РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Търговско дело №
20235300900649 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД от Р. Й. А. и И. Х. А. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“, за заплащането на
по 26 000.00 лева, частична претенция от 220 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. И. А., настъпила в следствие на
ПТП, ведно със законна лихва от **** до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на **** наоколо 14:40 часа на път II-46 настъпило ПТП при
което управлявания от К. П. Х. т.а. Ивеко рег. № **** с прикачено полуремарке
нарушил правилата за движение по пътищата и при завой навлязъл в лентата за
насрещно движение и се блъснал в лек автомобил модел „Рено“ с рег. № ****,
управляван от Х. А., който загинал вследствие на инцидента. Твърдят, че от смъртта на
сина им са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в боли и страдания от
загубата. Починалият бил опора на семейството и всички разчитали на неговата
подкрепа. Заради смъртта му останал болезнен отпечатък в тяхното психическото и
емоционално състояние. Семейството живеело заедно и били в близки отношения,
като имали големи планове за бъдещето. След смъртта му животът им бил напълно
променен. Ищците предявил претенция за плащане на обезщетението към ответника,
като застраховател на виновния водач. Иска се присъждане на сумите и на
разноските.
Ответникът в срок подава отговор на исковата молба , с който оспорва
1
предявената претенция. Признава наличието на застраховка „ГО“, валидна към
процесната дата. Твърди, че изключителна вина за реализирането на процесното ПТП
имал водачът Х. А., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, като
била нарушена разпоредбата на чл. 20 ЗДвП. Възразява, че към момента на инцидента
водачът не бил поставен обезопасителен колан, а ползването му би довело до
получаване на по-леки травми. Оспорва размера на претендираното обезщетение и
твърди да е налице съпричиняване. Оспорва иска за присъждане на законна лихва и
възразява срещу искането за присъждане на адв. възнаграждение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищците вземат
становище по отговора, като намират направените възражения за неоснователни.
В срок е постъпил допълнителен отговор, в който се взема становище, че се
поддържат възраженията и исканията направени в отговора.
С определение от о.с.з. от 05.06.2025 г. е допуснато увеличаване на размера на
предявените претенции на сумата от 220 000 лева за всеки ищец.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно
произшествие. Съгласно влязлата в сила присъда по НОХД № 89/2024 г. на ОС- *** К.
П. Х. е признат за виновен в това, че на ***** г. на път II-56 км 90+800 (източно
обходния път на гр. ****) при управление на МПС влекач марка „Ивеко“ с рег. № ****
с полуремарке „****“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. И. А., поради което е осъден на
2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
С доклада на делото, като безспорно е отделено обстоятелството, че към
момента на инцидента ответникът е бил застраховател по валидна застраховка
гражданска отговорност на т.а. Ивеко рег. № **** с прикачено полуремарке.
От представените удостоверение за наследници се установяват твърдяната
родствена връзка, между ищците и починалия.
По делото е приета КСМАТЕ, която дава заключение за механизма на ПТП, за
причините за смъртта, за това, че починалият е бил с поставен предпазен колан, за
липсата на алкохол и упойващи вещества в кръвните проби, както и за това, че Х. А. е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието. Експертизата е обоснована, не е оспорена и следва да бъда
кредитирана.
Влязлата в сила присъда е задължително при разглеждането на гражданските
2
последици на деянието- чл. 300 ГПК. С оглед на това с категоричност се установява
вината на водача на товарния автомобил за настъпилото ПТП и за причинената
смъртта, но това не изключва приноса на починалия. Приносът е обусловен от това
дали поведението на пострадалия/починалия реално е допринесло за настъпването на
вредите.
Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, относно определяне на
обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал
участник в ПТП: Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т.
о., Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г.
по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, според която при определяне
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Наред с това приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т.
е. от ответника. Недопустимо е прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване,
а е само предполагаем. В нарушение на процесуалните правила би било признаване на
съпричиняване на вредоносния резултат при деликт въз основа на предположения. В
този смисъл Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о.; Решение
№ 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.; Решение № 169/2.10.2013 г.
по т. д. № 1643/2013 г. на ІІ т. о.; Решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г.
на IV г. о.; Решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІI т. о.; Решение № 107
от 6.08.2021 г. по гр. д. № 2019/2020 г. на III г. о.; Решение № 347 от 12.06.2024 г. по гр.
д. № 3745/2023 г. на IV г. о.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства такова поведение на
починалия не се установява. Пострадалият не е имал видимост към ремаркето заради
радиуса на завоя, а в момента когато е имал такава настъпването на произшествието е
било необратимо. Съгласно приетата КСМАТЕ ударът е бил високо енергиен и дори
той да е преустановял движението на управляваното от него МПС пак е щял да
настъпи. Поради това следва извод, че по делото липсват обективни данни, въз основа
на които може да се направи заключение, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредата.
От смъртта на сина си ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
3
се в болки и страдания от емоционално и психическо естество. Те се установяват от
събраните по делото гласни доказателствени средства, съгласно които са приели много
тежко неговата загуба. След смъртта на сина им, ищците били унили, не контактували,
плачели и постоянно посещавали гроба му. Починалият и ищците са живели заедно,
като са разчитали един на друг взаимно, както за морална така и за материална
подкрепа. Свидетелите сочат, че на погребението родителите едва се държали на
краката си. След това се затворили, не общували и нищо не можело да ги зарадва, като
сега живеели единствено заради внучката си, която била дете на тяхната дъщеря.
Съдът намира, че така събраните гласни доказателства следва да се възприемат като
обективни. Показания са дадени от близки на страните и няма причина за съмнение в
достоверността им, доколкото свидетелите споделят свои лични и преки впечатления.
От така събраните доказателства се установява, че отношенията между ищците
и починалия им син се характеризират с изключителна близост и силна привързаност.
Между тях е имало постоянни контакти, като са живели заедно в едно домакинство,
заедно са полагали грижи за дома и са посрещали затрудненията. Между всички е
имало разбирателство, като са разчитали един на друг за всякакви ситуации. Към
датата на инцидента Х. А. е бил на *** навършени години, здрав, жизнеспособен и
точно започвал да развива собствената си кариера. Смъртта му е причинена от тежки
телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП и е предизвикала тежка душевна
травма у родителите му. За определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид
интензитета на претърпените душевни болки и страдания и тяхната продължителност,
отчете внезапното и неестествено настъпване на смъртта; обстоятелството, че не е
единствено дете на ищците; родствената близост, установените обич и привързаност
между тях; цялостното негативно отражение на събитието върху емоционалното
състояние на ищците; конкретните данни за тежестта, интензитета,
продължителността на претърпените морални страдания, това, че починалият е бил
постоянна опора на родителите си и те са разчитали на него, особено неговата майка.
Наред с това следва да се съобразят данните за това, че ищците не са преодолели
загубата на детето си и към момента според непротиворечивите гласни доказателства,
страдат за него и продължават да посещават гроба на детето си всяка седмица. Накрая
съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
злополуката- **** г. и съдебната практика при сходни случаи, но настъпили в по-
ранни моменти- Решение № 116 от 28.04.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 698/2024 г.;
Решение № 50 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1281/2024 г.; Решение № 298 от
20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2023 г., III г. о.; Решение № 239 от 19.04.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 1952/2023 г., III г. о.; Решение № 50105 от 7.03.2024 г. на ВКС по т.
д. № 1442/2022 г., I т. о.
4
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, които се установяват по
делото, съдът намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищците ще бъде
постигнато с присъждане на 200 000 лева за всеки от тях. За разликата до
претендираните 220 000 лева исковете са неоснователни и следа да бъдат отхвърлени.
Относно законната лихва:
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ
лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. От представеното известие за доставяне до ответника е
видно, че ищците са уведомили застрахователя на 17.07.2023 г. и от тази дата следва
да бъде присъдена законната лихва. (Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 50106/03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г.
на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 50001 от 03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на ВКС,
ТК, І т. о).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски за д.т. в размер на 2080 лева, платен преди освобождаването от такси и
разноски.
Следват се и разноски адвокатско възнаграждение в полза на ищците. В
конкретния случай те са защитавани при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Като взе
предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
момента с изменено заглавие НАРЕДБА за възнаграждения за адвокатска работа),
вида на предявените искове, общото процесуално представителство от един адвокат,
материалния интерес, наличието на влязла в сила присъда, провеждането на 3 о.с.з., в
които е изслушана КСМАТЕ и са разпитани трима свидетели и при съобразяване на
Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 13 000 лева. Предвид
регистрацията на адвоката, с който е сключен договора по ЗДДС, следва да бъде
присъдена сумата от 15600 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 229.15 лева, съобразно отхвърлените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
5
държавна такса в размер на 13920 лева, след приспадане на първоначално внесената от
ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на Р. Й. А., ЕГН
**********, сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния син Х. И. А., загинал
при ПТП на **** г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2023г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за
разликата НАД 200 000.00 лева ДО 220 000.00 лева И като ОТХВЪРЛЯ искането за
законна лихва за периода от 14.07.2023 г. до 16.07.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на И. Х. А., ЕГН
**********, сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на неговия син Х. И. А., загинал
при ПТП на **** г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2023г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за
разликата НАД 200 000.00 лева ДО 220 000.00 лева И като ОТХВЪРЛЯ искането за
законна лихва за периода от 14.07.2023 г. до 16.07.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на Р. Й. А., ЕГН
********** и И. Х. А., ЕГН **********, сумата от 2080.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на адв. П. Д. К., АК-
****, със служебен адрес – ****, сумата от 15 600.00 лева– адвокатско
възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ на Р. Й. А. и И. Х. А. по
производството.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН ********** и И. Х. А., ЕГН **********, да заплатят
на ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, сумата от 229.15 лева, представляваща
разноски в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати в полза на бюджета на
6
съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 13 920.00
лева за държавна такса за образуваното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7