РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200694 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на К. Д. П. от гр.Б против НП №23-1116-
000444/21.03.2023г. , издадено от Началник група при ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с
това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във
връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено и
отнемането на 10 точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя
по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните
правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището за маловажност на
случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата.
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-
1
Благоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира
становище и представител по делото. /За конституирането на тази
заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.
№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с
приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.
Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и
обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и
следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен
акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв
развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и
Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от
22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от
30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от
24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение
№608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази
съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
2
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е
връчено на жалбоподателя на 10.04.2023г. и в законният срок срещу него е
подадена жалбата по делото, а именно на 10.04.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по аргументи
различни от изложените в жалбата такива. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 22.12.2022г.,
мл.автоконтрольор-св.Г. Ш. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-
Благоевград, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата
си-св.В. К., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №824833 за това, че на същата дата, в
22.30часа, в Б , по бул.“С “, с посока на движение от бензиностанция ОМВ
към СБА, е управлявал повереният му лек автомобил с марка „Ш“, с рег.№ ,
собственост на Н П., който автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 25.10.2022г. В акта е
отразено също така, че това обстоятелство е установено въз основа на
извършена от проверяващите полицаи, служебна справка в база данни на
контролният орган и справка с дежурният на 02 РУ на МВР-Благоевград. Това
описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен
лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.
3
Въз основа на АУАН, на 21.03.2023г., Началникът на група Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №23-
1116-000444, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно
наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е
разпоредено и отнемане на 10бр. точки от контролния талон към СУМПС на
жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, заради
приложението на санкционната норма по чл. 175, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2023г.
При разпита на свидетелите по акта Ш. и К., двамата установяват, че
спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта
дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен
достъп до информация, както и след справка с дежурният полицай в
управлението констатирали, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация заради несключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелите твърдят, че
АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен лично на дееца, като
при съставянето му им бил представен застрахователен договор за
застраховка“Гражданска отговорност“, който влизал в сила след 2 часа.
Към преписката е приложено като доказателство Постановление на РП-
Благоевград от 01.03.2023г., с което е отказано да се образува наказателно
производство срещу жалбоподателя за процесният случай и във връзка с
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК срещу жалбоподателя, като решаващият
прокурор е изпратил отново преписката на санкционният орган по
компетентност .
Видно от приложена Застрахователна полица
№BG/22/122003626385/14.12.2022г., за описаното в НП превозно средство е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на посочената дата ,
макар в полицата да е отразено, че същата влиза в сила от 00.00 часа на
23.12.2022г., до 23.59 часа на 22.12.2023г.
От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран
неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
4
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази
насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което
обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно и
възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за
неоснователни.
Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата
/22.12.2022г. в 22.30 часа / и на процесното място / в гр.Б , по бул.“Св.Д “, с
посока на движение от бензиностанция ОМВ към СБА/, жалбоподателят е
управлявал повереният му лек автомобил / с марка „Ш “, с рег.№ ,
собственост на Н П./, който е бил без регистрация, заради служебното му
дерегистриране, респ. прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143,
5
ал.15 от ЗДвП.
Съгласно последната законова норма, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. По делото не се доказа, че компетентният орган е уведомил за
това служебно дерегистриране собственика на процесният автомобил,
който не е жалбоподателят, нито пък, че жалбоподателят е бил уведомен
за това обстоятелство при управление на процесното МПС, а доказването
на тези факти бе в доказателствена тежест именно на санкционният
орган. От своя страна, неуведомяването за това прекратяване на
регистрацията на собственика автомобила, от когото жалбоподателят го е
взел и ползвал на процесната дата чрез управление и при липсата на
публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена
служебно регистрация, опровергава и тезата на санкционният орган за
извършено от субективна страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на
процесната дата именно от ползвателя О . /В тази насока е и
ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора
колегия на ВАС./
Допълнителен аргумент в тази насока и за липсата на субективна страна
за вмененото нарушение е и представената по делото застрахователна полица
за процесният автомобил, сключена преди датата на деянието /14.12.2022г./ и
създаваща със съдържанието си впечатление, че до датата на влизането й в
сила / 00.00 часа на 23.12.2022г./, което е близо 10 дни след сключването на
застрахователният договор, последното е обвързано от друга действаща до
този момент застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което също изключва вината на дееца в този казус.
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на
санкционният орган, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, поради което ангажираната негова административно-
наказателна отговорност с обжалваният акт за деяние, което не е
осъществил, обосновава материалната незаконосъобразност на това НП
6
и мотивира неговата отмяна и на посоченото основание.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и
съгласно нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на сключване на
договора за правна защита и адвокатско съдействие по делото/, съдът счита,
че искането за присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя
в съдебното производство пред РС- Благоевград за адвокатско на адв.К , се
явява доказано по основание.
В казуса е представен договор за правна защита и съдействие от
19.06.2023г, сключен между жалбоподателя и адв.В К , съгласно който, на
този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 500.00 по настоящото
дело. В същото време съдът отчете, че адв.К е участвал като процесуален
представител на жалбоподателя в рамките на едно съдебно заседание по
делото. От друга страна, съгласно 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при сключване на посоченият договор за правна
защита и съдействие , за хипотеза като процесната – при интерес до
1000.00лв. / в казуса санкцията е «Глоба» в размер на 200.00лв./,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. Отчитайки
тези обстоятелства и еднократното участие в съдебно заседание на адвоката
за жалбоподателя по делото, съдът приема, че заплатеното за него
възнаграждение за адвокатска защита в размер на 500.00лв, с оглед и на
неголямата фактическа и правна сложност на делото, не се явява прекомерно
такова, а е към минимума по цитираната Наредба , във вр. с чл.36, ал.2, вр. с
ал.1 от Закона за адвокатурата. Ето защо това заплатено адвокатско
възнаграждение, представляващо сторени съдебни разноски на
жалбоподателя , следва да му бъдат репарирани след отмяната на НП в пълен
размер, чрез тяхното заплащане от заинтересованата страна в процеса, която
именно е бюджетен разпоредител със средства.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 , ал.3, вр. с ал.2, т.1 вр. с ал.1
и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№23-1116-
7
000444/21.03.2023г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Благоевград, с което на К. Д. П., с адрес: Б , ул.“Д “№ , ет. , ап. , е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. /двеста
лева/ и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от
контролния му талон към СУМПС по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на
МВР, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград, Сектор „ПП“, да заплати на К. Д. П., с
адрес: Б , ул.“Д “№ , ет. , ап. и с ЕГН **********,сумата от 500.00лв./пет
стотин лева/, представляващи направени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по нахд №694/2023г. по описа на РС-Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8