстояние е забелязал светлините на превозното средство/превозните средства в
вляво, преценил ли е с каква скорост се приближават към кръстовището, или поне
– начина им на придвижване, бавно, с нормална скорост или бързо, на тази
основа- изградил ли е преценка дали
разполага с достатъчно време да осъществи
безопасно маневрата, преди другите участници, движещи се направо да
навлязат в кръстовището.
Едва след извършване на разследването в
указаните по- горе насоки и попълване на делото с доказателства, би могла да
бъде приета фактическа обстановка за случилото си и СОП би могла да се
произнесе по обективната и субективна съставомерност на деянието на К. по чл. 343,ал.1
б.”б”, вр.чл.342, ал.1 НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената
фактическа обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за
преценка на доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.
На следващо място изводът на РП, че участващото в
произшествието МПС – л.а.м. „УАЗ” е бил
управляван с регистрационни табели /макар и временни/ е в разрез с
доказателствата – снимковият материал към протокола за оглед на
местопроизшествието, откъдето е видно, че такива има само от задната страна на
автомобила, но не и в предната част- да се извърши преценката и дали не е
осъществено престъпление по чл.345,ал.2, вр.ал. 1 НК.
Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на непълнота на разследването, необоснованост, на
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което
налага отмяна на обжалваното определение и постановлението на РП и връщане на
делото на прокуратурата за продължаване
на процесуалните действия
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,
ал.7, вр.ал.6 т.3 НПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от 18.09.2018г., постановено по ЧНД №214/2018г. по описа на РС С. и постановление на СОП от 11.04.2018г. по пр.пр. № 1216/2014г.
на СРП, ДП № 96/2017г. по описа на ОСлО
при СОП, за прекратяване на наказателното производство като незаконосъобразно и ВРЪЩА
делото на РП за изпълнение на
указанията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.