РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500789 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. КР. З., ЕГН **********, с адрес град
П. Т., ул.“У.“ № .., чрез пълномощник – адвокат П.Н., срещу Решение № 260084/10.08.2020г.
по гр.дело № 3041/2018 г. по описа на РС-Велико Търново, с което съдът е поставил в неин
дял, на основание чл.349 ал.2 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот на посочената от
вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза пазарна цена и при условие, че в 6-месечен
срок от влизане на решението в сила заплати на другия съделител Й. З. З. за уравнение на
дела й сумата от 22 575 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане; отхвърлил е предявената от нея срещу ответницата Й. З. З.
сметна претенция за направените необходими разноски в допуснатия до делба имот за
сумата от 987.83 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв.; отхвърлил е предявената от нея
срещу ответницата Й. З. З. сметна претенция за направените разходи за подобрения в
допуснатия до делба имот за сумата от 1 013.67 лв. до пълния предявен размер от 2004 лв.,
както и в частта за присъдените в нейна тежест разноски. Жалбоподателката счита, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че изводите на
съда относно пазарната стойност на процесния имот почиват единствено на приетото
заключение на съдебно-оценъчната експертиза, което е оспорила своевременно, като
необосновано и при възникване сериозно съмнение за неговата правилност. Развива
1
оплаквания, че при оценяването на имота вещото лице е ползвало нереални като обявени
цени оферти, без да посети Служба по вписванията и да изготви заключението си,
съобразявайки цените на имоти, сходни с процесния, по реално осъществени сделки.
Твърди, че е разходвала много по-големи по размер парични суми за извършените
подобрения и необходими разноски в допуснатия до делба недвижим имот от
претендираните в процеса, съответно възлизащи на сумата от 12 000лв. за закупени от нея
материали и сумата от 15 000 лв. за заплащане труда на наетите работници. Прави искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което й бъде възложен
процесният недвижим имот на реалната му пазарна стойност след допускане на нова
съдебно-оценъчна експертиза, като заплати на ответницата съответстващото парично
уравнение и бъдат уважени сметните й претенции в пълните им предявени размери.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна Й. З. З., ЕГН **********, с адрес град Ц.,
ул.“Т.“ №, чрез пълномощника си – адвокат Н. Б.-А., е подала отговор на въззивната жалба,
в която е заела становище за нейната неоснователност, а решение в обжалваните части за
валидно, допустимо и правилно. Счита, че направените от съда изводи почиват на събраните
по делото доказателства и нормативната уредба.
Срещу Решение № 260084/10.08.2020г. по гр.дело № 3041/2018 г. по описа на РС -
Велико Търново е постъпила въззивна жалба от Й. З. З., чрез пълномощника й – адвокат Н.
Б.- А., в частта му по претенциите по сметки, в които решаващият състав е приел, че
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и я е осъдил да заплати на
ищцата сумата от 987.83 лв., представляваща приспадащата се на ответницата част от
направените от ищцата необходими разноски в допуснатия до делба имот и да заплати
сумата от 1 013.67 лв., представляваща приспадащата се на ответницата част от направените
от ищцата разходи за подобрения в допуснатия до делба имот, както и в частта за
присъдените в нейна тежест разноски, направени във връзка с предявените сметни
претенции. Счита решението в обжалваните му части за неправилно. Намира за неправилни
доводите на съда за неоснователност на направеното от нея възражение за погасяване на
вземанията по сметните претенции поради изтекла в нейна полза погасителна давност.
Навеждат се оплаквания, че при формиране на крайните си изводи съдът не е извършил
правилен анализ на събраните гласни и писмени доказателства. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части, като неправилно и вместо това,
постановяване на друго, с което сметните претенции на противната страна за СМР,
извършени през 2013г. и през 2014г. съгласно представените платежни документи и гласни
доказателства, бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. КР. З., в
който се заема становище за нейната неоснователност.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, лично и с процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване по
изложените в нея съображения. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба на противната
страна. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Насрещната страна, чрез упълномощения си представител, поддържа подадената от нея
въззивна жалба и искането, направено с нея, съответно моли за отхвърляне на подадената от
другата страна жалба срещу първоинстанционното решение поради неоснователност на
наведените с нея оплаквания. Излага подробни съображения в писмена защита. Поддържа
претенцията си за разноски, направени във въззивното производство, съгласно списък по
чл.80 ГПК.
2
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни,
против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се
разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
С влязло в законна сила решение № 1002/18.07.2019г. по гр.дело № 3041/2018г. РС –
Велико Търново е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото на
съсобствен между тях недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор
57354.300.574 по КККР с адрес град П. Т., ул.“У.“ № .., заедно с построените в този имот
сгради – самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.1, самостоятелна сграда с
идентификатор 57354.300.574.2, самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.3,
самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.4 и самостоятелна сграда с
идентификатор 57354.300.574.5, при правни права. В срока по чл.349 ал.4 ГПК ищцата М.
КР. З. е направила искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот с твърдения,
че е живяла в него при откриване на наследството на общите наследодатели К. Д. и И. Д. и
не притежава друго жилище. Със същата писмена молба, с която е заявила възлагателната
си претенция, ищцата е предявила и сметни претенции срещу ответницата – за извършени от
нея подобрения в имота в периода 2014г. – 2017г., изразяващи се в подмяна на дограма в
една от спалните, направа на вътрешна изолация, мазилка и шпакловка, изолация на тавана,
направа на отвор и поставяне на нова врата, направа на нова мазилка на стените и тавана в
кухнята, шпакловка и боядисване, поставяне на гранитогрес и гръбче от фаянс; вътрешна
изолация на външната стена на другата спалня, мазилка на стени и тавани и шпакловка;
направа на шпакловка на стени и тавани в хола и боядисване; направа на шпакловка в двете
антрета и боядисване; подмяна на дограма на жилищната пристройка; направа на замазка и
поставяне на теракот; подмяна на вътрешна мазилка, изградена преградна стена от гипс-
картон, поставен гипс-картон на тавана, изградена вътрешна баня и тоалетна с изпълнени
фаянс и теракот; изпълнен гранитогрес в антрето на пристройката и облицовка с фаянсови
плочки на кухнята; поставени плоскости на стопанската постройка дожилищната сграда,
завършени в основната си част през 2018г., но продължаващи към датата на предявяване на
претенцията и за извършени необходими разноски – подмяна на цигли, поставяне на нови
улуци и направа на сачак; подмяна на тръби за чиста вода и мръсен канал в къщата;
подмяна на пода между мазето на къщата и жилищния етаж под кухнята, банята, тоалетната
и коридора; изграждане на нова преградна стена между кухнята, от една страна, и баня-
тоалетна и коридор, от друга; подпълване и подлепване на тухлите на външните стени на
къщата; изпълнена външна мазилка на къщата; ремонт на покрива на жилищната
пристройка; подмяна на носеща тухлена стена, ремонт на покрива на стопанската
пристройка, които ремонтни дейности били осъществени в периода 2013г. – 2016г. и
завършени напълно през лятото на 2017г. Своевременно ответната страна е оспорила
възлагателната претенция и сметните претенции на ищцата досежно времето на тяхното
извършване и обема им, както и е релевирала възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на сметните претенции поради изтичането на срок по-голям от пет години от
извършването на твърдяните дейности до предявяване на исковете.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и след изслушване
заключенията на допуснатата съдебно-техническа-оценъчна експертиза,
първоинстанционният съд е възложил на основание чл.349 ал.2 ГПК делбения имот на
3
ищцата при условие, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила заплати на
ответницата за уравнение на дела й сумата от 22 575 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане, приемайки
експертното заключение за пълно и аргументирано, включително и в частта относно
пазарната стойност на имота, възлизаща на сумата от 45 150 лв. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съпоставени със заключението на съдебно-
техническата-оценъчна експертиза, районният съд е приел за доказан факта на извършване
от страна на ищцата на сочените от нея подобрения и необходими разноски за имота, техния
обем и стойност, вследствие на което е уважил частично претенциите по сметки на ищцата.
Счел е за неоснователно направеното от ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност досежно същите претенции, обосновавайки този извод с довода, че
въпреки, че закупуването на част от материалите за извършване на ремонтните дейности е
станало през 2013г., то меродавен е моментът на извършването им, а не на закупуването на
материалите, доколкото същите способстват запазването на имота и това е релевантното
обстоятелство.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата и пред настоящата инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
Обективните и субективни параметри на делбата, определени с решение №
1002/18.07.2019г. по гр.дело № 3041/2018г. РС – Велико Търново предпоставят
осъществяването й между страните по делото по отношение на съсобствения им недвижим
имот - Поземлен имот с идентификатор 57354.300.574 по КККР с адрес град П. Т. ул.“У.“ №
.., заедно с построените в него сгради – самостоятелна сграда с идентификатор
57354.300.574.1, самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.2, самостоятелна
сграда с идентификатор 57354.300.574.3, самостоятелна сграда с идентификатор
57354.300.574.4 и самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.5. Неподеляемостта
на процесния имот е експертно доказана, като с оглед приетата от районния съд за
основателна претенция за възлагането му на ищцата, същият е поставен в неин дял на
основание чл.349 ал.2 ГПК.
За определяне действителната пазарна стойност на делбеното имущество районният
съд е назначил единична съдебно-оценъчна експертиза, при изготвяне заключението на
която вещото лице е приложило два метода – на пазарните аналози и на вещната стойност.
При определяне оценката на имота по метода на пазарните аналози вещото лице Гиздева е
извършило обстойно проучване на оферти за парцели в същото населено място, съгласно
които цените варират от 8 до 18 лв. за кв.м, като е коригирало същите с коефициент 0.95 за
привеждане към пазарната цена, използвало е събрана информация от Агенции за
недвижими имоти и офертни пазарни цени от обяви в сайтове за продажба на недвижими
имоти в интернет, включително от сайт за продажба на общински незастроени имоти. За
сравними имоти вещото лице е подбрало подобни по местонахождение, конструкция и
възраст на сградите, площ и състояние на имотите, отчело е инфраструктурата,
експлоатационната и техническата годност на оценявания и сравнимия имоти, съответно е
трансформирало получената средна офертна цена в пазарна с коефициент на офертна към
пазарна цена. Съгласно заключението стойността на делбения имот по метода на вещната
стойност е 41 810 лв., а по метода на пазарните аналози /сравнителен метод/ е 47 390 лв.
След определяне на оценките по двата приложени метода е образуван ценови диапазон, като
за определяне справедливата пазарна стойност на делбения имот вещото лице е приложило
теглови коефициенти, отдавайки приоритет на метода на пазарните аналози, като най-
достоверен и точен, при съобразяване на спецификите на имота и установеното предлагане.
Посоченото заключение е било своевременно оспорено от ищцата с доводи за
4
необоснованост и съмнение за неговата правилност поради изготвянето му без да е
извършено проучване на реално извършени сделки на сходни имоти. Поради това пред
настоящата инстанция е допусната и изслушана повторна съдебно-оценъчна експертиза, при
изготвяне заключението на която вещото лице е използвало същите два метода, съответно е
извършило проучване на офертни цени на предлагани за продажба сходни недвижими
имоти в град П. Т., извършило е справка в Служба по вписвания по реално извършени
сделки, и след прилагането на теглови коефициенти е определило действителна пазарна
цена на процесния имот. По метода на вещната стойност вещото лице Л. е определило
стойността на имота на 34 100 лв., като е изчислило стойността на дворното място по цена
8.00 лв./кв.м и оценило подобренията и трайните насаждения, а по сравнителния метод – на
сумата от 40 000 лв.
За определяне действителната пазарна стойност на делбеното имущество съдът
възприема оценката на вещото лице С. Г., която като паралел с тази на вещото лице Л. се
откроява с по-голяма достоверност и убедителност, като съдът намира, че е осъществена в
близък до извършването на делбата момент. Съдът намира, че въпреки, че оценката на
дворното място да не е определена на база реално извършени сделки на незастроени имоти,
то вещото лице, на база извършените проучвания на офертни продажни цени, е определило
средната офертна цена и със съответния коригиращ коефициент е привело същата към
пазарната. За сравнение, вещото лице Л. е определило цената на дворното място на база най-
ниската, макар и по реална сделка, но една единствена продажна цена. Съдът споделя
предпочитанията и на двете вещи лица към метода на пазарните аналози, тъй като същият
оптимално меродавно отчита не само конкретното техническо състояние на отделните
обекти, но и съответните икономически зависимости, обусловени от пазарните показатели
на предлагането на имотния пазар в региона. Чрез проучване на имотния пазар, извършено
посредством допитване до агенции за недвижими имоти и проверка в специализирани
интернет сайтове, първата експертиза е издирила, систематизирала и анализирала
информацията за офертни цени на имоти, подобни на оценявания по технически и пазарни
параметри, след което, прилагайки съответните корекционни коефициенти,
удовлетворяващи изискванията за сравнимост при отчитане на съответните
индивидуализиращи белези, е извела средна офертна пазарна цена. Извършената от вещото
лице Г. съпоставка на установените продажни цени на имоти в град П. Т. при оценяването
по метода на пазарните аналози се базира на сходни с процесния имоти. Видно от
заключението на повторната оценъчна експертиза, такъв извод не може да бъде направен
досежно установените от вещото лице цени на реално осъществени сделки през 2020г., тъй
като от описанието на продадените имоти не би могло да се установи сходство с делбения
имот /освен местоположението им – на една и съща улица/, а и е видно, че вписаните в
нотариалните актове продажни цени са почти равни или много близки до данъчната оценка
на всеки от продадените имоти /дори под същата по една от сделките/ и съдът не би могъл
да приеме същите за действителни. Това е така и тъй като установените от двете вещи лица
продажни цени на сходни с процесния имоти по направени оферти са значително по-
високи.
По изложените съображения, стойностния еквивалент на делът на ответницата в
делбената маса се изчислява на сумата от 22 575 лв., което на основание чл.349 ал.5 ГПК
генерира в тежест на ищцата задължение да й заплати за уравнение на дяловете сумата от
22 575 лв., ведно със законната лихва, в 6-весечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане на имота, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и районният съд.
По въззивните жалби на ответницата и ищцата срещу първоинстанционното решение в
частта му за присъдените суми за необходими разноски и подобрения в имота, съответно в
частта за отхвърляне на същите, съдът намира следното:
5
С оглед изложените от ищцата фактически твърдения, че е извършила описаните в
делбения имот видове работи със свои средства със съзнанието, че този имот е съсобствен с
ответницата и без противопоставянето на последната, както и в свой интерес, доколкото
ищцата е живяла в него, ползвала го е и подобренията в него, то предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗЗД, съгласно която законодателят е
определил отговорността на заинтересования до размера на обогатяването – увеличената
стойност на вещта вследствие извършените подобрения. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства установяват по категоричен начин извършените ремонтни дейности в
имота, а вещото лице е установило, че посочените в разходните документи материали
съответстват по вид на вложените при извършените работи. Експертното заключение
установява обема на последните, както и общата стойност на необходимите разноски и на
подобренията към момента на извършването им в делбения имот. С оглед притежаваните от
ответницата ид.части от имота към момента на извършване на необходимите разноски и на
тези за подобренията, то правилно районният съд е присъдил сумата от 987.83 лв. за
сторените необходими разноски и сумата от 1 013.67 лв., представляваща 1/6 от увеличената
стойност на имота.
Изводите на районния съд относно основателността на сметните претенции на ищцата,
които настоящият състав напълно споделя, са обусловили и произнасянето му по
направеното възражение за погасяване на същите по давност.
Съобразно разпоредбата на чл.110 вр. чл.114 ЗЗД, тези вземания са с облигационен
характер и се погасяват по общите правила с изтичане на общата петгодишна давност,
считано от датата на настъпване на изискуемостта им. При положение, че ищцата е била
държател на идеалните части на останалите съсобственици в имота, погасителната давност
започва да тече от момента на извършване на ремонтните работи. Събраните гласни
доказателства по делото чрез разпит на свидетелите А. и Р. ремонтните дейности в имота са
извършвани периодично след 2013г. и са продължили до 2019-2020г. Поради това и с оглед
момента на подаване на ИМ, то възражението за погасяване на претендираните от ищцата
вземания по давност, се явява неоснователно.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира подадените от страните жалби срещу
решението на първоинстанционния съд за неоснователни. Последното, като правилно и законосъобразно в
обжалваните части, следва да бъде потвърдено.
Направените от Й.З. пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на
отговор на въззивната жалба и процесуално представителство във връзка със същата, доколкото
възнаграждението е реално заплатено, видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да
бъде заплатено от насрещната страна. Последната не е представила доказателства да е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въвззивната жалба, подадена от другата страна, поради
което такова не й се следва.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260084/10.08.2020г. по гр.дело № 3041/2018 г. по описа
на РС-Велико Търново в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. КР. З., ЕГН **********, с адрес град П. Т., ул.“У.“ № .. да заплати на Й.
З. З., ЕГН **********, с адрес град Ц., ул.“Т.“ № ., направените във въззивното
6
производство разноски в размер на 2 540 /две хиляди петстотин и четиридесет/ лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7