Решение по дело №2739/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1455                                      28.10.2010г.                            град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение, І–ви състав

На тринадесети септември                                                   година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №2739 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Н.Г.И., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление №162/21.06.2010г., издадено от Н. на РУП гр. К., с което на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП. С жалбата се моли съда да намали наказанието лишаване от право да управлява МПС. Жалбоподателят изтъква като аргумент за искането си, че работи като водач на МПС и наложеното му наказание е голямо за нарушението, което е извършил.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят се яви лично и заяви, че оспорва единствено размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлявам МПС за срок от 8 месеца, като счита, че същото е завишено. Не оспорва размера на наложеното му наказание глоба. По време на съдебните прения моли съда да намали срока на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - РУП гр.К., редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Не ангажират нови доказателства.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.05.2010г., около 01.45 часа, в с. Т., св. Н.С.Д. - мл. автоконтрольор в РУП-гр.К. спрял за проверка лек автомобил „О. В.” с рег. № А... При проверката на документите св. Д. установил, че водач на автомобила е жалбоподателя Н.Г.И., ЕГН **********. Свидетелят Д. извършил проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя с техническо средство „Алкомер 931” с № 2243440, което отчело 0.87 промила. Жалбоподателят пожелал да му бъде взета кръвна проба за изследване, и такава му била взета.

С оглед на констатациите от извършената проверка, св. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение №162 (с бланков № 172183) от 25.05.2010г. против Н.Г.И., ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и иззел свидетелството му за управление на МПС (л. 3). Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал.

От извършената по случая химическа експертиза се установило, че в кръвта на жалбоподателя е констатирано наличие на алкохол с концентрация 1,09 промила.

Въз основа на съставения АУАН №162 (с бланков № 172183) от 25.05.2010г. и заключението на химическата експертиза, впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №162/21.06.2010г. на Н. на РУП гр. К., с което на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП (л. 4).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Н.Д. (актосъставител), потвърждаващи изцяло констатациите отразени в АУАН №162 (с бланков № 172183) от 25.05.2010г., и от съдържанието на АУАН №162 (с бланков № 172183) от 25.05.2010г. (по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП). Следва да се отбележи и това, че жалбоподателят не оспорва фактите, описани в АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора:

С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Според санкционната норма на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, тъй като на 25.05.2010г., около 01.45 часа, в с. Т., управлявал лек автомобил „О. В.” с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно 1,09 промила, установена с медицинско изследване. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, в частта му за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това административно нарушение на правилата за движение.

При така установените факти по делото съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за определяне на административните наказания обстоятелства, за нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е довело до несправедливост на наложеното наказание в тази част. Цитираната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда за такъв вид нарушение две кумулативни наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е определил наказание глоба към максималния предвиден от закона размер - 400 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС над средния размер, а именно за срок от 8 месеца. Съдът счита, че определения размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС е несправедлив, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По конкретно личността на нарушителя е с ниска степен на обществена опасност, предвид младата му възраст и с оглед на това, че по делото липсват данни за предходни нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя. С оглед на така изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, които съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обуславят налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че наложеното на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца следва да бъде намалено на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. Що се отнася до другото наложено на жалбоподателя кумулативно наказание – глоба от 400 лева, размерът на същото съдът намира за справедлив, като счита, че съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение, а и самият жалбоподател не изразява недоволство от размера на това наказание.

С оглед на изложеното до тук, съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, като размерът на това наказание бъде намален на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а в останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №162/21.06.2010г., издадено от Н. на РУП гр. К., в частта, с която на Н.Г.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца, като намалява размера на това наказание на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №162/21.06.2010г., издадено от Началника на РУП гр. К. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала:
Р. Ж.