Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 23. 08. 2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ………….колегия в публичното заседание
на втори август две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При
секретаря: Д.Д. и
прокурора...................................................
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 372 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 357 вр. с чл. 128 вр. с чл. 224 ал.1 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба от З.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против
„Викинг – Н.”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление – гр.
София, кв.”Изток” ,ул.”Николай Хайтов” № 12, ет. 5, офис 18.
Ищецът твърди в исковата си молба, че работил при
ответника като охранител, с месторабота – отдел ВР 1471 А – Нова Загора,
ул.”П.Евтимий” № 34 – казармите в гр. Нова Загора, като на 15.09.2015г.
прекратил договора си. Освен на посочената длъжност ищеца бил и регионален
отговорник – представител на фирмата за охрана на обектите и получавал месечно
трудово възнаграждение в общ размер на 600.00 лв. Ответното дружество плащало нередовно
трудовото възнаграждение на ищеца и след прекратяване на трудовия договор
останало да му дължи неизплатено брутно трудово възнаграждение, както следва:
За 2014г. за месеците: ноември и декември по 600.00
лева месечно и за 2015г. за месеците: януари, май, юни и август по 600.00 лева
месечно и до 15.09.2015г. 300лв., като общо ответното дружество дължало на
ищеца неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4 500лв.,
ведно с лихвата от завеждане настоящото дело до окончателното изплащане на
сумата.
Ищеца не бил ползвал платен годишен отпуск за 2013г.,
2014г. и 2015г. и съгласно чл. 224 от КТ му дължал, както следва: за 2013г. –
600.00лв., за 2014г. – 600.00лв. и за 2015г. – 600.00лв. или общо 1800.00лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на настоящото дело до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди още, че ответното дружество не оспорвало
дължими суми на ищеца, но отказвало да му ги плати доброволно, поради финансови
затруднения, поради което за ищеца съществувал правен интерес от завеждане на
делото и моли съда след доказване на твърдяното от него да осъди ответника да
му заплати изцяло неизплатеното трудово възнаграждение, както следва – за
2014г. за месеците: ноември и декември по 600.00лв. месечно и за 2015г. за
месеците – януари, май, юни, юли и август по 600.00лв. месечно и до
15.09.2015г. – 300.00лв. или общо ответното дружество дължало на ищеца
неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4500.00лв., ведно със
лихвата от завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата,
както и да го осъди да му заплати обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за времето – за 2013г., за 2014г. и за 2015г. за всяка година по 600.00
лв. или общо 1800.00лв., ведно с лихвата от завеждане настоящото дело до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника с който ответника заявява, че оспорва предявените
искове по основание и по размер.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител – адв. Г.С. *** моли съда да уважи предявените
искове, съобразно представеното и прието по делото заключение на вещото лице.
В съдебно заседание, ответника
– редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.
По делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, като е изслушано и
приети заключението на вещото лице.
Съдът,
като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според
своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл. 235.
ал. 2 и 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По
делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че между
страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, надлежно
оформено като трудов договор № 5378/22.06.2012г., по силата на което ищеца е
работил при ответника като “охранител” – невъоръжена охрана, на пълно работно
време – 8 часа, с трудово възнаграждение 290.00 лева.
Видно
от представения отговор на исковата молба в който отговор ответника заявява, че
ищецът е назначен на работа с възнаграждение равняващо се на минималната
работна заплата за страната, която през годините е променяла размера си.
Безспорно
е също така, че със заповед № 7008/15.09.2015г.
на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ, цитираният по-горе трудов договор
е бил прекратен от работодателя на посочено в заповедта основание чл. 327 ал.1
т.2 от КТ.
За
пълното осветляване обстоятелствата по делото беше назначена
съдебно-икономическа експертиза, която даде заключение, неоспорено от никоя от
страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено.
От
заключението се установява и съдът приема, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 2 548.52 лв.,
представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение както следва: за месец
ноември 2014г. – 340.00лв.; за месец декември 2014г. – 340.00лв.; за месец
януари 2015г. – 360.00лв.; за месец май 2015г. – 189.47лв.,; за месец юни
2015г. – 360.00лв.; за месец юли - 380.00лв.;
за месец август 2015г. – 380.00лв.; за месец септември 2015г. – 199.05лв..
Ответното дружество дължи на ищеца и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г.
– брутна сума в размер на 1029.00лв., от която както следва.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице С.К.С., което
заключение съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, обективно и
безпристрастно.
По силата на чл.
128, точка 2 КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по
давност...”, а А ал. 2 на чл. 224 от КТ гласи”Обезщетението по предходната
алинея се изчислява по реда на чл. 177
към деня на прекратяването на трудовото правоотношение”. Несъмнено се касае за
основно задължение на работодателя като насрещна престация срещу неизползвания
полагащ се платен годишен отпуск за отработеното през годината време.
Тъй като задължението за изплащане уговореното месечно
трудово възнаграждение и на обезщетенията по Кодекса на труда е обвързано със
срок, работодателят съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД изпада в забава с изтичане на
срока (падежа) на всяко дължимо от него месечно плащане. При забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът (в случая работодателят) по силата
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на
съответния работник или служител обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
При
така установената фактическа обстановка и при това разбиране на доказателствата
съдът намира предявените искове за частично основателни и доказани, поради
което същите следва да бъдат уважени от части.
Ответникът
също така дължи законна лихва върху присъдените суми за неизплатено трудово възнаграждение
и за неизползван полагаем платен годишен отпуск.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 359 КТ
ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на Районен съд - Нова
Загора държавна такса в размер на 101.94лв. върху иска за неизплатено трудово
възнаграждение и 50.00лв. – държавна такса върху иска за обезщетение за
неплозван платен годишен отпуск, както и сумата от 218.50 лева – за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
На
горните основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– Н.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на З.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 2 548.52/две хиляди петстотин четиридесет и осем лева и
петдесет и две стотинки/лева, представляващо неизплатено брутно трудово
възнаграждение както следва: за месец ноември 2014г. – 340.00лв.; за месец
декември 2014г. – 340.00лв.; за месец януари 2015г. – 360.00лв.; за месец май
2015г. – 189.47лв.,; за месец юни 2015г. – 360.00лв.; за месец юли - 380.00лв.; за месец август 2015г. – 380.00лв.;
за месец септември 2015г. – 199.05лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск в останалата му част до сумата 4500.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на З.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 1029.97/хиляда и двадесет и девет лева
и деветдесет и и седем стотинки/лева – представляваща
чиста сума за получаване за обезщетение за неизползван годишен платен отпуск за 2013г., 2014г.
и 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2016 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск в останалата му част до сумата 1800.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Т.,
да
заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора, както
следва: сумата от 151.94/сто лева и деветдесет
и седем стотинки/лева - държавна такса
върху предявените искове и сумата от
218.50/двеста и осемнадесет
лева и петдесет стотинки/ лева - възнаграждение
за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ