№ 4161
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110110554 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответниците И. К. И., В. К. И.
и К. М. К. при условията на разделна отговорност, положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за
съществуване на вземания по ч.гр.д.№ 36449/2021г. по описа на СРС, 65 състав, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2021 г., при
следните квоти:
1. И. К. И., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер
на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.
2. В. К. И., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер
на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.
3. К. М. К., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер
на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
1
със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.51 , вх. 1, ап.19, аб. № 46319 топлинна
енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като ответниците не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са
изпаднали в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът В. К. И. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответниците К. М. К. и И. К. И. са подали отговор на исковата молба. Оспорват
предявените искове по основание и размер и всички приложени към исковата молба
документи. Оспорват, че са в договорни отношения за доставка на топлопреносен флуид за
процесния имот. Оспорват, че са собственици на процесния имот, респективно, че са
потребители. Оспорват, че през заявения в исковата молба период, ищецът е доставял услуги
на процесната стойност, респективно, че е доставял на адреса топлоенергия, отговаряща на
законовите подзаконовите изисквания, българския държавен стандарт за топлопреносната
мрежа към исковия период. Оспорват да са получавали, респективно подписвали покани,
писма ,фактури, изравнителни сметки или каквито и да е други книжа, изпращани от ищеца.
В този смисъл не дължали лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г.
Отделно лихвата била начислявана върху прогнозна главница, което било
незаконосъобразно с оглед липсата на ликвидно изискуемо задължение. Оспорват
истинността представеното от ищеца с исковата молба писмено доказателство – писмо от
Столична община, район „Искър“ и са поискали да бъде задължен ищецът да заяви дали ще
се ползва от документа. Претендират разноски.
С определение 12.09.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”
ЕООД,което не оспорва предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 23.06.2021год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение ,при разделна отговорност
против Велика Нинова Стоянова за 5/8 части И. К. И.,В. К. И. и К. М. К. – за по 1/8 част , за
вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна
лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 01.07.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36449/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжниците
2
като от Велика Стоянова в срок не е постъпило вързажение против заповедта.И. К. И. в срок
е подал възражение,а заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК на длъжниците В. И. и К.
К..
С разпореждане от 26.01.2022год. съдът е разпоредил да се издъде изпълнителен
лист срещу Велика Нинова Стоянова и е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви
установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 ,т.2 , връчено му на
01.02.2022год..
В срок ,а именно на 28.02.2022год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Установява се по делото въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 09.12.1987год.,че К. И. Стоянов и Велика Нинова Стоянова са
придобили правото на собственост върху недвижим имот,находящ се в
гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.51,ет.4,ап.19.
Видно от Удостоверения за наследници от 2019год. К. И. Стоянов е починал на
03.07.2005год. и негови наследници по закон са Велика Нинова Стоянова – съпруга и
низходящи – И. К. И.,В. К. И. и Милчо К. И.,който след смъртта си на 19.03.2016год. е
наследен от ответника К. М. К..
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. , ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е. битов клиент и
между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
при условията на специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на
недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
3
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Договор №2124/04.04.2002год. ,сключен между ЕС с административен
адрес в гр.София, Дружба ,бл.51,вх.А и „Техем Сървисис“ЕООД,последния е приел да
извършва услугата „топлинно счетоводство“ за срок от две години,в изпълнение на решение
на ОС на етажната собственост от 15.03.2002год.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
4
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
главни отчети/проверка,подписани от клиент, заключението на допуснатата по делото
техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез
преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца.
Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от
ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
В периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. не е бил осигурен достъп до имота като
са били попълвани протоколи за неосигурен достъп.В имота има 4 монтирани отоплителни
тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители.
В имота се ползва топла вода , поради липса на отчет ,разходът на топла вода е
изчислен на 4 бр. потребители , при норма от 140 литра на потребител за едно
денонощие,съгласно чл.69,ал.2 от НТ,а за отоплителните тела – при максимална
мощност,съгласно чл.61,т.6.5 от НТ.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 203м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 425,77лв.,ТЕ за отопление на имот – 3463,34лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 5246,96лв. или в общ размер от 9136,07лв.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
От страна на ответниците не е оспорена констатацията на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза – че за отчетен период 2018-2020 г. не е осигурен достъп за отчет
уредите като са представени и Протоколи за неосигурен достъп от 14.05.2019год. и
23.05.2019год.,както и Протоколи за неосигурен достъп от 07.06.2020год. и 17.06.2020год.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
5
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.От представените от „Техем Сървисиз „ЕООД писмени доказателства се установява
,на 14.05.2019год. и 23.05.2019год.,както и на 07.06.2020год. и 17.06.2020год. не е бил
осигурен достъп до имота за отчет.Поради тези обстоятелства и тъй като същите са
съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-
техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията за отопление за отчетен период 2018/2020 г.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 203м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,която възлиза на сумата от 425,77лв.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 4 броя потребители .Ответниците , като
потребители, неосигурили достъп, са имали право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не са
се възползвали от това свое право.
Същевременно няма доказателства ,че ответниците са заявили ,че в топлоснабдения
имот обитават 4 броя потребители,поради което е необосновано начисляването на
потреблението на топлата вода на „база” на този брой.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период този разход ,съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на 5246,96лв. като следва да бъде приет само
за един потребител или за сумата в размер на 1311,74 лева.
Или съобразно изложеното ,задължението за доставената до топлоснабдения имот
6
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. възлиза на 5200,85лева.,което
следва да се приеме ,че съществува до този размер.
Съобразно справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение ,в периода
м.05.2018год. – м.04.2019год. са издадени фактури на обща стойност 64,37лв. ,което също
следва да се приеме ,че съществува.
Предвид дяловете на ответниците като наследници на К. Стоянов ,като се съобрази
и дела на длъжницата Велика Нинова Стоянова /4/8/ ,то всеки един от тримата ответника
дължи 1/8 част от задълженията или сумата от 650,11лв. ,представляваща задължение за
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. и сумата от
8,04лв.,представляваща задължения за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год.Съответно до пълния предявен размер от 1163,44лв.
,представляваща задължения за доставена топлинна енергия и за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год. претенцията срещу всеки един от тримата ответника следва да се отхвърли
като неоснователна.
Не е основателно възражението им ,че не е налице облигационно отношение с
ищеца.Ответниците имат има качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани
от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор
не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане
на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответниците са собственици на
описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството им на потребител на
топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е
подавана молба - декларация до ищеца за откриване партида на името на ответника
(ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало
по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца
фактури. Кой действително е ползвал имота касае единствено взаимоотношенията между
съсобствениците.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
7
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Съдът стигна до извода ,че е налице главен дълг за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год. в размер на 5200,85лв.
От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2019год.,със срок на плащане до
14.09.2019год. и ОФ от 31.07.2020год., със срок на плащане до 14.09.2020год.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 26.04.2021 г. ,което върху уважената
главница от 5200,85 лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 606,60лева, а до
пълния предявен размер от 1024,97лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Всеки един от тримата ответника съответно дължи по 1/8 част или сумата от
75,83лв. ,а до пълния предявен размер от 128,12лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
11,17лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 32,27лв. за
всеки един от тримата ответника,от които съразмерно уважените му претенции ,му се
дължат по 18,20лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 412,59лв.
–112,59лв. д.т. ,200лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 232,78лева като всеки от ответниците дължи 1/3 част или сумата от 77,59лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Ответниците И. К. И. и К. М. К. са с писчения отговор договори за правна помощ и
съдействие от 19.04.2022год. ,с който е уговорено възнаграждение в размер на по 150
лева,платено в брой.
Съобразно отхвърлената част от исковете на всеки един от тях се дължат разноски в
размер на 66лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че И. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.170,вх.А,ет.5,ап.13 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 650,11лв.
,представляваща задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 23.06.2021год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 75,83лв. ,представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 26.04.2021год., и сумата от 8,04лв.,представляваща задължения за
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със
законната лихва от 23.06.2021год. до окончателното й заплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2021 г. по ч.гр.д.№
36449/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу И. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.170,вх.А,ет.5,ап.13 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 650,11лв. до пълния
предявен размер от 1163,44лв.,представляваща цената за потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. ,както и предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от уважения размер от 75,83лв. до пълния предявен размер от 128,12лв. ; както за
сумата в размер на 1,39 лв. , за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че В. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 650,11лв. ,представляваща
задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.
,ведно със законната лихва от 23.06.2021год. до окончателното й заплащане,сумата в размер
на 75,83лв. ,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 26.04.2021год., и
сумата от 8,04лв.,представляваща задължения за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със законната лихва от 23.06.2021год. до
окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 36449/2021г. по описа на СРС, 65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу В. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 650,11лв. до пълния
предявен размер от 1163,44лв.,представляваща цената за потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. ,както и предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от уважения размер от 75,83лв. до пълния предявен размер от 128,12лв. ; както за
сумата в размер на 1,39 лв. , за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г. като неоснователни.
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че К. М. К.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 650,11лв. ,представляваща
задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.
,ведно със законната лихва от 23.06.2021год. до окончателното й заплащане,сумата в размер
на 75,83лв. ,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 26.04.2021год., и
сумата от 8,04лв.,представляваща задължения за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със законната лихва от 23.06.2021год. до
окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 36449/2021г. по описа на СРС, 65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу К. М. К.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 650,11лв. до пълния
предявен размер от 1163,44лв.,представляваща цената за потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. ,както и предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от уважения размер от 75,83лв. до пълния предявен размер от 128,12лв. ; както за
сумата в размер на 1,39 лв. , за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.170,вх.А,ет.5,ап.13 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 18,20лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на
77,59лв.,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 18,20лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на
77,59лв.,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. М. К.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 18,20лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на
77,59лв.,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на И. К. И.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.170,вх.А,ет.5,ап.13 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в
размер на 66 лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на К. М. К.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,бл.51,вх.1,ап.19 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
66 лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
10
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11