Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 21.07.**** год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
П., в публичното заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при
секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД
№ 27/**** год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Н.М. против НП *****от *****на Началника на РУ П., с
което на основание чл. 53 ЗАНН и във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за 6
месеца, за всяко от нарушенията.
Релевираните в жалбата оплаквания
се свеждат до незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Освен това
се излага, че твърдението, че е управлявал собственото си МПС, в резултат на
което са настъпили съставомерни вредни последици е неправдоподобно и не е
подкрепено с доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, за него се явява адв. Х., който поддържа
подадената жалба. В хода по същество излага, че изложената в НП фактическа
обстановка не е подкрепена с доказателства. Сочи се, че твърдението за щета е
недоказано, както и че жалбоподателят е санкциониран за едно и също наказание с
четири санкции. Моли за отмяна на наказателното постановление, евентуално за
намаляване на наложеното наказание.
За АНО, редовно призован, не се
явява представител. Постъпило е становище, с което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
Районният съд, като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено
следното:
Жалбоподателят
М. е санкционирана за това, че на 10.01.****г в 21:10 часа година в гр. П., ул. „Д.У.“ като водач на лек автомобил Сузуки Гранд
Витара с рег. № ********, като е реализирал ПТП с материални щети и не спира на
място да установи какви са последиците от произшествието, както и консумира
алкохол преди пристигане на компетентните органи. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабр. Номер ARBA 0085, като уреда отчита 1,64 промила
алкохол.
За
гореописаното св. И.А. - мл. автоконтрольор
при РУ- П. съставил АУАН № 95189 от 10.01.**** г. година против жалбоподателя,
а от там и на атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на
22.01.**** година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 24.01.****г.,
т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран при следната
фактическа обстановка:
На
10.01.**** г. при оперативния дежурен бил постъпил сигнал от потърпевшия за
възникнало ПТП в следствие на което
свид. А. посетил местопроизшествието. На място бил установен автомобилът
на пострадалия, по който имало материални щети, а в съседство, в гаража на
жалбоподателя М. се намирал неговият автомобил, който бил с топъл двигател. На
място бил и жалбоподателят, който признал, че е блъснал автомобила на съседа си
и е прибрал своя автомобил в гаража си. Свидетелят сочи, че не е бил в
състояние да огледа щетите по автомобила на жалбоподателя, тъй като същият бил
паркиран плътно до стената на гаража. Свидетелят излага, че жалбоподателят бил
в нетрезво състояние, тъй като миришел на алкохол, имал забавен говор и
несигурна походка. В последствие на жалбоподателя била извършена проба за
алкохол, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабр, номер ARBA 0085, като е отчетен 1,64 промила
алкохол като същият заявил, че е
употребил алкохол след като е прибрал автомобила.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства
- показанията на актосъставителя А., които съдът кредитира изцяло, тъй като са
обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма
никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което
иначе той не е извършил. Освен това показанията на свидетеля А. се подкрепят от протокол за ПТП № 1608862 от
10.01.20220 г., подписан от жалбоподателя (л. 8 в делото) и обяснения на
жалбоподателя от 10.01.**** г., както и писмените доказателства, приети по
делото.
Разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Не се спори, че въпросният акт
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспорването пред Районен съд- П. наказателно постановление, е съставен от
компетентен за това административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
изискваната от закона форма за валидност, при спазване на законоустановените
изисквания относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми
реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за
установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с
формална доказателствена сила до установяване на противното.
За
да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството, че при
издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при
условията на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства при всестранното, пълно и
обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП. Видно от разпита на актосъставителя изводите му
относно механизма на настъпване на ПТП се основават на факти лично възприето от него
при посещение на място, както и от признанието направено от жалбоподателя устно
пред свидетеля и обективирани в последствие в писмените обяснения на
жалбоподателя М. приложени по делото, като самият той е посочил, че след
реализиране на процесното ПТП е прибрал автомобила в гаража си. Въз основа на горното актосъставителят
правилно приел, че след реализираното ПТП жалбоподателят напуснал мястото на
произшествието.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователен се явява доводът на
жалбоподателя, че не е установено по надлежния ред причиняване на щети
вследствие на процесното произвшествие. На първо място следва да се подчертае,
че в нормата на чл. 123,а л.1, т.1 ЗДвП като съставомерен признак на вмененото
административно нарушение от обективна страна не предвижда необходимост от настъпване
на вреди (щети), а единствено реализиране на ПТП, което се установи по делото
да е настъпило, арг. и от приложения по делото протокол от ПТП, разпит на
свидетел, обяснения на жалбоподател. Освен това всяко увреждане по автомобила
вследствие на сблъсък – съприкосновение с друг автомобил, неименуемо води до
причиняване на материални щети по всеки от автомобилите, като по отношение
изясняване размера на причинените щети е необходимо ангажирането на специални
познания чрез назначаване на вещо лице.
Съдът
намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДП, като го е санкционирал по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
АНО
е приел, че жалбоподателят, след като е причинил ПТП, е напуснал местопроизшествието. Дадената от
АНО квалификация е правилна и съответства на установената фактическа
обстановка. Лицето е наказано за нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водача
на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Именно това деяние е описано в обстоятелствената част на НП,
където АНО е описал извършеното нарушение.
От
представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания безспорно
се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да установи
последиците от местопроизшествието. Административно-наказващият
орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил
извода си за извършено нарушение. Съставеното НП отговаря на формалните
изисквания на закона относно неговото съдържание, поради което обжалваното НП следва да бъде
потвърдено в тази част.
От събраните по делото доказателства
не са установява със своето деяние жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 2, б. Е от ЗДвП, тъй като посочената правна норма предвижда
забрана водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните
органи, когато при произшествието са пострадали хора. В конкретния случай нито
в АУАН, от който е отпочнало настоящото производство, нито в издадено НП са
изложени факти и обстоятелства по отношение пострадали от ПТП хора.
Доказателства за такива факти не бяха събрани и в хода на съдебното
производство. Доколкото не са налице всички
съставомерни признаци на вмененото административно нарушение от обективна
страна по отношение
нарушаване на нормата на чл. 123, ал.
1, т. 2, б. Е ЗДвП, то следва обжалваното НП в тази част следва да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието следва да се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и
други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя. За нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП е
предвидено наказание глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца. В конкретния
случай, при определяне вида и размера на санкцията по чл.175 ал.1, т.1 от ЗДП –
200 лева глоба и 6 месец лишаване от правоуправление, наказващият орган не се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания. И двете наложени кумулативни наказания са
определени в размер на техния максимум посочен от закона, като настоящият
съдебен състав намира, че по този начин изцяло е отчетена в пълна мяра личността,
както и степента на вина на нарушителя, видно и от приложената по делото
справка за нарушител/водач. С така наложените кумулативни наказания ще се
постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
По изложените
съображения Районен съд - П. в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление *****от *****г. на Началника на РУ П., в частта с която на Г.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление *****от *****г. на Началника на РУ П., в частта с която на Г.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Е ЗДвП,
му е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: