Р Е
Ш Е Н
И Е
16.07.2018
год., гр.Хасково
Хасковският окръжен съд в публичното заседание на
девети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Секретар:
Галя Кирилова……………………………………………
като
разгледа докладваното от Съдията Т.д. № 73
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. 232 ал.2 от ЗЗД за сумата 240 377,81 лв. от „Дара
Комерс“ ЕООД Свиленград против „Принцес Свиленград“ ЕАД-Свиленград.
В
исковата молба ищецът „Дара Комерс“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Свиленград, ул.“Княз Борис I“ № 45
твърди, че с ответника „ Принцес Свиленград“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.Свиленград, ул.“Гео Милев“ № 1 са сключили договор 31.08.2012
год. с нотариална заверка на подписите за отдаване под наем на недвижим
имот,находящ се в гр.Свиленград за срок до 16.05.2028 година.По така сключения
договор ищецът в качеството си на наемодател е изпълнил поетите задължения и
предоставил процесните помещения за ползване, а от своя страна ответникът поел
задължението да заплаща месечен наем в размер на 50 000 евро за периода от
17.05.2013 год. до 16.05.2018 год. без ДДС, а в периода от 17.05.2018 год. до 16.05.2023 год.-месечен
наем в размер на 55 000 евро без ДДС.Твърди още,че за м. април и за м.май
2018 год.ответникът-наемател не е платил месечния наем,като за м.април същия
възлиза на сумата 117 349,80 лв. с ДДС / равностойността на 60 000 евро с ДДС/ и за м.май - сумата
123 028,01 лв. с ДДС/ левова равностойност на 62 903.22 евро с
ДДС/.За посочените дължими суми ищецът издал фактура № 1075/05.04.2018 год. и
фактура № 1082/04.05.2018 год.,общата стойност на които фактури възлиза на
исковата сума.До депозиране на исковата молба не е извършено пращане,което
обосновава правния интерес от воденето на настоящия иск.В този смисъл моли за
решение,с което ответника да бъде осъден да му заплати сумата 240 377,81
лв. с ДДС,представляваща неизплатени две месечни наемни вноски за м.април и
м.май 2018 год.по договора за наем,претендира законна лихва и деловодни
разноски.
В законоустановения срок ответникът подава
отговор на исковата молба,като на основание чл. 237 ал.1 от ГПК признава иска.
При така установеното по
делото и като взе предвид,че ищецът прави искане съдът да се произнесе
съобразно направеното признание на иска,съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от ответника,както и при
наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на иска,като следва нормата на чл. 237 ал.2 от ГПК, съдът мотивира
решението си основно върху направеното признание.Освен това съдът направи
констатации и относно липсата на пречки по чл. 237 ал.3 от ГПК по предявения
иск с правно основание чл.232 ал. вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД,а именно-признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречка страната да се
разпорежда с него.Ето защо съдът достигна до извода,че следва да бъде уважен
предявения иск с посоченото по-горе правно основание.
На
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 9 615,12 лева ДТ; 40 лева ДТ за
допуснатото обезпечение; 5 лева - ДТ за издаване на обезпечителна заповед и
6340 лева-адвокатско възнаграждение,за които разноски е представен списък по
смисъла на чл. 80 от ГПК и са представени доказателства за тяхното реално
извършване.
Водим от горното и на
основание чл.237 ал.1 вр. с ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПРИНЦЕС СВИЛЕНГРАД“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул.”Гео Милев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на „ДАРА КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.Свиленград , ул.“Княз Борис I” общо сумата 240 377,81
лева с ДДС, представляваща сбора от неизплатени месечни наемни вноски за
м.април 2018 год. в размер на 117 348,80 лв. и за м.май 2018 год. в размер
на 123 028,01 лева,ведно със законната лихва върху главницата
240 377,81 лева, считано от предявяването на иска - 14.05.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 16 000,12
лв. ,от които 9 615,12 лв.
ДТ за образуване на делото; 40 лева ДТ
за допуснатото обезпечение на иска; 5
лева-ДТ за издаване на обезпечителна заповед и 6340 лева-адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :