№ 4653
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско
дело № 20221110140156 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. Р. Н. – редовно призован за днешното съдебно заседание,
не се явява, не изпраща процесуален или законен представител. Депозира
молба от 01.03.2023 г., с която заявява, че не възразява делото да се гледа в
отсъствие на негов представител.
ОТВЕТНИКЪТ „С. В.“ АД – редовно призован за днешното съдебно
заседание, не изпраща процесуален или законен представител. Депозира
молба от 02.03.2023 г., с която заявява, че не възразява делото да се гледа в
отсъствие на негов представител.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 26.07.2022 г. от
ищеца – Г. Р. Н..
ДОКЛАДВА отговор на исковата молба, депозиран по делото на
27.10.2022 г. от ответника – „С. В.“ АД.
1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определение от
01.12.2022 г. за окончателен.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 06.03.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА И.А
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 40156 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 55 от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи в негова полза, сума в
размер на 132,27 лева.
Ищецът твърди, че е платил на ответника на отпаднало основание сумата
2
от 6767,15 лева, като има и вземания за законна лихва в размер от 298,88 лева,
за държавна такса в размер от 136,00 лева, или общият размер на вземанията
към ответника са 7202,03 лева, от които са платени 7069,76 лева. Останало е
непогасено вземане в размер на 132,27 лева.
В срока за отговор е постъпил отговор от ответното дружество, като
същият оспорва иска като неоснователен. Заявява, че е погасил
претендираните към него вземания чрез плащане, извършени в хода на
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното, а именно:
По делото не е спорно, че със Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д.
№ 8942/2011, по описа на СРС, 80 състав, в полза на ответника „С. В.“ АД са
присъдени вземания, срещу ищеца за потребена питейна вода за периода
17.04.2006 г. – 27.05.2011 г., в размер на 2266,74 лева, за законна лихва,
считано от 30.06.2011 г., за мораторна лихва в размер на 906,27 лева, като са
присъдени и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер от 113,46 лева.
Въз основа на Заповедта за изпълнение е образувано изпълнително дело
№ 20118630401854 по описа на ЧСИ с рег. № 863.
С решение от 21.05.2021 г., по гр. д. № 35359/2020 г., по описа на СРС,
176 състав, е признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите, обект на изпълнение на цитираното
по-горе изпълнително дело.
По делото не е спорно, че общият размер на сумите, който са събрани от
длъжника по цитираното изпълнително дело, възлизат на сумата от 6767,15
лева, от която сума 669,65 лева са таксите и разноските, платени на частния
съдебен изпълнител.
Доколкото, с влязло в сила решение в отношенията между страните, е
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника събраната от него
сума в хода на изпълнителното производство, то съдът намира, за доказан и
установен факта, от който ищецът извежда своето притезателно право в
настоящото производство, а именно факта, че основанието, на което е платил
сумите, към момента на завеждането на Заявлението по чл. 410 от ГПК, е
3
отпаднало,
По делото не е спорно, а и от представените по него доказателства се
установява, че в срока за подаване на възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, получена от длъжника на 23.02.2022 г., същият е заплатил в
полза на заявителя сума в размер на 7069,76 лева, въз основа на платежно
нареждане от 14.03.2022 г. Доколкото лицето, наредило плащането, не е
уточнило, кои вземания има намерение да погаси с това плащане и в каква
поредност, а е посочило като основание за превода „ч. гр. д. № 57721/2021 г.,
172 състав, СРС“, то съдът приема, че длъжникът не се е възползвал от
възможността, дадена му с разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, като с извършеното
от него плащане, вземанията, следва да се приемат за погасени в поредността,
посочена в цитираната разпоредба, а именно в поредност: разноски, лихви,
главница.
Общият размер на вземанията, начислени в полза на заявителя към
момента на плащане, възлиза на сумата от 7202,02 лева, формиращ елемент,
от която са вземания за главница в размер на 6767,15 лева, за мораторна
лихва, изчислена съобразно правилото на чл. 86 от ЗЗД, за периода от
07.10.2021 г. до 14.03.2022 г. – датата на плащането, възлизаща в размер на
298, 88 лева, както и държавна такса в размер на 136,00 лева.
Заявителят към заявлението е представил доказателства за извършен
разход за процесуално представителство в размер на 1200,00 лева, като в най-
ранния процесуален момент, а именно в срока за подаване на частна жалба,
длъжникът в заповедното производство е направил възражение за
прекомерност на претендираните от заявителя разноски за адвокат, като съдът
е отложил производството по администриране на жалбата, доколкото,
съгласно тълкувателната практика на ВКС, съдът следва да се произнесе за
разноските в заповедното производство, с крайния акт, който постановява в
исковото производство, като към настоящия момент следва да вземе предвид
и релевираното от длъжника възражение за прекомерност на претендираните
от заявителя разноски за адвокат.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да уважи направеното от длъжника възражение за прекомерност на
разноските, претендираните от заявителя за адвокат, и същите бъдат
определени в нормативно-установения минимум, предвиден в разпоредбата
4
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен като равностойност на половината от минималния
размер, определен съобразно цената на исковете, съгласно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията, действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, а именно към дата – 07.09.2021 г.
(лист 14 от заповедното производство).
Така определеният минимален размер от 334,00 лева, следва да се
включи като формиращ елемент от вземанията на заявителя в заповедното
производство, чийто общ размер, включващ главница, законна лихва до
датата на плащането, разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, възлизат на сумата от 7536,03 лева.
Както се посочи по-горе, с извършеното плащане следва да приемат за
погасени на първо място вземанията за разноски, след това за лихва и накрая
за главница. Тоест, съдът намира, че с извършеното плащане на сумата от
7069,76 лева, от страна на длъжника, изцяло са погасени вземанията му за
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, за законна лихва от датата на заявлението до датата на
плащането, както и част от главницата, която е погасена чрез плащането до
сумата от 466,27 лева. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът
намира предявения иск за основателен за сумата от 132,27 лева.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца, следва да се присъдят и
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от
325,00 лева, в исковото производство. Разноски не следва да се присъждат в
заповедното производство, доколкото се установи, че те са погасени чрез
плащане. Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , спрямо Г. Р. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. Б., бл. 3, вх. А, ап. 1, че има вземания към „С. В.“ АД, ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № 159, ет. 2 и
ет. 3, Бизнес център И., в размер на 132,27 лева, представляваща непогасена
5
главница по вземането на ищеца, основано на чл. 55, пред. 3 от ЗЗД, както и
законна лихва върху тази главница, считано от 07.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Ц. Б. III № 159, ет. 2 и ет. 3, Бизнес център И., да заплати на Г. Р.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. Б., бл. 3, вх. А, ап. 1, разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 325,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС, от
връчване препис от него на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6