№ 599
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Д.
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно
дело № 20254430201448 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Й. Т. Н., с ЕГН ********** от град *****, обл.
Плевен, ж.к. “********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против Наказателно постановление № 25-
0938-001753 от 23.05.2025 г. на Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложил на Й. Т. Н. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Й. Т.
Н., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител адв. М. М. от АК - Плевен.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М., моли съда да отмени
изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна
полиция“, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се
представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално
основание без да се разглежда спора по същество.
Атакуваното наказателно постановление № 25-0938-001753 от
23.05.2025 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 3334421 от 08.05.2025 г., в който е
отразено, че на 08.05.2025 г., около 13:30 часа, в град Плевен, ул. „Георги
Кочев до номер 96, с посока на движение към кръстовище образувано с улица
„Кара Кольо, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
*******, собственост на „********“ ЕООД – град Д.град, БУЛСТАТ
*********, извършва следното нарушение:
Преминава от лява в дясна част на пътното платно/като платното е с
една посока за движение и е без маркировка разделяща го на две ленти/, с цел
завиване на дясно за навлизане в крайпътен имот на гореописания адрес, като
не съобразява поведението си с движещият се в дясната част на платното лек
автомобил „БМВ 318 И“, с регистрационен номер *********, собственост на
Г.Н.К, от град плевен, управляван от Н.Г.К., роден на 05.12.2002 г., удря
последния в предна лява част и се реализира ПТП, с материални щети по двата
автомобила.
Нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя Д. Б. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
Плевен, сектор „ПП“.
Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следните правни изводи:
СЪДИЯ КРАСИМИР Д. категорично счита, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.
Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление
№ 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
2
административно нарушение или не .
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала
не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение.
Ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р
„Пътна полиция“ също не ангажира никакви допълнителни доказателства в
подкрепа на установената в НП-то фактическа обстановка.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП,
респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и
процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена
фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно
вината на жалбоподателя в случая.
От свидетелските показания на актосъставителя Д. Б. Д. се установява,
че АУАН-а е съставен от лице неочевидец, и че вписания като свидетел по
акта – свидетелят М. Д. Г., също не е очевидец на нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на
нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно
имуществени вреди са настъпили, но те са били в изключителен
незначителен вид.
Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне
на АУАН.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се
съставя всеки акта.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият
3
случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са
очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил
дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.
При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя
изрично е посочил в АУАН-а съставен на мястото на ПТП-то, че колегата му
М. Д. Г. е свидетел при констатиране на нарушението, но не е свидетел
при самото извършване на нарушението .
В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да
присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв
установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН.
На следващо място, в така съставения АУАН не става ясно за часа
на вмененото във вина нарушение.
В същия е описано, цитат: „…за това, че на 08.05.2025 г. около 14:46
часа в обл. Плевен, общ. Плевен, гр. плевен, ул. „Георги Кочев“ 96“.
Актосъставителят в АУАН-а е отразил в графа – „при следните
обстоятелства“, цитат - “На 08.05.2025 г., около 13:30 часа, в гр. Плевен, ул.
„Георги Кочев“ до номер 96…“
В даденото сведение от страна на жалбоподателя Й. Т. Н. е посочено,
цитат: „Днес на 08.05.2025 г. към 12:30 часа“
В даденото сведение от старан на лицето Н.К. е отразено, цитат: „ Около
13:30 часа пътувах за работа“
Съдът счита, че това е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като от АУАН не става ясно точно кога е извършено вмененото
във вина нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В атакуваното НП е описан час „около 13:30 часа".
В тази връзка, съдът счита, че следва да е налице пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административно наказателната процедура
и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е
гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.
Посочвайки в наказателното постановление час на извършване на
нарушението, различен от визирания в акта, наказващият орган на практика е
предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние,
4
различно от описаното в съставения акт.
По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да
разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно
защитата си.
Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална
и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са
императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение
винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до
незаконосъобразност на издадените актове.
Различието в посочване на задължителният реквизит - часа на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в
административната фаза на производството. Посоченото нарушение
съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя,
поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да
направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта.
Актът за нарушение е документът, който поставя началото на
административно-наказателното производство и има сезираща, установителна
и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на
нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се
вменява и да ангажира доказателства в своя защита.
Часа на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната
му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите
обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за
установяване на административното нарушение има обвинителна функция и
именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение,
извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
5
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е изложено, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл в съседна пътна лента
и е ударил движещия се в лентата друг автомобил.
При така установените по делото факти съдът достигна до извод, че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е било правилно квалифицирано.
Извършеното от жалбоподателя следва да се подведе евентуално
под нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а не както е посочено в АУАН и НП
– чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил нарушение на въведеното в ал. 2 на чл. 25 от ЗДвП задължение на
водачите, а не на това по ал. 1 на същата разпоредба.
При навлизане в съседна пътна лента жалбоподателят не е пропуснал
движещия се в нея автомобил и е последвало съприкосновение между двата
автомобила.
Съдът намира, че допуснатото нарушение от контролните органи при
квалифициране на извършеното от жалбоподателя е съществено, тъй като е
довело до налагане на наказание за нарушение, което не е било извършено от
жалбоподателя.
Допуснатото съществено нарушение на материалния закон не може да
бъде отстранено в настоящото производство, понеже е било нарушено правото
на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да се
защитава по правилната квалификация на деянието, която не му е била
вменена.
По тази причина наказателното постановление в частта, в която за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е било
наложено наказание глоба в размер на 200 лева следва да бъде отменено.
Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не
е разпоредил разследване на спорните обстоятелства.
Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН - “Когато се
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от
лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина,
наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.”.
Съдът счита, че административно наказващият орган от своя страна,
изобщо не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало
6
преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде настоящето НП
предмет на съдебна проверка, да провери АУАН-а, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши
допълнително разследване на безспорно множеството спорни обстоятелства в
конкретния случай.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя, действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-001753 от 23.05.2025
г. на Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложил на Й. Т. Н., с ЕГН ********** от град *****, обл. Плевен, ж.к.
“********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** глоба в размер на 200 лв., за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен да заплати на жалбоподателя Й. Т. Н., с
ЕГН ********** от град *****, обл. Плевен, ж.к. “********”, бл. **, вх. *, ет.
*, ап. ** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 /четиристотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7