Р Е Ш Е Н И Е
№......... 27.07.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 15 юли
2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 6024 по описа
за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата си молба, че на 03.01.2018 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит ООД, произтичащо
от договор за паричен заем № 5347315/30.03.2017 г. било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания АД сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********.
„Вива Кредит“ ООД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на
вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с
покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.
№ УПЦ-П-ВИВ/5347315 от 05.01.2018 г., чрез Български пощи с известие за
доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем.
Писмото се върнало в цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че
пратката не била потърсена от получателя. До ответника било изпратено второ
писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна
на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5347315 от 29.10.2019 г., чрез
куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора
за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница № 68618830 -
получателят не бил намерен на посочения адрес и писмото се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба представят и молят съда да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива Кредит” ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5347315 от 29.10,2019 г., което
да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. М 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. М 12/09 год. на II пи о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, молят съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IVг.о. и Решение
М173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
На 30.03.2017 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Н.Е.С., като
Заемател се сключил Договор за паричен заем №: 5347315, при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предвид разпоредбите на договора, страните се съгласили, че сключват
договора на основание предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от Заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на Заемателя, както и че приемат да се прилагат Общите условия
към договорите за паричен заем VivaPlanPlus30, сключвани от „Вива кредит“ ООД,
които били в сила към датата на сключване на договора.
Съгласно сключения договор Заемодателят се задължил да предаде в
собственост на Заемателя заемна сума в размер на 1000,00 лв., а Заемателят се
задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която била
в размер на 175,31 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на
130,59 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 29.04.2017 г„
а падежът на последната погасителна вноска - 25.12.2017 г. Така, страните
договорили общ размер на плащанията - 1175,31лв.
С подписването на договора за заем, Заемателят удостоверявал, че получил от
Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума.
На основание сключения договор за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД,
относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна
вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия
ден забава Заемателят дължал на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на
единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължал на Кредитора
заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не
можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв.
за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв.
до 1500,00 лв. Сумите се начислявали, за да покрият направените разходи от
страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така,
страните договорили, че при забава на плащането на която и да била погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на Заемодателя
заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по
събиране на вземането. На това основание на длъжника била начислена такса
разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да
представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни
от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер
на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да
има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
47,16 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Подписвайки договора за кредит, Заемателят
заявил, че преди подписване на договора бил избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство било
деларирано от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената
от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, Заемателят дължал такса в размер на 424,44 лв., която страните
били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в
размер на 47,16 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се
дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска,
която следвало да заплати Заемателя била в размер на 224,91 лева, която включва
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора, страните били постигнали съгласие, че при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят
дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 138,18 лева, който
бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на
задължението му длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била платена до момента, била в размер на 335,00
лв., с която били погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит: 47,25 лв., такса разходи за събиране на
просрочени вземания: 110,00 лв., неустойка: 47,16 лв., договорна лихва: 33,58
лв., главница: 97,01лв.
Към настоящия момент непогасената част от задължението на длъжника Н.Е.С.,
като заемател по договор за паричен заем № 5347315/30.03.2017, била в общ
размер па 2072,37 лв., от която — главница: 902,99 лв., договорна лихва от
29.05.2017 до 25.12.2017: 141,73 лв., неустойка: 377,28 лв., такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит: 377,19 лв., такса разходи за
събиране на просрочени вземания: 65,00лв., такса разходи за дейност на
служител: 70,00лв., както и лихва за забава в размер на 138,18 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението.
В тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ЕПК. Съдът уважил претенцията им по образуваното ч. гр. д. №
2960/2019 г., ЕК, 6-ти състав, по описа на Районен съд - Стара Загора, за
следните суми: главница в размер на 902,99 лв., договорна лихва от 29.05.2017
до 25.12.2017 в размер на 141,73 лв., такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит в размер на 377,19 лв., такса разходи за дейност на
служител в размер на 70,00 лв., лихва за забава в размер на 138,18 лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 41,45 лв.,
представляваща държавна такса и 75,00 лв. за юрисконсултстко възнаграждение.
Въз основа на образуваното ч.гр.д., посочено по-горе, била издадена Заповед за
изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
последният не се явил в съда да получи книжата, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника Н.Е.С., ЕЕН **********, с адрес: ***, че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
• 902,99 лв., представляваща
главница по договора;
• 141,73 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 29.05.2017 (падеж на първа неплатена вноска) до
25.12.2017 (падеж на последната вноска);
• 377,19 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит;
• 70,00 лв., представляваща
такса разходи за дейност на служител;
• 138,18 лв., представляваща
лихва за забава;
• законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените разноски в заповедното производство, както и
направените в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение
в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Н.Е.С., чрез назначения й особен представител адв. М.К., в който
заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер, както и
изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения относно съществуването на
претендираните вземания.
Оспорва обстоятелството, че ответницата Н.С. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД претендираните в исковата молба суми в общ размер на 1 630.09
лева .
Сочи, че ищецът се позовавал на сключен договор за паричен заем от
30.03.2017 г., между „Вива Кредит“ ООД и Н.С. и сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. До настоящия момент ответницата не била уведомена за извършеното
прехвърляне, с оглед на което цесията не била породила правни последици.
Заявява, че в качеството си на особен представител няма връзка с ответницата,
за да й съобщи и предаде получените с исковата молба уведомления. Наред с това
няма право да получава кореспонденция адресирана до нея, която не била в
изпълнение на процесуални права и задължения по делото, а целяла доказване
твърденията на ответната страна.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 2960/2019 г.
по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1549 от 4.06.2019
г. по чл. 410 от ГПК, с която Н.Е.С. е осъдена да заплати на ищеца по
настоящото дело от сумата 902.99 лв. – главница, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в районен съд – 3.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 141.73 лв.
- договорна лихва за периода от 29.05.2017 г. до 25.12.2017 г.; сумата
377.19 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от
29 май 2017 г. до 25.12.2017 г., сумата 70 лв. такса за дейност на служител и
138.18 лв. лихва за забава от 3.01.2018 г. до 2.06.2019 г., както и 41.45 лева ДТ и 75,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно от договор за паричен заем Вива Кредит План от 30.03.2017 г., сключен
между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като Кредитор и Н.Е.С. като Кредитополучател е сключен договор за паричен
заем.
Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя в заем, сума в размер на
1000 лв., представляваща главница, който кредитополучателя е следвало да
върне на 9 вноски по 177.75 лв. на посочените в договора дати за плащане – чл.
2, т.4.
По делото е представено подписано на 3.01.2018 г., Приложение 3 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен
между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на
което вземането на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5347315
от 30.03.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
По делото е депозирано заключение
на назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице сочи, че ответницата С. е погасила част от задължението
си в размер на 335 лв. към АСВ ЕАД по договора за паричен заем, което е в общ
размер на 1934.19 лв., като ответницата С. дължи сумата 902.99 лв. – главница,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд –
3.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 141.73 лв. - договорна лихва за периода от 29.05.2017 г.
до 25.12.2017 г.; сумата 377.19 лв. такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит от 29 май 2017 г. до 25.12.2017 г., сумата 70 лв. такса за
дейност на служител и 138.18 лв. лихва за забава от 3.01.2018 г. до 2.06.2019
г., както и 41.45 лева ДТ и 75,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
По отношение на претендираната
главница в размер на 902.99 лв., съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от “ВИВА КРЕДИТ“ ООД
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземанията” АД/ да уведомява от тяхно име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.01.2013 г. и
индивидуализирани във всяко подписано между страните приложение № 1, което е
станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Ето защо, съдът намира,
че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на предходния кредитор
всички длъжници по прехвърлените вземания.
По делото е безспорно установено, че уведомяването не е
извършено по надлежния ред от цедента и доколкото изхожда от новия кредитор
/цесионера/, подадената от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София
искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на съобщение
за самото прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника. По
делото е налице опит за уведомяване на длъжника с покана за доброволно
изпълнение от 5.01.2018 г. и от 29.10.2019 г., но тези документи не са получени
от ответницата, видно от представените известия за доставяне, а дори и да се
приеме, че ответницата е била уведомена за извършената цесия със съобщението за
отговор на исковата молба, същата не е намерена на адреса, а назначеният й
особен представител не би могъл да уведоми ответницата за получените
уведомения, поради което цесията не е породила правни последици.
В настоящия случай, не е налице
надлежно уведомяване за извършената цесия. Поради това съдът намира, че
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД не се явява кредитор на Н.Е.С., като в
този смисъл искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
ведно със предявените вземания за договорна лихва, такса за експресно
разглеждане на искането за отпущане на кредит, такса разходи за дейност на
служител и лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Н.Е.С., ЕГН ********** ***/ с назначен
особен представител адв. М.К./ установителен иск за признаване на установено,
че Н.Е.С. дължи на „АСВ“ ЕАД сумата 902.99 лв. – главница, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 3.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 141.73 лв. - договорна лихва за периода от 29.05.2017 г.
до 25.12.2017 г.; сумата 377.19 лв. такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит от 29 май 2017 г. до 25.12.2017 г., сумата 70 лв. такса за
дейност на служител и 138.18 лв. лихва за забава от 3.01.2018 г. до 2.06.2019
г., както и 41.45 лева ДТ и 75,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1549/4.06.2019 г. по ч. гр.д. № 2960/2019 г. по описа на РС Стара Загора, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: