№ 92
гр. София, 13.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас КЕ.нов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.
№81627/30.11.2022 г., подадена от Е. К. Д. и С. Н. Д., чрез адв. И. Д., срещу
Определение №11759/21.11.2022 г. по гр.д.№10794/2022 г. на СГС - II-д въззивен
състав, с което е оставена без разглеждане подадената от Е. и С. Д.и частна жалба
срещу Разпореждане от 04.03.2022 г., постановено по частно гражданско дело
№10794/2022 г. на СРС,113 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен
лист. Релевира се неправилност на обжалваното разпореждане, поради
незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел, че пътят
за защита на длъжниците е чрез подаването на възражение по реда на чл.423 от ГПК, а
не по реда на чл.407 от ГПК. В конкретния случай жалбоподателите твърдят в жалбата,
че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, поради което липсват предпоставките за
издаването на изпълнителния лист, което обуславя допустимост на частната жалба,
доколкото тя е подадена по реда и в сроковете, предвидени в процесуалния закон.
Наред с това, правната квалификация на жалбата не обвързва съда, и ако решаващият
съд е извършил преценка, че доводите на жалбоподателите следва да се квалифицират
като такива по чл.423 от ГПК, е следвало да разгледа същата въз основа на твърденията
в нея. Настоява за отмяна на обжалваното определение, и постановяване на
определение по същество, с което да се отмени обжалваното разпореждане за
издаването на изпълнителния лист.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.34 от ч.гр.д.
№7292/2022 г. на СГС, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена
1
в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил
Отговор вх.№89442/23.12.2022г., подаден от „Топлофикация София“АД, чрез юрк. Х.
П., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, като съдът
правилно е приел, че пътят за защита на длъжниците е по реда на чл.423 от ГПК, а не
по реда на чл.407 от ГПК.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт
е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуЕ.та писмена форма, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното
задължение на съда да следи за допустимостта на производството, поради което е
допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
С оставената без разглеждане частна жалба жалбоподателите са изложили
фактически обстоятелства, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил
издаден изпълнителният лист, не е влязла в сила, и няма основание за издаване на
изпълнителния лист. Твърди се също, че връчването на заповедта за изпълнение на
длъжниците не е осъществено надлежно – връчването не е осъществено лично, а по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят на съдебни книжа не е събрал данни и не е
удостоверил в разписките за връчване на заповедта за изпълнение, дали длъжниците
живеят на посочените адреси. При липса на информация дали длъжниците живеят на
посочените адреси, жалбоподателите считат, че съдът е задължен да укаже на
заявителя да предяви иск по реда на чл.415 от ГПК.
С обжалваното определение, позовавайки се на указанията, дадени с т.6 на
Тълкувателно решение №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че с оглед
твърденията на длъжниците за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, е
налице хипотеза на чл.423, ал.1 от ГПК и редът за защита е чрез подаване на
възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК, поради което е оставил
частната жалба без разглеждане.
Съдът намира, че така постановеното определение е постановено при нередовна
частна жалба. В същата се съдържат твърдения за липса на основание за издаване на
изпълнителен лист на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение не е влязла в сила, както и твърдения за ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение - хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като частната жалба е
депозирана както в срока по чл.407 от ГПК, така и в срока по чл.423 от ГПК. В
петитума на частната жалба обаче се съдържа искане за обезсилване на изпълнителния
лист, но и се сочи също така задължението на съда за укаже на заявителя да предяви
иск относно вземането си. При наличието на визирани в жалбата оплаквания, сочещи
2
както на хипотеза както на липса на годно изпълнително основание, поради невлизане
в сила на заповедта за изпълнение, така и доводи за ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение и се сочи служебно задължение на съда да укаже на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си, което навежда на инкорпорирано в
частната жалба и възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК, съдът е
следвало да даде указания на жалбоподателя да уточни частната жалба – дали
поддържа само жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист по
реда на чл.407 от ГПК, или поддържа възражение срещу заповедта за изпълнение пред
въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК, или и двете. Посоченото уточнение на
частната жалба е определящо за обхвата и реда на производството пред въззивния съд,
което следва да бъде проведено, и евентуална преценка за образуване на производство
по реда на чл.423 от ГПК по същата частна жалба.
Наред с това, при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е
мотивирал с дадените задължителни указания с т.6 от Тълкувателно решение №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като не е обсъдил в мотивите значението на настъпилата след
постановяване на тълкувателното решение законодателна промяна в редакцията на
разпоредбата на чл.415 от ГПК, като извърши преценка дали при конкретно
установените по делото обстоятелства заповедта за изпълнение е влязла в сила, което е
преценката по същество на основателността на частната жалба срещу разпореждането,
а не на нейната допустимост. Тази преценка обаче следва да бъде осъществена едва
след уточняването на частната жалба от жалбоподателя.
По изложените съображения първостепенният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да се отмени, и върне на същия съд за даване на указания на
жалбоподателя да уточни исканията си към въззивния съд, и след уточняване на
исканията, за произнасяне по същество на частната жалба, при съобразяване на
приложимия процесуален закон.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №11759 от 21.11.2022 г., постановено по гр.д.№10794 по
описа за 2022 г. на Софийски градски съд - II-д въззивен състав, с което е оставена без
разглеждане Частна жалба вх.№104913/26.05.2022 г., подадена от Е. К. Д. и С. Н. Д.,
срещу Разпореждане от 04.03.2022 г. по частно гражданско дело №10794/2022 г. на
СРС,113 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия с даване на указания на частните жалбоподатели за уточняване на исканията
3
към въззивния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4