Р Е Ш Е Н И Е № 269
гр. С., 06.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - С.,
наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и трети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева
АНД № 347 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от В.П.Ж. с ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление № 21,
издадено на 22.04.2020 г. от Ю. К. К., на длъжност директор на ОДМВР - С., с
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал.
4, предложение второ във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) административно
наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева за извършено нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП
като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че на посочената в акта дата
отишъл да изхвърли отпадъците си. Понеже видял, че в близкото заведение
осветлението е включено, решил да отиде да попита собственичката дали ще му
даде продукти, обещани му за подготовка за Великденската трапеза. Още с
влизането му вътре той заварил полицейски служители, които обяснили посещението
си с постъпил сигнал, че заведението работи в нарушение на забраната, мярка
въведена след обявяване на извънредно положение в страната. Той обяснил на
полицейските служители целта на посещението си и обстоятелството, че не е взел
със себе си документите си и телефона си. Липсата на документи била причината
да бъде отведен в полицейското управление. След това му бил съставен акт, но
той не успял да разбере от предоставеното му копие за какво му е съставен акт.
Първоначално решил, че е заради непредставянето на личните му документи при
проверката. След това решил, че е заради обстоятелството, че е посетил питейно
заведение, въпреки забраната. Едва с получавеното на НП разбрал, че е за
неносене на маска. Навежда доводи, че с връчването на посочения препис от акта
е нарушено правото му на защита. Моли за отмяна на процесното НП. Прилага като
доказателство копие на съставения срещу него АУАН. Отделно посочва, че към
момента няма доходи и това наказание се превръща в санкция срещу останалите
членове на семейството му.
Жалбата е процесуално допустима -
същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез
наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице
и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
С молба жалбоподателят посочва, че не
може да се яви в с.з. Моли съдът да даде ход на делото в отсъствието му.
Поддържа жалбата и моли съдът да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Редовно призовани Районна прокуратура
– С. не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства
по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2020 г. свидетелите Д.Г. и М.И., и двамата полицаи
в РУ – С., посетили бар „Р.“ в гр. С. за оказване съдействие на техен колега от
Криминална полиция по сигнал, че заведението работи, въпреки забраната на
Министъра на здравеопазването във връзка с въведеното извънредно положение. На
място свидетелите установили наемателката на помещението, която стопанисва
заведението и двама посетители. Един от тях бил и жалбоподателя Ж.. Същият
нямал поставена маска. Тъй като нямал документ са самоличност, той бил отведен
в РУ – С.. Актосъставителят Г. му разяснил за какво ще му бъде съставен акт. На
същата дата актосъставителят Г. в присъствието на свид. И. съставил на АУАН
срещу жалбоподателя за това, че около 20:50 ч. на 15.04.2020 г. в бар „Р.“ на
ул. „Х. С.“ в гр. С. при наличие на въведено извънредно положение с Решение от
13.03.2020 г. Ж. не използва защитна маска за лице на обществени места, с което нарушава Заповед № РВ 01-197 от
11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Актосъставителят посочил, че с
оглед описаните факти жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 209а, ал. 1
във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. След това актосъставителят
прочел акта на жалбоподателя и му връчил препис от него. Връченият препис не е
приложения на л. 6. Актосъставителят посочи пред съда, че е връчил на
жалбоподателя индигиран екземпляр от АУАН. При предявяването жалбоподателят
посочил, че няма възражения.
На 22.04.2020 г. Ю. К. К., на
длъжност директор на ОДМВР - С. издал оспорваното НП. В обстоятелствената част
било посочено, че около 20:50 ч. на 15.04.2020 г. в бар „Р.“ на ул. „Х. С.“ в
гр. С. Ж. се е намирал на закрито обществено място и не е поставил защитна
маска на лицето си, в условията на обявено в Република България извънредно положение
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична
мярка на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед № РД 01-197
от 11.03.2020 г. т. 9, (с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването), с която всички лица, които се намират на
обществени места (открити/закрити) са задължени да носят защитни маски на
лицата. Наказващият орган преценил, че е извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето. Приел, че деянието не е маловажно, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата за стриктно спазване на противоепидемичните
мерки за недопускане разпространяването на Ковид-19 в страната, както и с оглед
обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнението на
противоепидемичните мерки може да причини значителни и трудно поправими вреди,
включително непоправими такива за живота и здравето на гражданите.
На 27.04.2020 г. прокурор от Районна
прокуратура – С. отказал да образува досъдебно производство. Приел, че не е
осъществен състава на чл. 355 от НК.
Към преписката е приложена Заповед №
342з-302 от 27.03.2020 г., с която директорът на ОДМВР – С. определил
държавните служители с полицейски правомощия да съставят актове за установяване
на административни нарушения по чл. 209а от ЗЗ.
Горната фактическа обстановка се
установява чрез приложените писмени доказателства и показанията на актосъставителя
Г. и свид. И., които съдът кредитира, тъй като са взаимно непротиворечиви.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на
издадените АУАН и НП:
АУАН е съставен от Д.Г., който като
старши полицай е лице, разполагащо с полицейски правомощия по смисъла на т. 1
от Заповед № 342з-302 от 27.03.2020 г. на директора на ОДМВР – С. да съставя
актове за такова нарушение.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват
предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от
актосъставителя. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че му е връчен
нечетлив акт. Приложеното от него копие е най-вероятно копие на връчения му
индигиран екземпляр от акта.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е
издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя,
данните относно актосъставителя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която
жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му
административни наказания. Действително
в НП е посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил противоепидемична
мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ със Заповед № РД 01-197 от
11.03.2020 г. т. 9, (с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Очевидно АНО е допуснал техническа грешка и при
изписването на заповедта е посочил, че изменената заповед е от дата 11.03.2020
г. Очевидно същата няма как да допълва Заповед № РД-01-124 и да е издадена
преди последната. Доколкото в акта е отразено, че заповедта е от 11 април,
съдът приема, че последното не представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че образуваното и
водено административно наказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и
без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Съгласно действащия към момента на деянието чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000
лв. Според чл. 63, ал. 1 от Закон за здравето при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Със Заповед № РД 01-197
от 11.04.2020 г., с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, министърът на здравеопазването е задължил всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа или устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на
които се предоставят обществени услуги). Заведенията за хранене и развлечения
са обществени места. В случая жалбоподателят е бил без поставена защитна маска за
лице или друго средство в закрито помещение. Последното представлява нарушение
и към момента. В този смисъл с действията си на 15.04.2020 г. той е нарушил
противоепидемична мярка, въведена от министъра на здравеопазването след обявено
извънредно положение на територията на цялата страна. Следователно същият е
осъществил състава на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че АНО
правилно е ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. По делото не са представени или
събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По отношение на наказанието:
При определяне на наказанието следва да се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Наказващият
орган е определил на жалбоподателя минималното
наказание по закон. Това прави безпредметна преценката за справедливостта на
наказанието.
Така мотивиран и на основание чл. 63
от ЗАНН Районен съд - С.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21,
издадено на 22.04.2020 г. от Ю. К. К., на длъжност директор на ОДМВР – С., с което
на В.П.Ж. с ЕГН-********** ***, е наложено на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл. 209а, ал. 4, предложение второ
във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето административно наказание глоба в
размер на 300,00 (триста) лева за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................
(Силвина Йовчева)