№ 148815
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110159854 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 317065/08.10.2024 г. по описа на СРС, на заявителя „..., с ЕИК ... срещу П. П. К. с ЕГН
**********, с настоящ адрес в ...
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „... срещу П. К., с което се искане издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 1336,17 лв., от която: 700 лв. главница, 52,16
лв. - договорна лихва; 153,17лева (сто петдесет и три лева и седемнадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 01.08.2023 г. до 01.09.2024 г.;
255,84 лв. (двеста петдесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за период от 31.05.2023 г. до 06.09.2023 г. и 175,00лева (сто
седемдесет и пет лева), представляваща неустойка за забава , дължима и начислена
еднократно към 01.10.2023 г.
Процесните вземания са за задължения по договор за паричен заем № 871568,
сключен на 31.05.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора
за кредит, а именно: чл.11, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от Общите условия на СИТИ КЕШ ООД, в
частта за претендираните Договорна компенсаторна неустойка в размер на 255,84 лв.
дължима за периода от 31.05.2023 г. до 06.09.2023 г. и Неустойка за забава в размер на
175,00 лв. дължима и начислена еднократно от 01.10.2023 г. до изплащане на задължението,
отново като обезщетение за забавата на длъжника.
Описаната в договора за кредит клауза за неустойка (чл.11, ал.1), представлява
предвидено от кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя, в случай на
неизпълнение от страна на последния на задължението му по договора за предоставяне на
поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на
1
главницата и възнаградителната лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на
главното задължение на месечни вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, не
обезпечава пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на
добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от половината от заетата сума),
което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и
необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията.
Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на
потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита,
а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона, с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и заобикаляне разпоредбите на
глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка
следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна
на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се
тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално удължаване на срока на кредита,
щом като, от една страна, конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване,
вкл. срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и
кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на
кредитора.
От друга страна, предвиждането на два вида неустойка – неустойка за забава във
фиксиран размер и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, според съда е
недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,
предвиждаща (1) „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.(2) Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.“. Двете вземания претендирани кумулативно, а не алтернативно,
доколкото обезпечават един и същи риск за кредитора, целят единствено неговото
неоснователно обогатяване, а не да обезщетят евентуалните му вреди, произтичащи от
забавата на длъжника.
Уговорени в договора за кредит по посочения по-горе начин, тези две вземания на
кредитора противоречат на императивни разпоредби на ЗПК, поради което са нищожни.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение,
2
поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора да ги претендира отделно
по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните два вида
неустойки за забава и за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на „..., с ЕИК ... срещу П. П. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София,
ж.к. "..., В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът да плати сумите: 255,84 лв. (двеста петдесет
и пет лева и 84 стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от
31.05.2023 г. до 06.09.2023 г. и 175,00лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща
неустойка за забава, дължима и начислена еднократно към 01.10.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за
тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението, като ще следва да довнесе дължимата
държавна такса, определена върху посочения в ИМ материален интерес в размер на 4 %,
като се приспадне вече внесената такава от 1,72 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3