№ 3785
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511423 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от С. П.
чрез адвокат Д. въззивна жалба срещу решението на Софийски районен съд по гр.д.
31873/2020г., в частта с която е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу СДВР за
заплащане на извънреден труд над 70 часа на тримесечие през месеците 02.2019г. и
03.2019г. над размера от 32,77 лева до пълния размер от 346,80 лева.
Изложени са оплаквания за неправилно процедиране на СРС във връзка с
приложимите материални норми на Закона за МВР. Счита, че за определяне на броя
положени часове извънреден труд и определяне на начина на компенсация (чрез
отпуск или парично) следва да се вземат предвид и часовете извънреден труд положени
през м.01.2019г. и разликата над 70 часа общо за тримесечието да бъде остойностена и
да му се заплати без да се разграничава работа на извънреден труд в работни и в
празнични дни.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната му част, но неправилно по следните съображения.
1
Спора по делото не е по фактите, а по правото. Установено е служебно
правоотношение по ЗМВР.
Ищецът твърди и се установява, че не полага работа на смени и следователно за
него е установен ненормиран работен ден (чл. 187, ал. 4 ред. до изм. от 2020г.).
Правилни са изводите на СРС, че при този род служители не се допуска сумарно
изчисляване на работното време. Неправилно обаче приема, че право на допълнително
възнаграждение за извънреден труд служителите на ненормиран работен ден имат само
за службата отработена в почивни и празнични дни и се позовава на СЧЕ. Впрочем от
самата СЧЕ е видно, че ответника не е начислявал ДТВ само за такива дни. Такова
становище е в противоречие с редица нормативни актове между които и самият ЗМВР,
който посочва, че се дължи допълнително възнаграждение за положен труд извън
редовното работно време -чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗВМР, която разпоредба не прави разлика
между държавните служители в зависимост от това дали работят на сумарно
изчисляване или на ненормиран работен ден. Разликата между двете хипотези е само в
начина на компенсиране. Няма съмнение нито в съдебната практика, нито в
нормативната уредба, че труд положен извън редовното работно време е извънреден
труд и за него се дължи допълнително възнаграждение по начин и размери установени
в случая със ЗМВР и действалата в процесния период НАРЕДБА № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Основателно е и оплакването, че следва да се държи сметка при определяне на
възнаграждението за всеки месец за отработените в предишен месец часове извънреден
труд. Това не е сумарно изчисляване. Чл. 187, ал. 7 от ЗМВР (ред до изм. от 2020г) е
обща норма и не прави разлика между държавните служители в МВР според това дали
работят на смени или на ненормиран работен ден. Такава разлика не се прави и от чл.
187“а“ ЗМВР. Няма такава разлика и според чл. 2, ал. 2 от приложимата към казуса
НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм.) и в чл. 8 от същата наредба. Съгласно
чл. 24 от наредбата положеният труд извън редовното работно време и положените
дежурства от държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчитат
в часове за месеца, през който са положени, с протокол (приложение № 2). Съгласно
чл. 31а от Наредбата Положеният труд при условията на чл. 187а, ал. 1 и 2 ЗМВР
(тоест над лимита от 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно) се компенсира като
труд извън редовното работно време и се отчита отделно с протокол (приложение №
7). Не напразно и СЧЕ установява, че за ищеца са съставяни и двата протокола и че
ответника е съобразявал при отчитането на извънредния труд на ищеца броя положени
часове извънреден труд през м.01.2019г.
2
Това се налага за да се спазва установения в чл. 187, ал. 7 лимит за всяко
тримесечие без оглед на това дали се работи на смени (тоест при сумарно изчисляване
на тримесечие) или на ненормиран работен ден. Когато служител на ненормиран ден
през даден месец е положил извънреден труд и през следващ месец (в случая
м.02.2019г) също полага извънреден труд се получава натрупване на часовете и ако то
достигне в рамките на втория месец лимита посочен в закона, тогава извънреден труд
над този лимит през текущият месец може да се полага само при изрично писмено
съгласие на служителя (чл. 187а, ал. 2). Различията са в това как се компенсира труда в
такава хипотеза на „натрупване“. Разликата между законовия лимит часове на
тримесечие (70) и часовете извънреден труд от предишния месец ще се „разпределя“
на часове за компенсация с допълнителен отпуск (чл. 187, ал. 5, т. 1-предл. 1) и такива
за компенсация с възнаграждение. Но от достигане на лимита от 70 часа насетне и при
налично писмено съгласие на служителя (за което в случая не се спори) в текущ месец,
то часовете над 70-тия се отчитат отделно (чл. 31а от посочената наредба) и се
заплащат изцяло чрез ДТВ, а не се разпределят за компенсиране с отпуск и
компенсиране с ДТВ (чл. 187а, ал. 5 вр. с ал. 1 и вр. с чл. 187, ал. 6 ЗМВР в относимите
редакции от 2016г.) Тоест тук е налице механизъм с „натрупване“ на часовете.
Часовете отработени в предходен месец се съобразяват в следващият, за да не се
допусне превишаване на лимита. Това не е сумарно изчисляване, което е уредено в чл.
26 от посочената наредба и установения там механизъм на определяне на брой часове
извънреден труд при работа на смени е коренно различен.
В конкретния случай от СЧЕ се установява, че през м.01.2019г. има положен 22
часа извънреден труд. През м.02.2019 те са 49. Тоест през м.02.2019г ищецът е
достигнал и надхвърлил с 1 час лимита от 70 часа по чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Това значи,
че от общо 49 часа извънреден труд през месец Февруари 48 следва да бъдат
разпределени за компенсация с отпуск и за компенсация с ДТВ, а 1 час се заплаща
задължително с пари. Вещото лице е посочило дължимата сума за този месец.
За месец март обаче СЧЕ посочва, че в протокол 7 (който е за часове извънреден
труд положен в хипотеза на чл. 187а, ал. 2 - над лимита по чл. 187, ал. 7 ЗМВР) са
отразени 62 часа, а според СЧЕ (таблицата на л.27 –заключителна част) са платени 32
часа. Като се има предвид преждеизложеното подлежат на заплащане още 30 часа при
часова ставка според СЧЕ 10,58 лева или неплатена е останала сумата от 317,40 лева за
м.03.2019г.
Доколкото тази сума събрана с присъдената от СРС 32,77 лева надхвърля
предявения размер на иска от 346,80 лева, то ще следва да се отмени решението на
СРС и да се присъди сумата от 314.03 лева. Иначе съдът би присъдил повече от
поисканото от ищеца и би нарушил диспозитивното начало.
С въззивната жалба се иска присъждане и на законната лихва от предявяване на
3
иска до окончателното плащане. В исковата молба е била поискана мораторна лихва от
01.02.2020г. (преди предявяване на иска от 16.07.2020г.) което е било нередовност на
иска (доколкото липсват твърдения за изпадане в забава), която е отстранена с
въззивната жалба и лихва ще следва да се присъди от деня на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора само ищецът има право на разноски за двете инстанции.
Същият е ползвал безплатна адвокатска защита, като с молбата от 27.01.2022г. е
поискано от адвоката му присъждане на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя на сумата от 300,00 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г. в редакция
към дата на ДПП на л. 21 от делото, който е представен (и следователно подписан)
преди изменението на наредбата от м.11.2022г.
Същото възнаграждение се дължи на адвокат К. Д. и за първа инстанция.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС за държавни такси сумата от 50,00 лева държавна такса за
двете инстанции.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20166791/02.08.2021г. на Софийски районен съд,61 с-в по
гр.д. 31873/2020г., В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен за разликата над размера от
32,77 лева до пълния размер от 346,80 лева (тоест за сумата 314,03 лева) искът с
правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187а, ал.2 и ал. 5 вр. с чл. 187,
ал.6 от ЗМВР, предявен от С. Г. П. с ЕГН ********** срещу Столична дирекция на
вътрешните работи при МВР за заплащане на извънреден труд над 70 часа на
тримесечие КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул.
„******* да плати на С. Г. П. с ЕГН ********** още 314,03 лева, представляваща
неплатен остатък от допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
март 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
(17.07.2020г.), до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул.
„******* да плати на адвокат К. Д. Д. т САК със служебен адрес в гр. София, бул.
*******, ет. 2, офис 2 сумата от 600,00 лева- възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул.
4
„******* да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС за
държавни такси с IBAN: ******* *******1 при БНБ сумата от 50,00 лева държавна
такса за двете инстанции.
Да се издаде изпълнителен лист за сумата от 50,00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5