Определение по дело №247/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 6 /04.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1715/2010 г. К.йският районен съд е осъдил Ф. А. Ш. от С., О., да заплати на М. М. М. и Б. Ю. М., и двамата от С. Л., У. № *, О., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 2 289 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени като собственици на припадащата им се част от 212.58 кв.м. от първи етаж от магазин „Х." с идентификатор N 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006г., находящ се на ул.К., гр.К., за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010г, както и на основание чл.86, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата 5.70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010г. върху сумата 2 289 лв., както и сумата 621.56 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволнÓта от решението, ответница Ф. Ш., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, и при съществени процесуални нарушения, както и че същото е и необосновано. Излагат се съображения в тези аспекти. Твърди се, че съдът необосновано и немотивирано не кредитирал показанията на св. Е.К., св. Н. К. и св. Р.Т.. Необоснован според жалбодателката бил и изводът на съда, че ищците не били поканени да ползват процесния имот.Твърди се, че неправилността на съдебния акт пък се състояла в неправилното приложени на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, като съдът не определил правилно деня на поискването, от който жалбодателката дължала обезщетение на съсобственика за това, че го била лишила от ползването на общата вещ. Изтъква се, че позоваването от съда на обстоятелството, че свободната част от процесния имот не била оградена с трайна преграда, било неправилно, тъй като това било задължение и на ищците, а не само на жалбодателката. Счита също, че съдът се позовал на преклудирани факти (покана от януари 2009г.), но приел че преклудирани били само ангажираните от жалбодателката гласните доказателства. С оглед изложеното същата моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло. Претендира разноски и за двете инстанции.

В дадения надлежен срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответниците по същата, ищци в първоинстанционното производство, М. и Б. М..

В съдебно заседание, жалбодателката, чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба, чрез депозирано от процесуалния им представител писмено становище, оспорват същата. Претендират разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците с иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 2 289 лв., съставляваща обезщетение за ползите, от които били лишени от ответницата, която лично ползвала съсобствения процесен имот, който съгласно постигнати от 15.02.2002 г. договорености, съставлявал 2/3 ид.ч., равняващи се на 212.58 кв.м. от първи етаж на магазин „Х.” в гр. К.. В производството обективно е съединен и иск с правно основание чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД за сумата от 5.70 лв., съставляваща лихва за забава върху търсената главница за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., както законна лихва върху главницата от предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.

В производството е безспорно, че по силата на договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, ищецът М.М. , ответницата в първоинстанционното производство Ф.Ш. и едно трето за настоящото производство лице Е.М. , са придобили в режим на съсобственост в размер на по 1/3 ид.ч., собствеността върху имот –магазин „Х.”, находящ се в кв.59, парцел І, пл.сн.№ 2360 по ЗРП на гр. К., понастоящем сграда с идентификатор № 40909.106.54.1 по КК на града от 2006 г. Безспорно е и обстоятелството, че на 28.01.1999 г., всички преобретателите са въведени във владение на имота. Че със споразумителен протокол от 15.02.2002 г., съсобствениците са разпределили ползването на имота, като безспорно установено е по делото, че търговската площ от 212.58 кв.м., представляващи 2/3 ид.ч. от общата площ на търговската зала и прилежащите й помещения от първия етаж на магазина са поети за ползване от ищеца М. М. и Ф. Ш.,съвместно в съотношение по 1/2ид.ч. за всеки от тях. Установено е безспорно в производството, че и на 09.07.2008 г., ищецът М.М. и съпругата му по силата на СИО са продали на Ш. Х.1/6 ид.ч. от Магазин „Х.”, включително и от процесния имот, съставляващ 212.58 кв.м. от първия етаж, в резултат на което последните запазили за себе си 1/6 ид.ч. от общия съсобствен имот, равняваща се на 1/ 4 ид.ч. от процесния имот. От прочита на събраните по делото доказателства, в частност и от свидетелските показания на св. Ш.Х., св. Х.М. и св. Е.К., се установява, че след този момент между съсобствениците, ищци и ответница в първоинстанционното производство възникнали недоразумения, и поради реализирани слаби търговски резултати от съвместната им търговска дейност, осъществявана в ползваните от тях 2/3 ид.ч. от първия етаж на магазин „Х.”, ищците напуснали процесния имот и в него остава да осъществява търговска дейност самостоятелно само ответницата. В производството не е спорно и че по силата на влязло на 16.06.2010 г., решение, ответницата е осъдена за заплати на ищците сума, съставляваща обезщетение за ползата от която тя ги е лишила за период от 06.01.2009 г. до 16.11.2009 г., след извършено от тях писмено поискване под формата на нотариална покана от 06.01.2009 г.

В настоящото производство първоинстанционният съд е приел, че доколкото цитираното решение е установило със сила на присъдено нещо, че за периода от 06.01.2009г. до 16.11.2009г. ответницата е лишила ищците от ползването на процесния съсобствен имот, то правнорелевантно за настоящия процес било само обстоятелството настъпили ли са след 16.11.2009 г. такива факти, които да правят неоснователно претендираното от ищците право на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Съдът е приел, че такива факти биха били само тези, които по категоричен начин установявали, че ответницата след 16.11.2009г. е предоставила на ищците ползването на имота съобразно притежаваните от тях права. В този контекст съдът е приел, че цитираната нотариална покана от 06.01.2009 г. има стойността на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и за настоящото производство. Настоящата инстанция обаче не споделя този извод, счита, че от прочита на цитираната нотариална покана се установява, че тя съставлява писмено поискване на точни суми за заплащане на наем за един точно определен минал период, който определено не се обхваща от този претендиран в настоящото производство. Т.е. претендираният в това производство период от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., е различен от посочените в нотариалната покана периоди: от 01.05.2007 г. до 09.07.2008 г. / Х 347 лв. месечно/ и от 09.07.2008 г. до 22.12.2008 г./ Х 173 лв. месечно/.

В аспекта на изложеното настоящата инстанция намира,че в производството се установява, че ответницата Ф.Ш. действително е лишила ищците М. от ползите, които последните биха имали ако ползваха процесния имот съобразно притежаваната от тях част от него в установения по делото размер от 1/4 ид.ч. Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От прочита на относимата в производството правна норма се налага извода, че следва съдът да обсъди и още няколко предпоставки, а именно кой в производството е денят на писменото поискване и какъв е размерът на съсобствената площ от ползването на която са лишени ищците, защото ответницата я ползва самостоятелно. От приетото по делото писменото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство, СТЕ, и особено от дадените в отритото съдебно заседание на 11.01.2011 г., обяснения, се установява, че в.л. изготвило заключението след като отишло в обекта, не разговаряло с никого не ангажирало никого, просто се разходило /предполага се в достъпната за всички търговска площ/, и в резултат на тези си впечатления изготвило заключението.В аспекта на това съдът кредитира заключението само досежно неговата част, с която в.л. е установило, че ответницата ползва активната, видима търговска площ, защото доколкото се установява, че в.л. не е направило проверка на помощните помещение, не може да се приеме за доказано, макар, че е записано в заключението, че ответницата ползва и в какъв размер помощните помещения. Още повече,че в този смисъл св.Н.К. установява, че „…освен търговската зала, другите помещения не се ползват…” от ответницата. Или съдът приема, че се дължи обезщетение под формата на наем за доказания размер на ползваната площ – видимата активна търговска част от 139.65 кв.м., при установена месечна наемна цена от 5 лв./кв.м. или 698.25 лв. е месечната наемна цена за целия процесен имот. След редуциране съобразно притежаваната от ищците 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, на месечната наемна цена, последната придобива размер от 174.56 лв.

Що се касае до датата на писменото поискване, значима в настоящ¯то производство, то съдът приема, че тя е 16.08.2010 г. И това е така защото видно от приложения по делото констативен протокол от същата дата на нотариус № 251 на НК, едва с него ищците в производството са уведомили ответницата за бъдещо уреждане ползването на процесния имот и съответното уреждане на финансови взаимоотношения с оглед на това. Или казано в обобщение периода за който се установява дължимост на търсеното обезщетение е 16.08.2010 г. и до 12.10.2010 г. /датата на предявяване на исковата претенция/, а доказания дължим размер е 349.12 лв. В този аспект съдът намира за основателен въззивния довод,че нотариалната покана от 06.01.2009 г., доколкото касае както беше посочено в предходен абзац, конкретни суми за конкретни минали периоди, които определено не се обхващат от този претендиран по делото, се явява неотносима в това производство.

Правилни обаче са изводите на решаващия съд относно принципната основателност на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Дължимата се в производството лихва за забава, с оглед редукцията на дължимата главница и период, е в размер на 4.14 лв.

От изложеното до тук следва извода, че над така установените в производството размери, следва да бъде отменено първоинстанционното решение, а исковете в тези им части отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта му за разноските за стойността на същите над 65.98 лв.

С оглед изхода на настоящото въззивно производство, доколко изрично са поискали следва да бъдат осъдени ответниците по жалбата, ищци в първоинстанционното производство да заплатят на жалбодателката-ответница, направените във възивното производство разноски, съразмерно уважената част от жалбата, а именно в размер на 60 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6/04.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1715/2010 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която Ф. А. Ш. от С., О. е осъдена да заплати на М. М. М. и Б. Ю. М., и двамата от С. Л., У. №*, О., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, обезщетение за ползата, от която са лишени като собственици на припадащата им се част от 212.58 кв.м. от първи етаж от магазин „Х." с идентификатор N 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006г., находящ се на ул.К., гр.К., за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010 г., за сумата над 349.12лв. и за периода от 17.11.2009 г. до 16.08.2010 г.;В ЧАСТТА МУ, с която Ф.Ш. е осъдена да заплати на основание чл.86, ал.1, предл.1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010 г., за сумата над 4.14 лв. и за периода от 17.11.2009 г. до 16.08.2010 г., както и В ЧАСТТА МУ, с която Ф.Ш. е осъдена да заплати разноски по делото, за сумата над 65.98 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. и Б. Ю. М., и двамата от С. Л., У. № 9, О., против Ф. А. Ш. от С., О., иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени като собственици на припадащата им се част от 212.58 кв.м. от първи етаж от магазин „Х." с идентификатор N 40909.106.54.1 по кадастралната карта на гр.К. от 2006г., находящ се на ул.К., гр.К., за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010 г., за разликата от 349.12 лв. до 2 289 лв.и за периода от 17.11.2009 г. до 16.08.2010 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. и Б. Ю. М., и двамата от С. Л., У. №*, О., против Ф. А. Ш. от С., О., иск с правно основание чл.86, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.11.2009г. до 12.10.2010 г., за разликата от 4.14 лв. до 5.70 лв. и за периода от 17.11.2009 г. до 16.08.2010 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.

ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН *, и Б. Ю. М.,с ЕГН *, и двамата от С. Л., У. № *, О., да заплатят на Ф. А. Ш., с ЕГН *, от С., О., сумата в размер на 60 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.