№ 240
гр. Пазарджик, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200519 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Мелис Мед”ЕООД-в ликвидация, ЕИК:
*********, адрес: гр.Пазарджик, представлявано от ликвидатора Н. С. Й. и
чрез адв.Е. П. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НИ-1-12-
01319398 / 09.03.2023 г., издадено от Директора на НОИ-ТП Пазарджик, с
което на с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, поради
което се иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
писмено и в устните състезания, поддържа жалбата си и настоява да се отмени
НП с подборни възражения . Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, настоява, вкл. чрез
писмена защита, да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също
претендира разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Със заповед №ЗР-5-12-0119887 от 23.09.2022 г. на ръководителя на ТП на
НОИ - Пазарджик било възложено на св. инсп. Х. извършване на пълна
ревизия по разходите на ДОО на „МЕЛИС МЕД“ ЕООД, ЕИК ********* за
периода от 21.05.2018 г. до 23.09.2022 г. (вкл.). Ревизията се извършвала във
връзка с обявяване на дружеството в ликвидация.
На 03.10.2022 г. била връчена заповед за извършване на пълна ревизия по
разходите на ДОО на ликвидатора на дружеството Н. С. Й.. Последната
1
декларирала (декларация №4005-12-291#3 от 03.10.2022 г.) пред контролните
органи в ТП на НОИ - Пазарджик на 03.10.2022 г., че не разполага с всички
ведомости, като лисващите ведомости и печата се намирали при
счетоводителка, с която не установила връзка.
На същата дата 03.10.2022 г. били предадени платежни ведомости на Н.
С. Й. за м. юни, юли, август, октомври и ноември 2018 г. и за м. март и април
за 2019 г., както и трудовото досие на Н. С. Й.. За предаването и приемането
им са съставени протоколи.
При горните факти св. Х. приела, че не са съхранени в изпълнение на
изискването на чл. 5, ал.7 КСО ведомости за работни заплати за м. септември
2018 г., м. декември 2018 г., м. януари 2019 г., м. февруари 2019 г. и м. май
2019 г., с което осигурителят не е изпълнил задължението си по сочената
норма да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния
период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати,
трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди
за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се
съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.
За нарушението свидетелката съставила в присъствието на съответния
представител процесния акт , предявен и с връчен препис на 11.10.2022 г. по
същия не са депозирани възражения.
Въз основа на акта и за описаното в него и квалифицирано нарушение е
издадено НП .
Възраженията против него касаят материално-правната и процесуално-
правната му законосъобразност.
И констативният, и санкционният акт са издадени от оправомощени по
силата на закона органи, в която посока не се спори. Установяването на
административни нарушения относно държавното обществено осигуряване с
чл. 108, ал. 1, т. 2 от КСО е възложена на контролните органи – инспектори от
НОИ, каквото качество притежава актосъставителя. Съгласно чл. 350, ал. 1 от
КСО нарушенията по чл. 349 и чл. 349а се установяват с актове, съставени от
контролните органи на НОИ.
Авторът на НП е легитимиран като такъв с чл. 350, ал. 2 от КСО, според
която норма наказателните постановления се издават от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ или от упълномощено от него длъжностно
лице.
И актът и НП притежават достатъчни в обем и яснота факти па
извършване на приписаното административно нарушение, което е получило и
своята съответна и правилна правна квалификация. Актовете са изцяло в
съответствие с изискванията за тяхното съдържание, поставени съответно с чл.
42 и чл. 57, ал.1 от ЗОАНН. Спазени са били и нормативно установените
процедури по съставяне, предявяване и връчване .
2
В тази връзка следа да обсъди нарочно изричното възражение на
процесуалния представител на жалбоподателя, с което се заявява че липсва
дата на нарушението в акта и в НП. Твърдението е невярно. Както в акта, така
и в постановлението се съдържат данни, че липсващите документи са били
изискани на 03.10.22г. и още на същата дата е постъпила под формата на
декларация информация, че те не могат са се представят,в която са посочени и
причините за тази невъзможност. Наред с това се сочи, че на същата тази дата
03.10.22г. с приемо-предавателен протокол ( също посочен) са приети
представени от осигурителя документи. следователно, при тези факти,
несъмнено става ясно , че неизпълнението на задължението за съхранение на
документи , което се вменява, е към 03.10.22г.
Горното обсъждане установи процесуалната изправност на акта и на
издаденото въз основа на него НП.
Противно на твърденията на процесуалния представител дружеството-
жалбоподател, не представлява нарушение на формалните изисквания по
чл.57, ал.1 от ЗАНН липсата на изложени мотиви в НП във връзка с
прилагането на чл.28 от ЗАНН. вярно е, че в НП присъства само един общ
извод, но не и конкретни съображения, които са го обосновали. С разпоредбата
на чл.53, ал.1 от ЗАНН административно-наказващият орган (АНО) има
задължение да извърши преценка за наличието на предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава
наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Няма нормативна опора твърдението, че АНО има задължение да мотивира
извършената преценка за неприлагането на чл.28 от ЗАНН като изложи
съображения за това, доколкото те били задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. Нито разпоредбата на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, нито друга, поставят изискването за мотиви за преценката по
чл.53, ал.1 от ЗАНН относно приложение на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, които
мотиви да са задължителен реквизит на НП. Самото издаване на наказателното
постановление манифестира волята на наказващия орган, че не възприема
случаят за маловажен. След като преценката на наказващият орган, че случаят
не е маловажен и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, се
обективира с издаването на наказателното постановление, невярно е
твърдението, че съдът е лишен от възможността да извърши проверка на
правилността на така направената преценка. Преценката „за маловажност”
подлежи на съдебен контрол - Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по
тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС. Ако при същата съдът констатира предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН, то на изрично установено нормативно
основание - чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН - следва да отмени наказателното
постановление като материално незаконосъобразно и предупреди извършителя
по смисъла на посочената норма. Задължението за ревизия относно
приложението на чл. 28 ЗАНН не е обусловено от наличието на обективирани
в наказателното постановление мотиви относно липсата на основание за
определянето на нарушението като маловажен случай. Приложимостта на
чл.28 от ЗАНН следва да е на база на конкретни обстоятелства по
нарушението, които обуславят деянието като такова с по-ниска степен на
3
обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид (
дефинитивната норма на НП, чл. 93,т.9 ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН).
Доколкото, предвид ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС,
прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява
освобождаване от административно наказателна отговорност, то
преценката на наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност, а не по целесъобразност. Следователно -
правилността на тази преценка се свързва с материалната, а не с
процесуалната законосъобразност на наказателното постановление.
При това обсъждане , следва изводът, че липсата на конкретни мотиви в
НП не се явява процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за
отмяна на НП, а следва претенцията за приложение на чл. 28 от ЗАННда се
обсъди в хода на последващото изложение, което ще е по същество.
Фактите, които касаят обективната съставомерност на нарушението, не са
спорни и следват от всички доказателствени източници. В рамките на
надлежно възложена ( л. 27) ревизия на дружеството като осигурител били
изискани ( виж на л. 17 и показанията на св. Х.) платежни ведомости и трудови
досиета на работници и служители за периода на дейност на фирмата, печат,
но били представени ( виж протокола на л. 12 ) само част от тези документи -
платежни ведомости на Н. С. Й. за м. юни, юли, август, октомври и ноември
2018 г. и за м. март и април за 2019 г., както и трудовото досие на Н. С. Й.,
която била и единственият работник в дружеството .
Не били представени ведомости за работни заплати за м. септември 2018
г., м. декември 2018 г., м. януари 2019 г., м. февруари 2019 г. и м. май 2019 г.,
за което в декларация Н. С. заявила, че не разполага с всички ведомости ( виж
на л. 11) , тъй като те били останали у счетоводител , с която не можела да
установи връзка.
При тези факти, несъмнено е, че по отношение на непредставените
документи е налице неизпълнение на изискването на чл. 5, ал.7, т.1 КСО -
осигурителят да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния
период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати,
трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди
за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; като документите
се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.
Факт е, че ведомости не са представени, дори според приетото в акта, и в
НП, само за пет месеца. Факт е също, че те са изискани на 03.10.22г. и след
като с декларация от същия ден (на л.11) С. е заявила обективна невъзможност
да се свърже с ползвания от нея счетоводител, не й е предоставен никакъв
период ( дори ден) , за да провери евентуални възможности за връзка. Налице
са данни в декларацията, че лицето се преместило и не вдига телефона си, но
все пак един разумен срок би поставил пред проверявания възможност да
открие някакви начини за връзка с лицето, което е наело за изпълнение на
задълженията му трудовото и осигурителното законодателство.
4
Ноторно е известно, че търговците ангажират на различно правно
основание или отделни счетоводители или счетоводни къщи за счетоводното
обслужване на дейността им и предават на тях всички първични счетоводни
документи и такива, които са свързани с начисляване и плащане на дължими
данъци и вноски по пенсионното и здравно осигуряване на наетите за полагане
на труд лица. Това обяснява факта, че документите не се намират при
осигурителя в момента на тяхното изискване. Затова и въпреки, че в случая в
декларацията е заявено, че няма връзка със счетоводителката, която била се и
преместила , необходим е бил все пак някакъв срок, в който осигурителят да
може да реагира да провери наличните възможности да открие счетоводителя,
комуто предоставил процесните документи. Предоставянето на този срок е
било наложително и поради факта, че осигурителят е бил напълно
добросъвестен по отношение на своите задължения и извън неговата воля е
факта на своеволното прекратяване на отношенията от страна на посочения
счетоводител. Твърденията в тази насока не са опровергани, а добросъвестното
поведение на търговеца следва и от факта, че по-големият брой от изисканите
документи са били предоставени, което е отразено и в акта , и в НП.
Освен това , както сочат и показанията на самия актосъставител,
първичните документи, каквито съставляват изисканите и непредставените, са
важни , за да се гарантират правата на работещите да им се предоставят
документи за трудов, осигурителен стаж и др. Тези данни, както признава и св.
Х. могат да се събират и от постъпилите декларации и плащания в НАП и
НОИ, но само от последните не може да се разграничи за кои лица се отнасят.
В случая, няма спор и несъмнено, че всички години , в които дружеството е
упражнявало дейност е било наело само едно лице - Н. С. и всички плащания
към държавния бюджет са били само за нея ( така и според св. Х. (л.49-50). Да,
вярно е, че законодателят е изразил отношението си към важността на тези
документи и респ. тяхното съхранение, поставяйки срок от 50 за последното,
но в случая липсата на документите не влече негативните последици, които с
разпоредбата на чл. 5, ал.7, т.1 КСО се изключват. В процесния случай -
липсата на документите, които не са представени от дружеството чрез неговия
представляващ, не може да доведе до невъзможност за установяване на факти,
чрез които осигуреното лице да упражни свои трудови и осигурителни права.
Горното подробно обсъждане сочи, че нарушението не само е на
формално извършване, то дори и формално не засяга, нито застрашава
охраняваните с нормата на чл. 5, ал.7, т.1 от КСО обществени отношения.
Затова , претенцията за маловажност е обоснована, доколкото деянието
поради своята доказана малозначителност не е общественоопасно ( чл. 9, ал. 2
НК вр. чл. 11 ЗАНН). Този извод предпоставя решението за отмяна на
наказателното постановление и предупреждение към нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Отмяната на НП в хипотезата на чл. 63, ал.4 ЗАНН влече (чл. 7,ал.2,т.2 вр.
чл. 18, ал.2 НМАВ вр. чл. 78, ал.1 от ГПК вр. 63д, ал.1 ЗАНН) и присъждане на
5
сторените разноски в полза на дружеството- жалбоподател , които са дори под
минимално установения с НМАВ размер 300 лева, с който довод претенцията
за прекоремност се отхвърля, както и тази за юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НИ-1-12-01319398 /
09.03.2023 г., издадено от директора на НОИ-ТП Пазарджик, с което на
„Мелис Мед”ЕООД-в ликвидация, ЕИК: *********, адрес: гр.Пазарджик,
представлявано от ликвидатора Н. С. Й. е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева като предупреждава нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НОИ-ТП Пазарджик да заплати на „Мелис Мед”ЕООД-в
ликвидация, ЕИК: ********* сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6