РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр. Варна, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110110850 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. А. П. срещу Е. Н. П.
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 9 275.00 лева /девет хиляди двеста седемдесет и
пет лева/ представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от Апартамент
№ ***. представляващ имот с кадастрален идентификатор № ****с площ от 72.90 кв.м. с
административен адрес гр. *** за периода от 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 1
937.33 лева /хиляда деветстотин тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
Апартамент № ***, представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с площ от
72.90 кв.м.. с административен адрес гр. **** за периода от 23.08.2020 г. до 22.08.2023 г.
включително;
2./ на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 3 982.50 лева /три хиляди деветстотин осемдесет
и два лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
1/4 ид.ч. от Апартамент № ****представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***е
площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. ****. за периода от 22.03.2019г. до
06.03.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и на осн.
чл.86 ЗЗД сумата от 1 088.39 лева /хиляда осемдесет и осем лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
¼ ид.ч. от Апартамент № ***, представляващ имот е кадастрален идентификатор № ****е
площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. ****. дължимо за периода от 23.08.2020 г.
до 22.08.2023 г. включително:
3/ на осн. чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 1 687.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща следващото се за притежаваните от ищеца
¼ ид.ч. от правото на собственост обезщетение за получените само от ответника добиви от
1
съсобствения недвижим имот, а именно: Апартамент № ****, представляващ имот с
кадастрален идентификатор № ***с площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. *** за
периода от 07.03.2022 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно
изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 166.43 лева /сто шестдесет и шест
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения за
получените само от ответника добиви от съсобствения недвижим имот Апартамент № ***.
представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с площ от 34.53 кв.м.. е
административен адрес гр. **** дължимо за периода от 11.03.2022 г. до 22.08.2023 г.
включително, а в УСЛОВИЯТА на евентуалност, на осн. чл.31, ал.2 ЗС сумата от 1 687.50
лева /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева. представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от Апартамент № 3, представляващ
имот с кадастрален идентификатор № ***е площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр.
*** за периода от 07.03.2022 г. до 06.06.2023 г.. ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране па исковата молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата от 166.43 лева /сто шестдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване
от ползването на ¼ ид.ч. от Апартамент № 3, представляващ имот с кадастрален
идентификатор № ***с площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. ***дължимо за
периода от 11.03.2022 г. до 22.08.2023 г. включително.
В исковата молба се поддържа, че страните / дъщеря и майка/ са съсобственици на
двата процесния имота, които първоначално са придобити от ответницата и бащата на
ищцата, като след смъртта на последния през 2003 г. страните са съсобственици на ап.***,
ап.3 и ½ ид.ч. от дворното място с площ от 765 кв.м., находящо се в гр. *** образуващо
парцел *-***в квартал ***по плана на ***микрорайон на ***при граници: на север-асфалтов
път, на изток- държавно място, на запад- ***/съобразно индивидуализация в договор за
доброволна делба от 1996г./ при квоти ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответника. Излага се, че
ответница ползвала еднолично двата апартамента, поради което ищцата я поканил да й
осигури достъп с Нотариална покана ***по описа на нотариус ***, вписана в НК с рег.
номер ***и район на действие РС-Варна. Въпреки отправената покана достъп не бил
осигурен на ищцата.
Излага, че в годините двата имота се ползвали като едно жилище, но въпреки това в
края на 2022 г. узнала, че ап.3 е отдаден под наем по силата на договор за наем от 07.03.2022
г. за срок от една година. Наемателят продължил да ползва имота и след срока /07.03.2023г./
- до 06.06.2023г., като в него било предвидено, че ако страните не отправят предизвестие за
прекратяване в срок до 1 месец преди изтичане на срок, същият се счита продължен.
Наемната цена била от 450 лв. месечно, която сума само ответницата получава изцяло, като
ищцата счита, че приспадащата й се част в размер на 1687,50 лв. за периода от 07.03.2022г.-
06.06.2023 г. С уточнителна молба от 14.09.2023 г. сочи, че за периода 07.03.2022г.-
07.06.2023 г. иска е за получени от ответника добиви, въз основа на договор за наем, а
евентуалния иск за обезщетение за лишаване от ползва се поддържа в случай, че се
установи, че е бил прекратен или на друго основание не е породил валидно действие, като
се съобрази, че в този случай имотът е еднолично ползван от ответника. За периода от
22.03.2019г.-06.03.2022 г., счита че обезщетението за лишаване от ползване въз основа на
средния пазарен наем от 450 лв. е в размер на 3982,50 лв.
По отношение на ап. 2 се поддържа, че обезщетение е съобразно със среден пазарен
наем от 700 лв. месечно.
По отношение на исковете за лихва с молба от 23.01.2024г. /л.70/ се твърди, че
ответницата е изппаднала в забава на 22.03.2016г.- деня следващ получаване на
нотариалната покана за предоставяне на достъп до имотите. Счита, че се дължи лихва от
датата следваща датата на всяко дължимо месечно обезщетение-23-то число на всеки месец.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението
2
ищцата да е била възпрепятствана да ползва имотите.- ап.***и ап.***, съобразно квотата й в
съсобствеността, като ответницата не й е пречила за това вкл. не е ограничава достъпа й.
Излага се, че от 2018 г. ищцата живее във Великобритания и оттогава се връща само за по
няколко дни. Ищцата не била правила искане разпределение на ползването на
апартаментите.
Навежда се ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ между двете нарещни вземания до
размера на по-малкото- вземане на ответника от ищеца за разноски за съсобствените имоти в
размер на 3178,75 лв., съобразно допуснато изменение на размера на възражението в
о.с.з. от 25.04.2025г.
Излага се, че от въвеждане на сградата в експлоатация ответницата се грижила за
двете жилища като извършила разноски за запазване вещите. В уточнителна молба от
17.11.2023 г. се излага, че всички разходи за направени без знанието и без
противопоставянето от страна на ищеца, ответницата е съзнавала, че имотите са
съсобствени. Разноските са направени за текущ ремонт на двата апартамента, както за
разделянето им чрез преграда от гипсокартон. Излага, че е направила разходи и за
съсобственото дворно място, като навежда твърдения, че ищцата притежава 5/8 ид.ч. от
дворното място / ½ ид.ч. на основание дарение от родителите й ***и Е. П.и от 1998г. и 1/8
ид.ч. по наследство от баща й ***П./, а останалите 3/8 ид.ч. са собственост на Е. П. / 2/8 след
прекратяване на СИО и 1/8 по наследство от ***П./. Излагат се конкретно извършените от
ответника разходи, уточнени в молби от 30.01.2024г. и 14.06.2024г. / описани конкретни в
определение 5879/22.05.2024г., след което следва да се съобрази и уточнителната молба от
14.06.2024г.-л.209, окончателно уточнени по размер на претенцията с молбата на ответника
в о.с.з. на 25.04.2025г.-л.308/.:
В ап.2
- в дневната – боядисване на таван-24кв.м. и поставяне на тапети- 25 кв.м., с
обща стойност на труд и материали 135.25 лв. през 2021 г.;
-закупуване и монтиране на лед осветителни тела – 170,75 лв. през 2021 г.;
-закупуване и монтиране на инверторен климатик „*** 18- 419,75 лв. през 2022г.;
- в коридора – ремонт на тавана през 2023 г.- 15 кв.м. изкъртване, шпакловане,
грундиране, боядисване както и боядисване на 53 кв.м. стени-267,50 лв.
- в банята – поставяне на окачен таван /труд и материали/ през 2019 г. – 46,75
лв.
В ап.3
- боядисване на стени таван през 2021г. и 2023 г.-671,25 лв.
- грундиране и лакиране на две входни врати за апартамента през 2023г.-86.25
лв
- закупуване и монтиране на лед осветителни тела / три кристални полилея, две
с по 9 лед лампи и 1 с 3бр. лед лампи/ през 2021 г.- 112,50 лв.
- закупуване и монтиране на инверторен климатик Gree, 18 през 2021 г.- 425,00
лв.
- закупуване и монтиране през 2021 г. на шкаф-мивка -112,50 лв.; абсорбатор за
кухня-62,50 лв., проточен бойлер -62,50 лв.
- поставяне на окачен таван в банята -46,75 лв. /труд и материали/
- поставяне на преграда от гипсокартон двустранно между апартаменти 2 и 3 за
4 кв.м. -55,50 лв. /труд и материали/
В дворното място представляващо ПИ с идентификаотр ***
– разходи за закупуване и извършване на монтаж на дистанционно устройство за
входна врата към двора -504,00 лв.
В първото по делото о.с.з. ищецът е навел твърдения, че разходите за поставяне на
устройство на входната врата към двора не са сторени от ответницата, като страните са
съсобственици на само един от четирите гаража, които вратата обслужва.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В настоящото производство предмет на разглеждане са: осъдителенни искове с
правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, чл.30, ал.3 ЗС, чл.86 ЗЗД; възражение за прихващане,
което съобразно фактическите твърдения на ответника за съзнанието му, че ги извършва
като съсобственик, за вида на извършените работи / представляващи полезни разноски,
3
доколкото не са били необходими за запазване на вещта/, както за извършването им без
знание, без съгласие и без противопоставяне от страна на ищеца съдът квалифицира по
чл.61 ЗЗД.
По иска по чл. 31, ал.2 ЗС за Апартамент № ***и иска по чл.31, ал.2 ЗС за
апартамент №*** за периода 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. и обусловените от тях искове за
лихва:
В тежест на ищеца по претенцията е да докаже, че 1. че имотите са съсобствени с
ответника, 2. че е отправил писмена покана, 3. че ответникът ползва имота или ползва
площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността към момента на
покана и към настоящия момент, вкл. чрез трети лица и 4. ползата, която е пропуснал след
поканата -в размер на дължимия пазарен наем.
В тежест на ответника по претенцията е да докаже 1. че е предоставил достъп, 2.
че е платил обезщетение, 3. че не е налице съсобственост.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че
страните са съсобственици на Апартамент № ***. представляващ имот с кадастрален
идентификатор № ***с площ от 72.90 кв.м. с административен адрес гр. *** и на
Апартамент № *** представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***е площ от
34.53 кв.м.. с административен адрес гр. *** при квоти ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за
ответника. Отделно следва да се посочи, че са представени писмени доказателства,
установяващи съсобствеността, както съдебни решения по предходен спор между страните с
идентичен предмет- претенция на ищеца по чл.31, ал.2 ЗС и насрещно възражение за
прихващане с разноски от ответницата, свързани със съсобствените имоти.
Видно от представени по делото схеми от КККР двата апартамента са отразени
като самостоятелни обекти в кадастралната карта /л.18,19/.
Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик,
съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Без значение е дали поканата е
нарочна или се съдържа в друг акт. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за
лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за
разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото
само от един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва вещта според правата си – решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС,
ІІ г. о. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. В настоящия случай, на л.20 от делото е представена нотариална покана
от 18.03.2016г. от М. А. П. до Е. Н. П., с което се да бъде осигурен достъп на ищцата до два
бр. жилище на приземния етаж от жилищната сграда в сграда „Вила Ема“, които са
обединени в едно жилище ап.2. Представена е разписка видно от която, поканата е получена
от ответницата на 21.03.2016г. Т.е. по делото са представени доказателства, че ищцата е
поканила ответницата да ползва имота. Факта на поканата е обсъждан и предходно воденото
съдебно производство по иск по чл.31, ал.2 ЗС за друг период, като при съобразяване на
същата нотариална покана от 2016г. съдът е намерил, че ответницата е поканена да осигури
достъп именно до процесните два имота, които към минал момент не са били обособени
като два самостоятелни обекта, а са се ползвали като един. Доколкото по същество, поканата
касае идентичен с процесните апартаменти обект, неотносимо за спора остава извършеното
изменение в КК. Осъществен е и втория елемент от посочения по-горе фактически състав.
По отношение на факта дали ответникът ползва ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността в процесния период лично или чрез трети
лица / без да получава добиви за това/ е налице спор, като ответникът изрично оспорва да не
е допускал ищеца до имотите съотв. за ищеца да е липсвала възможността да ги ползване.
Във връзка с факта за ползване на имотите са събрани гласни доказателства.
Доведения от ищеца свид. *** излага, че живее в същата сграда, в която се намира
двата процесни имота от 1989г. Излага, че в ап.2 живее ответницата, а от около година с нея
живее и лице на име ****. Излага, че в ап. 3 в последната година / спрямо датата на
показанията /април 2024г./ не живее никой, а преди това в продължение на 3-4 години е
живеел италианец, с когото свидетеля общувал на английски език. Сочи, че знае, че ап.3 е
даван под наем, като свидетелят е съдействал на домоуправителя наемателя да плаща такси
4
към етажната собственост, като наемателя е казал, че има уговорка с ответницата тя да
плаща таксите. Сочи, че отношенията между страните са влошени. Сочи, че не му е известно
М. да има ключове за апартаментите, като за последните 5 години не я е виждал да влиза в
тях. Разяснява как се осъществява достъп до апартаментите- чрез двора, до който само Е. и
допуснати от нея хора имат достъп. Разказва, че находящите се в двора 4 бр. гаражи за
неизползваеми, тъй като преди години Е. е изградила „градинки“ и не може да се захожда
към гаражите, а впоследствие и към момента в пространството са обособени два парко
места- едно ползвано от *** и едно ползвано от съсед на име Мартин. Посочва, че с
ответницата не си говорят от 2017 г. след възникнал спор и проведено съдебно
производство.
Доведения от ответника свид. ***- във фактическо съжителство с ответницата от
2022г. или 2023 г., излага, че живее с нея в ап. 2.
Свид. ***сочи, че достъп до двора имат той, тъй като притежава един от трите
приземни апартамента, както и страните, които са собственици на другите два апартамент на
приземния етаж. Сочи, че ап.3 се отдава под наем и се заключва, а другия апартамент Е.
заключва само ако отсъства за няколко дни. Не знае дали Е. е дала ключ на М., но мисли, че
М. има достъп до апартаментите, тъй като има достъп до двора. Сочи, че е виждал М. в
двора, което може да е било и преди няколко години. Сочи, че през 2022г.-2023г. в ап. 3 е
живял възрастен мъж, който бил испанец или италианец.
От така събраните гласни доказателства се установява, че ответницата живее в ап.
2 със свид. Гутев, като не се установява основателността възражението на Е. П., че е
предоставила достъп на М. П. до апартамент №3 за периода 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. и
ап. №2 в процесния период 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г. Свидетелите ***и ***сочат, че не
знаят ищцата да има ключове от апартаментите. Свид. ***излага, че е виждал ищцата в
двора, от който се достъпват апартаментите, като не се конкретизира кога я е виждал, като
сочи, че може да е било преди години без да е ясно дали се касае за процесния период. Дори
да се приеме, че ищцата е имала достъп до двора, то това не обуславя извод за достъп и до
процесните апартаменти, като съдът счита, че не може да гради изводи на предположенията
на свид. ***, че ищцата може да осъществи достъп и че ап. 2 не се заключва от ответницата.
Дори ответницата да не заключва постоянно ап. 2, който безспорно обитава, то от
показанията на свид. ***се установява, че има възможност той да бъде заключван, като от
показанията на нито един от свидетелите не се установява, ответницата да е предоставила
ключ на ищцата, поради което съдът намира, че ищцата няма достъп до ап. 2. Няма
доказателства, събрани в хода на производството, от които да се установява, че ответницата
е предала ключ на ищцата от ап. 3, за който свид. ***излага, че ответницата притежава
ключ. Поради изложеното, съдът счита, че се установява, че ответницата е лишила ищцата
от възможността да ползва апартамент №***за периода 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. и ап.
№***в процесния период 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г.
По отношение на въпроса дали ответницата лично е ползва имотите в посочените
периоди следва да се посочи, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение 7/2012г. на ОСГК на
ВКС лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове. Безпротиворечиво се
доказва, че ответницата живее в ап. 2 в процесния период, а за ап. №3 за периода
22.03.2019г. до 06.03.2022 г. няма данни да е отдаван под наем, поради което съдът
възприема, че също е бил ползван лично от ответницата.
При изложеното иска за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
обезщетение за едноличното ползване на ап. 2 за периода от 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г. и
ап.3 за периода 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. е доказан по основание.
По отношение на размера на претенцията е изслушана първоначална съдебно-
икономическа експертиза / СИЕ/, депозирана на 11.04.2024г. и допълнена на 28.06.2024г. -
л.185 и сл, вещото лице по която сочи, че средния пазарен наем за ¼ ид.ч. от ап.2 за периода
22.03.2019 г. до 22.08.2023г. е в размер на 6 515,15 лв., а за ап. 3 за периода 22.03.2019г. до
06.03.2022 г. е 2650,94 лв. / по изчисления въз основа на отговора на въпрос 2 за средната
месечна наемна цена в частта му само за процесния период за този апартамент./. На л.192 е
посочено и заключението по отношение на лихвата за забава.
По искане на ищеца е допусната повторна тройна съдебно-оценителна експертиза.
5
От приетата повторна тройна съдебно-оценителна експертиза, депозирана на 13.11.2024 г. и
допълнена на 30.01.2025г. се установява /л.269/ средния пазарен наем за ¼ ид.ч. от ап.2 за
периода 22.03.2019 г. до 22.08.2023г. 7162,00лв. Посочено е, че лихвата за забава за периода
23.08.2020 г. до 22.08.2023 г. върху главница от 7162,00 лв.е 1309,26 лв.
Съобразно приложение 2 към повторната експертиза – л.269 гръб, размера на
главницата за обезщетение за ползването на ¼ ид.ч. от ап. ***за периода 22.03.2019г. до
06.03.2022 г. възлиза на 2203,55 лв. / сбор от колони 4 за 2019 и 2020 г., колона 9, ред 1 и 2 от
колона 14, както и за периода 01.03.2022г.-06.03.2022г. сумата от 13,55 лв. съразмерно с
посочената месечна цена за ¼ част и броя на дните/ лихвата за забава за 23.08.2020 г. до
22.08.2023 г. върху главница от 2203,55лв. е 604,30 лв. / при изчисление въз основа на
приложение 2/
Съдът намира, че следва да даде вяра на заключението на повторна тройна
съдебно-оценителна експертиза, като компетентно изготвена и основаваща се на
специалните знания на трима експерти. Въпреки изложените от ищеца възражение срещу
начина на формиране на наемната пазарна цена, съдът намира, че вещите лице А., В. и А. са
разяснили метода и начина на изчисление, отговорили са на въпросите, както в писмената
част, така и при изслушването аргументирано и разбираемо.
Поради изложеното, съдът намира искове по чл.31, ал.2 ЗС за основателни, до
следните размери:
- сумата от 7162,00лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¼
ид.ч. от Апартамент № ***. за периода от 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от
1309,26 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
1/4 ид.ч. от Апартамент № ***, за периода от 23.08.2020 г. до 22.08.2023 г. включително.
Исковете за главница и лихва за обезщетение по отношение ползването на ап. 2 следва да се
отхвърлят като неоснователни за разликата над 7162,00 до 9270,00лв. за главницата и за
разликата над 1309,26 лв. до 1937,33 лв.
- 2203,55лв. - представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
Апартамент № 3 за периода от 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /23.08.2023г./ до
окончателно изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 604,30лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от
Апартамент № ***за периода от 23.08.2020 г. до 22.08.2023 г. включително. Исковете за
главница и лихва за обезщетение по отношение ползването на ап. 3 следва да се отхвърлят за
разликата над 2203,55лв. до 3982,50 лв. за главницата и за разликата над 604,30лв. до
1088,39 лв.
По иска по чл.30, ал.2 ЗС за апартамент №3 за периода от 07.03.2022 г. до
06.06.2023 г.:
По иска по чл.30, ал.2 ЗС – 1. че имотът е съсобствен с ответника; 2. ответникът е
сключил договор за наем с трето лице, от който ползващият съсобственик е реализирал, 3.
тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от ищеца идеална част, от
ползването на която последния е бил лишен от ответника.4. размера на получената от
ответника сума съобразно дяла на ищеца в съсобствеността.
По исковете по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже- 1. главното задължение;
2. изпадане на ответника в забава; 3. размера на лихвата.
Към исковата молба /л.30/ е представено копие на договор за наем от 07.03.2022г.,
сключен между Р*** / /наемател/ и Е. П. / наемодател/, с предмет отдаване под наем на ап.
***на ул. ***. Срокът на договора е 12 месеца при месечна наемна цена от 450лв.
Всяка от страните- ищецът с исковата молба, а ответникът с отговора на исковата е
поискала насрещната страна да бъде задължена да представи в оригинал договор за наем от
07.03.2022г.
В първото по делото о.с.з. процесуалния представител на ответницата е заявил, че
„няма такъв сключен договор“ /л.76 гръб/.
Съдът е задължил ответника най-късно в следващо о.с.з. да представи оригинала
6
на договора за наем от 07.03.2022г., като е изложил, че видно от представения препис в него
като наемодател е посочен ответника и липсва съмнение, че такъв документ не съществува в
обективната действителност. Не са указани последици от неизпълнение на указанията за
представяне на договор за наем в оригинал.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от
добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, по отношение на
ап. 3 са събрани безпротиворечиви данни, че той се отдава под наем в период от 2022г.
насам, като при съобразяване на всички гласни доказателства в съвкупност се установява, че
действията по отдаване се извършват от ответницата. Свид. ***разказва, че е комуникирал с
наемател- италианец, който разказал за уговорка ответницата да заплаща таксите, дължи на
ЕС, а свид. ***също посочва, че апартамента се отдава под наем, като към момента няма
наемател и ответницата го държи заключен. Показанията на двамата свидетели водени от
насрещните страни в съвкупност доказват, че ап. 3 е отдаван под наем. От показанията на
свид. ***, които в тази част са последователни и отличаващи се с достоверност, се
установява, че през 2022г. и 2023 г., т.е. в процесния за тази претенция период ап. ***е
отдаван по наем. В тази посока са и показанията на свид. ***. За този извод, не е
необходимо представянето на писмен договор, тъй като договорът за наем е неформален.
Доколкото договорът за наем е възмезден такъв, съдът приема, че ответницата е придобила
доходи, въз основа на него. Съдът не основава изводите си на представения от ищеца
договор за наем по отношение на размера на дохода, тъй като договорът е незаверен частен
документ, съществуването на който е изрично е оспорен от насрещната страна. Въпреки, че
се установява, че ответницата е отдавала имота под наем, съдът не може да възприема
наемната цена по договора при изричното му оспорване и без да е указал последици от
неизпълнение на задължението по чл.190 ГПК на ответника. Като размер на дохода за ¼
ид.ч. съдът следва да възприеме средната пазарна наемна цена на ап. 3 за периода 07.03.2022
г. до 06.06.2023 г., съобразно приложение 2 към повторната оценителна експертиза – 833,61
лв. /сбор от 56,45 лв. за периода 07.03.2022г.-31.07.2022г. при наем за цял месец 70 лв., 560
лв. за периода 01.04-31.12.2022г., 198 лв. за периода 01.01.2023г.-28.02.2023г. и 19,16 лв. за
периода 01.03.-06.03.2022г. при прието обезщетение от 99лв. за цял месец в посоченото
приложение/ колона 19/. За разликата над 833,61 лв. до пълния претендиран размер от
11687,50 лв. искът по чл.30, ал.3 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че иска по чл.86 ЗЗД върху частта от придобитите от ищеца доходи
за периода 07.03.2022 г. до 06.06.2023 г. следва да се отхвърли. Според практиката на ВКС,
когато се претендира обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС, което се дължи без покана, то за да се
приеме, че длъжникът е изпаднал в забава и по отношение на претенция по чл. 86 ЗЗД,
следва да има изрично писмено искане / Решение № 155 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3518/2014 г., II г. о., ГК/. В същото е разяснено, че нотариална покана за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС следва да се приеме за покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и по
отношение на задължението за лихви за забава поради неизпълнение на главното
задължение по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато в поканата съсобственика съдържа изрично искане
при неизпълнение да се заплати лихва. В конкретния случай в представената от ищеца
нотариална покана не е налице изрично изявление, че се претендира и последицата от
неизпълнението – плащане на лихва. По делото няма представени доказателства ищецът да е
канил с друга покана ответника да плаща лихва вкл. за вземането основание на чл.30, ал.3
ЗС. Искът за сумата от 166.43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения за получените само от
ответника добиви от съсобствения недвижим имот Апартамент № 3. за периода от
11.03.2022 г. до 22.08.2023 г. следва да се отхвърли.
При това произнасяне по главния иск по чл.30, ал.2 ЗС за апартамент №3 за
периода от 07.03.2022 г. до 06.06.2023 г. и акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД, съдът не дължи
произнасяне по евентуалния иск за сочения имот и период с правно основание чл.31, ал.2 ЗС
и съответно обусловения от същия иск по чл.86 ЗЗД.
По възражението за прихващане:
По възражението за прихващане, с правна квалификация, чл. 61 ЗЗД в тежест на
7
навелия го ответник е да докаже: 1. че имотите – ап.***, ап.***и дворното място са
съсобствени между страните; 2 че той е извършил сочените от него разходи в съсобствения
имота / разходи за труд и материали/ в сочения от него времеви период; 3. че е налице
съсобственост и при какви квоти; 4, че са налице подобрения в имота, т.е. извършеното е
трайно прикрепено към имота, 5. размера на обогатяването на ищеца, т.е. по-малката
стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите
съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им
от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е
до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота/.
Във връзка с извършването на твърдените подобрения са ангажирани гласни
доказателства:
Свид. ***излага, че полилеите от предявени му снимки, приложени към
първоначалната СТЕ са били закупени още към 1989 г. от ответницата и съпруга й, като са
били в друг техен апартамент в сградата, а по-късно са преместени в ап.*** и ап.***.
Разказва, че през 2015-2016г. Е. е помолила човека, който е боядисвал общите части, да
боядиса и ап. 2 и ап.3.
Свид. ***излага, че на входната врата е слагано дистанционно и знае, че Е. и още
някой от блока е плащал, като не знае каква част или парична сума е платила Е..
Излага, че в ап. 2 през 2022 г. е поставена лента лед осветление 12 м., правен е
ремонт на тавана - част е подмазана, на друга част има сложен стиропор за подложка и пак
подмазване. Преди да се нанесе знае, че е ап. 2 е боядисван, като посочва примерен момент
2021г. Знае, че има някаква врата между ап. ***и ап. ***, но не я е виждал, като в момента
между двата апартамента не може да се преминава.
Доколкото знае през 2021 г. е правено общо боядисване и почистване на ап. 3, а
след като той се е нанесъл през 2023г. също е правено почистване, ремонт, след това
боядисване, като той е помагал на майстора и е купувал материали. Разказва, че когато се е
нанесъл в ап. 3 е имало шкафове, до тях кухненска мивка от специален материал, който не
може да посочи какъв е, с проточен бойлер, в дясната страна има абсорбатор и лед
осветление над шкафовете. Сочи, че има монтиран климатик в ап. 3, от преди той да заживее
там. След като се нанесъл в ап. 3 е правен ремонт е боядисвано и почиствано.
Свид. Желязко Желязков сочи, че има имот в сградата и познава страните от дълги
години. Излага, че на приземния етаж има три апартамента – неговия и двата процесни.
Сочи, че по-малкия апартамент се отдава под наем и той се заключва, като няма наематели
към момента. В ап. 2 сочи, че живеят Е. и мъжа, с който съжителства на съпружески начала.
Знае, че през 2021г. в ап. 2 е боядисвано, слагани са тапети, а миналата година / 2023г.
спряно депозирането на показанията през 2024г./ отново било боядисвано.
Разказва, че в ап. 3 влизал последно 2 седмици преди разпита му, като сочи, че в него,
за да може да бъде отдаван под наем било сложено обзавеждане, като конкретно сочи
наличието на абсорбатор, модерна мивка и 3 бр. кристални полилея, като се последните
мисли, че са купени преди не повече от 4-5години.
По делото са приети съдебно-техническа експертиза, депозирана на 03.07.2024г. и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, депозирана на 05.02.2024 г., от които се
установява следното вкл. след извършен на място оглед: в имотите са извършено
претендираните от ответника разходи; от огледа не може да се установи кога е извършвано
боядисване. Не са трайно прикрепени към имота и не би причинило разрушавания по
основната вещ / имота/ премахването на посочените в приложение 1: осветителни тела в
ап.3, климатик „***, климатик „Gree“, абсорбатор „***” и бойлер. В допълнителната
експертиза, вещото лице е посочило, че увеличената стойност на имота вследствие на
подобренията е равна на стойността на същите, с оглед на което при формиране извод за
сумата, до която възражението за прихващане е основателно, съдът съобразява посочените
от вещото лице стойности. В о.с.з. на 12.07.2024г. вещото лице П. е разяснило, че 12м. лед
лампа в ап.2 намира за трайно прикрепена към имота, тъй като е залепена за тавана и ако
„кърти“ мазилката ще бъде нарушена, което ще изисква възстановяването й и боядисване. В
същото о.с.з. вещото лице разяснява, че в таблица 1 са посочени стойностите на подобрения
през 2024г.- към датата на изготвяне на експертизата, а в следващите таблици са посочени
техните стойности към датата на извършването им, съобразно твърденията на ответника.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е.
8
направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - т.6 от ППВС № 6/74 г.
Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да
бъде подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота. /решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV
г.о., ППВС № 6/74 г., т.8./ От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е
трайно прикрепено към имота и извършилият не може да го отдели от имота, а му се дължи
само обезщетение.
Доколкото вещото лице изрично е посочило, че осветителни тела в ап.***, климатик
***, климатик „***“, абсорбатор „***” и бойлер не са прикрепени трайно към имота и могат
да се премахнат, респ. преместят и ползват на друго място, те представляват движими вещи,
а не подобрения и тяхната стойност не следва да се съобразява.
На следващо място, за да се счита за подобрение извършеното следва да съществува
към момента на предявяване на вземането. С оглед на това изискване за наличие на
подобрение, съдът намира, че такова не представлява боядисване на ап. 3 през 2021г.,
доколкото самият ответник излага, че е извършено последващо боядисване през 2023г., т.е.
след второто боядисване резултатите от първото вече не са налице и подобрение
представлява извършеното второ боядисване, с оглед на което съдът съобразява само
неговата стойност.
По отношение на монтирането на монтаж на дистанционно устройство за входна
врата към двор, ищцата е представила два броя фактури с получател Мартин Петров –
2148/13.04.2023г. за стока „автоматика за двукрила врата с дължима на рамото и
дистанционното на стойност 972,00 лв. и 2149/13.04.2023 г. за стока „дистанционно“ на
стойност 210 лв. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в сградата
собственост притежава лице на име ***, който е собственик и на един от четирите гаража в
нея. С оглед на тези данни и доколкото ответницата не е представила доказателства за
разхода за монтиране на такава врата, съдът намира, че е недоказано Е. П. да е сторила такъв
разход, поради което и не следва да се съобразява разход в претендирания размер от 504 лв.
При съобразяване със заключение на вещото лице, че в двата апартамента са налице
твърдението от ответник останали подобрения, като наблюдаваното от вещото лице на място
в части се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, а именно от свид. ***, че е
боядисвано в ап. ***през 2021г. и 2023г., съотв. на твърденията на ответника за боядисване
в дневната на този апартамент през 2021г. и в коридора през 2023г. Наблюдаваното от
вещото лице наличие на лед осветителна лента в ап.***, преграда между ап.2 и ап.3, както и
боядисването на ап. 3 през 2023г. се затвърждава и от показанията на свид. ***.
За формиране извод за стойността на подобрения, които намира, че са доказани, съдът
съобразява СТЕ, приета по делото, на която дава вяра. При изслушването си вещото лице е
обяснило как е достигнало до формираните изводи.
Следва да се съобразяват следните подобрения, извършени от ответника до следните
стойности
В ап.***
- в дневната – боядисване на таван-24кв.м. и поставяне на тапети- 25 кв.м., с
обща стойност на труд и материали през 2021 г. - 135.25 лв. / ¼ част от сбора на позиции на
ред3-20 в таблица приложение 4 към СТЕ/
-закупуване и монтиране на лед осветителни тела през 2021 г.- 170,75 лв. /1/4 част от
сбора на ред 21-22 от таблица приложение 4 към СТЕ/
- в коридора – ремонт на тавана през 2023 г.- 15 кв.м. изкъртване, шпакловане,
грундиране, боядисване както и боядисване на 53 кв.м. стени -267,50 лв. / ¼ част от сбора на
ред 25,44,45 от таблица приложение 2 към СТЕ/.
- в банята – поставяне на окачен таван /труд и материали/ през 2019 г. – 46,75
лв. / съобразно стойността с ДДС в таблица приложение 5 към СТЕ/.
Или общо за ап.2 – стойност на подобрения 620,25 лв.
В ап.***
- боядисване на стени таван през 2023 г.- 441,00 лв. при съобразяване със
стойностите в редове 77,88,89 от таблица приложение 2 от СТЕ.
- грундиране и лакиране на две входни врати за апартамента през 2023г.-86.25
лв., съобразно дейност „лакиране на дървени плоскости“, посочени от вещото лице. То
9
изрично е посочило, че това са плоскости по таван и стени / при излсушването му в о.с.з. на
19.02.2025г., като съдът при приложение на чл.162 от ГПК възприема стойността, доколкото
видно от размерите на тези плоскости в ред 92 от таблица към приложение 2 към СТЕ, те са
близки до размер на врата, касаят 4 бр. повърхности съответстващи на площта на двете
страни на две врати, както и касаят само лакиране, без дейност по грундиране, с оглед на
което съдът счита, че претендираната стойност от ответника дори е по-малко от стойността
необходима за извършване и на двете дейности- грундиране и лакиране.
- закупуване и монтиране през 2021 г. на шкаф-мивка
По отношение остойностяването на тази дейност, съдът е дал допълнителна
възможност на вещото лице да го извърши, доколкото е липсвала посочена стойност в
първоначалната експертиза / л.226/, въпреки това такава стойност липсва и в депозираната
на 05.02.2025г. експертиза. Доколкото наличието на шкаф с мивка се установява от
свидетелите, както и вещото лице е посочило, че всички твърдени подобрения от ответника
са налице, съдът намира че основанието на възражението е доказано, като при приложение
на чл.162 ГПК по отношение на размера, съдът го определяне на 112,50 лв., която възприема
за ¼ от монтиран шкаф с мивка.
- поставяне на окачен таван в банята -46,75 лв. /труд и материали/, съобразно
искането на ответника за стойността, която следва се отчете, доколкото видно от ред.96 в
таблица приложение 4, стойността за ¼ от дейността през 2021 г., остойностена от вещото
лице би била по-висока, а именно 150 лв.
- поставяне на преграда от гипсокартон двустранно между апартаменти 2 и 3 за
4 кв.м. -55,50 лв. (труд и материали) - /съобразно стойността в ред 97 в таблица приложение
2 от СТЕ/
Или общо за ап.2 – стойност на подобрения 742,00 лв.
Възражението за прихващане на ответника е основателно до сумата от 1362,25 лв. /
сбор от 620,25 и 742,00 лв./.
Съгласно разясненията в мотивите към т. 2 на ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. дело №
2/2020 г. на ОСГТК на ВКС по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска
като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното
вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно
средство срещу предявения иск.
В приложение на изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе по
основателната част на възражението за прихващане като се отхвърли първия главен
предявен иск за сумата над 5799,75 лв. до размера до който съдът до намери иска за
обезщетение представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от
Апартамент № ***. за периода от 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г., а именно 7162,00лв. като
погасен чрез прихващане със сумата 1362,25 лв. – стойност на посочените по-горе
подобрения.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете. Съдът няма да присъжда отделно адвокатско
възнаграждение съобразно произнасянето по възражението за прихващане, доколкото то
пряко се отразява на изхода по главните искове. Ответникът избира как да осъществява
защитата си в рамките на предвидените от ГПК способи, в случая един от избраните способи
е възражение за прихващане, по което и двете страни са осъществява доказване и то се
отразява на основателността на главните искове. Положените от адвокатите усилия във
връзка с усложненото развитие на производството, поради наведеното възражение за
прихващане, се отчитат при формиране на извод за справедливото адвокатско
възнаграждение.
Ищецът претендира разноски и е доказал заплащане на следните такива: 775,29 лв.-
държавна такса, 500 лв.- за първоначалната СОЕ, 150 лв- депозит за СТЕ, 1500 лв.- депозит
за допълнителна СОЕ, както и 2000 лв.- адвокатско възнаграждение
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
10
възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер на 2035,59лв., съобразно общата цена предявените искове.
Въпреки, че съдът не е обвързан от този размер, същият може да се ползва като ориентир за
справедливото остойностяване на адвокатски труд, с оглед на неговата специфика. В
конкретния случай съдът намира, че не касае за производство с фактическа сложност и
адвокатско възнаграждение в минимален според Наредбата размер е справедливо. По
делото са проведени 5 бр. о.с.з., както и е събран значителен обем на доказателства вкл. 4 бр.
експертизи; предявени са 6 главни иска и два съединени в условията на евентуалност, както
и е разгледано възражение за прихващане със значителен обем на твърдени подобрения. С
оглед положения обем и качество на труда на процесуалния представител на ищеца,
заплатеното от последния адвокатско възнаграждение е справедливо.
Съразмерно с уважените размери на исковата ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца 2913,59 лв. разноски в съдебното производство.
Ответникът е доказал заплащането на 300 лв.- депозит за СТЕ, 100 лв. – депозит за
допълнителна СТЕ, както и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата
от 776,04 лв.- разноски в съдебното производство.
С определение от о.с.з. от 19.02.2025г. съдът е задължил ответника да доплати сумата
от 70 лв., съобразно окончателното възнаграждение на вещото лице по допълнителната
съдбено-техническа експертиза, като са му указани последиците по чл. 77 ГПК. В указания
срок и до момента ответникът не е представил доказателства за заплащане на сумата от 70
лв. и на осн. чл.77 ГПК следва да бъде осъден да я плати по сметка на РС- Варна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***да заплати на М. А. П.-
***, ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 5799,75 лв.
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от Апартамент № ***.
представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с площ от 72.90 кв.м. с
административен адрес гр. *** за периода от 22.03.2019 г. до 22.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от
1309,26 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
1/4 ид.ч. от Апартамент № ***, представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с
площ от 72.90 кв.м.. с административен адрес гр.*** за периода от 23.08.2020 г. до
22.08.2023 г. включително;
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница на обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от
Апартамент № ***. представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с площ от
72.90 кв.м. с административен адрес гр. *** за разликата над уважения размер от 5799,75
лв. до 7162,00лв. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 1362,25 лв. -
стойност на извършени подобрения от Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** в
съсобствените Апартамент № ***. представляващ имот с кадастрален идентификатор №
***и Апартамент № ***представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***,
съразмерно със собствената на ищцата М. А. П.- ***, ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
*** квота в съсобствеността, на осн. чл. 61 ЗЗД :
В ап.**
11
- в дневната – боядисване на таван-24кв.м. и поставяне на тапети- 25 кв.м., с
обща стойност на труд и материали през 2021 г. - 135.25 лв.
-закупуване и монтиране на лед осветителни тела през 2021 г.- 170,75 лв.
- в коридора – ремонт на тавана през 2023 г.- 15 кв.м. изкъртване, шпакловане,
грундиране, боядисване както и боядисване на 53 кв.м. стени -267,50 лв.
- в банята – поставяне на окачен таван /труд и материали/ през 2019 г. – 46,75
лв.
В ап.**
- боядисване на стени таван през 2023 г.- 441,00 лв.
- грундиране и лакиране на две входни врати за апартамента през 2023г.-86.25
лв.
- закупуване и монтиране през 2021 г. на шкаф-мивка
- поставяне на окачен таван в банята през 2021г. -46,75 лв. /труд и материали/
- поставяне на преграда от гипсокартон двустранно между апартаменти 2 и 3 за
4 кв.м. през 2021г. -55,50 лв. (труд и материали)
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница на обезщетение за лишаване от ползването на
¼ ид.ч. от Апартамент № ***. представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***с
площ от 72.90 кв.м. с административен адрес гр. *** за разликата над 7162,00лв. до пълния
претендиран размер от 9 275.00 лева, като неоснователен
и ОТХВЪРЛЯ иска обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
1/4 ид.ч. от Апартамент № ***, представляващ имот с кадастрален идентификатор №
****върху обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер 1309,26 лв. до
пълния претендиран размер от 1 937.33 лева
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: ****да заплати на М. А. П.-
Мартин, ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. **** на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от
2203,55лв., представляваща обезщетение за ***от ползването на 1/4 ид.ч. от Апартамент №
***представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***е площ от 34.53 кв.м.. с
административен адрес гр. Варна. ул. ***. за периода от 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от
604,30лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
¼ ид.ч. от Апартамент № ***, представляващ имот е кадастрален идентификатор № ***е
площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. ***. дължимо за периода от 23.08.2020 г. до
22.08.2023 г. включително:
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
Апартамент № ***представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***е площ от
34.53 кв.м.. с административен адрес гр. ***. за периода от 22.03.2019г. до 06.03.2022 г. за
разликата над уважения размер от 2203,55лв. до пълния претендиран размер от 3982,50 лв.,
както
и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване от ползването на
¼ ид.ч. от Апартамент № ***за разликата над уважения размер от 604,30лв. до
претендирания размер от 1088,39 лв.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***да заплати на М. А. П.-
***, ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.*** на осн. чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 833,61 лв.-
представляваща следващото се за притежаваните от ищеца ¼ ид.ч. от правото на
собственост обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствения
недвижим имот, а именно: Апартамент № ***, представляващ имот с кадастрален
идентификатор № ***с площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. *** за периода от
07.03.2022 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата .
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за получените само от ответника добиви от
съсобствения недвижим имот, а именно: Апартамент № ****, представляващ имот с
кадастрален идентификатор № ***с площ от 34.53 кв.м.. с административен адрес гр. *** за
периода от 07.03.2022 г. до 06.06.2023 г. за разликата над уважения размер от 833,61 лв. до
12
пълния претендиран размер от 1 687.50 лева
И ИЗЦЯЛО ОТВХЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 166.43 лева /сто
шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения за получените само от ответника добиви от съсобствения недвижим имот
Апартамент № ***. представляващ имот с кадастрален идентификатор № ****с площ от
34.53 кв.м.. е административен адрес гр. ***. дължимо за периода от 11.03.2022 г. до
22.08.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. В***да заплати на М. А. П.- Мартин, ЕГН: **********, съдебен адрес: *** сумата
от 2913,59 лв. разноски в съдебното производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. А. П.- ***, ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. В*** да заплати на Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***сумата от
776,04 лв.- разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебен адрес:
гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от
70,00 лв.- незаплатена част от дължимото възнаграждение на вещото лице по
допълнителната съдебно-техническа експертиза изготвена по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13