Решение по дело №1523/2018 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20183420101523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

503

гр. С., 24 януари 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

при секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1523 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Т. -ТН. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Тутракан, ул. С. № 54, представляван от Г. Пе. Ни. е предявил искова молба против ЕТ Ц. Ст.а Х.с фирма “. – Ц. Ха.” като правоприемник на “..3 – Ха. . с ЕИК . и адрес на управление: с. Ка., общ. С., ул. “В.” № ., в която твърди, че е ползвател  на Автогара в гр. Т. и че в изпълнение на задължението си по чл. 22, ал. 2 ЗАП  е допускал престой на автобусите на ответника на територията на автогарата през периода от 01. 01. 2014 г. до 31. 12. 2014 г.  Твърди, че сключил договори с всички останали превозвачи, регулиращи отношенията помежду им във връзка с ползването на автогарата при прилагане на определени от него такси, но ответникът отказал да сключи подобен договор, тъй като предлагал различна цена и условия по договора, които ищцовото дружество нямало правото да приеме поради задължението си да прилага еднакви критерии за ценообразуване по отношение на всички превозвачи (чл. 22, ал. 3 ЗАП). Поради обстоятелството, че ответникът е ползвал автогара – Тутракан и не е заплащал такси за ползването, ищецът моли  съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 157.00 лева - таксите за предоставените автогарови услуги за периода  01. 01. 2014 г. до 31. 12. 2014 г., формирана от дължимите такси съобразно броя на  преминаващите през Автогара Тутракан негови автобуси, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

Ответникът ЕТ Ц. Ст. Х. с фирма “. – Ца.Х.” с ЕИК . и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. “В.” № ., чрез процесуалния си представител адв. И.А. със съдебен адрес:***, офис № 2 е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва претенциите на ищеца. Счита, че не са налице фактическите основания за предявяване на субсидиарната претенция по чл. 59 от ЗЗД, като освен това дори и да е налице обогатяване, то същото следва да се определя въз основа на пазарните цени на автогаровите услуги, не и от едностранно определените от ищеца цени, образувани по неясни критерии. Излага доводи, че претендираните от ищеца цени са формирани от такса за ползване на автогарови услуги, а не чистата печалба, като счита, че не са доказани разходите по осъществяване на услугата. Твърди, че не е приемал условията и цените, предлагани от ищеца, както и че същите не отговарят на актуалните цени в бранша. Ищецът не прилага еднакви критерии спрямо всички превозвачи, както и не е ясно какви услуги и в какъв обем са предоставяни на ответника. Ответникът твърди още, че  Автогара Т. не отговаря на повечето от законовите изисквания за  функционирането си като такава, а именно тези, въведени в чл. 54 – 57 от Наредба № 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република Б..

Съдът, след преценка на събраните доказателствени средства намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.59 от ЗЗД във връзка с чл. 22, ал. 2 от ЗАП.

Между страните са безспорни обстоятелствата, касаещи фактите, че ищецът е само ползвател на Автогара гр. Т., че ответникът осъществява  превозваческа дейност, при която преминава през гр. Тутракан и ползва автогарата, за което е задължен по силата на чл. 22, ал. 1 от ЗАП.

Спорни са обстоятелствата, касаещи извършените от ответника курсове, както и методиката на ценообразуване на автогаровите услуги, както и законосъобразността на функционирането на автогарата.

В настоящото производство следва да се има предвид, че въпреки дадените от съда указания, ищецът не ангажира доказателства, релевантни за разрешаването на спора. Разпределена на ищеца бе доказателствената тежест да докаже: че за процесния период ответникът е  изпълнявал като превозвач автобусни превози по линии, включващи гр. Т., че ответникът е използвал Автогара – гр. Т. по брой курсове, съответен на посочения в исковата молба и съответно броя на местата на всеки от ползваните при курсовете автобуси; приложимите от ищеца такси за преминаване / влизане, престой и напускане / на автобуси до 22 места и на автобуси над 22 места, както и тяхното съответствие с критериите по чл. 22 ЗАП. Тези обстоятелства не се установиха по делото. Не бяха представени и доказателства, въз основа на които да се извърши исканата от ищеца с исковата молба СИЕ, независимо от обстоятелството, че това искане не е поддържано от ищеца впоследствие.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и го отхвърля изцяло.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 915.00 лева.

Мотивиран от горeизложеното СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска, с правно основание чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 22, ал. 2 от ЗАП, предявен от “Т. -ТН.с ЕИК 2., със седалище и адрес на управление в гр.Т., ул. С. № 54, представляван от Г. П. Ни., да бъде осъден ЕТ Ца. С. Ха. с фирма “. – Ц. Х.” с ЕИК . и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. “В.” № ., представляван от Ц. С. Ха. да му заплати сумата от 7 157.00 / седем хиляди сто петдесет и седем / лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на автогарови услуги, предлагани от Автогара – Т. за периода от 01. 01. 2014 г. до 31. 12. 2014 г.

 

ОСЪЖДА “Т. -ТНЕ. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Т., ул. С. № ., представляван от Г. П. Н. да заплати на ЕТ . С.Х. с фирма “. – Ц. Х.” с ЕИК . и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. “В.” . ., представляван от Ц.С.а Х. направените по делото разноски в размер на 915.00 / деветстотин и петнадесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                

                                                                                                  

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: