О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. Несебър, 07.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, шести състав в публично заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 764 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС.
От ищците „Д.М.8” ООД,
П.С. П., Е. В. П., Р.М.Я., Д.М.И., Т.С.Д., срещу собствениците от Етажната
собственост на комплекс „Т. 3” с идентификатор № ********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявани от управителя на
етажната собственост Д.А.А., е подадена искова молба, с която се иска отмяната
на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на
22.05.2017г. Излага се, че ищците разбрали за събранието едва на 18.07.2017г.,
тъй като протоколът от него не бил поставен на видно място в нарушение на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. Навежда се, че общото събрание е свикано в нарушение на
изискванията на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС – без покана или каквото и да
е съобщение, поставено по предписания от закона ред, както и без да е обявен
дневен ред. Сочи се, че от многобройните охранители, рецепционисти, чистачи и
други работници в комплекса не е постъпил сигнал до „Д.М.8” ООД за залепването
на покана за свикване на ОС или съобщение за изготвянето на протокола. Твърди
се, че в протокола не е посочено по чия инициатива се свиква събранието.
Акцентира се върху обстоятелството, че покана за събранието не е била изпратена
и връчена на другите собственици, включително на „Д.М.8” ООД на регистрираните
в ТР седалище и адрес на управление, нито на електронната поща на дружеството.
Сочи се, че протоколът е от 19.05.2017г., а в него са отразени решения от
22.05.2017г. Направен е извод, че реално общо събрание не се е провеждало.
Излага се, че при провеждане на общото събрание е нарушена разпоредбата на чл.
15 ЗУЕС. Оспорва се представителната власт на лицата, които са се подписали
като пълномощници. В тази връзка се твърди, че отразеното в протокола
упълномощаване е в нарушение на чл. 14 ЗУЕС. Навежда се, че не става ясно как
са определени идеалните части от общите части на сградата, които представляват
явилите се лица. Решението по т. 1 от протокола се оспорва като взето в
нарушение на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС – без нужното мнозинство. Решенията се оспорват
като взети без нужното мнозинство и без да е дадена възможност на други
собственици да се информират за тях. Решенията по т. 6 и 8 се оспорват като
взети при нарушение на установената в ЗУЕС процедура за приемане на бюджет за
етажната собственост. Твърди се, че бюджетът е приет в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 4 ЗУЕС, тъй като не е ясно какви са паричните задължения на етажните
собственици във връзка с постъпленията от вноските на етажните собственици, не
е заложена приходна част, липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи
и разходи и не е направено предложение от управителя в рамките на правомощията
по чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Решенията по точки от 6.1. до 6.1.1.1.11 и
решението по т. 7 се оспорват като взети в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. В
тази връзка се сочи, че общото събрание е приело средства за разходи по
управление да се набират чрез фонд „Ремонт и обновяване”, докато средствата по
този фонд следва да се разходват единствено за дейностите по чл. 48 и чл. 49 ЗУЕС. Решенията по т. 6.1 и т. 6.2 и всичките им подточки се атакуват като
взети без нужното мнозинство по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗУЕС.
Навежда се, че решението по т. 9 е извън компетентността на общото събрание,
тъй като е лишено от житейска и правна логика. Като незаконосъобразни се
оспорват решенията от т. 11 до т. 14, тъй като не са приети с необходимото
мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Решението по т. 14 се оспорва и като
взето извън компетентността на общото събрание. Развиват се подробни
съображения за допустимост на предявения иск. В тази връзка се извършва анализ
на събраните по делото гласни доказателствени средства, като се сочи, че следва
да се ценят показанията на свидетелите С.и Д., а не тези на свидетеля Марахов.
С тези доводи до съда се отправя искане да отмени атакуваните решения на общото
събрание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на комплекс „Т. 3” с
идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, представлявани от управителя на етажната собственост Д.А.А., чрез
неговия процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявения иск
се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан. Развиват се подробни
съображения в подкрепа на тезата, че искът е подаден след изтичане на
предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС срок. Излага, че процедурата по чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС е спазена, като съобщение за изготвен протокол е поставено на таблото
за обяви в ЕС на 29.05.2017г. в 18:30 часа, а за поставяне на съобщението е
изготвен протокол. Твърди се, че срокът за обжалване е изтекъл на 28.06.2017г.
– преди входиране на исковата молба. Сочи се, че ЕС е свикано при спазване на
чл. 12, ал. 6, изр. 2 и чл. 13 ЗУЕС. Акцентира се върху обстоятелството, че
събрание не е било свиквано в периода от 2013г. до момента на провеждане на
събранието от 2017г. В тази връзка се твърди, че е налице хипотезата на чл. 12,
ал. 6, изр. 2 ЗУЕС, при която е свикано и проведено процесното събрание.
Навежда се, че събранието е било свикано с покана, подписана от лицата, които
са го свикали, в която бил обявен и дневният ред. Излага се, че поканата била
поставена на таблото за обяви на 09.05.2017г., а събранието се провело на
22.05.2017г. – на десетия ден след поставянето й. Сочи се, че са спазени
изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС за съдържание на протокола, като сред тези
изисквания не е да се посочва лицето, което свиква ОС. Твърди, се че това лице
е посочено в поканата по чл. 13 ЗУЕС. Навежда се, че събранието било първо за
етажната собственост, поради което лицето, свикващо събранието, не е имало
контактите на всички етажни собственици, за да ги уведоми по всички възможни
начини. Излага се, че на 19.05.2017г. е направен единствено опит за провеждане
на общото събрание, за което бил съставен и протокол за регистрация, а поради
липса на кворум на основание чл. 1** ал. 2 ЗУЕС ОС е било отложено с един час.
Впоследствие на основание чл. 1** ал. 3 ЗУЕС събранието било отложено за
следващия работен ден – 22.05.2017г. На тази дата събранието било проведено, за
което бил съставен и втори протокол за регистрация, с положени върху него
подписи на присъстващите лица. Сочи се, че са спазени изискванията на чл. 15 ЗУЕС за кворум при провеждане на събранието. Излага се, че посочените в
протокола от ОС и в протоколите за регистрация пълномощници са действали въз
основа на валидно учредена представителна власт. Във връзка с пълномощниците се
твърди, че в комплекс „Т. 3” има недвижими имоти, правото на собственост върху
които се притежава от няколко лица в съсобственост. Сочи се, че всеки един от
съсобствениците може да представлява и да участва в общото събрание за целия
обект, като се считат представени всички идеални части за обекта, а всеки един
съсобственик упражнява валидно правата за целия обект, без да е необходимо
изрично овластяване, поради което гласовете на всички съсобственици са равни на
един глас в този обект. Твърди се, че упълномощаването на трето лице от всички
съсобственици на даден обект е равнозначно на упълномощаването на един от тях
на това трето лице. Навежда се, че А.Н.следва да се счита за упълномощен да
представлява всички припадащи се на СОС с идентификатор 51500.507.592.1.33 идеални
части от общите части на сградата, като е налице валидно упълномощаване от
съсобственика Е. Ш. Поради тази причина се сочи, че не е било нужно
упълномощаване от други съсобственик – А.С.. Твърди се, че В.М.следва да се
счита за упълномощен да представлява всички припадащи се на СОС с идентификатор
************идеални част, като е налице валидно упълномощаване от съсобственика
Олга Лев и не е било нужно упълномощаване от другите съсобственици – Анастасия
Лев и Александра Сергеева. Навежда се, че Некрасов се счита за упълномощен да
представлява всички припадащи на СОС с идентификатор 51500.507.592.1.41 идеални
част, като е упълномощен от съсобственика Дмитрий Павлов и не е било нужно да
се упълномощава от Е.П.. Излага се, че протоколът от ОС е съставен надлежно в
съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Сочи се, че за да е
допустимо оспорването на протокола е необходимо етажният собственик да докаже,
че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, а това в случая не е
сторено. В тази връзка се твърди, че протоколът е обвързвал с доказателствената
си сила ищците и възраженията им срещу съдържанието му са неоснователни. Излага
се, че присъстващите лица са подписали протоколите за регистрация, поради което
не е било необходимо да подписват и протокола. Акцентира се върху
обстоятелството, че ОС е свикано от физическо лице лично, поради което не е
било необходимо инициаторите да упълномощават лица за свикването му. Развиват
се подробни съображения в насока, че обръщенията от собствениците в комплексите
„Т.” към Генералния консул на РФ в Република България, както и отговора му, са
ирелевантни. Сочи се, че притежаваните и представени от присъстващи на ОС лица
идеални части са взети от документите им за собственост, справки от ИКАР, както
и справки от АГКК и са посочени в протоколите за регистрация. Акцентира се
върху обстоятелството, че в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС не се съдържа изискване в
протокола да се вписват неявилите се лица, като пълният брой на собствениците в
комплекса е отразен в протоколите. Развиват се съображения в насока, че
изискванията за кворум са спазени и по т. 1 от дневния ред не е било необходимо
мнозинство по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС за приемане на площообразуване, тъй като
липсва разминаване между притежаваните от собствениците идеални части, посочени
в протоколите за регистрация и тези, които са приети по т. 1. Сочи се, че
всички решения са приети с единодушие – при спазване на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. По
отношение на приетия бюджет се излага, че общото събрание е било първо, поради
което до провеждането му не е имало действащ управител, който да представи
изготвения бюджет на ОС по реда на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Сочи се, че
разходите по т. 6.1 и следващите и по т. 7 правилно са приети за разходи по чл.
50, ал. 4 ЗУЕС, тъй като не са такива по поддържане на сградата. Излага се, че
средствата във фонда се разходват и за други дейности, извън тези по чл. 48 и
чл. 49 ЗУЕС, определени с решение на общото събрание. Развиват се подробни съображения
в насока, че решенията по т. 6.1 и т. 6.2 не са свързани с получаване на
кредити и с извършване на полезни разходи. Акцентира се върху обстоятелството,
че тези решения не са и в указания в чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС смисъл. Относно
решението по т. 9 се излага, че е насочени единствено към собственици, които са
руски граждани. Навежда се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК дава
възможност за ангажиране подведомствеността на Арбитражен съд относно
имуществени спорове. Твърди се, че решението по т. 11 е за административна
поддръжка и като такова не попада в обхвата на чл. 23 ЗУЕС и не е необходимо да
се вземе с квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Развиват се
съображения в насока, че и решението по т. 12 не попада в обхвата на чл. 17, ал.
2, т. 7 ЗУЕС. Относно решението по т. 13 се сочи, че сключването на договор за
абонаментно обслужване на асансьора не представлява възлагане на правомощията
на управителя на ЕС, нито възлагане на дейности по поддържане на общите части
на сградата. За решението по т. 14 също се твърди, че не попада в обхвата на
чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Навежда, се че същото е от компетентността на общото
събрание. Излага се, че приложените към исковата молба договори за управление и
поддръжка са нищожни и като такива не са породили валидни облигационни връзки
между страните. Навеждат се доводи срещу кредитирането показанията на
свидетелите С.и Д.. С тези доводи от съда се иска да прекрати производството
или да отхвърли предявения иск. Развиват се съображения срещу
претенцията на другата страна за разноски. Заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение се оспорва като прекомерно. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да
се направи извод, че съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на
целия процес. В тази връзка един от спорните въпроси между страните е дали е
спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване иска. По
отношение на този въпрос на ответника указано да докаже,
че съобщение за общото събрание е поставено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на
посочената в отговора на исковата молба дата. Във връзка с този спор от страните са ангажирани писмени и гласни
доказателствени средства. С оглед обстоятелството, че всички доказателства са
събрани в едно открито съдебно заседание (на 24.01.2018г.) и на страните е
дадена възможност да изложат становищата си в писмени защити в десетдневен срок
от приключване на съдебното заседание, съдът намира, че настоящият момент е и
първият възможен за произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск.
Този извод произтича и от естеството на твърденията на страните. От една страна
ответникът твърди, че протоколът е оповестен по надлежния ред на 29.05.2017г.,
за което са съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени
документи. Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът от събранието
не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е прието в практиката на
върховната инстанция (напр. Определение № 312 от 26.09.2014г. по ч.гр.д. №
4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез гласни доказателства да се установяват
обстоятелства, свързани с датата и мястото на залепването на протокола по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен акт е посочено, че обстоятелството кога е
изготвен протоколът от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в
режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срокът по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС може да бъде установено само с писмени доказателства (предвидените в
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС). При наличието на такива писмени доказателства и спор между
страните относно обстоятелството дали протоколът действително е поставен на
посоченото в него място и на посочената дата е допустимо събирането на гласни
доказателствени средства. Спорът по допустимостта на настоящия иск е
концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за
решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните от страните гласни
доказателствени средства.
Съдът намира за доказано по делото, че протоколът от общото
събрание е оповестен по надлежния ред на 29.05.2017г. На първо място за
установяването на този факт от ответника са ангажирани съобщение (на л. 142 от
делото) и протокол (на л. 143 от делото). Съобщението е изготвено от избрания
управител на етажната собственост, който с него е уведомил собствениците на
самостоятелни обекти в процесната сграда, че протоколът от проведеното на
22.05.2017г. общо събрание е изготвен, а всеки собственик, ползвател или
обитател може да се запознае със съдържанието му след поискване от управителя
на посочен от него имейл адрес. Според вписаното в него протоколът за поставяне
на съобщението е изготвен на 29.05.2017г. от А. и от Р.Я. и поставен на
установеното за целта място – таблото за обяви във входа на комплекс „Т. 3”. В
протокола са посочени датата, мястото и часът на поставянето му и са положени
подписите на съставителите му. Според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. В случая съставените протокол
и съобщение отговарят на предвиденото в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Спорен по делото е
въпросът дали действително съобщението е поставено на посочените в протокола
дата и час.
Съдът намира, че с показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установяват различни факти, от отразените в съставения
протокол. По делото като свидетели са разпитани В. С.и Р. Д. (служители при
ищеца „Д.М.8” ООД) и В.М.(председател на проведеното общо събрание и участник в
него като пълномощник на избрания управител – Д.А.). Ето защо на основание чл.
172 ГПК съдът достигна до извод, че е възможна заинтересованост на всеки един
от свидетелите. Същите имат определени отношения със страните по делото, или с
техните представители. Поради тази причина показанията и на тримата свидетели
следва да бъдат подложени на внимателна преценка с оглед всички други
доказателства по делото. При извършената преценка съдът достигна до извод, че
показанията на свидетелите С.и Д. не разколебават посоченото в протокола
относно датата на поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В тази връзка
съдът на първо място намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството,
че проведеното общо събрание е такова на собствениците на самостоятелни обекти
в процесната сграда (видно от изричното отбелязване в протокола). С редица свои
разпоредби ЗУЕС е дал приоритет на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, докато на ползвателите и обитателите са дадени ограничени права. Така
например „обитателите” в
сграда в режим на етажна собственост имат правото да използват общите части на сградата според тяхното
предназначение, както и да участват в управлението на етажната собственост със
съвещателен глас – арг. от чл. **
ал. 4 ЗУЕС. Т.е. техният глас няма значение за вземане на решения на общото
събрание на етажната собственост. Показанията и на двамата свидетели са, че
обитават жилища в сградата „Т. - 3”, които са им били преотстъпени в качеството
им на служители на „Д.М.8” ЕООД. Според пар. 1,т. 5 и т. 6 от ДР на ЗУЕС „Обитатели”
са физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в
тях на друго правно основание, а „Ползватели” са физически или юридически лица,
които притежават вещно право на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост. По делото няма данни, а и свидетелите не
твърдят да притежават вещно право на ползване върху обитаваните от тях
апартаменти, поради което съдът приема, че същите са „обитатели” по смисъла на
ЗУЕС. Налага се извод, че правата на тези двама свидетели в управлението на
етажната собственост са ограничени и е логично да не са с висока степен на
заинтересованост от евентуалното провеждане на общо събрание. Още повече, че и
самите свидетели не твърдят да имат интерес към участието в управлението на
етажната собственост. В показанията си същите сочат, че са служители на „Д.М.8”
ЕООД и обитават апартаменти в „Т. 3” единствено във връзка със служебните си
задължения. Показанията и на двамата свидетели са в насока, че през голяма част
от времето полагат своя труд в различните части на комплекса. Може да се
направи извод, че наблюденията на свидетелите върху комплекса са свързани
по-скоро с изпълнение на служебните им задължения (счетоводни на С.и по
поддръжката на Д.), отколкото с активното участие в управлението на комплекса.
Участието в управлението на комплекса се осъществява по-скоро от техния
работодател „Д.М.8” ЕООД. Този факт се потвърждава както от показанията на св. С.,
според която именно това дружество управлява целия комплекс (включващ и други
сгради освен процесната), така и от представените с исковата молба договори за
поддръжка и управление. Този факт се потвърждава и от обстоятелството, че един
от ищците в настоящия процес е въпросното дружество. С оглед изложеното съдът
достигна до извод, че към 29.05.2017г. двамата свидетели не са имали съществен интерес
да следят таблото за обяви във връзка с проведено в етажната собственост общо
събрание. Поради тази причина обстоятелството, че те не са видели залепено
съобщение за изготвения протокол (за което свидетелстват) не може да гарантира,
че такъв не е залепен към 29.05.2017г. Става въпрос за субективни възприятия на
„обитатели” в процесната етажна собственост, които не са били ангажирани по
никакъв начин с проведеното събрание – не са участвали в него, а и не са имали
право на глас в това събрание. Ето защо обстоятелството, че тези двама
свидетели не са видели съобщение за изготвения протокол не може да установи
тезата на ищците, че такова не е поставяно.
Горният извод на съда не се основава само на изложеното във
връзка с възприятията на сочените двама свидетели, а се допълва и от останалите
събрани по делото доказателства. Следва да се има предвид, че свидетелят М.е
пряк участник в събранието. Съшият е бил председател на събранието, както и
пълномощник на три лица. В това си качество той е участвал в съставянето на
протокола и е подписал същия на основание чл. 16, ал. 6 ЗУЕС. Наред с това той
е подписал и присъствените листи към протокола. По делото тези обстоятелства не
се оспорват, поради което от писмените документи се установява, че М.е пряк
участник в проведеното събрание. Ето защо той безспорно е възприел всички
относими факти и обстоятелства, свързани с провеждането на това събрание и
оповестяването на протокола от него. Това е и напълно логично, тъй като М.е
следвало да се интересува за оповестяването на протокола, за да уведоми лицата,
които е представлявал. В показанията си св. М.е категоричен, че след 19:00 часа
на 29.05.2017г. видял във фоайето на „Т. 3” на таблото за обяви съобщението за
изготвения протокол и съобщил за това съобщението на упълномощилите го лица. Вече
се посочи, че показанията на всички свидетели следва да се преценяват по реда
на чл. 172 ГПК. По делото обаче са налице достатъчно данни за личното участие
на събранието от страна на Марахов, поради което изводът на съда е, че той е
възприел в пълнота обстоятелствата, свързани със събранието. В тази връзка и
показанията му по отношение на съобщението за изготвения протокол са много
по-конкретни и точни от показанията на свидетелите С.и Д.. Нещо повече –
представеният протокол за поставяне на съобщението представлява частен
свидетелстващ документ, авторството на който не е оспорено в настоящото
производство. Следователно поне още двама човека, с подписа си са удостоверили
обстоятелството, че протоколът е поставен на 29.05.2017г. в 18 и 30 часа. Ето
защо показанията на свидетеля и удостовереното от тези лица съвпадат, което е
допълнително основание да се приеме, че показанията на М.се ползват с по-висока
стойност за настоящия процес. Освен това протоколът за поставяне на съобщението
е подписан от Р.Я., която е и ищца по настоящото дело. Въпреки това тя по
никакъв начин не е оспорила положения от нея подпис върху протокола. Ето защо с
подписването на протокола по извънсъдебен начин един от ищците признава
отразените в него обстоятелства, а именно, че съобщението е поставено на
29.05.2017г. Това извънсъдебно признание също потвърждава показанията на
Марахов.
От част от представените към исковата молба доказателства
също може да се изведе неоснователността на тезата на ищеца, че протоколът от
общото събрание не е оповестен. На първо място ищецът „Д.М.8” ЕООД изрично
твърди (и представя доказателства за това), че е сключил индивидуални договори
с отделни собственици на самостоятелни обекти в комплекс „Т. 3” – П. П., Е.П., Е.
В.Д.Б.. Тези негови твърдения са в пряко противоречие с показанията на св. С.,
че като счетоводител към дружеството получила в началото на месец юли сметки за
заплащане от новата етажна собственост в комплекса – на сградата „Т. 3”. Няма
причина „Д.М.8” ЕООД да получава сметки за плащане на тази етажна собственост,
при положение, че е сключило договори с отделни нейни собственици. Още повече,
че договорите с П., П. и В.Д.Б. са сключени още през 2015г. и видно от тях (на
л. ** – л. 84 от делото) дружеството се задължило да заплаща сметките на
съответните лица. Ето защо показанията на св. С., че за пръв път през месец юли
2017г. получила сметки за заплащане, свързани със сградата „Т. 3”, не отговарят
на ангажираните от ищците писмени доказателства. Очевидно сметки за обекти в
тази етажна собственост са заплащани и преди това, а не съществува причина
сметките на обособената етажна собственост да се изпращат също на „Д.М.8” ЕООД,
след като дружеството е сключило договори единствено с отделни собственици.
Това допълнително разколебаване на показанията на св. С.е от съществено
значение, тъй като пряко касае датата на узнаване от страна на ищеца „Д.М.8”
ЕООД за проведеното общо събрание. Впрочем показанията на свидетелката се
разминават и с посоченото в исковата молба, че проведеното събрание се
установило от „инцидента” справка в Община Несебър. Според свидетелката
справката не е била инцидента, а е имала конкретна цел, свързана с данни за
нова етажна собственост в „Т. 3”. Т.е. налични са съществени разминавания между
твърденията на ищеца и показанията на свидетеля и то по въпроси, свързани с
преценката за спазването на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Представеното с исковата молба
писмо от Е. В.Д.Б. до „Д.М.8” ЕООД (на л. 85 от делото) само затвърждава
гореизложеното. Писмото е изпратено на 11.07.2017г., което изрично е отразено в
него, а видно от съдържанието му с него се коментира упълномощаването на лице
да взема решения от името на В.Д.Б.. Т. е. текстът на това писмо е индиция в
насока, че за събранието се е знаело и преди посочената от ищеца дата. При
липсата на други доказателства и с оглед съставените съобщение и протокол по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдът намира, че ищците са разбрали за събранието именно от
тези документи, което е провокирало и извършването на справка в Община Несебър.
При всички изложени по-горе съображения крайният извод на
съда е, че съобщението и протоколът за поставянето му са изготвени по начина,
посочен в тях. От протокола се установява, че съобщението е постановено на
видно място на 29.05.2017г. Самият протокол съдържа цялото необходимо
съдържание и е съставен в предвидения за това срок по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Наред
с това съобщението е поставено на видно и общодостъпно място, предвидено именно
за поставянето на съобщения (наличието на информационно табло във фоайето на
етажната собственост се потвърждава от показанията и на тримата разпитани
свидетели). В практиката на върховната инстанция (напр. Решение № 161 от
29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС) е прието, че начинът
на оповестяване на протокола, предвиден в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, рефлектира и
върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения, който
срок започва да тече от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е посочено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото събрание,
заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.
** ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато
в случаите по чл. ** ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната,
на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с
поставяне на съобщението. В случая между
страните не е спорно, че събранието от 22.05.2017г. е било първо за етажната
собственост в комплекс „Т. 3”. При това положение разпоредбата на чл. ** ал. 2
ЗУЕС е обективно неприложима към настоящия случай. На практика до провеждане на
събранието не е имало управител в сградата, който да бъде уведомен за
обстоятелствата, предвидени в чл. ** ал. 2 ЗУЕС. Ето защо в случая всички ищци следва
да се считат за уведомени по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС с постановяване на
протокола от общото събрание на 29.05.2017г. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е
30-дневен от уведомяването по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и по арг. от чл. **, ал. 5 ГПК
е изтекъл на 28.06.2017г. Настоящата искова молба е изпратена на
17.08.2017г., поради което по арг. от 62. ал. 2 ГПК тази е датата на подаването й. Налага се извод, че исковата молба е подадена след
предвидения срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Както е прието в трайната съдебна
практика на върховната инстанция, вкл. и цитираното вече Решение № 161 от 29.10.2015г. по
гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, когато молбата
за отмяна на взетите решения е просрочена, същата е и процесуално недопустима,
а предявеният въз основа на нея иск – недопустим. Ето защо поради недопустимост
на предявения иск производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
При този изход на спора съдът намира, че по арг. от чл. 78,
ал. 4 ГПК разноски следва да се присъдят на ответника. По делото са налице
доказателства за направени от ответника разноски в размер на 50 лв. – заплатено
възнаграждение на преводач на свидетел по делото. Ето защо тази сума следва да
се присъди в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито
съдебно заседание от 24.01.2018г., постановено по гр. д. № 764/2017г. по описа
на Районен съд Несебър, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
ПРЕКРАТАВЯ
производството по гр.д. № 764/2017г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Модерно предградие” ул. ***
№ 1, П.С. П. (П.С.П.) гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт с № *********,
с постоянен адрес: Р.Ф., 109 544, гр. Москва, ул. „Р.В.” дом ** корпус 2,
кв. 122, БУЛСТАТ: *********, с адрес в Република
България - к. к. „С.Б.– запад”,
комплекс „Т. 3”, ет. 2, ап. ***, Е. В. П. (Е.В.П.), гражданка на Р.Ф., родена на ***г., притежаваща паспорт
с № *********, с постоянен адрес:***, Омски общински район, с. У-З, ул. „К.” № **,
БУЛСТАТ: *********, с
адрес в Република България - к. к. „С.Б.– запад”,
комплекс „Т. 3”, ап. ***, Р.М.Я., гражданка на Р.Ф.,
родена на ***г., притежаваща паспорт с № *********, с адрес: Р.Ф., гр. Н., ул.
„Фурманова”, дом **, кв. ** БУЛСТАТ: *********, с адрес в Република България - к. к. „С.Б.– запад”,
комплекс „Т. 3”, ет. 1,
ап. ***, Д.М.И., ЕГН **********,***, Т.С.Д. (Т. С.Д.), гражданка на Р.Ф., родена на ***г., притежаваща паспорт № ********,
с адрес: Р.Ф., ******, гр. Калуга, ул. „С.Р.”, дом **, кв. 3, БУЛСТАТ: *********,
с адрес в Република България - к. к. „С.Б.– запад”,
комплекс „Т. 3”, ет. ** ап. А**8, ДА ЗАПЛАТЯТ на
собствениците
от Етажната собственост на комплекс „Т. 3” с идентификатор № ********по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявани от управителя на
етажната собственост Д.А.А., сумата от 50 лв., представляваща осъществени по делото разноски – заплатено възнаграждение за извършен превод
на показанията на свидетел по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: