№ 194
гр. Монтана, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200827 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-001147/17.06.2024г. на
Началник РУ М. в ОДМВР гр.М., на Г. Х. Я. от гр.Б., обл.М. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа, че не е извършил описаното нарушение, както
и че е неприложима разпоредбата на чл.103 ЗДвП. По същество, чрез
процесуален представител, в писмени бележки, поддържа и доразвива
доводите си за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
1
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е
в законния 14-дневен срок от връчването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № 1147/ 23.05.2024г. за това, че на
същата дата, 23.05.2024г. в 19.15 часа, в гр.М., по ул.Н. Б. управлява лек
автомобил марка ХХХ А6, с рег.№ ХХХХХХ, собственост на Ц. Е. Я.а, с
посока на движение от ул.Н. Б. към кръговото кръстовище на пл.С., като при
подаване на сигнал със стоп-палка, по образец, водача спира, но отказва да
изпълни дадените му указания да продължи движението си по ул.Н. Б., като
завива наляво по ул.И. В., по която временно е преустановено движението.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаното в АУАН и издаденото НП,
административно нарушение.Поддържа, че не е извършил нарушението,
описано в съставения му АУАН и НП, тъй като не му е давано разпореждане, а
с конклудентни действия „ помахване с ръка“ от страна на свид.С., му е
указано да продължи движението си по маршрута, а именно по ул.И. В..
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират
свидетелите С. Н. С., Д. М. Л., полицейски служители, констатирали
нарушението и присъствали при съставянето на акта на нарушителя, и свид.А.
А. В., допуснат по молба на жалбоподателя.
Свидетелят С. подробно и последователно обяснява фактическата
обстановка по установяване на нарушението, а именно, че в този ден,
23.05.2024г., бил извикан за извънредна смяна по охрана на абитуриентските
балове, като той е изпратен на кръстовището на ул.Н. Б. и ул.И. В., а
разпореждането, което получил е, да не се допускат автомобили да
преминават по ул.И. В., тъй като в края на улицата е възникнала „тапа“ и
движението било затруднено. За автомобила управляван от жалбоподателя
свидетелят твърди, че тръгнал да завива по ул.И. В. и той му подал сигнал за
спиране със стоп-палка, при което водача се подчинил и спрял. Свидетелят
заявява, че обяснил на водача, че не може да продължи движението си по ул.И.
В., а е нужно да заобиколят, при което се чули гласове от автомобила, които
казали на шофьора „давай, давай“, при което той продължил движението си по
2
ул.И. В. без да се съобрази с дадените указания от полицейския служител С..
В подкрепа твърденията на този свидетел са и свидетелските показания
на Д. М. Л., който се намирал на съседната улица и разпитан заявява, че
разпореждането било по ул. И. В. да не преминават автомобили, освен
живущите на тази улица. Поддържа, че забелязал черно на цвят ХХХ, което
преминало по ул.И. В., при което се обадил на колегата си и последният му
обяснил, че въпросния автомобил не се е съобразил с даденото му
разпореждане да не преминава. Л. твърди, че спрял автомобила, управляван от
жалбоподателя на ул.П. Х., където му бил съставен акт за това, че не се е
подчинил на полицейско разпореждане.
След съставянето на АУАН нарушителя е запознат с неговото
съдържание и е подписал акта без възражения, както и му е връчен препис от
същия и е уведомен за възможността в 7-дневен срок да направи
допълнителни писмени възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не са
постъпили писмени възражения от нарушителя.
Твърденията на разпитаните свидетели намират опора в останалите
доказателства по делото – съставения акт за административно нарушение,
който има самостоятелна доказателствена сила. Съдът няма основание да се
съмнява в достоверността и безпристрастността на разпитаните свидетели,
тъй като техните твърдения кореспондират с писмените доказателства по
делото. Дори и полицейски служители, показанията им са подробни, точни и
последователни и затова съдът изцяло им дава вяра и ги приема за обективни
и отразяващи по несъмнен начин фактическата обстановка.
Относно показанията на свид.А. А. В., същият е пътувал в автомобила,
управляван от жалбоподателя и разпитан пояснява, че возели абитуриент ,
когото не успели да оставят пред „С.“ и затова завили наляво, по ул.Н. Б.,
след това отново наляво, по ул.И. В., където имало полицай, който им махнал
с ръка да спрат и им обяснил, че не могат да продължат движението си по
ул.И. В.. В. поддържа, че Г. попитал полицейския служител може ли да завият
наляво, за да оставят абитуриента, той кимнал с ръка и тогава Г. продължил.
Свидетелят отрича да е имало спиране със стоп-палка, заявявайки „спря ни с
ръка ….и ни обясни откъде да минем“, а това махане с ръка той го разбрал, че
може да преминат, да продължат.
С оглед съществени противоречия в показанията на В. с тези на С. С.,
3
между двамата е извършена очна ставка, при която тези противоречия не бяха
преодолени.
След анализ на свидетелските показания на В., поотделно и съпоставени
с тези на С. и Л., както и с писмените доказателства, съдът не им дава вяра
като обективни и достоверни, отразяващи действията на водача и на
полицейските служители. На първо място този свидетел е пътувал в
автомобила управляван от жалбоподателя, което обстоятелство е индиция, че
същите са най-малкото познати, ако не и приятели, поради което е възможна
заинтересованост от изхода на спора. На следващо място показанията на
свидетеля В. са непоследователни и противоречиви – същият обяснява, че
пропуснали да оставят абитуриента и затова на кръстовището свили наляво,
после пак „свиваме наляво…., която улица вече е И. В. ….и тогава се появи
полицая на улицата, на тротоара беше и ни кима с ръка да спрем“. По нататък
в обясненията си В. заявява, че „Г. го попита може ли да завием наляво, за да
оставим абитуриента…и полицая махна с ръка“ . Проследявайки внимателно
твърденията на свидетеля всъщност не става ясно къде точно са спрени за
проверка от полицейския служител, къде се е намирал последния, дали на
кръстовището на ул.Н. Б. и ул.И. В. или на ул.И. В., тъй като първоначално
поддържа, че завили наляво и тогава се появил полицая, а в следващия момент
В. обяснява, че жалбоподателя Г. попитал полицая може ли да завият наляво.
Това вътрешно противоречие, несигурност в показанията, неточности относно
мястото и начина на спиране, дава основание на съда да не кредитира
показанията на този свидетел, още повече че същите не кореспондират с
останалите доказателства по делото – свидетелските показания на С. и Л.,
както и с констатациите по съставения акт за нарушение.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива.
Възражението на санкционирания, че нарушението не е установено по
несъмнен начин, не е извършено от него виновно, съдът намира за
неоснователно, тъй като от гласните и писмени доказателства се установи, че
именно жалбоподателя при управление на МПС е бил спрян със стоп-палка от
полицейски служител, но отказва да изпълни дадените му указания и
нареждания и продължава движението си по ул.И. В., по която не е имал
право да преминава, поради създадена организация на движението във връзка
4
с абитуриентските балове. Последният е осъществил виновно състава на
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съобразно последната „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.“ Посочената разпоредба се намира в глава ІІ от
ЗДвП, Раздел ХХ „Задължения на водачите на пътни превозни средства“,
която е специална такава спрямо общите правила за движение по пътищата
уредени в глава ІІ, раздел І „Общи правила“ и по специално чл.6 от ЗДвП.
Процесното нарушение е такова по чл.103 ЗДвП , а не по чл.6 от с.з., която
разпоредба е обща, тъй като в случая е налице специална разпоредба, касаеща
случаите на неизпълнение на нареждане на полицейски служител, като орган
за контрол и регулиране на движението.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин
не са нарушени правата на последния и същият е могъл да организира своята
защита за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл.42
от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателя запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. С подписа си на
приложената разписка е уведомен, че може да направи и писмени възражения
в 7-дневен срок от връчването на акта, като няма данни да са постъпили
писмени възражения при АНО.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното
състояние на нарушителя.Определените санкции са в минималните размери,
5
предвидени в текста и съдът намира, че в този си размер, същите ще изпълнят
целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по
отношение на останалите участници в движението. Жалбоподателят е с много
малък стаж като правоспособен водач на МПС, от началото на 2024г. има
издадено СУМПС, поради което следва да е доста внимателен и прецизен при
управление на МПС, предвид малката практика като шофьор, непрекъснато да
следи автомобила и управлението му, както и състоянието на платното и
всички други фактори, имащи отношение при движението по пътната мрежа.
С оглед на горните мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №24-0996-
001147/17.06.2024г. на Началник РУ М. в ОДМВР гр.М., с което на Г. Х. Я. от
гр.Б., обл.М., ЕГН **********, са наложени административни наказания –
глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, изцяло като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6