О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно
гражданско дело № 1312 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 24117/16.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1406/26.07.2018 г.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 125,00 лв., като сочи че не е станал причина за извършването им. Релевира също възражения относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, като отново твърди, че същия следва да бъде съобразен с настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Димитър Янакиев, с който се изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че в производството пред ВКС не е налице основанието за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Молбата се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените за първоинстанционното разглеждане на делото разноски, като се излага становище, че нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е изменена от 24.01.2017 г. и има действие занапред, поради което е неприложима в настоящия случай.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството
по чл. 308 от ГПК се развива след отмяна по реда на чл. 307, ал. 3 от ГПК, след
като с Решение № 98/01.06.2018 г. по т.д. № 258/18 г. по описа на ВКС е
отменено Определение № 1918/01.06.2015 г. и Определение № 2628/20.07.2015 г. по
в. гр. д. № 997/15 г. по описа на ВОС, с които е обезсилено Решение №
576/05.02.2015 г., постановено по гр. д. № 11272/2014 г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав, както и е
прекратено производството по гр.д. № 11272/2014 г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав и по в.гр.д. №
997/2015 г. по описа на ВОС.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго -Про Продажби” АД срещу
Решение № 576/05.02.2015 г., постановено по гр.д. № 11272/2014 г. по описа на
ВРС, XХХV-ти
състав, с което е осъдено въззивното дружество да заплати на „КНМ Груп” ЕООД
сумата от 864,29 лв., платена от праводателя – Марин
Великов Н. по договор за цесия от 09.05.2014 г., при първоначална липса на
основание стойност на начислена за периода от 13.04.2009 г. до 08.10.2009 г.
електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Константиново, ул. „Васил Левски“ № 54, с абонатен номер №
********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С Решение № 1406/26.07.2018 г. е потвърден изцяло обжалваният първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 425 лева, за въззивната инстанция и в производството по отмяна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Правноирелевантно е дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на присъденото при първоинстанционното разглеждане на делото юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 24117/16.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 1406/26.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1219/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.