РЕШЕНИЕ№ 261065
гр. Пловдив, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 3137 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
Н.А.Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8521/02.10.2019 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15504/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав, както следва: 800 лв. – главница по договор за паричен заем № ***/***., сключен
между длъжника и „Сити Кеш” ООД; сумата от 142,
51 лв. – договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 24.05.2018 г.,
сумата от 632, 84 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
от 14.09.2017 г. до 24.05.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 25.03.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен с
„Сити Кеш” ООД, както и за установяване на вземането в размер от 424, 50 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 03.08.2017 г. до 29.09.2019 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 25.03.2019 г.
към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен с
„Сити Кеш” ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу
длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително
писмо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента, което писмо е
изпратено до длъжника, но върнато в цялост с отбелязване, че пратката е останала
непотърсена. Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването
й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника.
Твърди, че на ***. ответната страна сключила с Сити Кеш” ООД договор за паричен
заем № ***, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя
сумата от 800 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с
възнаградителна лихва от 142, 51 лв. на 43 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер от 21, 92 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на
03.08.2017 г., а на последната – 24.05.2018 г. Твърди, че
заемателят се е задължил, в тридневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечение с поне две от посочените в договора обезпечения:
издаване на запис на заповед, чрез осигуряване на поръчителство от едно или две
физически лица, които да отговарят на посочените в договора изисквания, залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора; първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна
банкова гаранция. Поради неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от 751, 69 лв.,
платима на 43 равни вноски, всяка в размер от 17, 48 лв. Така общият размер на
погасителната вноска е от 39, 40 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в
общ размер от 118, 85 лв., с която е погасено частично задължението за
неустойка. Претендира заплащане на
останалите непогасени задължения по вноски. Поради неизпълнение на задължението
на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да
заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.
Ответникът Н.А.Н. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 8521/02.10.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15504/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, както следва: 800 лв. – главница по договор за паричен заем
от ***., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД; сумата от 142, 51 лв. –
договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 24.05.2018 г., сумата от 632, 84
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 14.09.2017 г. до 24.05.2018 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от
25.03.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019
г., сключен с „Сити Кеш” ООД, както и за установяване на вземането в размер от
424, 50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 03.08.2017 г. до 29.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните
предпоставки за неговата допустимост.
От договор за паричен заем № ***/***., сключен
между “Сити Кеш” ООД и Н.А.Н., се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сумата от 800 лв. срещу насрещното
задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно
ползване финансов ресурс на 43 седмични погасителни вноски – всяка в размер на
сумата от 21, 92 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в
общ размер от 942, 51 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 08 % и
годишен процент на разходите от 49, 072 %.
С разпоредбата на чл. 6 от договора страните
са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си
с осигуряване на поне две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от
заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем, а именно: поръчителство от едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът
на получавания от тях доход.
С клаузата на чл. 8 от договора страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури
посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният
следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 751, 54 лв. на
вноски.
По делото е представен и погасителен план към
договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни
вноски в общ размер от 39, 40 лв., от които вноска от 21, 92 лв. и неустойка от
17, 48 лв.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен между “Сити Кеш” ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача всички вземания по договори за потребителски кредит, сключени в
съответствие с действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора.
По делото е представено Приложение № 1 от
25.03.2019 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Креди Йес”
ООД против Н.А.Н., с посочен единен граждански номер, по договор от ***. с
размер на отпуснатата главница от 800 лв. и обща дължима сума по кредита
1 958, 57 лв.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е
произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с
изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място
следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна
разписка се е върнала с отбелязване като непотърсена.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към
исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на
пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция,
образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е
породено от сключен между първоначалния кредитор "Сити Кеш" ООД и
длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се
е задължил да предостави сумата в размер на 800 лв., а заемателят да върне
последната, ведно с договорна лихва или сумата от 942, 51 лв. на 43 равни
седмични вноски с падеж на последната вноска до 24.05.2018 г. – т.е. вземането
е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.09.2019 г.
По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
С доклада по делото съдът е указал на страните
за задължението си да селди служебно за
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори, в който смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, постановена с Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за
2014 г., ВКС, ТК, І т.о., която задължава първоинстанционният и въззивният
съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или
не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и Определение
№ 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.
По така изложените съображения следва да се
приеме, че договорът отговаря на изискванията за съдържание, установени в ЗПК.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е
частично недействителен – досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на
обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора вид.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от
751, 64 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към
договора.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е
посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната
обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и
санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите. По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът не е породил правно действие и
искът за присъждане на сумата от сумата от 632, 84 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за
периода от 14.09.2017 г. до 24.05.2018 г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Досежно задължението за заплащане на главница
и договорна лихва, договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за
потребителския кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението – на 24.05.2018 г.
Съдът намира, че кредита в размер на 800 лв. е
усвоен от страна на ответника – кредитополучател, в който смисъл е
удостоверителното му изявление, обективирано в чл. 4, ал. 1 от Договора, което
изявление представлява признание на неизгоден за страната факт. Договорът за
кредит е подписан от ответната страна, като истинността, в частност
автентичността на този частен диспозитивен документ, не бе оспорена в сроковете
по чл. 193 ГПК, поради което последният се ползва с формална доказателствена
сила по смисъла на чл. 180 ГПК и следва да се приеме, че обективираните в
последния изявления изхождат от лицето, сочено като техен автор.
От заключението на вещото лице по приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
в полза на ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от
800 лв., като е установена възнаградителна лихва от 142, 51 лв. и неустойка от
751, 64 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил сумата в общ
размер от 118, 80 лв., с която е погасено задължението за неустойка, а именно –
шест вноски по 17, 48 лв. и частично седма вноска. Установен е размерът на
непогасеното задължение по договора - сумата от 800 лв. за главница, сумата от
142, 51 лв. за договорна лихва и сумата от 632, 84 лв. за неустойка.
Експертизата е определила размерът на обезщетението за забава върху главницата
за периода от 04.08.2017 г. до 30.09.2019 г. в размер на сумата от 140, 62 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достиганало.
Следователно и предвид установения от вещото
лице размер на незаплатената главница от 800 лв. и на договорната лихва от 141,
52 лв., претендираните задължения са дължими в установените от вещото лице
размери.
Доколкото обаче съдът установи, че клаузата от
договора за кредит, установяваща задължение за заплащане на неустойка е
нищожна, заплатените за погасяване на посоченото задължение суми в размер от
118, 80 лв. са заплатени без наличие на валидно правно основание за това и
подлежат на приспадане по реда на чл. 76 ЗЗД. Следователно с така заплатената
сума следва да се погаси задължението за заплащане на възнаградителна лихва до
размер на сумата от 118, 80 от общия размер на лихвата от 141, 52 лв., като
този иск следва да се уважи за сумата от 22, 72 лв., представляваща
задължението за заплащане на възнаградителна лихва за последните седем
погасителни вноски, което съдът определи при съобразяване на припадащата се
част от погасителната вноска, равняваща се на задължението за възнаградителна
лихва (141, 52 лв./43 вноски). Следователно следва да се присъди
възнаградителна лихва от 22, 72 лв. за периода от 12.04.2018 г. до 24.05.2018
г., като за разликата над 22, 72 лв. до пълния му предявен размер от 141, 52
лв. и за периода от 03.08.2017 г. до
11.04.2018 г. предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични
вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска –
04.08.2017 г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2019 г.. Предвид изложеното съдът
служебно установи размера на обезщетението за забава върху всяка непогасена
вноска, считано от датата, следваща падежа деня на настъпване на падежа й,
посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) в размер на сумата от 140, 43 лв., доколкото
вещото лице при изчисление на размера на обезщетението е съобразило и деня на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 30.09.2019
г., за което дата не следва да се присъжда обезщетение за забава, тъй като от
този момент се дължи законна мораторна лихва и би се достигнало до присъждане
на обезщетение в двоен размер за посочения ден. По така изложените съображения
акцесорната искова претенция следва да се уважи за сумата от 140, 43 лв. за
периода от 04.08.2017 г. до 29.09.2019 г., като за сумата над този размер до
пълния й предявен размер от 424, 50 лв. и за дата – 03.08.2017 г., искът следва
да се отхвърли.
Предвид така установеното искът за главница по
договор за паричен заем № ***/***., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 800 лв. Исковата претенция
за заплащане на възнаградителна лихва следва да се уважи до размер на сумата от
22, 72 лв. за периода от 12.04.2018 г. до 24.05.2018 г., като за разликата над
22, 72 лв. до пълния му предявен размер от 141, 52 лв. и за периода от
03.08.2017 г. до 11.04.2018 г.
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се
отхвърли. Следва да се присъди обезщетение за забава за периода от 04.08.2017
г. до 29.09.2019 г. в размер от 140, 43 лв., като за разликата над така
установения размер до пълния му предявен размер от 424, 50 лв. и за дата –
03.08.2017 г., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да се отхвърли. Неоснователен е иска за установяване дължимостта
на сумата от 632, 84 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 14.09.2017 г.
до 24.05.2018 г.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
15504/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 90 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 43, 35 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 34, 79 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 150 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 254, 79 лв., от
които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 122, 69 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като в производството по делото не
се установи такива да са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че
Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 800 лв. - главница по
договор за паричен заем № ***/***., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД и
сумата от 22, 72 лв. – договорна лихва за периода от 12.04.2018 г. до 24.05.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 25.03.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен с
„Сити Кеш” ООД, ведно със законна мораторна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.09.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 140, 43 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от 04.08.2017 г. до 29.09.2019 г., за които вземания е издадена
Заповед № 8521/02.10.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15504/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 22, 72 лв. до пълния му предявен
размер от 141, 52 лв. и за периода от 03.08.2017 г. до 11.04.2018 г., както и искът по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
140, 43 лв. до пълния му предявен размер от 424,
50 лв. и за дата – 03.08.2017 г., както и иска по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
за сумата от 632, 84 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 14.09.2017 г.
до 24.05.2018 г.
ОСЪЖДА
Н.А.Н. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумата от 43, 35 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 15504/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XIV граждански състав и сумата от 122,
69 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3137/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала! ПК