Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ………………………. като разгледа докладваното от съдията Димитрова
в.гр.д. № 1015 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №21 от 09.01.2020 г. по в.гр.д. №1015/2019 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОТМЕНИЛ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №1757 от 24.09.2019 г. по гр.д. №3303/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в частта му, с която Главна дирекция “***“ в МВР-София е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Б.М., с ЕГН: ********** на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 617.29 лв. – главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 22.05.2016 г. –
31.03.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ –
22.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта
му, с която Главна дирекция “***“ в МВР-София, е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Б.М., с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, сумата 318.59
лв., явяваща се направени деловодни разноски по компенсация, както и в частта
му, с която Главна дирекция “***“ в МВР-София, е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски Районен съд, чл.78, ал.6 от ГПК
сумата 64.69 лв., явяваща се дължимата държавна такса върху уважената
претенция и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във
вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1 079.01 лв., явяваща се неизплатено допълнително
възнаграждение за 1 711 часа нощен труд, положен в периода 22.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 22.05.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата
до претендираните 1 617.29 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДТ в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: ********** сумата от 198.22 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: ********** сумата от 89.38 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в настоящата инстанция.
На
17.02.2020 г. Т.Б.М. е подал молба, в която твърди, че Плевенски
Окръжен съд е допуснал очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в горепосоченото
решение, състояща се в грешно посочване и в мотивите, и в диспозитива му, че ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ следва да заплати сумата от 1 079.01 лв. за 1 711
часа нощен труд, вместо за получените след преобразуването с коефициент
1.143 244.67 часа труд.
Т.Б.М.
твърди, че се е снабдил с изп. лист въз основа на горепосоченото решение, който
предявил на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ. Тя обаче „върнала“ изп. лист,
поради допусната в него ОФГ, което именно мотивира Т.Б.М. да иска поправката
ѝ.
Препис
от молбата на Т.Б.М. е връчен на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ и в указания срок е депозиран отговор, в който се сочи,
че молбата е основателна и че следва да бъде извършена исканата поправка.
Като се запозна с аргументите на страните и
данните по делото, съдът намира за установено следното:
Предвид обстоятелството, че посоченият в молбата на Т.Б.М. от 17.02.2020 г.
проблем е свързан с изпълнението на решението, Плевенски Окръжен съд намира, че
то вероятно е неясно за страните. Тълкуване обаче не се иска. Неяснотата е
наречена несъответствие /вместо едно – друго/, т.е. ОФГ и се иска нейната
поправка.
Плевенски
Окръжен съд е аргументирал подробно извода си, че както ищецът Т.Б.М., така
и първоинстанционният съд са квалифицирали погрешно спорното материално право.
Във въззивното решение категорично и
ясно е прието, че се касае до претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за 1 711 часа нощен труд, положен през периода от
22.05.2016 г. до 31.03.2019 г., а не до претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за 244.673 часа извънреден труд, положен в същия период.
Според
Плевенски Окръжен съд, соченото в молбата на Т.Б.М. от 17.02.2020 г. „несъответствие“
е между грешната правна квалификация на спорното материално право, дадена от
ищеца в исковата му молба и възприета от съда в първоистанционното решение – от
една страна и вярната правна квалификация на спорното материално право,
определена от въззивния съд – от друга страна. Именно това „несъответствие“ е
обусловило отмяната на първоинстанционното решение като неправилно и
разрешаването на спора по същество от въззивния съд.
Казано иначе – не е налице несъответствие между
формираната истинска воля на Плевенски Окръжен съд и нейното външно
обективиране в решение №21 от 09.01.2020 г. по в.гр.д. №1015/2019 г.,
т.е. не е налице ОФГ. Да се приеме, че има сочената от Т.Б.М. ОФГ
и тя да бъде поправена по поискания начин е равнозначно на изменение на ясно формираната
воля на съда, което е недопустимо.
С оглед
гореизложеното, молбата на Т.Б.М. от 17.02.2020 г. за поправка на ОФГ се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, съдът
Р Е ШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молба с вх.рег.
№2376/17.02.2020 г., подадена от Т.Б.М. от с. ***,
с ЕГН: **********, с искане за поправка на основание чл.247 от ГПК на допусната
в решение №21 от 09.01.2020 г. по в.гр.д. №1015/2019 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд очевидна фактическа грешка, състояща се в грешно посочване и в
мотивите, и в диспозитива му, че ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В
МВР-СОФИЯ следва да заплати сумата от 1 079.01 лв. за 1 711
часа нощен труд, вместо за получените след преобразуването с коефициент
1.143 244.67 часа труд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: