Решение по дело №258/2018 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №251

гр. Русе, 07.06.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание на  22 май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                      Членове:    ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                 НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията   ЧЕРКЕЗОВА  В. гр. дело № 258 описа  за 2018г., за  да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от  ГПК.

В. К.Д. е обжалвал Решение № 288/23.02.2018г. по гр.д. №8720/2017г. на РРС. Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, моли въззивния съд да  го отмени, да постанови ново, с което уважи предявените от него искове, както и да му присъди разноските в производството.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на първоинстанционното производство са предявени, обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.

В производството пред районният съд ищецът твърди, че незаконно е прекратено трудовото правоотношение от работодателя, като се позовава на чл.333, ал.1, т.4 КТ.

Ищецът и ответникът са изменили трудовото правоотношение с допълнително споразумение на 01.03.2016г., съгласно което първият встъпил в длъжността „ пазач невъоръжена охрана „, на пълно работно време. Длъжността била определена за трудоустроени лица, за което ищецът бил предварително уведомен. През месец септември 2017г. работодателят, на основание ЕР  № ****за трудоустрояване на друг работник в предприятието, изпълнявайки своите законови задължения, предложил на трудоустроения работник Е.Х.А.да заеме длъжността „ пазач невъоръжена охрана“. Последният я приел и с допълнително споразумение № 702/23.10.2017г. бил преназначен на тази длъжност. С обжалваната в настоящото дело заповед № 54/23.10.2017 работодателят прекратил ТПО с въззиваемия на основание чл.325, ал.1, т.6 от КТ. Съгласно последната разпоредба, трудовият договор се прекратява без да се дължи предварително предизвестие от която и да е от страните, когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме.

По настоящото дело е прието писмено доказателство от страна на въззиваемия - Експертно решение №1323 от 05.04.2018г на ТЕЛК,общи заболявания-първи състав на УМБАЛ „Канев“ АД- Русе. Същото не доказва релевантни по делото факти, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение въззиваемият не е бил с призната ограничена работоспособност, съответно не се е ползвал със специална защита съгласно КТ.

Въззиваемият, твърдейки, че има право на защита по чл.333, ал.1, т.4 КТ е следвало да докаже, че попада в посочените в чл.333, ал.1 КТ специални хипотези. Той обаче не е ангажирал такива доказателства. В случая, след като предварително работникът е бил уведомен писмено, че заеманата от него длъжност е предназначена на трудоустроени лица, и такова лице е сезирало работодателя с искане да заеме длъжността, не е необходимо съгласие  от страна на Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. От доказателствата по делото несъмнено се установява,  че ответникът в производството пред първоинстанционния съд е прекратил трудовото правоотношение съобразно изискванията на КТ.

 С оглед изложеното, правилно районният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и  като такива ги е отхвърлил.

Обжалваното първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и обосновано следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Предвид изхода на спора разноските са в тежест на жалбоподателя, който следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 612 лева – адвокатски хонорар за производството пред за въззивната инстанция.      

Мотивиран така, Окръжният съд

 

                     Р       Е       Ш      И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288/23.02.2018г., постановено по гр. д. №   8720/2017г. по описа на Русенския районен съд

ОСЪЖДА В. К.Д., ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ НА, „В. гр.Русе, ЕИК:*****,   сумата от 612 лева  - разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването съгласно чл.283 ГПК.

                               

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ :