Решение по дело №464/2023 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 153
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20233530200464
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Търговище, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20233530200464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. В. В. от гр.Търговище против
Наказателно постановление № 23 – 1292 – 000654 от 12.05.2023г., издадено
от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище. Считайки,
че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от
ЗАНН, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се
поддържа.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител, в с.з. излага съображения за неоснователност на жалбата.
Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност в случай на претендиране на разноски от
страна на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 27.07.2022 г. Н.Н. – полицейски инспектор от ОДМВР - Търговище
1
и Т.Ю. – също полицейски служител, участвали в специализирана
полицейска операция с цел предотвратяване на престъпления, свързани с
нарушения на ЗДвП. Екипът трябвало да обходи селата Руец, Ловец,
Надарево, Дългач, Кралево, Острец и Буховци, общ. Търговище. В 22:39ч. на
същата дата полицейските служители се намирали на ул. „Н. Цонев“ в
с.Ловец, общ.Търговище, където спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ с рег.
№ *********, който бил управляван от жалбоподателя. Тъй като водачът
лъхал на алкохол, му била извършена проверка за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARВА – 0052. Техническото средство отчело
алкохолна концентрация от 1,60 на хиляда в издишания въздух. Предвид така
констатираното обстоятелство, Н.Н. съставил на жалбоподателя АУАН №
503/ 27.07.2022г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На водача бил
издаден и талон за изследване бл. № 129302. Тъй като не бил съгласен с
резултата, отчетен от техническото средство, жалбоподателят избрал да бъде
изследван за употреба на алкохол с медицинско и химическо изследване. В
указаното в талона време се явил в ЦСМП-Търговище, където му била взета
кръвна проба за анализ. Поради наличието на данни за извършено
престъпление, срещу жалбоподателя било образувано БП № 548/2022 г. по
описа на РУ – Търговище /преписка № 1707/2022г. по описа на РП -
Търговище/ за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В хода на разследването,
към материалите по бързото производство било приобщено и заключението
по назначената химическа експертиза на дадената от жалбоподателя кръвна
проба. От химическият анализ на кръвната проба било установено алкохолно
съдържание в кръвта му от 0,90 на хиляда. Предвид този резултат, с
постановление на прокурор от РП - Търговище от 03.08.2022г. наказателното
производство по БП № 548/2022г. било прекратено. Било прието, че деянието
е несъставомерно по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като алкохолната концентрация
в кръвта на водача е била под 1,2 на хиляда. След влизане в сила на
постановлението, материалите по БП № 548/2022г. били изпратени на с-р
ПП при ОДМВР – Търговище по компетентност за налагане на
административно наказание по ЗДвП. Последвало издаване на Наказателно
постановление № 23 – 1292 – 000654 от 12.05.2023г. от Началник група в
ОДМВР - Търговище, сектор ПП – Търговище. Наказателното постановление
било издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН и посредством същото за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
2
на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз
-2539/ 17.12.2012г. на МВР било постановено отнемането на 12 контролни
точки.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
доказателствата по делото, включително събраните по БП № 548/2022г. по
описа на РУ - Търговище.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
От приложената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на министъра
вътрешните работи е видно, че областните дирекции на МВР са сред
структурите на МВР, определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от
ЗДвП и т.3.11 от посочената заповед и по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Същото съдържа изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити и е налице
яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно възражението, че обжалваното НП е
издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В тази връзка приложение
намира Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на
ОСНК на ВС. Изрично в мотивите на това ТР е посочено, че "възбуждането
на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 от
ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това
деяние, давността по чл.34 се спира. В подкрепа на това тълкуване е и
разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, която забранява на
административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е
възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или
продължаването на административно - наказателното производство зависи от
завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи
предвиденият едногодишен давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за
съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не
се съставя – чл.36, ал.2 от ЗАНН.“ С оглед задължителния характер, който
3
Тълкувателното решение има по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, следва да се
приеме за безспорно, че при издаването на НП № 23 – 1292 – 000654 от
12.05.2023г. е спазен предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН
срок.
В случая е безспорно, че обжалваното НП е издадено по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, за което е показателно обстоятелството, че в него не е посочен
АУАН. Напротив – налице са данни, че НП е издадено въз основа акта на РП -
Търговище.
Нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН съдържа отклонение от принципното
положение, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН. За да се приложи чл.36, ал.2 от ЗАНН , следва
наказателното производство за същото деяние да е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът да е отказал да образува наказателно
производство и да е препратено на наказващия орган. В тези случаи именно
от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към
реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат получени от
административнонаказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в
чл.34, ал.3 от ЗАНН за осъществяване на административнонаказателната
отговорност чрез издаване на НП. В случая, след влизане в сила на
постановлението на РП - Търговище от 03.08.2022г., материалите по БП №
548/2022г. са били изпратени на с-р ПП при ОДМВР –Търговище за налагане
на административно наказание по ЗДвП /л.19 от делото/. От клеймото върху
съответното съпроводително писмо е видно, че същите са постъпили в с-р
ПП при ОДМВР – Търговище на 02.05.2023г. Следователно издаденото на
12.05.2023г. НП е издадено в 6-месечен срок от тази дата.
/Дори хипотетично да се приеме, че началото на
административнонаказателното производство е поставено в хипотезата на
чл.36, ал.1 от ЗАНН - със съставянето на АУАН № 503/27.07.2022г., то са
налице доказателства, че наказателно производство по случая е било
образувано на 28.07.2022г. Т.е. от посочената дата давността по чл.34 от
ЗАНН е спряла да тече, поради което от момента на възобновяване на
производството на 02.05.2023 г. до 12.05.2023 г. не е бил изтекъл
шестмесечения срок от съставянето на АУАН/.

4
В подкрепа на изложеното е и съдебната практика: решение по к.а.н.д.
№ 442/2020 г. на АС - Благоевград, решение от 06.02.2020г. по к.а.н.д. №
1307/2019 г. на АС - Хасково, решение № 128/ 23.06.2022г. по к.а.н.д. №
109/2022 г. на АС - Видин, решение № 1708/ 17.09.2021г. по к.а.н.д. №
272/2021 г. на АС – Благоевград и др.
С оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения,
спорът следва да бъде разгледан по същество.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1000 лева за водач, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, а и не се оспорва обстоятелството, че в процесния момент
жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи
и министъра на правосъдието, а именно - Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съдът намира, че в
случая изискванията на Наредбата са спазени и не са налице отклонения от
нормативно установения ред, които да са опорочили процедурата. Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. В случая по делото се установи, че при извършената
му проверка, жалбоподателят е бил проверен за употреба на алкохол с
техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARВА – 0052, при
което е била отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,60 на
хиляда. Годността и изправността на техническото средство е доказана
посредством представеното извлечение от регистъра на БИМ за одобрените
5
типове средства за измерване и списък с рег. № 3286р- 22398/ 09.05.2022г. от
Лабораторията за проверка на СИ. От последния е видно, че на 19.04.2022 г.
същото е преминало успешно периодична проверка със срок на валидност 6
м. По делото е установено, че с оглед отчетената алкохолна концентрация от
1,60 на хиляда, ПИ Н.Н. /компетентен орган, съгласно т.1.3.3 от Заповед №
8121з- 1632/ 02.12.2021г. на министъра вътрешните работи/ е съставил на
жалбоподателя АУАН, както и талон за изследване бл. № 129302. От талона е
видно, че жалбоподателят е изразил несъгласие с резултата, отчетен от
техническото средство и е избрал да бъде изследван за употреба на алкохол с
медицинско и химическо изследване, за което надлежно му е била взета
кръвна проба. От приложената съдебно –химическа експертиза №
64/01.08.2022г. на експерт от НТЛ при ОДМВР -Търговище се установява, че
алкохолната концентрация в предоставената за изследване кръвна проба от
жалбоподателя е била 0,90 на хиляда. При тези данни и съгласно чл.3а, т.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., законосъобразно наказващият орган е издал
НП на база резултата за алкохолна концентрация, отчетен от изследването на
кръвната проба.
При така установените обстоятелства, съдът намира за обоснован
извода, че жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП. С обжалваното НП на същия са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. Наказанията са определени законосъобразно.
Размерът им е фиксиран в закона и не е налице възможност за намаляването
им. Броят на контролните точки, които следва да бъдат отнети на водача за
извършеното нарушение е определен правилно.
С оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, не се налага обсъждане на
евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Искания за разноски не са направени, поради което и такива не следва
да се присъждат.


6
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 1292 – 000654
от 12.05.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР - Търговище, сектор
ПП - Търговище, с което на В. В. В. от
************************************, ЕГН ********** за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а на основание Наредба №
Iз -2539 на МВР е постановено отнемането на 12 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7