№ 307
гр. София, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20211001001088 по описа за 2021 година
Производството е чл. 274 - 278 от ГПК, във връзка с по чл. 729, ал. 3 и чл. 613а,
ал. 3 от ТЗ.
Образувано е по жалба на „Химко“АД (н), представлявано от В. Г. С. против
определение № 260354 от 12.10.2021 г. по т.д.н. № 290/2004 г. на Окръжен съд - Враца в
частта, с която е оставено без уважение възражението му по чл. 728 от ТЗ с вх. №
264510/06.07.2021 г. против частична сметка за разпределение № 2 от м. 06.2021 год.,
обявена в търговския регистър под № 20210621081009, както и в частта за одобряване на
сметката и по жалба на Националната агенция за приходите против същото определение в
частта, с която съдът е одобрил същата частичната сметка за разпределение.
В жалбата на длъжника „Химко“АД (н) е оспорено становището на съда по
несъстоятелността, че с предвиденото в оздравителния план преобразуване на вземанията по
чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и заплащане на 50 % от тях, е извършена новация на задълженията,
поради което съгласно чл. 707б, ал. 1 от ТЗ от датата на влизане в сила на решението за
утвърждаване на плана, по отношение на тях е започнала да тече нова давност по чл. 110 от
ЗЗД, която съобразно ал. 2 на чл. 707б е спряла с подаване на молбата на кредитора
„Булгаргаз“ЕАД от 21.01.2011 г. за възобновяване на производството и не е изтекла към
25.02.2013 год., когато е влязло в сила решението по т.д. № 1484/2012 год. на Софийския
апелативен съд за неговото възобновяване. Оспорен е изводът на съда, че по отношение на
вземанията на кредиторите „Булгаргаз“ЕАД , „НЕК“ЕАД и НАП не е изтекъл както общият
5-годишен давностен срок, така и краткият тригодишен срок по чл. 111 от ЗЗД, а дори да се
приеме, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по оздравителния план и
вземанията са изискуеми към 20.02.2007 год., предвид нормата на чл. 707б, ал.1 от ТЗ, през
периода от утвърждаването на плана до 21.01.2011 год., когато е подадена молбата за
възобновяване на производството по несъстоятелност не е изтекъл предвиденият в нея
1
петгодишен давностен срок. Отречено е новационното действие на преобразуването на
вземанията с плана за оздравяване, с довод за липсата на предпоставките по чл. 107 от ЗЗД,
доколкото не е налице нито обективна новация чрез промяна на правното основание или на
предмета на задължението, с последица погасяване на старото и възникване на ново такова,
нито субективна новация чрез промяна на субектите на облигационното отношение.
Поддържа се, че тъй като длъжникът не е изпълнил нито едно от задълженията по
оздравителния план, вкл. не е заплатил предвидените с него вноски на съответните падежи и
не е учредил предвидените в него обезпечения, е настъпила незабавна изискуемост на
всички вземания. Изложени са съображения, че нормата на чл. 707б, ал. 1 от ТЗ, която
препраща към чл. 110 от ЗЗД, не изключва приложението на кратката 3-годишна давност,
тъй като общата 5-годишна такава е приложима само ако не е предвиден друг срок, какъвто
е този по отношение на периодичните задължения по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Затова се
поддържа, че с кратката 3-годишна давност са погасени всички вземания по оздравителния
план, с характер на периодични доставки на стоки и услуги, както и за месечни
възнаграждения на членове на управителния съвет и възнаграждения за труд. Твърди се че,
тъй като поради общо неизпълнение на плана за оздравяване, предвидените в него вземания
за периодични плащания са станали изискуеми на 20.02.2007 год., от тази дата по отношение
на тях е започнала да тече приложимата тригодишна погасителна давност, и същата е
изтекла преди подаване на молбата за възобновяване на производството от кредитора
„Булгаргаз“ЕАД на 21.01.2011 г. Наведен е довод, че въпреки задължителните указания на
въззивния съд, в съставената от съда сметка не са конкретизирани вземанията с периодичен
характер (периодични доставки на стоки и услуги, възнаграждения за труд и периодични
месечни възнаграждения на членовете на УС), а в нея са посочени само одобрените от съда
по несъстоятелността вземания на кредиторите, техните размери съгласно оздравителния
план и поредността им по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, възникналите след възобновяването на
производството вземания, сумите за разпределение и остатъкът за плащане съгласно плана
за оздравяване. По отношение на вземанията, разпределени на Националната агенция за
приходите, в жалбата на „Химко“АД (н) се твърди, че от една страна, според доклада на
синдика, на 11.06.2021 г. агенцията е издала ново удостоверение за наличие или липса на
задължения № 060202100116933, според което дължимата към нея сума е в размер на
243,123.56 лв., но от друга е включил като дължима в сметката за разпределение сумата от
392,182.97 лв., съгласно удостоверението от 16.12.2019 г., а не в размера, посочен в новото
такова от 11.06.2021 г., като се е позовал на задължителните указания на САС да обоснове
от какви вземания е формирана сумата от 392,182.97 лв., както и с това, че синдикът не
може служебно да се позовава на изтекла давност. Поддържа се, че разликата между
публичните вземания в размер на 392,182.97 лв. по удостоверението НАП от 16.12.2019 г. и
тези в размер на 243,123.56 лв. по удостоверението от 11.06.2021 г. представлява погасени
по давност публични вземания, отписани от НАП, както и че това удостоверение
представлява извънсъдебно признание на актуалния размер на вземанията към датата на
издаването му, с което синдикът е бил длъжен да се съобрази. По изложените съображения
длъжникът „Химко“АД (н) счита, че събраните в производството по несъстоятелност суми
2
са достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори, чиито вземания не са погасени по
давност, поради което моли съда, да отмени обжалваното определение в частта, с която е
оставено без уважение възражението му с вх. № 264510/06.07.2021 г. против частична
сметка за разпределение № 2 от м. 06.2021 год., обявена в търговския регистър под №
20210621081009, както и в частта, с която същата сметка е одобрена, и на основание чл. 735,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, да се произнесе с решение [sic], с което да прекрати производството по
несъстоятелност.
В жалбата на Националната агенция за приходите са инвокирани оплаквания за
неправилно приложение на института на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с
довода, че възприетата от съда теза за погасяване на публичните вземания по давност води
до положение, при което разпоредбата на чл. 685а и следв. на ТЗ, регламентираща по общ
начин спирането и прекъсването на давността по отношение на вземанията на кредиторите в
производството по несъстоятелност са приложими за всички останали кредитори, освен за
държавата, която е поставена в неравностойно спрямо тях положение. Наведен е довод, че то
противоречи на разпоредбата на чл. 739 от ТЗ, която санкционира неупражняването на
процесуални права, в резултат на бездействие на кредитора, каквото в случая не е налице.
Затова се твърди, че всички приети и неплатени публични вземания в производството по
несъстоятелност на „Химко“АД (н) са изискуеми, както към момента на изготвяне на
сметката за разпределение на суми, така и към датата на постановяване на обжалваното
определение, поради което синдикът е следвало да предвиди цялата сума за частично
удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Изложено е, че след откриване на производството по несъстоятелност, през периода от
6.12.2019 г. до 7.06.2021 г. длъжникът е подал декларации по реда на Закона за данъка върху
доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване, за заплащане на
задължителни осигурителни вноски - главници в общ размер на 18 776,16 лв., които
подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, и които в
нарушение на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не са били включени от синдика в изготвената от него
сметка за разпределение. Поддържа се, че в частичната сметка за разпределение е следвало
да бъде включена и сумата от 900 лв., установена с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане № 22-ПД/08.01.2014 г., издаден от Комисията за финансов надзор, което е
предявено пред съда по несъстоятелността от НАП с молба с изх. № 24-28-
70/10#68/03.10.2016 г., както и вземания за разноски в общ размер от 5458,85 лв., дължимо
по изпълнителен лист от 3.06.2013 г. по т. д. № 69/2013 г. по описа на Врачанския окръжен
съд. Посочено е, че тези вземания са възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, не са платени на падежа и не фигурират в
удостоверение с изх. № 060201900321498/16.12.2019 г., поради което е следвало да бъдат
включени в процесната сметка за разпределение. Формулирано е искане за отмяна на
обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да бъде извършена промяна
в изготвената от синдика частична сметка за разпределение № 2 на наличните суми, обявена
в търговския регистър под № 20210621081009, по партидата на „Химко“АД (н), като цялата
сума в общ размер от 8 861 151,34 лв. бъде разпределена за частично удовлетворяване на
3
публични вземания, приети в производството по несъстоятелност, с поредност по чл. 722,
ал. 1, т. 6 от Търговския закон. При условията на евентуалност е направено искане след
отмяна на обжалваното определение, да бъде предвидена сума за удовлетворяване на
публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в размер на 1 306 475,16 лв.,
представляваща включените в одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приетите
вземания, както и да бъде предвидена сума в размер на 25 135,01 лв. за удовлетворяване на
публични вземания и такива за разноски, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателите, във връзка с доказателствата по
делото, намира следното :
С определение № 141 от 17.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 2537/20 г., по жалби на същите
страни- длъжника „Химко“АД (н) и Националната агенция за приходите, Софийският
апелативен съд е отменил определение № 260111 от 19.10.2020 г. по т. д. № 290/2004 г. на
Окръжен съд - Враца, в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение № 2 на
налични суми между кредиторите на „Химко“АД (н) с допуснати от съда изменения по
описания ред в диспозитива на съдебния акт и е оставено без уважение възражението на
„Химко“ АД (н) за отмяна на частичната сметка за разпределение, поради погасяване на
всички вземания по давност, и е върнал делото на съда по несъстоятелността за изготвяне от
синдика на „Химко“ АД (н) на нова частична сметка за разпределение, съобразно
указанията, дадени със същото определение.
Предвид отменителното определение на Софийския апелативен съд синдикът на
„Химко“АД (н) е изготвил нова частична сметка за разпределение, с която от общо
събраната сума в размер на 8 861 151.34 лв. за удовлетворяване на публичните вземания с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, т.е. на вземания, възникнали след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, в полза на
Националната агенция за приходите е предвидена сумата от 392 182.97 лв. Разликата до
пълния размер на разпределената сума е предвидена за съразмерно удовлетворяване на
хирографарните кредитори от класа по т. 8 - титуляри на необезпечени вземания,
възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
в частност на „Булгаргаз“ЕАД- сумата от 5 996 408.91 лв. с неудовлетворен остатък от 47
914 255.57 лв. и на „Национална електрическа компания“ ЕАД – на 2 341 738.22 лв., от
чийто вземания остава непогасена разликата от 18 711 639.81 лв. Сметката за разпределение
е обявена в търговския регистър по партидата на „Химко“АД (н) на 21.06.2021 г. под №
20210621081009 и срещу нея в срока по чл. 727, във връзка с чл. 728, ал. 1 от ТЗ са
постъпили възражения на длъжника и на Националната агенция за приходите. С
определение № 260354 от 12.10.2021г. Врачанският окръжен съд е оставил без уважение
възражението с вх. № 264510/06.07.2021 г. на длъжника „Химко“АД (н) и с вх.№
264521/06.07.2021г. на Национална агенция за приходите и е одобрил така съставената втора
частична сметка за разпределение.
Предвид горното, жалбите на „Химко“АД (н) и на Националната агенция за
4
приходите са допустими, доколкото в срока по чл. 727 от ТЗ жалбоподателите са подали
възражения срещу сметката за разпределение.
По съществото на подадените жалби, въззивният съд намира следното :
В производството по несъстоятелност, като способ за универсално принудително
изпълнение, удовлетворяването на кредиторите се осъществява съобразно класа на
вземанията в посочената в закона поредност, а когато паричните средства са недостатъчни,
за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между
кредиторите от съответния ред по съразмерност. Със съставената от синдика сметка за
разпределение в полза на Националната агенция за приходите са предвидени вземания по
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в размер на 392 182.97 лв. като такива, възникнали след
възобновяване на производството по несъстоятелност през 2012 г. Ето защо преди всичко
следва да бъде определен размерът на публичните вземания, разпределени със съставената
сметка като такива по т. 7, в полза на Националната агенция за приходите, доколкото
съобразно предписаната от закона поредност, те се удовлетворяват преди тези на
хирографарните кредитори по т. 8 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, като след това бъде определена
разликата, подлежаща на разпределение между кредиторите от следващия ред.
Неоснователен е инвокираният в жалбата на агенцията довод, че институтът на абсолютната
давност, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не намира приложение в производството
по несъстоятелност, тъй като нормата на чл. 739 от ТЗ санкционира бездействието на
кредитора, изразяващо се в неупражняването на процесуални права, каквото се поддържа, че
в случая не е налице, тъй като кредиторът не може да повлияе върху момента на
удовлетворяване на неговото вземане, защото администрирането на производството по
несъстоятелност е изцяло в правомощията на съда по несъстоятелността и синдика. Според
чл. 739, ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права се погасяват. Съгласно чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, с предявяването на
вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато
трае производството по несъстоятелност; ако предявеното вземане не бъде прието в
производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен
иск, давността за него се прекъсва, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята
прекъсната (ал. 2); ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът
не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната. В отклонение от
цитираните норми в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е регламентиран 10-годишен
давностен срок за погасяване на публичните вземания, считано от 1 януари на годината,
следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в алтернативно предвидените в закона
изключения, а именно, когато задължението е отсрочено или разсрочено (в първоначалната
редакция), или изпълнението е спряно по искане на длъжника (в ред. доп. - ДВ, бр. 94 от
2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа от ДОПК (доп. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.).
Абсолютният характер на давността се изразява в това, че доколкото течението ù не
5
подлежи на спиране или прекъсване, тя не представлява санкция за бездействието на
кредитора да извърши действия по събиране на публичното вземане, а е обусловена
единствено от отрицателния факт на неудовлетворяването му в предвидения от закона 10-
годишен срок, независимо от причините за това. С новелата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
приета с § 35 от ЗИДДОПК (ДВ, бр.105, 11 декември 2020 г.), от приложното поле на
абсолютната давност са изключени вземанията, които са предявени в производството
по несъстоятелност, а според § 72, в тази част законът влиза в сила от 1 януари 2021 г.
Трайна и непротиворечива е казуалната практика на Върховния касационен съд, че
разпоредбата на § 35 от ЗИДДОПК е материалноправна и доколкото в закона не е
предвидено нейно обратно действие, тя действа ex nunc от деня на влизане на закона в
сила- 1.01.2021 г. (така определение № 60379 от 23.06.2021 г. по т.д. № 1812/2020 г., Т. К., ІІ
т. о. на ВКС). От това следва, че с абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК се
погасяват всички публични вземания, предявени в производството по несъстоятелност, по
отношение на които нейният срок е изтекъл преди 1.01.2021 г., като съобразно чл. 173,
ал. 2 от ДОПК, с изтичането на този срок вземанията се отписват служебно.
При тези данни, съгласно изготвения от синдика доклад към сметката за
разпределение, остатъкът за плащане на НАП по оздравителния план представлява разлика
между предвидената за заплащане сума и вече заплатената такава, и възлиза на 4 339 508,07
лева, в която сума са включени както вземания на НАП по оздравителния план, предвидени
за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ (под условие и без условие) и тези,
предвидени за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Тя се формира от
вземания, възникнали през периода между датата на откриване на производството по
несъстоятелност - 6.12.2004 г. и датата на приемане на оздравителния план – 19.02.2007 г.
Направен е извод, че вземанията чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ са възникнали повече от 13 години
преди изготвяне на сметката за разпределение, а тези по т. 7, предявени преди 2007 г.-
преди повече от 12 години. При тези данни, съдът по несъстоятелността правилно е приел,
че с изтичането на 10-годишния срок на абсолютната давност, считано от влизане в сила на
решението за одобряване на оздравителния план, вземанията са били погасени по давност,
чийто срок е изтекъл преди 1.01.2021 г., когато влиза в сила ЗИДДОПК ((ДВ, бр.105/2020
г.). Същевременно, настоящият състав счита, че по делото е останал неизяснен размерът на
публичните задължения на „Химко“АД (н), които предвид датата на възникването им са
останали незасегнати от абсолютната давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, до 31.12.2020 г. В
обжалваното определение съдът е споделил становището на синдика, че непогасените
публични вземания са в размер на 392 182.97 лв., с позоваване на удостоверение с изх. №
060201900321498/16.12.2019 г. на НАП, в което те са посочени в този размер.
Съдът не е съобразил, че по делото е налице и друго удостоверение №
060202100116933/11.06.2021 г., според което непогасените публични задължения на
длъжника са в размер на 234 123.56 лв., като липсват доказателства за начина на формиране
на разликата между сумите по двете удостоверения, доколкото след 1.01.2021 г.
абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не тече по отношение на публични вземания,
6
предявени в производство по несъстоятелност. В тома удостоверение липсва и изрично
указание, че разликата между посочената в него сума и тази, която фигурира в предходното
удостоверение от 2019 г. се дължи на отписване на част от задълженията, поради тяхното
погасяване по давност.
Затова не може да се прецени дали сумите по двете удостоверения се кумулират, или
тази по по-късно издаденото удостоверение изключва размера на публичните вземания,
посочени в предходното такова. При наличните данни съдът не може да осъществи и
инцидентен контрол за погасяване на част от вземанията по двете удостоверения с изтичане
срока на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК до края на 2020 г., тъй като липсва
указание за датата на настъпване изискуемостта на посочените в двете удостоверения
публични задължения - 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се
плати публичното задължение, представляваща начална дата на течение на давността. Тези
обстоятелства следва да бъдат изяснени от синдика, като подлежащите на разпределение
публични вземания бъдат намалени с размера на тези, за които към 1.01.2021 г. е изтекла
абсолютната давност.
Основателно е оплакването, свързано с невключване в сметката за разпределение на
сумата в общ размер на 18 776,16 лв., представляваща публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски, удостоверени с декларации на „Химко“АД (н),
съставени през периода от 6.12.2019 г. до 7.06.2021 г. Тези публични вземания са
установени с декларации, съставени от длъжника и са свързани с продължаване дейността
му под надзора на синдика, поради което попадат в приложното поле на чл. 721, ал. 3 от ТЗ,
според която синдикът не може да откаже включването в сметката за разпределение на
вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от
него.
По жалбата на длъжника „Химко“АД (н), съдът намира следното :
Основният въпрос, изведен от инвокираните в жалбата на длъжника оплаквания е
този за давността, с която се погасяват вземанията на кредиторите на несъстоятелността с
поредност на удовлетворяване по т. 8 от чл. 722, ал. 1 от ТЗ, в частност към „Булгаргаз“ЕАД
и към „Национална електрическа компания“ЕАД. По делото е безспорно, а това се
установява и от вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на длъжника,
че откритото производството по несъстоятелност по отношение на „Химко“АД (н) е било
прекратено с решение от 10.01.2007г., влязло в сила на 19.02.2007 г., с което е утвърден
приетият от събранието на кредиторите план за оздравяване на длъжника и производството
по несъстоятелност по т.д. № 290/2004 год. е прекратено. Установено е също, че по молба на
кредитора „Булгаргаз“ЕАД от 21.01.2011 г., производството по несъстоятелност е било
възобновено на основание чл. 709, ал. 1 от ТЗ, с решение от 6.06.2012 г. по т.д.н.№
1484/2012 г. на Софийския апелативен съд, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е
започнало осребряване на имуществото му и разпределение на получените суми за
удовлетворяване на кредиторите. При тези данни, тезата на длъжника е, че задълженията
7
към споменатите мажоритарни кредитори са такива за периодични плащания, поради което
се погасяват с кратката 3-годишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а не с общата
5-годишна такава по чл. 110 от ЗЗД, въпреки изричното препращане към последната в
нормата на чл. 707б, ал. 1 от ТЗ. Основана е на разбирането, че плана за оздравяване няма
новационно действие върху задълженията, поради което те запазват характера си на
периодични и след утвърждаването на плана, поради което се погасяват със специалната
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД , приложима спрямо тази категория задължения.
Съгласно ТРОСГТК № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., периодично е
плащането, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи, като задължението е за трайно повтарящо се изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Характерен
признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на начина, по който е
определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо - годишен,
месечен, седмичен или дневен. Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По делото липсват несъмнени
доказателства, че вземанията на „Булгаргаз“ЕАД и „НЕК“ЕАД произтичат от задължения за
периодични плащания, като издадените фактури, цитирани в доклада на синдика, сами по
себе си не сочат такова задължение, защото липсват доказателства за наличието на единен
правопораждащ факт. При това за да се приеме наличието на такива периодично изпълними
задължения следва и двете насрещни престации по договора да са уговорени на периодично
изпълнение, за каквото не са налице категорични данни по делото. Принципно правилно е
разбирането на длъжника-жалбоподател, че преобразуващото действие на оздравителния
план върху вземанията по чл. 706, ал. 1 и 3 от ТЗ не съдържа белезите нито на обективна,
нито на субективна новация. В казуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290
ГПК и намерила израз в решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о.; решение №
210/22.12.14 г. по т.д.№ 4090/13г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15г. по т.д.№ 1568/14г. на І
т.о.; решение №136/06.11.15г. по т.д.№ 2483/14г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16г. по т.д.
№ 2602/14г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16г. по т.д.№ 3696/14г. на I т.о.; решение №
118/08.06.16г. по т.д.№ 729/15г. на I т.о., е дадено разяснение относно приложението на
разпоредбата на чл. 107 от ЗЗД, в смисъл, че отсрочването, разсрочването или друго
преструктуриране на задължението в рамките на общия размер на дълга, което не е
съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора
задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или
предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Това разрешение е
основано на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи, като при обективната
8
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението или до основанието за
неговото възникване. Според доклада на синдика, преобразуващото действие на
оздравителния план се изразява в редуциране на вземанията на отделните кредитори по
размер (вземанията на „Булгаргаз“ЕАД - от 107 821 328.96 лв. на 53 910 664.52 лева ; на
„НЕК“ЕАД- от 42 106 756.05 лв. на 21 053 378.03 лева и т. н.), като извън заплатените
първоначално суми, длъжникът е поел задължение за погасяване на вземанията в
преобразувания с плана размер на 60 равни месечни вноски от по 342 117.39 лева, платими
през 3 месеца, считано от началото на 4 година след влизане в сила на съдебното решение за
утвърждаване на плана, т. е. от 19.05.2010 г. до 19.02.2025 г. От горното е видно, че с плана
за оздравяване не е извършена новация на задълженията, а преструктуриране на дълга, чрез
изплащането му на равни 3-месечни вноски, след изтичането на определен гратисен период,
което не засяга нито предмета, нито основанието за възникване на задълженията,
произтичащо от оригинерното правоотношение. Същевременно обаче, нормата на чл. 707б,
ал. 1 от ТЗ, която препраща към общата давност по чл. 110 от ЗЗД е специална по
отношение уредбата на погасителната давност, съдържаща се в ЗЗД и е аналогична на тази
по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото възприетият в нея критерий относно приложимия срок на
погасителната давност не е естеството на задължението, с оглед периодичния или
еднократен характер на изпълнението му, а включването му в предметния обхват на
оздравителния план. Дори да се приеме, че задълженията към „Булгаргаз“ЕАД и „НЕК“АД,
като такива за периодични платежи, на които кореспондира насрещното задължения на
кредиторите за доставка на газ и електроенергия се погасяват с 3-годишната давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, настоящият състав намира, че в случая тя не е изтекла, по следните
съображения :
Съгласно чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по
несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството.
Според специалната норма на чл. 707б, ал. 1 от ТЗ, за вземанията по чл. 706, ал. 1, т. е. за
онези, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и по отношение на които оздравителният план е задължителен за длъжника
и кредиторите, започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана, когато тези
вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е
отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта. Същевременно, според ал.
2 на с. чл., ако бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност,
давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.
В случая, от доклада на синдика се установява, а това е и безспорно между страните, че
съгласно утвърдения оздравителният план, след частично преобразуване на вземанията на
кредиторите по т. 8 чрез намаляването им съответно до 53 910 664.52 лева на
„Булгаргаз“ЕАД и на 21 053 378.03 лева на „НЕК“ЕАД и заплащане на част от сумите,
погасяването им е разсрочено на 60 равни месечни вноски, съответно от по 876 048.30 лева
на „Булгаргаз“ЕАД и от по 342 117.39 лева на „НЕК“ЕАД, платими през 3 месеца, считано
9
от началото на четвъртата година след влизане в сила на съдебното решение за
утвърждаване на ОЗП, т.е. от 19.05.2010 г. до 19.02.2025 г. Ето защо, предвид
разсрочването на преобразуваните чрез редуциране вземания, по отношение на тях новата
давност е започнала да тече при условията на втората хипотеза на чл. 707б, ал. 1 от ТЗ -
от 19.05.2010 г., респ. от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна
вноска по погасителния план, а не от датата на влизане в сила на решението на съда за
утвърждаване на оздравителния план. От тази дата до датата на спиране течението на
давността, съгласно чл. 707б, ал. 2 от ТЗ с подаването на молбата по чл. 709, ал. 1 от ТЗ за
възобновяване на производството от страна на „Булгаргаз“ЕАД на 21.01.2011 г. не е изтекла
нито общата давност по чл. 110 от ЗЗД, нито специалната 3-годишна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, с която се погасяват задълженията за т. нар. „периодични плащания“.
Независимо от това обаче, обжалваното определение следва да бъде отменено и в
частта, с която е одобрена съставената от синдика втора сметка за разпределение по
отношение вземанията на кредиторите по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ЗЗД, доколкото степента на
тяхното удовлетворяване е обусловена размера на публичните вземания, подлежащи на
удовлетворяване в поредността по т. 7.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение,
3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260354 от 12.10.2021 г. по т.д.н. №
290/2004 г. на Окръжен съд – Враца, в частта по възраженията на „Химко“АД
(н) и на Националната агенция за приходите против втора частична сметка за
разпределение, съставена от синдика на „Химко“АД (н), поставена на
информационното табло на ОС-Враца на 17.06.2021 г. и обявена в търговския
регистър под № 20210621081009, както и в частта, с която е одобрена същата
сметка за разпределение.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Враца за изготвяне от синдика на
„Химко“ АД (н) на нова частична сметка за разпределение, съобразно
указанията, дадени с настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11