Решение по дело №301/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на П. В. М. от с.Мененкьово, обл. Пазарджик против уведомително писмо изх. № 02-130-6500/111 от 10.03.2022г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.2/НР2 – 56,12лв, СЕПП – 39,67лв, СПП-105,18лв, СЗо – 2378,03лв, ЗДП – 93,34лв, СЗ-ДКПП – 20109,36лв, СЗ-КЛЧ – 195,81лв, както и в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период за мярка СЗ-ДККП – 20109,36лв и сумата е прихваната на основание чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 на Комисията.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане е нищожно, алтернативно - неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде прогласено за нищожно, съответно отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуален представител в съдебно заседание поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - уведомителното писмо е връчено чрез изтегляне от информационната система на 06.03.2023г., а жалбата е подадена на 07.03.2023г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 15.05.2020г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2020г. с УРН 222999 и УИН 13/020620/05786, като е кандидатствал за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / домати, краставици, корнишони и патладжани/ - СЗ-ДКПП, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Компенсационни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2).

Съгласно таблицата на използваните парцели за 2020г. декларирани са общо 19 парцела за подпомагане, като при административната проверка е констатирано, че пет от тях са недопустими за подпомагане – парцели № 03592-1767-36-24, №03592-1767-37-1, №03592-1767-38-1, №03592-1767-39-1 и 47812-532-3-4, с обща площ от 9,62 ха. За резултатите от извършената проверка на място в периода от 25.06.2020 г. до 29.06.2020 г. жалбоподателят е информиран с уведомително писмо с изх. № 01-172-6500/164 от 17.07.2020г., с приложено копие от доклада за проверката.

Установява се от заключението на приетата по делото СИЕ, че ЗП П. М. с [ЕИК], е регистрирал на 26.08.2019г. фискално устройство с рег. № 4328677, индивидуален номер на фискалното устройство [рег. номер] с индивидуален номер на фискалната памет 02543972, като същото е бракувано и отписано на 24.08.2022г. От регистрираното фискално устройство са издадени всички 56 бр. фискални бонове, подробно отразени в Приложение 1 към заключението. Същите са точно отразени в приложената по делото Таблица 1 - „Таблица на предоставените документи, доказващи изискуем минимален добив на основание чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г.“, с изключение на описания на ред 29 от Приложение 1 към заключението фискален бон №254 от 08.09.2020 г.

От заключението на приетата съдебно-агрономическа експертиза (САЕ) се установява, че са спазени агротехническите мероприятия за отглеждане на домати на открито, домати оранжерийно производство и картофи. От приложеният по делото снимков материал е видно, че площите са обработени, засяти, съответно засадени са земеделските култури. Видно от представените от ЗП П. М. фактури за закупени семена от домати и посадъчен материал от картофи то са осигурени достатъчно брой семена - съгласно технологичните изисквания за отглеждането на културите.

Установява ВЛ, че съгласно записи в ДПХО и съпоставка с установените фенофази от фенологичното развитие на културите може да се направи извод, че са спазени технологичните срокове за сеитба/засаждане. Извършени са и растително защитни мероприятия за борба с вредителите и торене на културите домати на открито, картофи и домати оранжерийно производство - съгласно записи в ДПХО за 2020г. и предоставени фактури.

Предвид извършеното презасяване на културата – според подадено заявление от ЗП, запис в ДПХО и закупени семена от домати сорт „Рио гранде“ с фактура № **********/26.06.2020г. следвал извод, че културата е във фенофаза „поникване“. В парцела в с. Мененкьово видими са растения от домати във фенофаза от „разлистване-образуване на същински листа по главното стъбло до „образуване на странични разклонения“. Установяват се т единични растения до недобре гарниран посев от домати с малък брой растения, подредени в редове. ВЛ от приложения снимков материал не може категорично да заключи какъв е реалният брой растения на декар, спазени ли са изискванията за необходимата гъстота на посева от домати на открито, необходима за формирането на добив от културата - снимките са направени в начални фази от развитието на културата домати на открито, а за парцелите в гр.Белово - и във фенофаза поникване. Развитието на растенията зависи от положените грижи в периода на тяхната вегетация - торене, поливки, обработки и борба с вредителите. На снимковия материал относим към парцелите с картофи е видим сравнително добре гарниран посев от картофи, във фенофаза образуване на основни странични разклонения под и над почвената повърхност.

От показанията на св. Н. Д. се установява, че познава ЗП П. М.. През кампания 2020г. ЗП садил предимно домати на открито, краставици и картофи в землището на с.Мененкьово и гр.Белово. Доматите били около 100 дка, като първото засаждане било на разсад, на ръка било садено през м. май. Поради засушаване едните от блоковете били пресадени през м. юни.

При тази фактическа обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено уведомително писмо изх. № 02-130-6500/111 от 10.03.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г.

Със същото в Таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“ са посочени размерите на исканите суми, намаленията и оторизираните суми по схеми и мерки Подмярка 13.1/НР 1 и Подмярка 13.2/НР2, СЕПП, СПП, СЗо, ЗДП, СЗ-ДКПП, СЗ-КЛЧ и Възстановяване от ФД

В Таблица 2 „Извършени плащания (в лева)“ са посочени размери и дати на извършени плащания по посочените схеми и мерки, като по схемите, базирани на площ и администрирани съгласно чл. 19 от Д. Р. № 640/2014 на Комисията за кампания 2020, са наложени санкции за бъдещ период СЗ-ДКПП – 20 109,36 лв.

Оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, при условията на надлежно делегирани правомощия. Държавен фонд "Земеделие" е орган, акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а ал. 1 от ЗПЗП, § 1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗПЗП, като Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА, включително организира и ръководи дейността и представлява РА. Със заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022г. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на заместник-изпълнителния директор П. С. правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Уведомителното писмо е индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В процесния случай с акта е разпоредено редуцирането (отказът) на субсидии по 8 мерки и схеми, като са определени исанкции за бъдещ период на основание чл. 19 Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията в размер от 20 109,36 лв. От съдържанието на писмото, обаче, не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, съответно под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен. В случая в табличен вид са посочени единствено размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона „Намаления“ се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

- линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията;

- линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които е приел органът. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, тоест проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени.

Вярно е, че според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия случай, обаче, от анализа на представените с административната преписка документи не може да се приеме наличието на мотиви.

От оспореното уведомително писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Нещо повече, дори и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на размера на финансовото подпомагане.

По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, е за административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване с допустими доказателствени средства може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.

От една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт, а от друга - съда да извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт.

Съгласно практиката на Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

В настоящият случай съдът приема, че доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за правилността и законосъобразността на уведомителното писмо - в същото няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане по заявените схеми и мерки и как точно е определен конкретният размер на тези намаления.

Не става ясно и каква е причината органът да приеме заявените парцели за недопустими за подпомагане по всяка една от заявените схеми и мерки, довела до отказ да се изплати изцяло претендираното подпомагане. Този порок води до невъзможност съдът да извърши проверка за съответствие на фактическите констатации с действителното положение.

В оспорения акт липсват и каквито и да са правни основания, от които да се направи извод кои нормативни изисквания не са спазени, съответно да са дали повод да се откаже заплащане на исканото от кандидата финансово подпомагане – чл.43, ал. 3 от ЗПЗП изрично изброява хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания. При липса на фактически основания съдът не би могъл да извлече правните такива за издадения отказ.

От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се изведе безспорен и категоричен извод защо е отказано заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален. В хода на съдебното оспорване този пропуск не може да бъде саниран. Този извод на съда не е в противоречие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК, защото в него е указано, че мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение документи. Приложеното към придружително писмо от 14.06.2023г., с което преписката е изпратена в съда, писмено становище с изх.№ 02-131-6500/88#2 – не се чете дата, също не санира този порок – макар да изхожда от издателя на оспорения административен акт, то не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган, а е в отговор на постъпилата жалба срещу уведомителното писмо от 10.03.2022г. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против него. В тази насока практиката на ВАС е трайна и последователна.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено при неспазване на установената от закона форма поради липса на конкретни фактически и правни основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила и при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК то същото следва да бъде отменено.

Естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 510лв, от които 500лв адвокатско възнаграждение и 10лв ДТ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-130-6500/111 от 10.03.2022г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.2/НР2 – 56,12лв, СЕПП – 39,67лв, СПП-105,18лв, СЗо – 2378,03лв, ЗДП – 93,34лв, СЗ-ДКПП – 20109,36лв, СЗ-КЛЧ – 195,81лв, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период за мярка СЗ-ДККП – 20109,36лв и сумата е прихваната на основание чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 на Комисията.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне - в сроковете по АПК и съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на П. М. сторените разноски в размер на 510лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.