Решение по дело №671/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260069
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20194120200671
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 448

 

гр. Горна Оряховица, 21.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Мария Първанова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес на местоживеене:*** качеството си на законен представител на „Джентико“ ЕООД, обжалва електронен фиш серия К № 1320208, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лв. 2.     Твърди, че ЕФ следва да бъде отменен на процесуално основание, тъй като са допуснати съществени процесуални правила, които са довели до нарушаване правото й на защита.  Изтекла е и  давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.  Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. 

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателката се явява  лично и с адвокат П.С. от ВТАК. Същият бе упълномощен от В. да я защитава в настоящото админастративнонаказателно производство. След даване ход на съдебното следствие, адвокат С. заяви, че поддържа жалбата на неговата подзащитна.

Жалбоподателката заяви, че нищо не си спомня за случая, тъй като е бил преди три години.

В хода на съдебните прения адвокат С. помоли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде уважена жалбата на Т.В. и да бъде отменен ЕФ, с който й е наложена глоба.  

 ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – Велико Търново, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Горна Оряховица също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2016 г. в 14,37 часа на ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, при ограничение 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 и допълнителен Е-24, с автоматизирано техническо средство № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ с рег. № С****ХР, собственост на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала -  Т.Л.В. с ЕГН: **********. Била отчетена скорост на движение от 86 км/ч (след приспадане на съответния толеранс). Констатирано е превишение от 26 км/ч.

След справка за собствеността на МПС – л.а. „ОПЕЛ АСТРА“ с рег. № С****ХР от ОД на МВР – Велико Търново е издаден електронен фиш серия К № 1320208, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на Т.Л.В., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД, ЕИК: *********  е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. Няма данни В. да е депозирала в ОД на МВР – Велико Търново писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 14.08.2019 г. (лист 16). В законоустановения срок, на 26.08.2019 г., В. депозирала жалба срещу него чрез Директора на ОД МВР – гр. Перник до ОД МВР Велико Търново и РС – Велико Търново. 

С определение № 577 от 19.09.2019 г., постановено по НАХД № 1601/2019 г. по описа на РС - Велико Търново, жалбата ведно с всички документи по административно наказателната преписка са изпратени от РС – Велико Търново по компетентност на РС - Горна Оряховица. Образувано е  настоящото дело – АНД № 671/2019 г. по описа на ГОРС.

На лист 12 е приобщен като доказателство снимков материал – снимка 747 изготвена от автоматизирано техническо средство тип MultaRadar № 00209D33F1A0. В същата е отразена измерена в 14, 37 ч. на 19.08.2016 г. скорост от 89 км/ч на л.а. с рег. № С **** ХР, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч. Налице е констатирано превишение от 29 км/ч (без отчетен толеранс от 3км/ч). От снимката е видно, че скоростта на л.а. с рег. № С **** ХР е измерена на ПП I-4 София – Варна на километър 153+343метра. Този участък от пътя се намира в Община Лясковец.

Приложеното на лист 11 извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – Велико Търново, се съдържат данни за собствеността на МПС с рег. № С **** ХР. Този лек автомобил е марка „ОПЕЛ АСТРА“ и е собственост на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД. От приложената на лист 8 справка от търговския регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на това търговски дружество и негов управител е Т.Л.В.. Съгласно чл. 147, ал.1 от ТЗ – „Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. От изложеното следва и извода, че жалбоподателката В. е законният представител на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД.

От Протокол от проверка № 2 - ИСИ/14.01.2016 г. на видео-радарна система MultaRadar SD580 (лист 17) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 (лист 19) се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

          Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (Севлиево – Велико Търново – Антоново) от км 153+000 до км 154+000, в посока гр. Варна, на км 153+300 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място, като мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, законния представител на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Мястото на нарушението е описано с точност до метър от съответния километър на пътя. Съдържащите се в израза „ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” данни позволяват еднозначното определяне на мястото, в което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението. Намирал се е на 343 метър от километър 153 на ПП I-4 (София – Варна), в лентата за движение към гр. Варна. В обжалвания електронен фиш са посочени регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, скоростта, с която се е движил заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От данните в справката на л. 13 е видно, че електронният фиш е издаден на 23.08.2016 г. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението (19.08.2016 г.).

Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателката, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл – задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк. д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 19.08.2016 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 23.08.2018 г., когато против жалбоподателя е издаден обжалваният електронен фиш (справките на лист 10 и следващия). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 14.08.2019 г. с връчването на фиша на наказаното лице. Започналата да тече на 14.08.2019 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 19.08.2016 г.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението (лист 34), се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията (л. 18), се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателката е осъществила състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е установено с АТСС, тип радарна видеосистема, при спазване изискванията за инструкцията за експлоатация на техническото средство - при фиксирано превишение на разрешената скорост за извън населено място, въведена с пътен знак В-26, от 26 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3км/ч). В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се съдържат безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка.

От приетата като доказателство снимка № 747 (л. 12), изготвена с автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 19.08.2016 г. в 14,37,23 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, л.а. „ОПЕЛ АСТРА“ с рег. № С****ХР, собственост на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД се е движил със скорост 89 км/ч (без приспаднат толеранс от 3км/ч). Регистрационният номер на превозното средство е ясно видим на приложеното изображение.

Видно от приложената схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Скоростта на движение на лекия автомобил е фиксирана с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г. Видно от представения по делото протокол от проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Поради това съдът намира, че процесното АТС е било годно към датата на установяване на нарушението – 31.08.2019 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Съгласно справката за регистрация на МПС (л. 11), собственик на заснетия  л.а. „ОПЕЛ АСТРА“ с рег. № С****ХР е „ДЖЕНТИКО“ ЕООД.  Едноличен собственик на капитала на това дружество и негов управител е жалбоподателката Т.  Л.В. с ЕГН: **********. Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съобразно която „когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“. След като е установено по безспорен начин, че  въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на „ДЖЕНТИКО“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателката Т.Л.В.,  правилно е приложена нормата на чл. 188, ал. 2 от  ЗДвП, като е наложено наказание  на В., в качеството й на законен представител на дружеството собственик на л.а. „ОПЕЛ АСТРА“ с рег. № С****ХР, с  който е извършено нарушението.  Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателката да  е депозирала декларация, съобразно  чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, управлявало процесното МПС и извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството му за управление.

Отчетен е и предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта 3км/ч Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 89 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 86 км/ч е в интерес на жалбоподателката, тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея, последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране НЕ води до промяна на правната квалификация на нарушението. Това е така, тъй като фактически измереното превишение от 89 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което се предвижда адм. наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв., а приетото за установено превишение от 86 км/ч, след редукцията, също попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. 

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на жалбоподателката е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100,00 лв.

Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 26 км/ч надвишава границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Предвид всичко изложено съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с който на Т.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес на местоживеене:*** качеството й на законен представител на „Джентико“ ЕООД, ЕИК: *********,  за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100,00 лв. (сто лева) КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: